Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Търговище, 20.08.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият
окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесети
юли, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
със секретар Жоржета
Христова,
изслуша докладваното от Председателя т. д. № 48 по описа за 2016 година и за да се произнесе, вез предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“, с адрес гр.София ул. „Княз Дондуков“ №52, представлявана от В.П.-директор
на Дирекция „Държавни вземания“ против „А...“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, за установяване
съществуването и дължимостта на изключено от списъка на приетите вземания на НАП
София в производството по несъстоятелността на „А...“ ООД, вземане, в размер на
39 018,19 лева.
В исковата
молба се твърди, че с Решение от 08.09.2017 год., постановено по т.д. № 34/2017
год. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по несъстоятелност на
ответното дружество „А...” ООД, ЕИК **********. В хода на производството по
несъстоятелност са били съставени списъци на приетите от синдика вземания в срока
по чл.685, ал.1 от ТЗ обявени в търговския регистър на 20.11.2017. В списъка са
включени публични вземания, предявени от НАП с молба изх. № 24-03-215#23 от
11.10.2017 г. в общ размер на 412 007,75 лв., от които 218 994,91 лв. -
главници и 193 012,84 лв. - лихви.
След
подадено от длъжника възражение срещу списъка, Окръжен съд Търговище се е
произнесъл с Определение № 113/22.03.2018 г. по т.д.н. № 34/2017 г., обявено в
Търговския регистър под № 20180323102810, с което е одобрил списъка, след като
е допуснал промяна в него, изключвайки по възражение на длъжника публични
вземания в размер на 39 018,19 лв. с аргумента, че същите са погасени поради
изтекла абсолютна 10 годишна давност.
Давност по отношение на тези
вземания не е налице по следните съображения: С молба изх. № 24-03-215#23 от
11.10.2017 г. НАП е предявила публични вземания в общ размер на 412 007,75 лв.
Основанието на част от тези вземания, сред които са и претендираните с
настоящата искова молба, е Ревизионен акт № *********/06.07.2009 г., издаден от
ТД на НАП Варна. С Решение № 845/02.02.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ“
Варна при ЦУ на НАП, жалбата на дружеството срещу цитирания акт е оставена без
разглеждане. Посоченото решение е потвърдено с Определение № 2783/03.06.2010г.
по адм. дело №651/2010 г.по описа на Административен съд Варна, оставено в сила
с Определение № 13340/09.11.2010 г. по адм. дело № 9518/2010 г. по описа на
Върховен административен съд. В обхванатите от ревизионния акт публични
задължения са и процесните 39 018,19 лв., в това число главници - 27 566,19 лв.
и лихви - 11 451,99 лв., които представляват: главница от 11 343,23 лв. -
корпоративен данък за 2006 г., заедно с 119,56 лв. лихви по авансови вноски и 3
753,52 лв. лихви върху главницата; главница от 12 870,49 лв. - вноски за ДОО от
осигурител за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и 6 322,24 лв.
- лихви върху главницата; главница от 2
438,36 лв. - вноски за 30 от осигурител за периода от месец февруари до месец
ноември 2007 г. и 784.33 лв. лихви върху главницата; главница от 722,54 лв. -
вноски за ДЗПО-УФ от осигурител за периода от месец февруари до месец ноември
2007 г. и 386.81 лв. - лихви върху главницата; главница от 191,57 лв. - вноски
за ГВРС от осигурител и 85,53 лв. за периода от месец февруари до месец ноември
2007 г. Всички изброени лихви са изчислени в самия влязъл в сила ревизионен акт
и са актуални към 06.07.2009 г. Предвид всичко това изводът на съдът по
несъстоятелността за изтекла 10 годишна абсолютна давност е неоснователен тъй
като тази давност би била приложима за посочените вземания, обаче, ако те не
бяха предявени от НАП в откритото производство по несъстоятелност на длъжника.
По смисъла на чл. 685а, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, давността за
предявените от НАП с молба изх. № 24-03-215-23 от 11.10.2017 г. вземания се
смята за прекъсната. При наличието на общ и специален закон, регламентиращи
една и съща материя, се прилага специалният /арг. от чл.11 ал.2 от Закон за
нормативните актове/. Специалните правила установени от законодателя по
отношение на давността за вземане в производството по несъстоятелност са
валидни за всички кредитори и всички вземания, без значение какво е основанието
или нормативния акт, който ги поражда и регулира съществуването им.
Във
връзка с изложеното и на основание чл. 694 от Търговския закон ищецът моли да
се постанови решение, с което да се признае съществуването и дължимостта на
предявени от Националната агенция за приходите в производството по
несъстоятелност срещу „А...“ ООД, публични вземания в общ размер на 39 018,19
лв., в това число главници - 27 566,19 лв. и лихви - 11 451,99 лв.,
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от “А...“ ООД с ЕИК
*********, с адрес: гр. Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ №12, представлявано от
управителя Р.Г.М., в който се изразява становище, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Претендираните от ищецът вземания са погасени с 10
–годишна давност, поради което са и недължими. Нещо повече, с оглед последните
промени в ДОПК, НАП служебно следва да отпише всички задължения с изтекла
абсолютна давност, какво е и настоящото. Предвид това се иска отхвърляне на
иска като неоснователен.
В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
Писменото
становище на синдика на „А...“ ООД в производство по несъстоятелност е, че
искът е неоснователен тъй като по отношение на претендираните вземания е
изтекла абсолютната 10 – годишна давност, като същата не е прекъсната с
предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност тъй като в
разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК изрично са посочени случаите, при които този
срок не се прилага а това обстоятелство не е посочено.
Съдът след като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От служебно извършената справка в търговския регистър по партидата на
ответника по делото – „А...“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** се установява, че с решение от 08.09.2017г., постановено по
т.д.№ 34 по описа на Окръжен съд Търговище за 2017г. по отношение на
дружеството е открито производство по несъстоятелност.
Ищецът по делото, в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, с молба изх.№
24-03-215-23 от 11.10.2017г. е предявил своите вземания в общ размер от 412 007,75 лв., които са
били включени в изготвения от синдика Списъка на приетите вземания на кредиторите
на длъжника, обявен в търговския регистър с № 20171120150807.
След
подадено от длъжника възражение срещу така приетите вземания на ищеца, съдът по
несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018г., постановено по т.д.№
34/2017г. по описа на ОС Търговище, е одобрил списъка на вземанията на
кредиторите като от същите изключил публични вземания на НАП в размер на
39 018,19 лв., които представляват:
главница от 11 343,23 лв. - корпоративен данък за 2006 г., заедно с 119,56 лв.
лихви по авансови вноски и 3 753,52 лв. лихви върху главницата; главница от 12
870,49 лв. - вноски за ДОО от осигурител за периода от месец февруари до месец
ноември 2007 г. и 6 322,24 лв. - лихви върху главницата; главница от 2 438,36
лв. - вноски за 30 от осигурител за периода от месец февруари до месец ноември
2007 г. и 784.33 лв. лихви върху главницата; главница от 722,54 лв. - вноски за
ДЗПО-УФ от осигурител за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и
386.81 лв. - лихви върху главницата; главница от 191,57 лв. - вноски за ГВРС от
осигурител и 85,53 лв. за периода от месец февруари до месец ноември 2007 г., като
е приел, че същите са погасени поради изтекла абсолютна 10-годишна давност.
Това определение е обявено в търговски регистър с № 20180323102810 –
23.03.2018г.
Настоящите
искове са предявени от НАП на 11.04.2018г.
От
тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Така
предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ и са допустими – предявени от кредитор в срока по
чл.694, ал.6 от ТЗ.
Разгледани
по същество, исковете са частично основателни.
Между
страните по делото, липсва спор по фактите, с оглед на което, съдът намира, че
настоящият спор е правен – по отношение на претендираните вземания изтекла ли е
10-годишна абсолютна давност, съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК и
разпоредбата на чл. 685а, ал.1 от ТЗ прилага ли се по отношение на публичните
държавни вземания.
Претендираните
вземания от ищеца са за корпоративен данък; вноски за ДОО; вноски за ЗО; вноски
ДЗПО –УПФ и вноски ГВРС. Тези вземания съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2,
т.1 ДОПК са публични държавни вземания.
За
тези вземания съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК е посочено, че с
изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Няма
спор, че съгласно разпоредбата на чл.685а, ал.1 от ТЗ, с предявяване на вземане в производство по
несъстоятелност, давността се прекъсва. Това е правилото за всякакви видове
вземания предявени в производство по несъстоятелност. По отношение обаче на
публичните държавни вземания тази разпоредба не се прилага. За тях следва да се
приложи разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК, според която независимо от спирането
или прекъсване на давността, изтекли ли е 10-годишна давност, вземането се
погасява. Т.е. разпоредбата на ДОПК е специална по отношение на разпоредбата на
685а, ал.1 от ТЗ по отношение на публичните държавни вземания и същата следва
да се прилага.
След
като разпоредбата на чл.685а от ТЗ не намира приложение по отношение на публичните
държавни вземания то следва да се установи, изтекла ли е абсолютната
погасителна давност по отношение на претендираните от НАП вземания, съобразно
разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК.
По отношение претендираното вземане за корпоративен данък за 2006г.-
същият следва да бъде пратен през 2007г. с оглед на което 10-годишната давност
започва да тече от 01.01.2008г. и изтича на 01.01.2018г. т.е. това вземане е
погасено по давност на основание чл.171, ал.2 ДОПК.
Вземането
за вноски ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ и вноски за ГВРС дължими за месеците февруари –
ноември 2007г., следва да бъдат платени до 30.04.2008г. С оглед на това
давността започва да тече от 01.01.2009г. и изтича на 01.01.2019г., поради
което тези публични вземания не са погасени по давност и са съществуващи и
дължими от ответника по делото, на основание чл.694, ал.2,т.2 от ТЗ.
По
отношение разноските по делото:Ищецът е претендирал разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на същото. Съдът намира това възражение за
неоснователно тъй като претендираното възнаграждение е под минимално
предвиденото по Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Искът на ищеца е уважен на 61%, поради което
ответникът следва да заплати на същия разноски по делото в размер на 274,50 лв.,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А...“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** по предявените от НАП обективно кумулативно предявени
искове, с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на вземането
на ищеца в размер на главница от 12 870,49 лв. - вноски за ДОО от осигурител за
периода от месец февруари до месец ноември 2007 г. и 6 322,24 лв. - лихви върху
главницата; главница от 2 438,36 лв. - вноски за 30 от осигурител за периода от
месец февруари до месец ноември 2007 г. и 784.33 лв. лихви върху главницата;
главница от 722,54 лв. - вноски за ДЗПО-УПФ от осигурител за периода от месец
февруари до месец ноември 2007 г. и 386.81 лв. - лихви върху главницата;
главница от 191,57 лв. - вноски за ГВРС от осигурител и 85,53 лв. за периода от
месец февруари до месец ноември 2007 г.и 274,50 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, заявените от ищеца искове с
правно основание чл.694, ал.2,т.2 от ТЗ за признаване за установено по
отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „А...“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** съществуването на вземане: главница от 11 343,23 лв. - корпоративен данък
за 2006 г., заедно с 119,56 лв. лихви по авансови вноски и 3 753,52 лв. лихви
върху главницата
ОСЪЖДА „А...“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“, с адрес
гр.София ул. „Княз Дондуков“ №52, представлявана от В.П.-директор на
Дирекция „Държавни вземания“ направените
разноски по делото в размер на 274,50 лв. съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд
гр.Варна, от страните по делото в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: