РЕШЕНИЕ
№ 1310
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501312 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни
жалби, предявени от Д. Р. В., гражданин на ***, роден на **********г. в гр.***, чрез адв.
Цветомир Милатов –БАК и от А. Р. В., гражданин на ***, чрез адв. Маргарита Георгиева -
БАК, срещу Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен
съд- Несебър.
С посоченото решение, съдът е обявил за недействителен по отношение на Й. Б. Б., ЕГН
********** с адрес: *** и ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Дженка
Димитрова Б.а, ЕГН **********, договор за дарение на недвижим имот, сключен на
22.11.2019г. и обективиран в нотариален акт№35, том ІV, рег.№11232, дело №1004/2019т на
нотариус Линка Чуткина, рег.№600 на НК, район на действие – НРС, по силата на който
договор Д. Р. В. е дарил на А. Р. В., следния собствен недвижим имот, находящ се в
жилищна сграда ,,ОМЕГА РИЗОРТ“, в ПИ 61056.501.413 по КККР на с.Равда, общ.Несебър,
одобрена със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14-02-95/23.01.2013г. на Началника на СГКК- Бургас, а
именно:Апартамент №З 4(буква ,,З“ четири), представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51056.501.413.2.38 с адрес на имота:с.Равда, ул.,,Синева“ №1,ет.4, ап. З 4,
1
самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 61056.501.413.2, брой
надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение:жилищна сграда- многофамилна,
брой нива на обекта -1, с площ по документ 42.15кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от
общите части на сградата и 2.91 кв.м. ид. ч. от СПА , както и Склад №З 4 с площ от
1.90кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54.80кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 61056.501.413.2.37, под обекта –
61056.501.413.2.28, над обекта – 61056.501.413.2.44.
Със същото решение, съдът е осъдил ответниците физически лица да заплатят сторените по
делото разноски в полза на ищците.
С въззивна жалба вх.№260082/13.01.2022г., подадена от Д. Р. В., чрез адв. Ц. М. –БАК,
срещу Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на НРС се изразява
недоволство от решението, като се излагат съображения за недопустимост,
незаконосъобразност и необоснованост, както и нарушение на съдопроизводствените
правила.
На първо място се излага становище във връзка с допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че докладът по делото бил непълен и неточен,
поради което съдът не изследвал относимите по делото факти и обстоятелства и не
разпределил доказателствената тежест съобразно предмета на спора. Развиват се
съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика (Решение№111 от 24.10.2014г. по
т.д.№598/2012г. на ВКС).
Посочва се, че въззивникът притежавал активи на значителна стойност, което се установило
безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подчертава се, че към
момента на сключване на процесната сделка с втория ответник, ищците(въззиваеми) нямали
качеството кредитори спрямо Д. Р. В.. Пояснява се, че в конкретния случай не било налице
действително непогасено вземане на въззиваемите. Изтъкват се факти и обстоятелства,
установени чрез разпит на свидетели..
Навеждат се доводи относно предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, като се
твърди, че ищците в първоинстанционното производство не успели да докажат по
категоричен начин тяхното наличие.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че ищците имали качеството на кредитори по
отношение на Д. В., породено от съдебни актове(осъдителни решения) и че същите
подлежали на принудително изпълнение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК от 18.10.2019г.
Излагат се аргументи във връзка с правната природа и приложение нормата на чл.404, ал.1
от ГПК. Подчертава се, че в случая се касаело за вземане за разноски, което възникнало в
момента на влизане в сила на съдебното решение- 27.04.2020г.
Твърди се, че решението било постановено в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. Заявява се,
че претендираното вземане възникнало след сключване на разпоредителната сделка.
Посочва се, че районният съд не разгледал направеното възражение за несъответствие
размера на претендираното от ищеца вземане и паричната равностойност на самостоятелния
2
обект, предмет на отменителния иск.
Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на исковите
претенции. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред
въззивната инстанции. Алтернативно, се моли за обезсилване на постановеното решение и
връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. Б. Б. и
,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ООД - в несъстоятелност, представлявано от управителя Дженка
Димитрова Б.а, чрез адв. А.. с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се излагат аргументи във връзка с твърденията на въззивника за пороци на
постановеното решение. Навеждат се доводи относно изложеното в жалбата за
,,притежавани от него активи на значителна стойност“. Посочва се, че с извършената на
22.11.2019г. сделка, Д. Р. В. целял намаляване на имуществото си и увреждане на
кредиторите. Подчертава се, че разпореждането било извършено със собствен недвижим
имот след възникване на вземането за разноски в размер на 12900 лева(по силата на
решение №81по в.гр.д.№230/2019г. на БАС). Заявява се, че изискуемостта и ликвидността
на това вземане се явявали ирелевантни за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД, поради
което първоинстанционният съд достигнал до правилни правни изводи за увреждане на
кредитора. Развиват се подробни съображения.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на
първоинстанционноото решение като законосъобразно и обосновано. Претендира се
присъждане на сторените в производството по делото разноски за заплатени държавни такси
и адвокатски хонорар, включително и разноските в производството по издаване на
обезпечителна заповед .
С въззивна жалба вх.№260083 от 13.01.2022г., подадена от А. Р. В. срещу Решение
№260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, чрез адв.
М. Г., се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения за
неговата неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
Навеждат се доводи във връзка с изводите на съда, че ищците имали качеството кредитори
по отношение на първия ответник- Д. В., тъй като разполагали с осъдителни решения,
подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл.404, ал.1 от ГПК. Посочва се, че
с решението на Окръжен съд- Бургас, били отхвърлени предявените искови претенции, а с
постановения съдебен акт на БАС от 18.10.2019г., се потвърждавало първоинстанционното
решение и се присъждали разноски в полза на Й. Б. Б. и ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ООД.
Твърди се, че вземането за разноски възниквало в момента на влизане в сила на съдебното
решение, с което са присъдени (Решение№264/18.12.2013г.по гр.д.№915/2012г.на ВКС, ІV-
то г.о.). В конкретния случай, вземането за разноски за ищците(въззиваеми) възникнало на
27.04.2020г. Заявява се, че към датата на извършване на процесната разпоредителна
сделка(дарение) от 22.11.2019г., въззиваемите нямали качеството кредитори.
3
Излага се становище относно релевантните факти, обуславящи основателността на иска по
чл.135 от ЗЗД. Излагат се аргументи, че приемайки за установено намерението за увреждане
при извършване разпореждане с имота, районният съд постановил решение при нарушение
материалния закон (Решение №643 от 27.07.2000г.на ВКС по гр.д.№27/2000г., ІІ-ро г.о.)
Развиват се съображения относно допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените
правила, касаещи доклада по делото, определяне правната квалификация и разпределение
доказателствената тежест (Решение№111 от 24.10.2014г. по т.д.№598/2012г. на ВКС).
Подчертава се, че въззивникът направил възражение по доклада в първото по делото
заседание. Твърди се, че неправилно съдът възложил в тежест на втория ответник – А. В. да
доказва отрицателни факти.
Посочва се, че в първоинстанционното производство не били обсъдени в цялост събраните
по делото доказателства.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. Б. Б. и
,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ООД- в несъстоятелност, представлявано от управителя Дженка
Димитрова Б.а, чрез адв. Н. А.- БАК, с който се оспорват наведените от въззивника доводи.
Излага се становище във връзка с изложените в жалбата съображения, досежно
подлежащите на принудително изпълнение съдебни актове(чл.404, ал.1, предл. 2-ро ог
ГПК). Посочва се съдебният акт, легитимиращ въззиваемите като кредитори- Решение №81
от 18.10.2019г. по в.гр.д.№230/2019г. на БАС, Твърди се, че след уведомяване на Д. Р. В. за
постановения съдебен акт и повторното му осъждане за заплащане разноски по делото,
дарителят е знаел за установеното от съда вземане за разноски за двете инстанции в размер
на 12900 лева.
Навеждат се доводи във връзка с фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, изискващ
наличие на определени предпоставки, които изчерпателно се изброяват.
Оспорват се изложените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения,
включително по доклада по делото. Подчертава се, че ответниците не направили възражения
в тази насока. Твърди се, че районният съд изследвал всички относими към спора по делото
факти и обстоятелства и разпределил доказателствената тежест между страните.
Заявява се, че правилно съдът уважил исковите претенции, тъй като било налице увреждане
на кредитора. Безспорно се установило, че чрез извършване на процесната сделка,
длъжникът Д. Р. В. намалил актива на имуществото си и по този начин увредил интересите
на кредиторите си, препятствайки възможността да реализират вземането си с насочване
принудително изпълнение върху имота.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от
ответниците(въззивници) части. Навеждат се доводи за неоснователност на направеното с
жалбата искане за допускане до разпит на свидетели в режим на довеждане.
Страните не са направили доказателствени искания.
4
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на
чл.260 и сл. от ГПК, жалбоподателите са страни с правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение. Поради това са допустими и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Извършвайки тази проверка съдът констатира
следното:
По делото има данни, а пред въззивната инстанция са представени доказателства, че ищецът
,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ ООД е заличен от ТР с Решение №102/28.04.2022г. по т.д.
№317/2020 по описа на БОС, влязло в сила на 11.09.2022г. Съобразно трайно установената
практика на ВКС, когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи
своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в едно същинско исково
производство, какъвто е настоящият случай. Това налага извод, че производството по
отношение на заличения търговец-ищец е недопустимо и следва да бъде прекратено, а
постановено решение в тази част-обезсилено.
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са кредитори на ответника Д. В. като вземанията са установени по
съдебен ред по гр.д.№1099/2018 по описа на БОС и са се снабдили с изпълнителен лист
№199/21.07.2020г. Ответникът Д. В. е осъден да плати на ищците сумата от 6900 лв.,
разноски за първата инстанция, 6000 лв., разноски направени в производството пред
Апелативен съд –Бургас и 6000 лв., разноски направени пред ВКС. Въпреки, че е знаел за
задълженията си, ответникът се е разпоредил безвъзмездно в полза на брат си /втория
ответник/ с притежавания от него недвижим имот, находящ се в жилищна сграда ,,ОМЕГА
РИЗОРТ“, в ПИ с идентификатор 61056.501.413 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, одобрена
със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14-02-95/23.01.2013г. на Началника на СГКК- Бургас, а
именно:Апартамент №З 4(буква ,,З“ четири), представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51056.501.413.2.38 с адрес на имота:с.Равда, ул.,,Синева“ №1, т.4, ап. З 4,
самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 61056.501.413.2, брой
надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение:жилищна сграда- многофамилна,
брой нива на обекта -1, с площ по документ 42.15кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от
общите части на сградата и 2.91 кв.м. ид. ч. от СПА , както и Склад №З 4 с площ от
1.90кв.м., като общата застроена площ на обекта възлиза на 54.80кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 61056.501.413.2.37, под обекта –
61056.501.413.2.28, над обекта – 61056.501.413.2.44. Договорът за дарение на описания
недвижим имот е обективиран в н.а. №35, том ІV, рег.№ 11232, дело №1004 от 22.11.2019г.
по описа на Нотариус Линка Чуткина с рег. №600 при НК. Претендира се обявяване на
сделката за относително недействителна, тъй като знаейки, че е осъден да заплати разноски
на ищците с действията си ответникът е целял да намали имуществото си, за да увреди
5
кредиторите си.
В депозирания отговор на исковата молба, първият ответник, чрез упълномощения адсвокат,
е оспорил иска и моли за отхвърлянето му. Заявява, че вторият ответник- А. В., негов брат,
приемайки дарението, не е знаел, за съдбените процеси, които той е водил. На следващо
място посочва, че тъй като вземането е за разноски, то е възникнало на 27.04.2020г., когато е
влязо в сила съдебното решение, а дарението е извършено на 22.11.2019г.
Вторият ответник А. В. също е подал отговор на исковата молба, чрез упълномощен
адвокат, с който е оспорил исковата молба. Заявява, че приемайки дарението от брат си
/пълвия ответник/ не е знаел за съдебните процеси, които последният е водил. Също така
посочва, че към датата на дарението не е било възникнало задължението за разноски. Моли
за отхвърляне на исковата прететнция.
Съобразно указаната от съда доказателствена тежест страните ангажират доказателства-
писмени и гласни.
По делото е изискано и приложено гр.д.№1099/2018 г. по описа на БОС. Постановеното
съдебно решение е влязло в законна сила на 27.04.2020г. На 25.06.2020г. настоящите ищци
са поскали и им е издаден на изпълнителен лист №199/21.07.2020г., съгласно влезлите в
сила решения на БОС, Апелативен съд –Бургас и ВКС.
По искане на страните по делото са представени заверени преписи на на материалите по
нот. дело №1004/2019г. по описа на Нотариус Линка Чуткина рег. №600 на НК, в което се
съдържат преводи от руски на български на удостоверения за раждане на ответниците по
делото.
Представено е удостоверение по изп.д.№326/2020 по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
Представени и приети по делото са вносни бележки за заплатена от ответника А. В. такса
поддръжка.
Допуснат е до разпит свидетел, воден от ответната страна-Светлана Николаевна Уральская,
управител на комплекса, в който се намира описания по-горе недвижим имот. Пред съда
разказва, че познава ответниците, посещава регулярно имота, има ключ, отключва, когато
идват от „ВиК“, виждала е вътре дрехи, сандали, играчки. Посочва, че ответникът Д. е
споделил с нея намерението си да дари на брат си апартаманта. Също така разказва, че
Дмитирий рядко идвал, тъй като ходи по походи в планините, където медитира. Поради тази
причина не било прието между тях да се уведомяват за някакви нища, а А. не знаел за делата
на брат си. Разбрал, че нещо се случва, когато адв. М. го уведомил през есента на 2020г. За
А. разказва, че всяко лято идва със семейството си и пребивава до септември, когато децата
тръгват на училище, докато за Д. няма спомен да е идвал през лятото-понякого в края на
есента минавал, когато се връщал от Гърция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД (т. нар. Павлов иск) е потестативното право на кредитора да
обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни
6
действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворяването на своя кредитор. Ето защо, Павловият иск е способ за
запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава
удовлетворяването на вземането на кредитора в нарушение на принципа, че цялото
имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите кредитори, които могат
да насочат изпълнението върху всяка негова вещ или вземане (чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК).
Съгласно задължителните разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Павловият иск е облигационен, а не вещен иск, тъй като при уважаването
му увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и
приобретател), но същата се счита за недействителна, нестанала, само по отношение на
кредитора-ищец. При уважаването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но кредиторът-ищец получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.
Ето защо, собственикът на вещта (приобретателят) понася санкцията да търпи изпълнение
срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване –
действал е със знанието, че сделката е увреждаща (чл. 135, ал. 1, изр. първо ЗЗД), или ако е
придобил вещта безвъзмездно. В разпоредбата на чл. 135 ЗЗД са уредени два фактически
състава –по чл.135, ал.1 ЗЗД и чл.135, ал.3 ЗЗД. Разграничението между двата състава е
относно съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора /обективна
страна/ и времето на извършване на увреждащото действие от длъжника. Основното
разграничение на елементите на двата фактически състава е от субективната страна-при
чл.135, ал.1 ЗЗД е знание на длъжника, знание на третото лице и презумпцията за знание по
чл.135, ал.2 ЗЗД /когато третото лице е в определена родствена връзка/, а при чл.135, ал.3
ЗЗД е намерение за увреждане на длъжника и на третото лице - „действието е предназначено
да увреждане на кредитора“, поради което на изследване подлежи именно целта на
сключената сделка между тях и не намира приложение презумпцията за знание по чл.135,
ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай се установява, че ищците имат вземане спрямо ответника за разноски
на основание влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1099/2018г. последното е влязло в
сила е на 27.04.2020 г., когато с Определение №269/27.04.202г. по гр.д.№251/2020 по описа
на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Бургаски апелативен
съд №81/18.10.2019г. по гр.д.№230/2019г. Дължимата сума, съгласно издадения
изпълнителен лист в полза на настоящите ищци е в общ размер на 18900 лв.,
представляващи направени разноски от Й. Б. Б. и „Атракт Алфагруп“ ООД пред трите
съдебни инстанции. В този смисъл е необходимо да се поясни, че настоящата хипотеза е
специфична заради това, че се касае за вземане за разноски. Принципно положение е, че
вземането следва да не е удовлетворено и не е задължително кредиторът да разполага с
изпълнителен титул т.е. за действителността на вземането не е необходимо същото да е
ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.81 от
7
ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и
по искането за разноски. Окончателното разрешаване на въпроса с разноските е при
окончателното разрешаване на спора между страните с влязло в сила решение- в случая на
27.04.2020г.
Безспорно по делото е, че безвъзмездната сделка между първия и втория ответник е
сключена на 22.11.2019г., следователно преди възникване на вземането. В този случай,
съобразно разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД това действие би било недействително само ако
е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Както бе посочено по-горе в тази хипотеза не се прилага презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, а
е меродавно намерението за увреждане т.е. целта на сключената сделка да е увреждане на
кредитора. Фактът на безвъзмездно разпореждане с имущество сам по себе си не е
достатъчен, за да се приеме за доказано, че страните са целяли да увредят кредитора на
първия от тях. Вярно е, че с това безвъзмездно разпореждане имуществото на длъжника
намалява, но за да е недействителна сделката е необходимо то да е било предназначено да
увреди кредитора. На доказване подлежи предназначението на извършеното разпореждане
за увреждане на кредитора-намерението за увреждане като тежестта на доказване е на
ищеца. Последният не ангажира доказателства от които да се направи категоричен извод за
това. Обстоятелството, че ответниците са братя /установено безспорно по делото
намиращите се приложения заверен препис на нотариално дело удостоверения за раждане/
не сочи непременно на такъв извод. С ангажираните от ответниците гласни доказателства от
друга страна се установи, че вторият ответник е пребивавал със семейството си в процесния
апартамент всяко лято, докато първият ответник рядко го е посещавал и то извън сезона.
Житейски логично е братът, който не ползва имота да го дари на брат, който има семейство
и го ползва ежегодно. Следователно мислимо е да се приеме, че дарственият акт има
различно от твърдяното от ищеца предназначение за увреда на кредитора.
Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което налага неговата отмяна
включително в частта за разноските, а в една част-обезсилено по изложените по-горе
доводи.
По разноските:
Страните своевременно са заявили присъждане на разноски.
Право на разноски съобразно изхода на делото имат въззивниците. В полза Д. Р. В. следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лв. за първата инстанция и 60,46 лв. платена д. такса за въззивно обжалване-общо 2060,46
лв.
В полза на А. Р. В. следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. за първата инстанция и 60,46 лв. платена д. такса за
въззивно обжалване-общо 2060,46 лв.
8
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен
съд- Несебър в частта, с която по иска на ,,АТРАКТ АЛФАГРУП“ ООД /заличен/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Дженка
Димитрова Б.а, ЕГН ********** е обявен за недействителен по отношение на ,,АТРАКТ
АЛФАГРУП“ ООД /заличен/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Дженка Димитрова Б.а, ЕГН **********, договор за дарение
на недвижим имот, сключен на 22.11.2019г. и обективиран в нотариален акт №35, том ІV,
рег.№11232, дело №1004/2019т на нотариус Линка Чуткина, рег.№600 на НК, район на
действие – НРС, по силата на който договор Д. Р. В. е дарил на А. Р. В., следния собствен
недвижим имот, находящ се в жилищна сграда ,,ОМЕГА РИЗОРТ“, в ПИ 61056.501.413 по
КККР на с.Равда, общ.Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-
95/23.01.2013г. на Началника на СГКК- Бургас, а именно:Апартамент №З 4(буква ,,З“
четири), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51056.501.413.2.38 с
адрес на имота:с.Равда, ул.,,Синева“ №1,ет.4, ап. З 4, самостоятелният обект се намира на
етаж 4 в сграда с идентификатор 61056.501.413.2, брой надземни етажи 6, брой подземни
етажи 1, предназначение:жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта -1, с площ по
документ 42.15кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и 2.91
кв.м. ид. ч. от СПА , както и Склад №З 4 с площ от 1.90кв.м., като общата застроена площ на
обекта възлиза на 54.80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж –
61056.501.413.2.37, под обекта – 61056.501.413.2.28, над обекта – 61056.501.413.2.44 и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯВА Решение №260231 от 30.11.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен
съд- Несебър В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, вкл. в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: *** против Д. Р. В., гражданин на
***, роден на **********г. в гр.*** и А. Р. В., гражданин на ***, живущ в гр.***, РФ, *** за
обявяване за недействителен по отношение на Й. Б. Б., договор за дарение на недвижим
имот, сключен на 22.11.2019г. и обективиран в нотариален акт №35, том ІV, рег.№11232,
дело №1004/2019т на нотариус Линка Чуткина, рег.№600 на НК, район на действие – НРС,
по силата на който договор Д. Р. В. е дарил на А. Р. В., следния собствен недвижим имот,
находящ се в жилищна сграда ,,ОМЕГА РИЗОРТ“, в ПИ 61056.501.413 по КККР на с.Равда,
общ.Несебър, одобрена със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-95/23.01.2013г. на Началника на СГКК-
Бургас, а именно:Апартамент №З 4(буква ,,З“ четири), представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51056.501.413.2.38 с адрес на имота:***, самостоятелният обект се
9
намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 61056.501.413.2, брой надземни етажи 6, брой
подземни етажи 1, предназначение:жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта -1,
с площ по документ 42.15кв.м., прилежащи части 7.84 кв.м. ид. ч. от общите части на
сградата и 2.91 кв.м. ид. ч. от СПА , както и Склад №З 4 с площ от 1.90кв.м., като общата
застроена площ на обекта възлиза на 54.80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж – 61056.501.413.2.37, под обекта – 61056.501.413.2.28, над обекта –
61056.501.413.2.44.
ОСЪЖДА Й. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Д. Р. В., гражданин на ***,
роден на **********г. в гр.*** сумата от 2060,46 лв., представляваща направени разноски за
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Й. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на А. Р. В., гражданин на ***,
живущ в гр.***, РФ, *** сумата от 2060,46 лв., представляваща направени разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаваането му на страните с
касационна жалбане пред ВКС, а в прекратителната част, имаща характер на определение - в
едноседмичен срок от съобщаване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10