№ 6
гр. Благоевград , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Катерина Пелтекова
Прокурор:Окръжна прокуратура -
Благоевград
Станислава Йорданова
Арабаджиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501234 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
жалбоподателката С. С. Д., чрез адв. Ю.А., срещу Решение № 907298/18.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 1249/2020г., по описа на Районен съд - Благоевград, в частта с
която е съдът е отказал да промени бащиното име на молителката от С. на Д. В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
акт. Сочи се, че съдът неправилно е дал превес на обществения интерес над личния,
отказвайки да допусне исканата промяна. Твърди се, че различията в документите,
касаещи имената на жалбоподателката й създават затруднения. Посочените са
достатъчно важни обстоятелства по смисъла на закона, за да се допусне исканата
промяна. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и допускане на промяна в
бащиното име на молителката.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК заинтересованите страни - Районна прокуратура
Благоевград и Община Благоевград, не са депозирали отговор по жалбата.
В o.с.з. жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, прави искане за
отмяна на атакувания акт и допускане на исканата промяна в бащиното й име.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград намира решението на
1
първата инстанция за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото
потвърждаване.
Община Благоевград не ангажира представител в о.с.з.
Въззивният съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд - Благоевград е образувано по молба на
молителката С. С. Д. за промяна на бащиното и фамилното й име от С. Д.на Д.Д.. Като
причини за исканата промяна сочи обстоятелствата, че е лице с двойно гражданство –
българско и американско, трайно живее и работи в САЩ, където е сключила
граждански брак с лицето К.Й. Д., като при сключване на брака си не е променила
фамилното си име. Твърди, че в документите, издавани в САЩ молителката фигурира
с имената С. Д.Д., за разлика от тези издавани в България, в които е записана като С. С.
Д..
Районният съд е допуснал промяна във фамилното име на молителката,
променяйки го от Д.на Д., но е отказал да допусне промяна на бащиното име от С. на
Д. като е приел, че различието в бащиното име не създава административни пречки и
трудности, които да налагат исканата промяна и не са налице важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19 ЗГР.
Съдебният акт се обжалва в частта, с която не е допусната исканата промяна.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съдебният акт като краен резултат е
правилен, но по-различни съображения от тези възприети от районния съд, поради
следното:
От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява, че в акт за
раждане, лична карта, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверения за
раждания на двете й деца молителката фигурира с имената С. С. Д.. Видно от
удостоверението й зараждане баща й се казва С.Я.Д. Пред настоящата съдебна
инстанция се представиха доказателства – копие на трудов договор, копие на паспорт и
сертификат, издадени в САЩ, видно от които молителката фигурира с бащино име –
Д. Т.е налице е различие в посочване на бащиното име на молителката, като в едни
документи тя е записана като С., а в други като Д.
Константна е практиката на ВКС по отношение на това, че ако едно лице е известно
с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и
трудности при идентифицирането на самоличността, то тези обстоятелства следва да се
определят като „важни“. В посочения по - горе смисъл са Решение № 77/16.02.2012г.
на ВКС по гр.дело № 344/2011г. IV г.о. на ВКС и Решение № 145/08.05.2012г. на ВКС
по гр. дело № 628/2011г. IV г.о. на ВКС. В случая е налице такова разминаване и това
създава безспорно трудности за молителката.
Въпреки наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР обаче
исканата промяна не следва да бъде допускана.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, за да бъде основателна исканата
промяна на името следва категорично да бъде установено наличието на поне един от
фактическите състави на тази разпоредба - името да е осмиващо, опозоряващо,
обществено неприемливо (което не се твърди в настоящия случай, респ. не е предмет
на доказване) или „важни обстоятелства“ да налагат това. Жалбоподателката се е
позовала на последната предпоставка, която съдът намира, че е налице. За да се
допусне обаче исканата промяна тези важни обстоятелства не трябва да са в нарушение
на изискването на чл. 13 ЗГР. Съгласно посочената разпоредба бащиното име на всяко
лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка - ов или - ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите.
Съдът намира, че исканата промяна в бащиното име на молителката не може да
бъде допусната. Същата е лице с двойно гражданство, едно от който е българско. Тя е с
установен произход от бащата, носещ имената Страхил Двоячки. По делото няма данни
бащата на молителката да е променял имената си. Т.е бащиното име на молителката е
образувано в пълно съответствие с императивно разписаните правила в чл. 13 ЗГР и
друга възможности законът не допуска. Сочената правна норма е императивна и
отклонение от същата не е възможно да има. При допускане на исканата промяна ще се
стигне до заличаване на връзката по произход на жалбоподателката от бащата, при
наличието на известен баща и би се нарушило изискването за стабилитет на правната
индивидуализация на лицата в обществото.
В посочения по-горе смисъл са: Решение № 200/14.04.2010г., постановено по гр.
дело № 25/2009г. IV г.о. на ВКС; Решение № 293/13.11.2012г., постановено по гр. дело
№ 107/2012г. III г.о. на ВКС; Решение № 77/16.02.2012г., постановено по гр. дело №
344/2011г. на ВКС и др.
С оглед на всичко изложено по-горе обжалваният акт като краен резултат е
правилен поради което ще следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 907298/18.09.2020 г., постановено по гр. д. №
1249/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград в частта, с която е отказано да се
постанови промяна в бащиното име на молителката от С. на Д.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
пред на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4