№ 35
гр. С., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900128 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
А.. М. С., ЕГН **********, гр. К., ул.„Е.“ № *, представлявана от адвокат С.Н.-К. е
предявила искове срещу ЗАД „Д.:Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Г. М. Д.“ № 1 за осъждането му да заплати сума в размер на
200 000,00 (двеста хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син М.С.С.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2021 година
(изтичане на тримесечния срок от депозиране на претенцията до застрахователя) до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба и с уточнителна молба вх.№ 916/16.07.2021 година ищцата посочва,
че синът М.С.С. загинал в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2020 г., около 17,00 часа,
на път II-81, в посока от бул.„Л.“ към гр.К., в района на 5-ти километър, когато товарен
автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ, управляван от К. Д. К. внезапно навлязъл на пътя
от крайпътна територия, намираща се от дясно спрямо посоката на движение на лек
автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № СО 3377 СК, отнемайки му предимството и настъпил удар
между двете МПС-та. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на товарния автомобил – К.
Д. К., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като не
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил. В последния синът се возел
като пътник.
Твърди, че с внезапната смърт на сина , който бил най-скъпият и близък човек за
нея, изпитала и ще продължава да изпитва мъка и страдание, които били непосилни. Щели
1
да липсват вниманието и грижите, които той имал към нея като майка, а мъката била
безгранична. Връзката помежду им била изключително силна и за нея той бил опора в
живота. Живеели в едно домакинство и споделяли всичко. Вече нищо не можело да замени
неговите внимание, грижи, присъствие и отчаянието било голямо. Вследствие смъртта на
сина , който бил в разцвета на своя живот и силите си, ищцата твърди, че претърпяла удар,
от който все още не може да се възстанови психически.
Ищцата заявява, че собственикът на товарния автомобил „Тата“ имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със
застрахователна полица № BG/30/120002027713, валидна от 23.07.2020 г. до 22.07.2021 г.,
като на 23.10.2020 г. предявила претенция пред застрахователната компания под № 3760 за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищцата претендира от ответника сумата от 200 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния
син, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2021 г., както и
направените от нея разноски за производството по делото.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Н. от САК,
в размер на 5530,00 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, съгл.чл.38 от ЗА, по
надлежно представен списък по чл.80 от ГПК.
С отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове, с твърдение за
тяхната неоснователност и моли за отхвърлянето им, с присъждане на разноски за
производството, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 460,00 лева,
не претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност
заявява, че в случай исковете се приемат за основателни, размерът на главния иск счита за
твърде завишен и неотговарящ на възприетата от съдилищата практика по идентични
случаи.
Посочва, че отговорността му по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, с
твърдение, че в случая последният не носи отговорност, респективно не носи пълна
отговорност за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата.
Ответникът поддържа, че искът е неоснователен и поради липса на вреда, както и че
ищцата не е търпяла описаните от нея неимуществени вреди. Оспорва твърденията , че
приживе между пострадалото лице и ищцата са съществували силна емоционална връзка и
близки отношения. Твърди, че фактът на родствените им отношения не е достатъчен, за да
оправдае претенцията за заплащане на обезщетение.
Оспорва иска и по размер, тъй като последният не е съобразен с реално понесени от
ищцата болки и страдания в резултат на ПТП-то. Прави възражение за прекомерност на
2
претендираното обезщетение, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. С непоставянето на обезопасителен колан от страна на починалия пътник
той допринесъл до настъпване на тежки травматични увреждания, довели до неговата смърт.
В този случай и при евентуална основателност на исковата претенция, нейният размер
следва значително да бъде намален, предвид приноса за вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение
собствеността и ползването на товарен автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ по силата на
Застрахователна полица BG/30/120002027713, валидна за периода от 23. 07. 2020 г. – 22. 07.
2021 г.
С отговора си ответникът оспорва вината на водача на автомобила „Тата“ – К. Д. К.,
за настъпване на процесното ПТП, за което се води разследване и е образувано ДП
11276/2020 г. по описа на СДВР на МВР-С. и пр.пр. № 17887/2020 г. Оспорва и твърденията
на ищцата относно настъпването на ПТП-то на 22. 09. 2020 г., неговия механизъм и вината
на водача на товарния автомобил. В условията на евентуалност, твърди независимо
съизвършителство от страна на водача на лекия автомобил „БМВ“, с рег. № СО 3377 СК –
Й.И.Й., който го управлявал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което
била една от главните причини за произшествието.
Ответникът заявява, че към момента на ПТП-то водачът на л.а. „БМВ“ имал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.И.“ АД, което
дружество счита, че следва да носи отговорност за настъпилия инцидент, както и да бъде
конституирано като трети лице – помагач по делото.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗД „Б.И.“ АД не изпраща
представител, не взема становище по иска.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищцата да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил; настъпването на
претендираните неимуществени вреди за ищцата в резултат на смъртта на сина й при
процесното ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки, страдания, психически стрес и
др.); причинна връзка между вредоносното събитие и претърпените вреди. В тежест на
ответника е постановил да докаже всички изгодни за него твърдения, както и
положителните факти, на които ги основава, а именно: твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от починалото лице.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение собствеността и ползването
3
на товарен автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ по силата на Застрахователна полица
BG/30/120002027713, валидна за периода от 23.07.2020 година – 22. 07. 2021 година.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на удара при
пътнотранспортното произшествие пострадалият М.С.С. е получил следните травматични
увреждания: тежка открита черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на
черепния покрив и основа в челната част, разкъсване на мозъчните обвивки и размачкване
на мозъчното вещество, които се намират в пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка със смъртта му. Вида, характерът и анатомичната локализация на констатираните
травматични увреждания дават основание да се приеме, че починалото лицето е било без
поставен обезопасителен колан в момента на произшествието. Травмата на главата била
получена в резултат на много силен удар върху твърд тъп предмет с широка контактна
повърхност, като добре отговаря да е получена при удар на главата в облегалката на
предната седалка. Предвид механизма на пътнотранспортното произшествие, експертизата е
категорична, че ако е бил с поставен обезопасителен колан, пострадалият не би получил
тежката черепномозъчна травма, довела до смъртта му.
От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата
документация и изслушване на свидетелските показания по делото се установява, че вина за
настъпилото ПТП носи водачът на товарния автомобил „Тата“, който е бил длъжен да
пропусне движещия се л.а.“БМВ“ по главния път, излизайки от второкласен път без
предимство. От своя страна, водачът на лек автомобил „БМВ” в зоната на ПТП е трябвало
да се движи със скорост не по-висока от 70 км/час и при настъпване на опасност за
движението, каквато несъмнено е създадена от товарният автомобил, е задължен да
предприеме действия за намаляване на скоростта или спиране. В случая обаче той се е
движел със скорост над разрешената - 92 км/час, т.а. ако се е движел със съобразената
скорост от 70 км/час, ударът за него е щял да бъде предотвратим.
Свидетелят К.К. – водач на товарния автомобил „Тата“ отказва пред съда да даде
показания по случая, за да не се уличи в престъпление.
От показанията на свидетеля Й.Й. – водач на л.а.“БМВ“, в който се е возел починалия
при ПТП син на ищцата става ясно, че преди инцидента се е движел със скорост около 60 -
70 км/час, по прав участък от пътя, като ненадейно отдясно на движението му, от черен път
в неговата лента навлязъл бял пикап, без да спре на знак „стоп“, при което последвал удар с
предна дясна част на л.а.“БМВ“ в шофьорската гума на товарния автомобил „Тата“.
Според показанията на св.Е. С. (приятелка на ищцата), преди смъртта на сина й,
двамата живеели заедно в гр.К., тъй като той нямал жена и деца. Ищцата имала още две
деца – син и дъщеря, като и другият, по-голям син П. също живеел с тях. Ищцата и М. се
намирала в отлични взаимоотношения, като взаимно си помагали и грижели, били силно
привързани един към друг. Ищцата приела много тежко смъртта на сина си и към настоящия
момент продължавала да скърби безутешно за него.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
4
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до
15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца – вх. № 3760/23.10.2020 година, по описа на ответника, по която
на 14.01.2021 година застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение
при наличните документи по случая, като е възразил срещу вината за причиняване на
процесното ПТП и липсата на деликт.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
5
писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, материали по ДП и прокурорската преписка,
показанията на св.Й.), че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са
били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на товарния автомобил „Тата“ К. и че в резултат на
настъпилото ПТП са получени подробно описаните в СМЕ и в САТЕ травматични
увреждания, които се намират в пряка причинно-следствената връзка със смъртта на сина на
ищцата. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като компетентни,
обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което приема за неоснователно
възражението на ответника за липса на противоправно поведение от страна на водача на
товарния автомобил, което да е довело до настъпилия вредоносен резултат и получените
смъртоносни травматични увреждания от сина на ищцата, който се е возел в лекия
автомобил. Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по
основание, но частично по размер.
Съдът не кредитира изцяло в тази насока показанията на свидетеля Й. (водача на
лекия автомобил „БМВ“), при когото на задната седалка се е возел починалия преди
инцидента, единствено в частта за действителната скорост на движение на лекия
автомобил, като в случая приема установената от вещото лице по САТЕ скорост от 92
км/час, а не твърдяната от свидетеля скорост от 60-70 км/час, при която ударът би бил
предотвратим. В останалата част, доказваща по несъмнен и безспорен начин вината за
настъпилото ПТП – неправомерното навлизане от второкласен път от страна на водача на
товарния автомобил „Тата“ на главен път, без спазване и отнемане на предимството на
движещия се по него лек автомобил „БМВ“, в пълно съответствие с приетото и от вещото
лице, съдът ги счита за обективни, всестранни и непротиворечиви.
В случая обаче съдът счита, че съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице съпричиняване от
страна на починалия пасажер за настъпване на вредоносния резултат и последвалия летален
изход. Тъй като от заключението на САТЕ е видно, че лекият автомобил е бил оборудван с
обезопасителен колан на задната седалка, а от изводите на СМЕ се установява, че
починалият пасажер М. С. се е возел преди инцидента без поставен предпазен колан и че в
противен случай леталният изход е щял да се избегне и предотврати, съдът приема, че в
настоящия казус е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпилия
вредоносен и фатален за него резултат, в съотношение 50% за починалото лице и 50% за
водача на товарния автомобил „Тата“ К.К..
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинената смърт на сина на ищцата
при пътния инцидент, по вина на водача на товарния автомобил „Тата“ К.К.. Двамата (майка
6
и син) живеели заедно, намирали се в отлични взаимоотношения, грижели се един за друг,
помагали си и били силно привързани. Починалият е бил млад мъж, в разцвета на силите си,
на тридесет годишна възраст, намирал се е в добро здравословно състояние преди ПТП,
причинило смъртта му. От този ден към момента ищцата изпитва постоянна скръб и
преживява тежко и трудно загубата на детето си.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на
200000,00 (двеста хиляди) лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице към
настъпилия вредоносен и фатален за него резултат, в съотношение 50% за пасажера в лекия
автомобил и 50% за водача на товарния автомобил, справедливият и точен размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер
на 100000,00 (сто хиляди) лева, а предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен
за разликата до пълния му предявен размер от 200000,00 (двеста хиляди) лева.
Върху присъдената сума от 100000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя
е заведена на 23.10.2020 година, дължимата лихва следва да се присъди от 23.01.2021
година, до окончателното й изплащане.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от съда от заплащане
на такси и разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 4000.00 лева.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат Н. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 3530,00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.4 при уважен интерес от 100000,00 лева/, като осъди ответника да я заплати на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и е сторил разноски
по производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общата сума от 230,00 лева от общо
7
претендираните 460,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „Д.:Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Г. М. Д.“ № 1 да заплати на М.Х.М., ЕГН
**********, гр. Е.П., бул.“Н.П.“ № 5 сумата от 100000,00 /сто хиляди/ лева, съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП,
осъществило се на 22.09.2020 г., около 17,00 часа, на път II-81, в посока от бул.„Л.“ към
гр.К., в района на 5-ти километър, когато товарен автомобил „Тата“, с рег. № СВ 1353 РМ,
управляван от К. Д. К. внезапно навлязъл на пътя от крайпътна територия, намираща се от
дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № СО 3377 СК,
отнемайки му предимството и настъпил удар между двете МПС-та, вследствие на което
настъпила смъртта на нейния син М.С.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ - 23.01.2021 година,
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 200000,00 /двеста хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.:Ж.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева, съставляващи
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Д.:Ж.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат С.К. Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от 3530,00 /три хиляди петстотин и
тридесет/ лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.. М. С., ЕГН **********, гр. К., ул.„Е.“ № *
да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул."С.К." № 2 от 230,00 (двеста и тридесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при наличие на трето лице-помагач на страната на
ответника – ЗД „Б.И.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8