Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .08. 2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито заседание, проведено
на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №1326 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба вх. №3420/13.03.2019г. на М.Г.Т. срещу
действията на ЧСИ Н. Денчева по изп. дело
№20188070400366, изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да
прекрати действията по принудителното изпълнение спрямо съсобствен апартамент и
изпълнението да бъде насочено срещу други имоти в гр. Бяла. Жалбоподателката
счита отказът на ЧСИ да прекрати действията по принудително изпълнение спрямо
следните имоти: 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект –апартамент, с идентификатор
10135.3512.152.1.10, гр. Варна, Младост- ЗПЗ, бл. 141, вх. 7, ет. 5, ап. 10, и
1/6 ид. ч. от апартамент №26, находящ се в гр. Варна, бул. Сливница № 114, вх.
1, ет. 7 за незаконосъобразен. Излага, че по отношение на тези имоти е предприета
процедура по опис, въпреки, че те не са предмет на ипотека, нито служат като
гаранция за вземането на взискателя. Подала е надлежна молба с искане да бъде
спряна процедурата по техния опис, но ЧСИ Надежда Денчева незаконосъобразно
отказва да извърши, като е насрочила нова дата за описа и оценката им. Твърди,
че ЧСИ не е взела предвид обстоятелството, че имотът не е нейна индивидуална
собственост, а е налице съсобственост, като жалбоподателката притежава 1/6
идеална част. В тази връзка и апартаментът не може да бъде описан, без това да
бъде съобщено на съсобствениците, притежаващи останалите 5/6 идеални части от
имота. На следващо място излага, че за вземането на взискателя са учредени ипотеки върху други имоти в гр.Бяла, които
единствено и само служат за обезпечение на взискателя. Предвид което счита, че предприетите
от ЧСИ Надежда Денчева действия срещу имущество, което не е предмет на
обезпечението към взискателя, противоречи на закона. Обжалва предприетите
действия на ЧСИ срещу имуществото и предвид обстоятелството, че не е била
надлежно уведомена за изпълнението. От друга страна имуществото, предмет на
изпълнението представлява несеквестируемо такова по смисъла на закона. Въпреки
изричната молба с искане да бъдат прекратени действията по принудителното
изпълнение спрямо съсобствените апартаменти и изпълнението бъде насочено срещу
другите имоти в гр. Бяла, ЧСИ я е оставила без уважение. По изложените
съображения моли да бъдат отменени действията на ЧСИ НАДЕЖДА ДЕНЧЕВА по изп. д.
№ 20188070400366, състоящи се в насрочване на опис и оценка на недвижими имоти:
1/6 ид. ч. от самостоятелен обект- жилище, апартамент с идентификатор
10135.3512.152.1.10, гр. Варна, Младост
бл. 141, вх. 7, ет. 5, ап. 10 и 1/6 ид. ч. от апартамент №26, находящ се
в гр. Варна, бул. Сливница № 114, вх. 1, ет. 7, построен върху държавно дворно
място, по плана на 13-ти подрайон на града, със застроена площ от 59.45 кв.м.,
ведно с принадлежащото избено помещение № 26, заедно с 0.7894 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като незаконосъобразни.
Въззиваемата
страна –„Кредит Комерс“ АД,
чрез депозирания писмен отговор излага
становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без
уважение. Счита, че налагането на възбрана върху несеквестируем имот е
допустимо, съвместимо е и не нарушава несеквестируемостта. Оспорва и
оплакването, че кредиторът е поискал опис
и оценка не на ипотекираното в негова полза имущество, а върху
процесните имоти. В заключение излага, че доколкото право на кредитора е
да удовлетвори вземането си от цялото
имущество на длъжника, то жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита оплакванията в жалбата за
неоснователни, тъй като жалбоподателката е собственик и на други имоти. Излага,
че взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на
длъжника. Твърди, че спрямо имоти, еднолична собственост по наследство на М.Т. не
са осъществени принудителни изпълнителни действия освен наложените възбрани
върху нейните имоти, от които тя притежава 1/6 ид. част. Излага, че действията спрямо това имущество не са прекратени и
възбраната не е вдигната, тъй като то обезпечава взискателя при недостатъчност
на ипотекираното имущество спрямо дълга на база пазарната оценка данъчната
оценка и пазарните условия в този район - гр. Бяла. На 07.06.2019г. е извършен
опис и оценка само на ипотекираните имоти, находящи се в гр. Бяла и се подготвя
тяхната продажба. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че
само ипотекираните имоти служат за обезпечение на кредитора. Няма процесуални
ограничения за взискателя в поредността на изпълнителните действия спрямо
имуществото. Не съществува правно основание за ЧСИ да направи отказ от
принудително изпълнение върху друго имущество на длъжниците, което е
секвестируемо.
Настоящият
състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Изпълнително дело №20188070400366 е
образувано на 16.05.2018г. пред ЧСИ № 807-Надежда Денчева по молба на
взискателя „КРЕДИТ - КОМЕРС „АД , ЕИК ********* и въз основа на изп. лист №105
от 30.03.2018г и ЗАПОВЕД № 80 за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени от РАЙОНЕН СЪД- ПОМОРИЕ, по
силата на които П.Х.Т., ЕГН ********** и М.Г.Т., ЕГН ************* СА ОСЪДЕНИ
да заплатят на кредитора „КРЕДИТ-КОМЕРС“ АД, ЕИК ********* сумата от 27 683,88
евро за парично вземане, произтичащо от ипотечен акт, 4 246,65 евро - договорна
лихва до 01.02.2018г., 460,87 евро – обезщетение за забава от 25.01.2017г до
01.02.2018г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
19.02.2018г. до окончателното изплащане, 80 евро - разноски по договора и 1 270.17лв.-
разноски по делото.
Вземането
на „КРЕДИТ – КОМЕРС“ АД е обезпечено със законна ипотека №20, том 4 от 24.11.2016г. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07598.84.231, с площ от 452 кв.м., находящо
се в гр. БЯЛА, ул. „БРАТЯ ГОСПОДИНОВИ“, м-ст „Глико и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 07598.84.235, с площ 416 кв. м., находящ се в гр. БЯЛА,
местност Глико, собственост на двамата длъжници- като съпрузи.
На 17.05.2018г. е НАЛОЖЕНА ВЪЗБРАНА, вписана с АКТ № 148, том 4 от 17.05.2018г. върху ипотекираните в полза на взискателя
имоти, находящи се в гр. БЯЛА, ОБЛАСТ- Варна / стр. 29/.
На 12.12.2018г. е НАЛОЖЕНА ВЪЗБРАНА с АКТ № 242, том 9 от 12.12.2018г.
върху АПАРТАМЕНТ №20, находящ се в гр Варна, ул. „Васил Друмев“ №15, вх. Д, ет. 6, собственост на длъжниците,
/стр. 131/
На 12.12.2018г е НАЛОЖЕНА ВЪЗБРАНА с АКТ № 237, том 9 от 12. 12. 2018г.
върху 1/6 ид. ч. от АПАРТАМЕНТ №10, ЕТ. 5, ВХ.7, БЛОК 141, ЖК „МЛАДОСТ", гр.
Варна и върху 1/6 ид. част от АПАРТАМЕНТ № 26, ВХ.1, ЕТ. 7, БУЛ. „СЛИВНИЦА„ №
114.
Поканата за доброволно изпълнение до М.Г.Т., е редовно връчена при
условията на чл.47 от ГПК.
По изп. дело ЧСИ е наложил запори на банкови сметки на длъжника П.Х.Т.
в „УНИКРЕДИТ“ АД, БУЛБАНК АД и в „Банка ДСК“ ЕАД, в които няма налични средства.
Въпреки наложените три възбрани, от ПРОТОКОЛ от 07.06.2019г. за опис и
оценка на недвижими имоти /стр.203-204/, се установява, че опис и оценка са извършени само на
ипотекираните имоти, находящи се в гр. Бяла.
До длъжниците са изпратени съобщения за заключението на в.л. за оценка
на недвижим имот.
По
отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
Жалбата е
подадена от лице, имащо качеството длъжник в изпълнителното производство, т.е.
е налице активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Обжалва се насочване на изпълнението върху
имот, за който се твърди, че е несеквестируем, предвид което жалбата е процесуално допустима, тъй като
длъжникът винаги има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта.
По
отношение на нейната основателност, съдът съобрази следното:
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК
процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита
на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и
неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети
лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата
несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Съобразно разпоредбата на чл. 444,
т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако длъжникът
притежава само едно жилище, но то надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2
от Закона за собствеността.
Разпоредбата
на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният
изпълнител е задължен преди да
насочи изпълнение, служебно да
събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ
следва да провери дали длъжникът е с адресна регистрация на адреса на
съответния жилищен имот; дали притежава и други имоти на територията на РБ,
които имат характеристиката на „жилище“ по смисъла на § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ;
от колко човека се състои семейството на длъжника, колко жилищни помещения
обитава то; дали жилището надминава жилищните нужди на длъжника и на членовете
от семейството му; ако надхвърля жилищните им нужди– дали са налице условията
на чл. 39, ал. 2 от ЗС и т.н. За получаването на горната информация, съдебният
изпълнител има право на основание чл. 431, ал. 3 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ да
извършва справки в съответните институции.
От
справките, находящи се по изпълнителното дело /стр. 96, 101 и сл/ се
установява, че М.Г.Т. е собственик на:
1. 1/6 ид. част от жилище, представляващо ап. 26, находящо се на адрес: гр.
Варна, бул. Сливница №114, ет.7; 2. жилище, представляващо ап. 20, находящо се
на адрес: гр. Варна, ул. Васил Друмев №15; 3. 1/6 ид. част от ап.10, находящо се
на адрес: гр. варна, жк. Младост №141, вх.7, ет.5.
Следователно,
с оглед събраните в хода на изп. дело данни, се установява, че жалбоподателката
е едноличен собственик на жилище, представляващо ап. 20, находящо се на адрес:
гр. Варна, ул. Васил Друмев №15, както и на по 1/6 ид. част от жилище,
представляващо ап. 26, находящо се на адрес: гр. Варна, бул. Сливница №114,
ет.7, и жилище представляващо ап.10, находящо се на адрес: гр. варна, жк.
Младост №141, вх.7, ет.5.
От
представената справка в НБД се установява, че М.Т. е с регистриран постоянен и
настоящ адрес:***.
Предвид
така установеното, съдът намира на първо място, че жалбоподателката притежава
повече от един имот, поради което не може да се позовава на несеквестируемост
на посочените 1/6 идеални част от двата имота.
Доколкото
от справката в НБД се установява, че живее в имота, представляващ ап.20,
находящ се на ул. В. Друмев, евентуално това жилище би било несеквестируемо, но
по отношение на него липсва жалба, а и липсват доказателства, че ЧСИ е
предприел принудително изпълнение спрямо него.
Отделно
от това следва да се посочи, че съобразно разясненията в т. 1 от ТР №2/2013г.,
налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ /каквато е жилището/, както и описът на такава
вещ са допустими изпълнителни действия.
Съдът
не споделя и твърдението на жалбоподателката, че принудителното изпълнение
следва да бъде насочено само спрямо ипотекираните в полза на кредитора имоти,
тъй като съобразно разпоредбата на чл. 442 ГПК, взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, поради което няма пречка
при недостатъчност на средствата, получени от осребряването на ипотекираните
имоти, изпълнението да бъде насочени и срещу друго имущество на длъжника
По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна. ЧСИ не е
извършил незаконосъобразно действие във връзка с налагането на възбрана върху
собствените на длъжника 1/6 ид. части от двата имота, посочени от
жалбоподателката, предвид което не се налага отмяна на същите.
С оглед на
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата вх. №3420/13.03.2019г. на М.Г.Т. срещу
действията на ЧСИ Н. Денчева по изп.
дело №20188070400366, изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да прекрати
действията по принудителното изпълнение спрямо съсобствен апартамент.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
КОПИЕ от
настоящото решение да се изпрати за сведение и изпълнение по изп.д. №20188070400366
по описа на ЧСИ Н.
Денчева, рег. № 807.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: