НОХД № 2587/2015
год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимите А.Д.Д. и Т.Я.Д.,*** е за
престъпление по чл.195 ал.1, т.5, във вр. с чл.194
ал.1, а за Т.Д. и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от НК, а
именно за това, че на 10.02.2015г. в гр.Пазарджик, след като предварително се
сговорили помежду си, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. килим с размер 1.2/2
метра сиво-бял на цвят, на стойност 40.00 лева, 3 бр. пътеки сиво-бели на цвят,
с обща дължина 6 метра,
на стойност 90.00 лева и 1 бр. стереоуредба с компакт диск, марка „Сони“, без тонколони, на стойност 100.00 лева, всичко на
обща стойност 230.00 лева, от владението на А. Стефанова Ф. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен,
а Т.Д., макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и налагане
на подсъдимите на наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 ал.1
от НК.
Подс.А.Д. се явява лично в съдебно заседание и със
служебно назначен защитник, като се признава за виновен и дава обяснения по
предявеното му обвинение. Подс.Т.Д. не се явява в
съдебно заседание, производството е разгледано в негово отсъствие, с участието
на служебен защитник.
Районният съд като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимите
А.Д. и Т.Д. са братовчеди, живеещи в ромската махала на гр.Пазарджик.
На
10.02.2015г. подс.
Т. Д. предложил на подс. А.Д.
да извършат кражба от дома на св.А.Ф.. Последният се съгласил. В изпълнение на
намерението си, около 18.00 часа двамата
отишли до къщата на св.Ф.. Последната в този момент не била в дома си. Подс. Т.Д. прескочил дворната ограда и влязъл в имота. След
това започнал да подава през оградата на
подс.А.Д. – 1 бр. килим с размер 1.2/2 метра сиво-бял
на цвят, 3 бр. пътеки сиво-бели на цвят, с обща дължина 6 метра и 1 бр. стереоуредба с компакт диск, марка „Сони“, без тонколони. Двамата след това отишли до дома на
св.Г.С.. Пода.Т.Д. й предложил, а тя се съгласила да купи килима с пътеките за
сумата от 16 лева. Със стереоуредбата подсъдимите се разпоредили по неустановен
начин.
След
като се върнала в къщи св.Ф. установила извършената кражба и сигнализирала
органите на МВР-Пазарджик. В резултата на проведените издирвателни
мероприятия двамата подсъдими били установени като извършители на кражбата. Килимът
и пътеките били намерени у св.С., която ги предала с ПДП, а след това били върнати
на собственика им срещу разписка.
По
повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на назначената приетата по
делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно, общата стойност на отнетите движими вещи, подробно описани по-горе,
към момента на деянието възлиза на 230 лв. по пазарни цени, с начислено овехтяване.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от
самопризнанията на пода.А.Д. и показанията на разпитаните по делото свидетели –
А.Ф., Д.С., М.С., Ш.С., както и от тези на Ц.А. и Г.С., приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 ал.5, във вр.
с ал.1, т.5 от НК, както и от приетите по делото писмени доказателства, а също
от заключението на съдебно-оценъчна експертиза.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите Т.Д. и А.Д. са
осъществили престъпния състава на чл.195 ал.1, т.5, във вр.
с чл.194 ал.1, а за Т.Д. и във вр. с чл.63 ал.1, т.3
от НК, като на 10.02.2015г. в гр.Пазарджик, след като предварително се
сговорили помежду си, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. килим с размер 1.2/2
метра сиво-бял на цвят, на стойност 40.00 лева, 3 бр. пътеки сиво-бели на цвят,
с обща дължина 6 метра,
на стойност 90.00 лева и 1 бр. стереоуредба с компакт диск, марка „Сони“, без тонколони, на стойност 100.00 лева, всичко на
обща стойност 230.00 лева, от владението на А. Стефанова Ф. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен,
а Т.Д., макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимите са имали представа и за всички
обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавали
са, че преди извършване на престъплението са взели решение да го извършат в
една относително спокойна обстановка, при възможност за обсъждане на мотивите „за”
и „против”, с оглед на което са действали при условията на предварителен
сговор.
Подсъдимите
са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние осъществено от всеки
от подсъдимите по описания по-горе начин също е със завишена степен на
обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на неговото извършване – демонстративно и чрез противозаконно
влизане в чужд имот.
Подсъдимите
са личности с невисока степен на обществена опасност. Не са осъждани, не са
криминално проявени, а по местоживеене са позитивно охарактеризирани.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и
престъпен начин, което разбира се е една рефлексия от ниския жизнен стандарт,
който имат, както и от липсата на перспективи за социална реализация.
При определяне и индивидуализация на
наказанието като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за двамата
подсъдими следва да се отчитат чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, тежкото им материално положение и имотно състояние, ниската стойност на
вещите, предмет на посегателство, които са под една МРЗ, а за А.Д. направените
самопризнания и изразеното разкаяние и критично отношение към стореното. Като отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства следва да се отчита фактът, че деянието е извършено посредством
проникване в чужд имот.
С оглед на горното съдът намери, че по
отношение на пода.А.Д. са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства /подробно изброени по-горе/,
при наличието на които
и най-лекото предвидено в закона
наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По тази причина съдът, приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и определи наказанието лишаване от
свобода за А.Д. под най-ниския предвиден в закона предел, като го осъди на шест
месеца лишаване от свобода, което
съответства на степента на вината и с което ще се постигне личната и генерална
превенция. За пода.Т.Д. наказанието бе определено при условията на чл.54 от НК
като същият бе осъден на четири месеца лишаване от свобода, което според съда съответства
на степента на вината му и с което ще се постигне личната и генерална превенция
Предвид данните за личността на двамата
подсъдими, и основно чистото им съдебно минало, съдът прецени, че за тяхното
поправяне и превъзпитание не се налага ефективното изтърпяване на така
наложените наказания лишаване от свобода, а поправително-превъзпитателното
въздействие ще може да бъде постигнато и с института на условното осъждане. С
оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за двамата подсъдими за изпитателен срок
от по три години.
Възпитателната работа с условно
осъдените се възложи на наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3
от НПК, в тежест на подсъдимите бяха присъдени и същите бяха осъдени да
заплатят сторените по делото разноски в размер на по 25 лв., платими по сметка
на ОД на МВР – Пазарджик, както и по 5 лв. държавна такса при евентуално
служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: