Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.12.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11835
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.Х.Н., ЕГН **********, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, с която е предявен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1556,56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 228,8 часа за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в резулатат на преизчисляване ан положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението
В исковата молба са изложени твърдения, че за
периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е полагал труд на
длъжност „младши инспектор“ в
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна към
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР,
поради което е бил
със статут на държавен служител. Твърди, че за
процесния период е положил общо 1600 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на
1828,8 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
още 228,8 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е
в размер на 1503,22 лева.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск
с довод, че е
платил всички отработени от
ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е
регламентирал, че
продължителността на
работното време при нощен труд в
МВР е
8 часа на
всеки 24 часа и ищецът няма как
да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на
база общите норми на
НСОРЗ при
положение, че
има действащи специални норми. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли искът да бъде уважен.
Ответникът чрез юрисконсулт изразява становище за неоснователност на иска.
В писмени бележки страните изразяват становище по същество на
спора.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
прието за
безспорно и
ненуждаещо се
от доказване, че страните са
били в служебно правоотношение за периода от 01.10.2017г. до
31.03.2019г., по което
ищецът е заемал длъжност „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Варна, която
е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението в МВР.
Видно от изслушаната по делото и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, е че общо
за
целия
процесен
период
от
01.06.2016г
до
31.03.2019г
ищецът
е
положил 1594 часа нощен
труд.
Тъй
като
процесният
период
завършва
с 24 часова
смяна
на
31.03.2019г, а
подобни
дежурства
според
легендата
на
графика
се
отчитат
като 16 часа за
настоящия
месец
и 8 часа
за
следващия
месец,
които
не
следва
да
се
включват
в
обхвата
на
процесния
период.
Преизчислени
положените 1594 часа нощен
труд с коефициент 1,143 се
равняват
на 1821.942 часа
дневен
труд.
Или
се
получава
разлика
от
227,942 часа,
а
не
твърдените
228,8. Положеният
от
ищеца
нощен
труд
не
е
бил
преизчислен
от
ответника
с
коефициент 1,143 за
превръщането
му
в
дневен
труд.
Този
допълнителен
извънреден
труд
не
е
заплатен
на
ищеца.
Дължимото
възнаграждение
за
този
допълнителен
извънреден
труд
се
формира
от
основното
възнаграждение
на
ищеца
по
периоди
и
нормативно
определените
работни
дни
за
всеки
отработен
месец
увеличено
с 50% за
извънреден
труд
и
се
равнява
на 1556.56 лв.
Или за процесния
период
ищецът
всъщност
е
положил
не
твърдените
1600 часа
нощен
труд,
а
1594 часа,
които
преизчислени
с
коефициент
1,143 се
равняват
не
на
твърдените
1828,80, а
на
1821.942,
чиято
парична
равностойност
се
определя
на
1556,56 лв.
от
вещото
лице.
Именно
и
това
е
сумата,
която
се
претендира
от
ищеца.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 214,75 лв., от които 150,00 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 64,75 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Н., ЕГН **********
сумата от сумата 1556,56 лева (хиляда петстотин петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 227,94
часа за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в резулатат на преизчисляване ан положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл.
178, ал. 1, т.
3 вр. чл.
187, ал. 5, т.
2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т.
П., ЕГН
********** сумата от 480 (читристотни и осемдесет) лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска”, № 171А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 214,75 лв. (двеста и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки), от които 150,00 (сто и петдесет) лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 64,75 лв. (шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) , на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на прпеис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: