№ 81
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500676 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 708/11.06.2021г. по гр.дело № 1708/2020г., Великотърновският районен
съд е приел за установено в отношенията между страните, че П. Т. ДЮЛГ., ЕГН **********
дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С., ж.к. .., на
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.345 ТЗ, сумата от 76.00 лв.,
представляваща обща стойност на дължими абонаментни такси и такса спиране на номер за
периода 25.11.2018г. – 24.02.2019г. по договор за мобилни услуги от 13.01.2017г. за
предпочетен номер **********, изменен с допълнително споразумение от 16.10.2018г.,
както и сумата от 244.58 лв. – общ размер на дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 13.01.2017г. за мобилно устройство „Теленор Смарт 4G” и по договор за лизинг от
16.10.2018г. за мобилно устройство „Алкател 5 Дуал Голд”, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.01.2020г.
до окончателното им изплащане, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 54/29.01.2020г. по ч.гр.дело № 233/2020г. по описа на РС-Велико
Търново и е отхвърлен предявения от „Т.” ЕАД срещу П. Т. ДЮЛГ. иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД за приемане за установено по
1
отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството-ищец сумата от 332.87 лв. –
общ размер на неустойката по раздел IV т.3 от допълнително споразумение от 16.10.2018г.
към договор за мобилни услуги от 13.01.2017г., от която сумата от 97.89 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, равна на трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси, сумата от 234.98 лв. – неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена на мобилното устройство „Алкател 5 Дуал Голд” без отстъпка и
преференциалната му обща лизингова цена по договора за лизинг от 16.10.2018г. и сумата
от 20.43 лв. – неустойка, представляваща част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонамент, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в исковото и
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените положителни
установителни искове, е подадена въззивна жалба от адвокат Х.Х.-Й., в качеството й на
особен представител на ответницата по исковете П. Т. ДЮЛГ., в която се излагат
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Излага, че направените от
съда изводи за доказаност наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по посочения договор за мобилни услуги и за реално предоставяне на
далекосъобщителната услуга не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Счита, че необосновано съдът е приел за доказан факта на настъпила предсрочна
изискуемост по договорите за лизинг, поради което е достигнал до неправилен извод за
дължимост на пълния размер на стойността на лизинговите вещи. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с
което същите искове бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, в който се заема становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, съответно за неоснователност на
наведените с въззивната жалба оплаквания.
В законоустановения срок е постъпила насрещна въззивна жалба от „Т.“ ЕАД срещу
Решение № 708/11.06.2021г. по гр.дело № 1708/2020г. по описа на Районен съд-Велико
Търново в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на дружеството за вземане за
неустойка по процесния договор. Счита, че в тази част решението на районния съд е
неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излага, че противно на изводите на първоинстанционния
съд по делото е доказан фактическия състав на предявения иск. Прави искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което искът за
неустойка бъде уважен изцяло.
В срока по чл.263 ал.3 ГПК противната страна е подала отговор на насрещната
въззивна жалба, в която излага съображения за нейната неоснователност.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез назначения му особен
представител, поддържа жалбата си с наведените в нея доводи и искането си за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от него част. Оспорва насрещната въззивна
2
жалба и поддържа становището си за нейната неоснователност.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, излага в писмен вид позицията си по
спора и поддържа направеното с насрещната въззивна жалба искане. Претендира разноски за
заповедното и първоинстанционното исково производство, както и тези, сторени във
въззивната инстанция за заплатена държавна такса по насрещната въззивна жалба, съгласно
списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред ВТРС е било образувано по обективно съединени искове на „Т.“
ЕАД срещу П. Т. ДЮЛГ. с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 от
ЗЗД и чл.92 ЗЗД. В ИМ са изложени твърдения за сключен между страните договор за
мобилни услуги № ********* от 13.01.2017г. за предоставен номер ********** с уговорена
стандартна месечна абонамента такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС и за договор за
лизинг от с.д. за мобилно устройство Telenor Smart 4G Black с обща цена на лизинговата вещ
от 206.77 лв., която лизингополучателят – ответницата по делото, се задължила да заплаща
на 23 месечни вноски в размер на 8.99 лв. всяка. Посочено е, че с допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги за този мобилен номер влиза в сила нов
абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. с
вкл. ДДС, а съгласно договор за лизинг от 16.10.2018г. на ответницата бил предоставен
мобилен апарат Alcatel Dual Gold с обща цена на лизинговата вещ в размер на 252.77 лв.,
платими на 23 месечни вноски всяка в размер на 10.99 лв. Твърди се, че ответницата не
изпълнила задълженията си по посочените договори, като не заплатила дължимите от нея
суми по 4 бр. фактури, издадени в периода м.декември 2018г. – м.март 2019г. за месечни
абонаменти такси, такса спиране на номер и лизингови вноски за предоставените за
ползване мобилни устройства. Посочено е, че договорът за мобилни услуги бил предсрочно
прекратен поради изпадане на потребителя в забава за плащане на дължимите суми, поради
които и на основание раздел IV, т.3 от допълнителното споразумение му начислил
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 332.87 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски в размер на 197.82 лв., равняващи се на 18 вноски за мобилно
устройство „Алкател”, поради обявяване на основание чл.12 от ОУ на оператора към
договорите за лизинг на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски заради
неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, вкл. по договора за мобилни
услуги. За претендираните с ИМ вземания била издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 233/2020г. по описа на ВТРС, връчена надлежно на ответницата при
условията на чл.47 ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е подала
писмен отговор на ИМ, в който е оспорила твърденията да е страна по процесния договор за
мобилни услуги поради това, че мобилният оператор не е одобрил заявлението за смяна на
собствеността по отношение на мобилния номер, не е ползвала реално предоставени от
ищеца далекосъобщителни услуги и не е налице надлежно прекратяване на договора за
мобилни услуги, както и обявяване на предсрочната изискуемост на вноските по договорите
3
за лизинг. Релевирала е възражения за нищожност на договорни клаузи.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е установена изложената от
съда в обжалваното решение фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за
нужно да преповтаря.
Въззивната жалба, съответно насрещната такава, са подадени в законоустановения
срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
От приложения договор за мобилни услуги от 13.01.2017г., изменен с допълнително
споразумение от 16.10.2018г., се установява наличието на възникнали договорни
правоотношения между страните по делото, по силата на които посоченото дружество е
поело задължение да предоставя на ответницата мобилни услуги за предпочетен номер
********** съобразно избрания тарифен /абонаментен/ план срещу задължение на
потребителя да заплаща ежемесечна абонаментна такса и стойността на потребените услуги.
Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура на определена дата
/25-то число от месеца/ за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението да я плати в определения в ОУ на оператора срок –
този, указан във фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й.
Представените по делото писмени доказателства установяват, че посоченият телефонен
номер е бил пренесен в мрежата на ищеца въз основа на подадено от стария собственик
заявление и съответно прехвърлен на ответницата на същата дата, на която е сключен и
процесният договор за мобилни услуги, като активирането му в мрежата на ищеца е станало
на 17.01.2017г., съгласно приетото и неоспорено от страните експертно заключение.
Волеизявлението на ищцовото дружество, съдържащо се в процесния договор, че поема
задължение да предоставя заявените мобилни услуги чрез посочения предпочетен номер е
достатъчно, за да се обоснове извод, че е налице съгласието и одобрението му за
извършеното прехвърляне на номера в неговата мрежа. По делото са приложени издадените
от ищеца фактури за исковия период, представени на хартиен носител, отразяващи цени на
потребление на електронни съобщителни услуги. Вярно е, че същите, едностранно
съставени от ищеца, са частни счетоводни документи, които не установяват сами по себе си
по категоричен начин извършването на описаните в тях доставки на услуги, съответно
претендираното вземане. Прегледът на представените към всяка фактура справки за
потребление обаче убедително установява, че е налице реално потребление на електронни
съобщителни услуги, а заключението на съдебно-счетоводната експертиза – че са налице
4
ползвани и заплатени мобилни услуги преди исковия период, както и ползвани такива по
време на същия, за чиято стойност са налице счтоводни записвания при ищеца. Предвид
изложеното до тук, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за
недоказаност на факта на наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по процесния договор и за доставка по него на посочените услуги.
Събраните по делото писмени доказателства са установили и възникнали
облигационни правоотношения между страните по силата на представените договори за
лизинг от 13.01.2017г. и от 16.10.2018г. Както правилно е посочил районният съд в
мотивите на обжалваното решение, за дължимостта на лизинговите вноски, чийто размер е
установен и не е спорен по делото, е без значение дали част от същите са падежирали към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а друга са предсрочно изискуеми
на основание чл.12 от ОУ на оператора, доколкото към момента на приключване на
съдебното дирене в първоинстанционното производство крайният срок и на двата договора е
настъпил. С оглед на изложеното и това оплакване във въззивната жалба на ответницата се
явява неоснователно.
По насрещната въззивна жалба:
Претенцията си за залащане на неустойка ищецът е основал на клаузата на раздел IV,
т.3 от сключеното между страните допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги от 13.01.2017г., съгласно която при предсрочно прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договор или
други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, същият да дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане
на уговорения срок, но максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Установява се, както бе посочено
по-горе, че ответницата не е изпълнила поетото по договора задължение да заплаща
ежемесечно уговорените абонаментни такси, което представлява неизпълнение на
задълженията й по договора. Надлежното упражняване на потестативното право за
разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По делото е
представена покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответницата, с която й се
предоставя подходящ срок за изпълнение и се съдържа изявление, че при липса на
изпълнение договорът ще се счита за прекратен, но не се установява факта на получаване на
това писмено предизвестие от нея. Представеното от ищеца удостоверение, издадено от
изпълнителния директор на „Т.” АД, не е годно да установи този факт. Дори да се приеме, че
поканата е достигнала до адреса на ответницата, това не би могло да обоснове извод за
надлежното й връчване. Освен това, видно от процесния договор, допълнителното
споразумение към него и ОУ на оператора, никъде в тях не е посочено постигнато между
страните в договорната връзка съгласие кореспонденцията между тях да се счита за връчена
5
с достигането й до адресите им. Останалите оплаквания в насрещната въззивна жалба
досежно този приет за недоказан от райнния съд факт на достигане на поканата до
ответницата, настоящият състав не намира за нужно да обсъжда, доколкото същите биха
имали значение единствено относно евентуална преценка за редовността на връчването, но
само при наличието на документ, оформен по надлежния ред от длъжносно лице,
разполагащо със съответните удостоверителни функции, а такъв не е представен по делото.
Изводите в обжалваното решение, че правото на едностранно прекратяване на процесния
договор ищецът не би могъл да упражни с подаване на заявлението си по чл.410 ГПК
поради едностранния характер на производството и обстоятелството, че на длъжника се
връчва акта на съда, но не и постъпилото заявление и книжата към него, както и с връчване
на препис от ИМ поради подаването й в случая след изтичане крайния срок на договора, се
споделят напълно от настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът намира за правилен и обоснован крайния извод на
първоинстанционния съд за липсата на надлежно упражнено право на ищеца за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги с ответницата, поради което в неговата правна
сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора и доколкото въззиваемата страна не претендира, а и не е
направила разноски във въззивното производство за защита по въззивната жалба на
насрещната страна, то не й се следват такива. Поради отхвърляне на насрещната жалбата на
„Т.” ЕАД срещу първоинстанционното решение, не му се следват и разноските за
въззивното, първоинстанционното и заповедно производство, посочени в списъка по чл.80
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 708/11.06.2021г. по гр.дело № 1708/2020г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6