Р Е Ш Е
Н И Е
306/9.7.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Ц. К.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВАНД №1495 по описа на ШРС за 2018
год.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №27-0000440/04.05.2018 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в ал.1 от КТ на “ЕКО
СТИЛ СТРОЙ 90” ЕООД с ЕИК *********, гр.Търговище е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.281 ал.2 от КТ, във вр. с
чл.20, във вр. с §2 от ПЗР на Наредба №7 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване
и чл.6 т.3, във вр. с чл.13 ал.1 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като счита същото за неправилно и необосновано, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи,че е налице несъответствие
между текстовото и цифровото изписване на нарушението, което препятствало
правото на защита. Считат, че вмененото деяние съставлява маловажен случай, тъй
като не са причинени вреди и нарушението е било отстранено веднага. В съдебно
заседание за дружеството – жалбоподател се
явява процесуален представител – адв. В.Н. от АК – Търговище.
Процесуалният
представител на административно-наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Посочва,
че при изписване на правната квалификация на нарушението е допусната техническа
грешка като е посочена т.3, вместо т.2 на чл.13 ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа
по електрообзавеждането с напрежение до
1000 V, но счита че тази неточност не препятства правото на защита на
дружеството, доколкото останалите разпоредби
били изписани правилно.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На
28.03.2018г. на строеж «Разширение на цех за изтегляне и поцинковане на
стоманена тел» в землището на с. Васил Друмев и на 04.04.2018г. на база
представени документи, П.В.С. и В.В.Р. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на “ЕКО
СТИЛ СТРОЙ 90” ЕООД с ЕИК *********, гр.Търговище, във връзка с извършване
на СМР. За резултатите от
проверките на 04.04.2018г. бил изготвен протокол №ПР18109311626167, връчен на представляващия
дружеството – С.С. на 05.04.2018г. При
проверката било установено, че работникът
В.К.К., назначен на длъжност „заварчик“
в дружеството, бил допуснат на 28.03.2018г. до работа на строежа, свързана с извършване на електродъгово заваряване на
укрепващи подпори към съществуващата сграда, без да притежава изискуемата за
това правоспособност – без валидно свидетелство за правоспособност за
заваряване и без валидно удостоверение за втора квалификационна група по
електробезопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V. В.К. притежавал свидетелство №101144 за
правоспособност на заварчик с придобита степен на правоспособност - трета на
29.04.1994г. и втора на 28.02.2001г. На 28.03.2018г. бил съставен акт, с който
контролните органи на основание чл.404 ал.1 т.5 от КТ отстранили К.от
извършване на работа като електрозаварчик.
На
04.04.2018г. било подписано допълнително споразумение между “ЕКО СТИЛ СТРОЙ 90” ЕООД и В.К.К.,
съгласно което К.бил преназначен на длъжност арматурист.
На 05.04.2018г. св.П.С. съставил срещу дружеството
АУАН № 27-0000440 за нарушение на чл.281 ал.2 от КТ и чл.20, във вр. с §2 от
ПЗР на Наредба №7 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване
и чл.6 т.3, във вр. с чл.13 ал.1 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V,
в присъствието на представляващия дружеството – С.С.. При предявяване на акта С.отразил
единствено, че нарушението е отстранено незабавно след установяването му. В
законоустановения срок възражения не са депозирани.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият
орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.415в ал.1 от КТ на “ЕКО СТИЛ СТРОЙ 90” ЕООД с ЕИК *********,
гр.Търговище е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.281 ал.2 от КТ, във вр. с чл.20, във вр. с §2 от ПЗР на Наредба №7 за
условията и реда за придобиване и
признаване на правоспособност по заваряване и чл.6 т.3, във вр. с чл.13 ал.1
т.3 от Правилник за безопасност
и здраве при работа по електрообзавеждането
с напрежение до 1000 V.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Пресъздават, това което са възприели непосредствено. Приложените
по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на тези
свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити,
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност
на дружеството е ангажирана на основание
чл.415в ал.1 от КТ като е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.281 ал.2 от КТ, във вр. с чл.20, във вр. с §2 от ПЗР на Наредба
№7 за условията и реда за придобиване и
признаване на правоспособност по заваряване и чл.6 т.3, във вр. с чл.13 ал.1
т.3 от Правилник за безопасност
и здраве при работа по електрообзавеждането
с напрежение до 1000 V.
Съгласно чл. 19 ал.1 от Наредба №7 от 11.10.2002г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване правоспособността се придобива след успешно положени изпити и се удостоверява със свидетелство за правоспособност по заваряване, което съгласно чл.20
дава право за упражняване на заваръчни дейности. Съгласно §2 и §3 от ПЗР на Наредба №7 свидетелствата за правоспособност, издадени по Наредба № 3 от 1979 г. за придобиване на правоспособност
за заварчици, която е отменена с приемане на Наредба №7, са валидни
до три години след влизане в сила на съответния български стандарт, но не
по-късно от една година след влизане в сила на Наредба №7, като в този срок
лицата имат право да се явят на изпит по практика в обучаващите институции и при успешно положен изпит
заварчиците получават свидетелство за правоспособност.
Минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа по електрообзавеждането на потребители на електрическа енергия за
напрежение до 1000 V са регламентирани в
Правилника за безопасност и здраве при работа
по електрообзавеждането с напрежение до 1000V.
Съгласно чл.6 т.3 техническата експлоатация и оперативното обслужване на
електрообзавеждането на потребителите на електрическа енергия се осъществява от
електротехнически персонал, който притежава квалификационна група за
електробезопасност, изисквана по този правилник. Регламентирани са пет квалификационни
групи - от първа до пета, степенувани по отговорност на задълженията
и действията на лицата, свързани с осигуряване на безопасност при работа. Разпоредбата
на чл. 13 ал.1 т.2 от Правилника регламентира, че втора квалификационна група придобиват
електротехнологическият персонал - електрозаварчици, електрошлосери, машинисти
от електротранспорта, кранисти на кранове с електрическо задвижване и др.От
цитираните разпоредби е видно, че работник на дружеството, който извършва работа по електродъгово заваряване,
следва да притежава втора квалификационна група за електробезопасност.
По делото не се оспорва, че на
28.03.2018г. работникът В.К.К., назначен на длъжност „заварчик“ в дружеството, е извършвал
електродъгово заваряване на укрепващи подпори към съществуващата сграда. Също
така не се оспорва, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че
към този момент не е притежавал валидно свидетелство за правоспособност за
заваряване и валидно удостоверение за втора квалификационна група по
електробезопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V. В.К. е притежавал свидетелство
№101144 за правоспособност на заварчик с придобита степен на правоспособност -
трета на 29.04.1994г. и втора на 28.02.2001г., които съобразно §2 и §3 от ПЗР
на Наредба №7 вече не са били валидни.
Предвид изложеното
съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становището на съда
за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган. Доколкото
отговорността на ЮЛ е безвиновна, ирелеванто е дали е било съзнавано, че се
извършва нарушение.
Доводите, че в
АУАН и
в НП при посочване на цифровата квалификация на нарушението, неправилно
е направена връзка с т.3, вместо с т.2
на чл.13 ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането
с напрежение до 1000 V е основателно. В чл. 13 ал.1 от Правилника изрично
са посочени лицата, които придобиват
втора квалификационна група, сред които съгласно т.2 са електротехнологическият персонал , в т.ч. и
електрозаварчиците, какъвто несъмнено е бил и В.К. към момента на
извършване на нарушението. Точка 3 на чл.13 ал.1
касае практикантите и стажантите от средни учебни заведения и колежи с
електротехническа специалност. Съдът намира, че в конкретният
случай се касае за допусната техническа грешка. В обстоятелствената част на
АУАН и НП е посочено, че лицето е на
длъжност «заварчик» , поради което правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен акта и да
отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа
страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса, какъвто не е
настоящият случай. Разминаването не е съществено, не рефлектира върху съставомерността
на деянието, поради което и само по себе
си не води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Наказващият орган е санкционирал дружеството като приложил привилегирования състав установен в чл.415в
ал.1 от КТ. Наложеното наказание е в максимално предвидения размер.
От събраните доказателства се установява, че работодателят е отчел грешката си и още преди
връчване на Протокола за извършена проверка, било подписано на 04.04.2018г. допълнително
споразумение между “ЕКО СТИЛ СТРОЙ 90”
ЕООД и В.К.К., съгласно което К.бил преназначен на длъжност арматурист, копие от което
е представено на проверяващите преди съставяне на акта. Няма доказателства по
делото, от които да се установява, че от извършеното от работодателя нарушение
да са произтекли вредни последици. При това положение настоящата инстанция намира, че
установеното нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл.415в
от КТ. Като е приложил същата норма,
която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението, наказващият орган
правилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл.415в от КТ е специален
текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите
изисквания. По изложените съображения настоящият
състав намира издаденото наказателно постановление за правилно. В същото време наказващият орган не
се е мотивирал защо е наложил
имуществената санкция в максимално предвидения размер. Съдът като
съобрази, че по делото от една страна няма данни за други нарушения от този
вид извършвани от жалбоподателя, а от
друга, че се касае за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда
намира, че размера на имуществената санкция следва да бъде намален до средния
размер от 200 лв., който съдът намира са напълно достатъчен, с оглед превенцията
срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на трудовото законодателство.
Доколкото
извършеното нарушение касае правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работниците, съдът намира че не може
да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
каквито доводи излага жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление №27-0000440/04.05.2018
год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в ал.1 от КТ на “ЕКО СТИЛ СТРОЙ 90” ЕООД с ЕИК *********,
гр.Търговище е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева като намалява
размера на имуществената санкция на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: