Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар М.Симеонова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 12976 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от М.Х.М. – М., Х.Ц.М. – П., Л.Ц.Л., И.С.И. и Г.С.Ф. против М.Т.С. и Т.М.К.
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че с Решение № 154 от 08.11.1993 год. по заявление № Д
324/28.01.1992г. Поземлена комисия – гр.София, Драгалевци, възстановила в стари
реални граници на наследниците на М.А.Ф.правото на собственост върху следния
недвижим имот: нива от 1 500 кв.м., находяща се извън регулацията на
с.Драгалевци, местност „Умерица”, съставляваща имот № 418 по кадастрален лист №
595 от кадастрален план, изработен преди 1969 год., при съседи: наследници на С.А.,
П.И., Д.Б.и братя П.. Имотът бил възстановен в свободната част с площ 1.213
дка, а останалата част с площ 0.317 кв.м. не била възстановена, поради
изграждането на път. С нот.акт № 11/23.01.1996г., том II, дело 233/1996 год. на
нотариус при СРС, на основание възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗЗ и по
наследство било признато правото на собственост на наследниците на М.А.Ф.върху
процесния имот. През 1995 г. имотът бил заснет под № 1588 по неодобрения
кад.план на гр.София, „Кръстова вада“, местност“ Умерица“. Със заповед № РД
-09-5-12/06.01.1997г. за имот с пл.№ 1588 и имот с пл.№ 1333 бил отреден УПИ I- 1333, 1588 от кв. 77 по
регулационния план, цЕ.я с площ от 2750 кв.м., като имот пл. № 1588 съдържал
1350 кв.м. с неуредени сметки по
регулация за улица, при съседи: от две страни улици, УПИ II - 390, 391, УПИ ХII -1888, УПИ IV - 683, УПИ V - 684, УПИ ХI - 1332, 1387 от същия квартал. Ищците М.рига Х.М. – М., Х.Ц.М.
– П., Л.Ц.Л. и И.С.И. твърдят, че са придобили по наследяване идеални части от
правото на собственост върху процесния имот, при следните квоти: 1/6 ид. част
за М.М., 1/6 ид. част за Х.М., 2/6 ид.част за Л.Л. и 1/6 ид.част за И.И../уточняваща
молба от 17.11.2016г./. Ищецът Г.С.Ф. твърди, че е придобил 1/6 ид.част от процесния
имот на основание – дарение, обективирано в нот.акт № 037/22.12.2006г., том
втори, рег. № 8750, дело № 218/2006г. на
нотариус А. с район на действие – районът на СРС, с който Л.Г.Ф.му
дарила 1/60 ид.част, а С.С.Ф. и съпругата му Л.Г.Ф.му дарили своите 9/60
ид.част, съставляващи тяхна съпружеска имуществена общност. ПраводатЕ.те на Г.С.Ф.
– Л.Г.Ф.и С.С.Ф. придобили правото на собственост върху дарените идеални части
от имота чрез следната поредица от сделки: на 07.06.2005г. един от наследниците
на М.А.Ф.- Б.С.И. дарил на Л.Г.Ф.1/10 ид.част от своята 1/6 ид.част от
процесния имот, а на 08.06.2005г. й продал 9/10 ид.част от своята 1/6 ид.част
от поземления имот. По искане на собствениците на 06.10.2005г. главният
архитект на СО- район „Триадица“ издал виза за проектиране на 3 бр. жилищни
сгради върху имота, за който бил отреден УПИ I – 1333,1588 от кв.77. На 08.06.2006г. собствениците на двата имота, за които бил
отреден УПИ I – 1333,1588 от кв.77, сключили предваритЕ. договор за учредяване на
право на строеж срещу обезщетение с жилища, магазини и гаражи, но този договор
бил прекратен с нот.покана от 05.02.2009 г. Ищците многократно водили преговори
с потенциални строитЕ., но по различни причини не били сключили договор за
учредяване право на строеж. В началото на 2016 г., при снабдяване със скица за
имота, установили, че в скицата има отбелязване, според което имот с пл.№ 1588,
в състава на УПИ I - 1333,1588 от кв.77, м. ”Кръстова вада”, бил собственост
на ответницата М.Т.С. и на наследодателя
на двамата ответници - М.С.К., които се легитимирали като собственици на
основание давностно владение с нот.акт № 41/09.06.2011г., том втори, рег. №
1565, дело № 156/2011г. на нотариус Д.. Ищците твърдят, че ответниците никога
не били упражнявали фактическа власт върху имота, нито били демонстрирали
намерение да го „своят“, поради което не били придобили имота по давност. Молят
съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на поземлен
имот с пл. № 1588 от кв.77 по плана на гр.София, местност
“Кръстова вада”, с площ от 1 343 кв.м.,
при граници: поземлен имот № 1333; улица; УПИ II-390, 391; УПИ ХII-1888, УПИ lV-683; УПИ V-684; УПИ Х-1332, 1387, за който поземлен имот, заедно
с поземлен имот с пл.№ 1333, съгласно утвърдена със Заповед № РД-09-50-12/06.01.1997 год.
регулация, е отреден общ УПИ I - 1333, 1588 от кв.77 по плана ка
гр.София, местност “Кръстова вада”, като отчуждителната процедура за улици не е
проведена и уличната регулация не е приложена. На основание чл.537, ал.2 от ГПК, молят съда да отмени издадения в полза на ответниците констативен
нот.акт № 41/09.06.2011г., том втори, рег. № 1565, дело № 156/2011г. на
нотариус Д.. Претендират разноски.
Ответницата М.Т.С. оспорва иска. Твърди, че заедно с покойния си съпруг М.К.
са придобили по давност процесния имот – заедно упражнявали фактическа власт и „своили“
имота непрекъснато от 70-те години на миналия век. Използвали го като зЕ.чукова
градина, от която произвеждали продукция и я продавали на пазара. През всички
тези години никой не се противопоставил на техните права, нито предявил
претенции към имота. Редовно заплащали данъците за имота и не знаЕ., че за него
претендират и други лица. Моли съда да отхвърли иска.
Ответникът Т.М.К. оспорва иска. Твърди, че неговите родитЕ. – М.С. и М.К. придобили
имота по давност в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение за
повече от 10 години след датата на твърдяното от ищците възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ. Оспорва ищците да са упражнявали фактическа власт върху
имота, както и твърденията, че мястото било възстановено празно и необработвано
– поддържа становището, че в него имало постройка с площ от 20 кв.м. До
предявяването на иска ищците не били демонстрирали претенции за собственост
върху имота. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице – помагач „Д.и.“ ЕООД, ЕИК ******, намира иска за основатЕ..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници от 17.02.2016г. праводатЕ.те на ищците М.Х.М., Х.Ц.М., Л.Ц.Л. и И.С.И. са наследници
наМ.А.Ф., б.ж. на гр.София, поч. на 22.03.1948г.
С Решение № 154 от 08.11.1993 год. по заявление № Д 324/28.01.1992г. Поземлена
комисия – гр. София, Драгалевци, е възстановила в стари реални граници на
наследниците на М.А.Ф.правото на собственост върху следния недвижим имот: нива със
свободна площ от 1 213 кв.м., която по документ за собственост – н.а №
10/1934г., том първи, нот.дело № 3, т.4, е била с площ от 1 500 кв.м., а по скица е с
площ от 1530 кв.м., находяща се извън регулацията на с.Драгалевци, местност
„Умерица”, съставляваща имот № 418 от кадастрален лист № 595 по план, изработен
преди 1969 год., при съседи: наследници на С.А., П.И., Д.Б.и братя П.. В
решението е посочено, че се отказва възстановяване на 0.317 кв.м. от нивата, на
основание чл.10 б от ЗСПЗЗ, поради изграден път./ л.6 от приложено гр.д. №
27365/2016г. на СРС, ГО, 48 състав/.
С констативен нотариален акт № 11/23.01.1996г., том II, дело 233/1996 год.
на нотариус при СРС, въз основа на решение № 154/06.11.1993г. на ПК при ТОА
„Витоша „София, кметство Драгалевци, скица № 94-Ц-90/05.06.1995 г. на СГО и
удостоверения за наследници, С. И. М., Т.И.Ц.и Ц.И. М. са признати за
собственици по ЗСПЗЗ и по наследство от М.А.Ф., на следния недвижим имот:
празно дворно място, бивша нива, с пространство от 1530 кв.м. по решение за възстановяване
в реални граници по ЗСПЗЗ, а по скица с пространство от 1350 кв.м. по
неодобрения кад.план, заснет през 1995 г., и съставляващ имот с пл.№ 1588,
нанесен в кад.лист № 595 по неодобрения кадастрален план на гр.София, „Кръстова
вада“ в м.“Умерица“, при съседи: наследници на С.А., Д.Б., братя П. и П.И..
Цитираната в КНА скица № 94-Ц-90/05.06.1995г.
не е представена по делото.
Видно от нот.акт № 74/07.06.2005г., том първи, рег. № 2276, дело № 63/2005 г.
на нотариус А. с район на действие – районът на СРС, Б.С.И. е дарил на Л.Г.Ф.1/10
ид.част от своята 1/6 ид.част от поземлен имот с пл. № 1588, находящ се в
гр.София, с пространство от 1530 кв.м. по решението за възстановяване в реални
граници по ЗСПЗЗ на ПК Община „Витоша„ – София № 154/08.11.1993г., а по скица с
пространство от 1350 кв.м., при съседи по доказателствен акт за собственост: наследници
на С.А., Д.Б., братя П. и П.И., за който имот заедно с имот пл. № 1333 е
отреден УПИ I -1333, 1588, от кв.77 по рег. план
на гр.София, м.“Кръстова вада“, одобрен със заповед № РД-09-50-12/06.01.1997г.,
цЕ.ят с площ от 2 750 кв.м. с неуредени сметки по регулация за улица, при
съседи: от две страни улици, УПИ II - 390, имот пл.№ 391, УПИ III-392, УПИ IV - 683, УПИ V – 684, УПИ ХI - 133, 138
от същия квартал.
Видно от нот.акт № 75/08.06.2005г., том първи, рег. № 2296, дело №
64/2005г. на нотариус И. с район на
действие – районът на СРС, Б.С.И. е
продал на Л.Г.Ф.9/10 ид.част от своята 1/6 ид.част от поземлен имот № 1588,
находящ се в гр.София, с пространство от 1530 кв.м. по решение №
154/08.11.1993г. на ПК Община „Витоша“ – София за възстановяване в реални граници
по ЗСПЗЗ, а по скица с пространство 1350 кв.м., при съседи по доказателствен
акт за собственост: наследници на С.А., Д.Б., братя П. и П.И., за който имот
заедно с имот пл.№ 1333 е отреден УПИ I -1333, 1588 от кв.77 по рег. план на гр.София, м.“Кръстова вада“, одобрен
със заповед № РД-09-50-12/06.01.1997г., цЕ.ят с площ от 2 750 кв.м. с неуредени
сметки по регулация за улица, при съседи: от две страни улици, УПИ II - 390, имот пл.№ 391, УПИ III-392, УПИ IV - 683, УПИ V – 684, УПИ ХI - 133, 138 от същия квартал.
С нот.акт № 037/22.12.2006г., том втори, рег.
№ 8750, дело № 218/2006г. на нотариус А.
с район на действие – районът на СРС, Л.Г.Ф.е дарила на Г.С.Ф. 1/60 ид.част, а С.С.Ф.
и съпругата му Л.Г.Ф.са дарили на сина си Г.С.Ф. своите 9/60 ид.част,
съставляваща тяхна съпружеска имуществена общност, от следния недвижим имот:
поземлен имот с пл. № 1588, находящ се в гр.София, с пространство 1530 кв.м. по
решение № 154/08.11.1993г на ПК Община „Витоша“ – София за възстановяване в
реални граници по ЗСПЗЗ., а по скица с пространство 1350 кв.м., при съседи по
доказателствен акт за собственост: наследници на С.А., Д.Б., братя П. и П.И.,
за който имот заедно с имот пл.№ 1333 е отреден УПИ I -1333, 1588 от кв.77 по рег. план на гр.София,
м.“Кръстова вада“, одобрен със заповед № РД-09-50-12/06.01.1997г., цЕ.ят с площ
от 2 750 кв.м. с неуредени сметки по регулация за улица, при съседи: от две
страни улици, УПИ II - 390, имот пл.№
391, УПИ III-392, УПИ IV - 683, УПИ V – 684, УПИ ХI - 133, 138 от същия
квартал. На
08.06.2006 г. е сключен предваритЕ. договор за учедяване на право на строеж
срещу обезщетение с жилища, магазини и гаражи между ЕТ А.Г.М.с фирма „АМД –
2002 - А.М.“ от една страна и Ц.И. М., Л.Ц.Л., Л.Г.Ф., С.С.Ф., И.С.И., П.Р.Д.– Ф.,Р.Т.
Ф., М.Т. Ф. и Т.Г.Щ., в качеството на съсобственици на дворно място, находящо
се в гр. София, съставляващо УПИ I – 1333, 1588 от кв.77 по
регулационния план на гр.София м. „Кръстова вада“, цЕ.ят с площ от 2 750 кв.м.,
при съседи: от две страни улици, УПИ II - 390, имот пл.№ 391, УПИ III-392, УПИ IV - 683, УПИ V – 684, УПИ ХI - 133, 138
от същия квартал. Съгласно предварителния договор, съсобствениците на
описания в договора УПИ са поЕ. задължение да учредят на едноличния търговец право
на строеж върху имота за построяване на жилищна сграда с жилищни и нежилищни
обекти, а в замяна да получат като обезщетение обекти от сградата, посочени в
договора. На 02.08.2007г.
ЕТ А.Г.М.с фирма „АМД – 2002 – А.М.“ е предявил иск за обявяване на предварителния
договор от 08.06.2006г. за окончатЕ., но производството по този иск е
прекратено с влязло в сила опредЕ.ие от 22.07.2008 г. по гр.д. № 3652/2007г. на
СГС, I г.о, 5 състав. Видно от нот.покана от 05.02.2009
г. собствениците – учредитЕ. по предварителния договор са уведомили ЕТ А.Г.М.с
фирма „АМД – 2002 - А.М.“, че считат договора за прекратен. Нотариалната покана
е връчена на 09.02.2009 г. Видно
от нот.акт № 41/09.06.2011г., том втори, рег. № 1565, дело № 156/2011г. на нотариус
Д. *** действие – районът на СРС, М.Т.С. и М.С.К. са признати за
собственици на основание давностно
владение при условията на съпружеска имуществена общност на следния недвижим
имот, находящ се в гр.София, общ.Столична, район „Триадица“: поземлен имот с
пл. № 1588 от кв.77 по плана на гр.София, местност
“Кръстова вада”, с площ на поземления имот от 1343 кв.м., при граници : поземлен имот № 1333; улица; УПИ № II-390; УПИ № ХII-1888, УПИ lV-683; УПИ № V-684; УПИ № Х-1332, 1383, за който поземлен имот
заедно с поземлен имот № 1333, съгласно утвърдена със Заповед № РД-09-50-12/06.01.1997
год. регулация, е отреден общ УПИ № I - 1333, 1588 от кв.77 по плана ка гр.София, местност “Кръстова
вада”, като отчуждителната процедура за улици не е проведена и уличната
регулация не е приложена; заедно с построената в поземления имот сграда на 20
кв.м. Видно от писмо изх.№ 8/22.01.2019г. на нотариус Ц.Д. ***
действие – районът на СРС, нот.дело № 156/2011г. е унищожено, тъй като срокът
за съхраняване по чл.10, ал.5 от Наредба № 32 за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори е изтекъл.
Към писмото е приложен Акт от 26.05.2017г за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение./ л.68 - 70/. Представено
е постановление от 06.06.2011г. на нотариус Ц.Д. *** действие – районът на СРС,
постановено в производство по чл.587, ал.2 от ГПС, вр чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване
право на собственост на М.Т.С. и М.С.К. на основание давностно владение, при
условията на съпружеска имуществена общност, върху поземлен имот с пл. № 1588 от кв.77 по плана
на гр.София, местност “Кръстова вада”, с площ на поземления имот от 1343 кв.м., при граници : поземлен
имот № 1333; улица; УПИ № II-390; УПИ № ХII-1888, УПИ
lV-683; УПИ № V-684; УПИ № Х-1332, 1383, за който поземлен имот заедно с поземлен
имот № 1333, съгласно утвърдена със Заповед № РД-09-50-12/06.01.1997 год.
регулация, е отреден общ УПИ № I - 1333, 1588 от кв.77 по плана ка гр.София, местност “Кръстова
вада”, ведно с построената в поземления имот сграда на 20 кв.м./л.131-132/.
Представени са две приходни квитанции от 18.11.2010 г.
за платени в един и същи ден и в един и същи час - 13.44 ч. от М.Т.С. и от М.С.К.
суми от по 78.62 лв - данък за недвижим
имот, такса за битови отпадъци, лихви за местен данък и местни такси за земя и
сграда, находящи се в гр.София, район „Триадица“, „Хладилника“, ул. “************./л.45/.
Видно от писмо от СО, дирекция „Общински приходи“,
постъпило в съда на 24.01.2019г., недвижим имот: 1343 кв.м. земя и 20 кв.м.
жилищна сграда, находящ се в гр. София, ул. „*****Шишков“/492-ра/ УПИ II - 390, кв.70, е
деклариран на името на М.Т.С. и М.С.К.. Посочено е, че задължения за имота са плащани от двамата за периода до
31.12.2014г. по данъчна партида 7224H32426. /л.74/.
Видно от писмо от СО, дирекция „Общински приходи“,
постъпило в съда на 16.05.2019г.,
недвижим имот с площ от 1343 кв.м. земя и 20 кв.м. жилищна сграда, находящ се в
гр.София, ул.“*****Шишков„ /492/ - част от УПИ I -1333, 1588, кв.77,
е деклариран на името на М.Т.С. – 1/2 ид.част и М.С.К. – ½ ид.част.
Задължения за имота са плащани от двамата до 31.12.2014г. по данъчна партида 7224H32426. Съгласно
коригираща данъчна декларация от 01.02.2019г. е декларирано наследство от М.С.К.,
като за наследници са посочени М. Т.К.и Т.М.К.. /л.134/.
В хода на делото с нот.акт № 96/21.12.2017г., том
пети, рег. №11055, дело № 542/2017г. на нотариус Ч. с район на действие –
районът на СРС, И.С.И. е продал на „Д.и.“ ЕООД 1/6 ид.част от следния недвижим
имот, находящ се в гр.София, район „Триадица“: празно място, бивша нива, с площ
от 1530 кв.м. по решение за възстановяване в реални граници по ЗСПЗЗ, а по
предходна скица с площ от 1350 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 1588, нанесен в
кад. лист № 595, по неодобрения кад. план на гр.София, „Кръстова вада“,
м.“Умерица“, при съседи: наследници на С.А., Д.Б., братя П. и П.И., който имот,
съгласно одобрената кадастрална карта и кад.регистри със заповед № РД
-18-108/13.12.2016 на Изп. директо на АГКК,
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1098 с адм. адрес: гр.София,
район „Триадица“, ул.“*****Шишков“, с площ от 1383 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предх. план: 1588, кв.77, парцел I – 1333, 1588,
при съседи: имот с идентификатор 68134.1007.110, имот с идентификатор 68134.1007.1383,
имот с идентификатор 68134.1007.1104, имот
с идентификатор 68134.1007.1831, имот с
идентификатор 68134.1007.1102, имот с идентификатор 68134.1007.1100, имот с
идентификатор 68134.1007.1009, имот с
идентификатор 68134.1007.1096, имот с идентификатор 68134.1007.1092, имот с
идентификатор 68134.1007.1097.
От основното заключение на
техническата експертиза, което съдът приема, се установява, че описаните в документите
за собственост имоти на ищците и на ответниците са идентични, като и двете
страни са признати за собственици на имот
с пл.номер 1588. Имот с пл.номер 1588 е с графично изчислена площ по кадастралния
план от 1343 кв.м. Имотът е нанесен в кадасталната карта като имот с
идентификатор 68134.1007.1098 с площ от 1383 кв.м., като разликите са минимални
и са по източната и по северната граница на имота. В имот с пл.номер 1588 е включена
част от съществуващата и към момента ул. „*****Шишков“, която
част не е била възстановена на ищците с решението на ПК и няма как
да е била владяна от ответниците към момента на съставянето на документа им за
собственост. В В констативния нот.акт, на който се позовават ищците/ КНА № 11/23.01.1996г., том II, дело 233/1996 год. на нотариус при СРС/ имотът е посочен с площ от 1530 кв.м., но цялата площ на имота е 1343
кв.м., като от тази площ не са извадени попадащите в улица части от имота,
които не са възстановени съгласно решението на ПК. В констативния
нот.акт, на който се позовават ответниците/КНА №
41/09.06.2011г., том втори, рег. № 1565, дело № 156/2011г. на нотариус Д. ***
действие – районът на СРС/ имотът е
описан с площ от 1343 кв.м. В
тази площ също е включена частта от съществуващата улица „*****Шишков“, която преминава западно от
владяния на място имот. Към
момента на огледа имотът, ползван от ответниците, е частично ограден с ограда
от метални колове и тЕ.а мрежа. При огледа ответниците са заявили, че владеят имота в рамките на оградената площ. В
южния край на заградения имот вещото лице е уставило остатъци от съборена
постройка - части от стени и покрив. Постройката е била едноетажна с площ от
около 20 кв.м. с лаМ.ен покрив. На комбинирана скица/Приложение 4/ са показани с черен цвят
границите на имотите по действащата за района кадастрална карта, с червени и
сини линии са границите по действащия регулационен план от 2001 г. Със
светлосин цвят е отразена съществуващата към момента улица „*****Шишков“, а с
розов цвят по контура на точки 1,2,3,4,1 е заграденият имот, за който вещото
лице е приело, че се ползва от ответниците. Местоположението на съществуващата
в имота и разрушена към момента постройка е показано с оранжеви защриховани
линии. При направеното на място измерване вещото лице е установило, че
заграденият и ползван от ответниците имот по контура на точки 1, 2, 3, 4, 1 е с
площ от 751 кв.м. Според експерта, част от имот с идентификатор 68134.1007.1098
попада върху съществуващата към момента улица „*****Шишков“. Заградената и
ползвана от ответниците площ попада частично (с площ от 58 кв.м.) върху имот с
идентификатор 68134.1007.1097, а останалата площ от 693 кв.м. попада върху имот с идентификатор 68134.1007.1098,
който е процесният имот по делото. От
допълнителното заключение на техническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че за района, в който попада процесния имот, има влязъл в сила
застроитЕ. и рег. план на гр.София, местност „Кръстова вада“, местност „Южен
парк“ – четвърта част, утвърден със заповед № РД-09-50-12/06.01.1997г., като за
съседните от изток УПИ има изменение на този план , одобрено със заповед № РД
-09-2-110/19.05.2004г., което не засяга процесния имот /констативна част –
л.137, становище на вещото лице в съдебно заседание/. Съгласно действащия
застроитЕ. и регулационен план на гр. София, местност „Кръстова вада”, местност
Южен парк IV част, за процесния недвижим имот с планоснимачен номер 1588,
заедно със съседния поземлен имот с пл. № 1333 е отреден УПИ I -1333,1588, кв.77. Съгласно Общия устройствен план имотът
попада в устройствена зона „Жм” - жилищна устройствена зона с малкоетажно
застрояване, с плътност на застрояване 40%, КИНТ 1,3, минимално озЕ.ена площ
40% и кота корниз 10 м. Процесният имог по действащата кадастрална карта е с
идентификатор 68134.1007.1098 с лице 16.44 м към улицата от север и площ повече
от 300 кв.м, което позволява за отреждане на самостоятЕ. УПИ. Съседният от
запад на процесния имот с идентификатор
68134.1007.1097 е с лице 15 м към улицата от север, лице над 100 м. към
улицата от запад и площ повече от 300 кв.м, което позволява за отреждане на
самостоятЕ. УПИ. Частта от процесния имот по контура на т.1, 2, 3 и 4, посочена
в комбинираната скица - приложение № 4 към основното заключение, е с площ от
751 кв.м. и лице от север към улица между осови точки 308 и 2066 с дължина
16.50 м., т.е. тази част от имота може да бъде самостоятелно урегулирана. Оставащата
от юг част от имот с идентификатор 68134.1007.1098 е с площ от 566 к.м., но по
действащия регулационен план тази част няма достъп до предвидена по плана
улица. СамостоятЕ. достъп до тази част от ПИ 68134.1007.1098 може да бъде предвидена
чрез продължаване на улицата – тупик между о.т. 200 г и 200 д, но тази улица ще
следва да премине през чужд имот. Към момента няма възможност, без промяна в
плана за улична регулация, тази оставаща част от ПИ 68134.1007.1098 да бъде
урегулирана по имотните си граници като самостоятЕ. УПИ. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че първата регулация за имота е от 1997г., а
преди това имотът е имал земеделски характер.
За установяване на обстоятелството дали
ответниците или техния праводател са владЕ. имота по делото са събрани гласни
доказателствени средства.
От показанията на св.Н.Ж.– съсед на
процесния имот, се установява, че живее в кв. „Кръстова вада“ на ул. „Проф. ********от
1996 - 1997 г. През 1991 г. придобил в съсобственост съседен на процесния имот,
в който до 1994г. -1995г. строил къща, а през 1996 г. се снабдил с нотариален
акт, след което се нанесъл да живее в построената къща. Свидетелят имал много
добра видимост към процесния имот, който се намирал на юг, към планината, малко
в дясно, като и двата имота имали обща
граница – около метър. Процесният имот бил ограден от три страни - към ул. „*****Шишков“, към планината не бил
точно ограден – там имало една барака от
миналото, която била срутена, а от другата страна към другите имоти също имало
ограда. В самото начало имало някаква мрежа и тази барака била в имота. Тя била с размери 2,5 на 2,5 метра, в „крайно тежко състояние“,
„полусрутена“. От около 5-10 години била „паднала“, останките стояли на място. Още
през 1991 г. бараката съществувала в имота, но състоянието й било лошо -
вратата била отворена, незаключена, с годините постройката се самосрутила. След
1993-1995 г. се появила М./ищца по делото/, която му казала, че поземлената
комисия й е възстановила имота. Дошла със съпруга си Ц.и с племенника си И./ищец
по делото/. Тогава те постегнали мрежата, която ограждала имота. От името на
новите собственици идвал човек от Драгалевци, който косял тревата, режел съчките, поддържал
имота, „опъвал“ оградата, идвал през есента. Свидетелят заявява, че го е виждал
многократно след 1996 г. - 1997 г. до преди година - две. Последният път,
когато видял човека от Драгалевци, той дошъл
за около три дни, но и предишните пъти идвал
за по толкова време. Свидетелят знаел от този човек, че М. от Драгалевци го е
пратила да поддържа имота и че се грижел
и за друг нейн имот в Драгалевци. М. и Ц., както и И., многократно идвали в
имота – по 2-3 пъти годишно. През 2005г. М. казала на свидетеля, че в мястотото
ще бъдат построени три блокчета с 40
апартамента и 10 ще са за собствениците. Свидетелят сподЕ.л тази новина с брат
си – св. И. Желязков. В следващите години М.
и представитЕ. на разни фирми идвали в имота, оглеждали мястото,
отваряли планове, гледали, коментирали. Преди 1993г. свидетелят виждал в имота
възрастен човек. Видял го не повече от 2-3 пъти. След 1993 г. го видял един
път. Той идвал веднъж годишно, оставал от обяд до късен следобед, правел нещо в имота.
След като се появила М., този човек не бил идвал в имота. Свидетелят не познава
ответника по делото, заявява, че за първи път го е видял в съдебно заседание. Свидетелят
и неговият брат И.Ж.поискали разрешение от М. да паркират своте коли и колите
на съпругите си в нейния имот. М. се съгласила. Този разговор се провел преди
2000г., защото през 2000 г. вече
построили навес в нейния имот за три
коли. Навесът се намирал в частта, която била най-близо до техния имот. Имали и
снимки на навеса. Понастоящем продължавали да паркират там. Никой не се
противопоставил на техните действия, никой не поискал да съборят навеса. През
2013-2014г. навесът вече бил изгнил и свидетелят и брат му сами го премахнали. През
2016 г. М. казала на свидетеля, че имало
проблем с имота, установила, че някой друг си изкарал нотариален акт за него. М.
и нейните роднини пооправили оградата, поставили колове от предната страна,
често минавали хора и бутали оградата, а ищците следЕ. оградата да се възстановява.
Единствено наетият от М. човек от Драгалевци оправял оградата. Свидетелят
счита, че е възможно и някой от съседите също да е помогнал за опъването на
оградата. Мястото никога не било обработвано, нито засаждано, но в него имало
плодни дръвчета - сливи и круши. Имотът бил ограден от три страни – от едната
страна бил ограден частично и през годините свидетелят и брат му минавали оттам
с колите си до своя имот.
От показанията на св. И.Ж.се
установява, че знае имота от 1991 г. като имот на М.. Тогава започнали заедно с
брат му Н. Златанов да строят къщи в съседен имот, те били съсобственици,
къщите им били на калкан, постоянно живеЕ. в имота. Почти ежедневно свидетелят имал възможност да наблюдава
процесния имот. През 1996 г. се снабдил с нот.акт за къщата и оттогава постоянно
живеЕ. с брат си в съседното място. Имотът на М. бил с площ от около 1 200 кв.м.- 1 300 кв.м.,
правоъгълен по форма. Имотът на свидетеля се намирал от северната страна, на по
късата страна на правоъгълника. През 1993г. - 1994г. св. И.Ж.заедно с брат си Н.Ж.видЕ.
М. за първи път. Тя посещавала от време на време имота. Идвала със съпруга си и
племенника си И.. Наглеждали имота, правЕ. подобрения в него - укрепили оградата, почиствали,
наЕ. човек от Драгалевци, който почиствал имота. С този човек свидетелят разговарял,
той му казал, че М. го праща да почисти. Идвал поне веднъж в годината, стоял по
2-3 дни - косял трева, почиствал храсти. Имотът бил ограден от четири страни.
От страната, която била към имота на свидетеля, не бил съвсем ограден – имало
място, през което свидетелят минавал – влизал, излизал от имота на М., оттам минавали
с брат му от 1991г., когато започнали строителството. В началото никой не им
бил дал разрешение за това, после говорили с М., тя се съгласила да паркират в имота й, да влизат и излизат
от него. Към момента също паркирали в
имота й. От тогава до сега го ползвали, за тях това било начин да имат излаз към
ул. „*****Шишков“, която била транспортната комуникация в района. В самото
начало, когато започнали строителството - 1991- 1993г., много рядко в имота се появявал възрастен човек. Той рядко извършвал някакви
дейности в него - косял трева, окопавал овошки. Възрастният човек идвал 1991-1993г., но идвал много
рядко, 2-3 пъти в годината. Свидетелят не бил контактувал с него и не знаел как
се казва. След 1993 г. този възрастен човек не бил идвал повече в имота. Много
от овошките съществували и към момента. Сега М. ги поддържала, това лято по
нейна инициатива бил почистен цЕ.ят имот – отрязани били сухи клони, събрана
била сухата част от дърветата към оградата до ул. „*****Шишков“. Свидетелят
заявява, че не е виждал ответника и не го познава. В началото в имота имало
една барака за селскостопански инвентар. С годините тази постройка се самосрутила.
Тя не била и затворена. Намирала се в по-далечния край на мястото, била с лаМ.ен
покрив. Сега нямала стени, те паднали, а върху тях стоял полулаМ.ения покрив. Не знае кой и кога е правил постройката. Не бил
виждал някой да се занимава с тази постройка. Знаел от съсед, който живеел
по-нагоре, че имало опити от ромски групи да вземат тухли от нея, даже имало
някаква разправия по този повод. Многократно в имота идвали хора по инициатива на М.. От нея знаел каква е идеята
за имота – тя искала там да се строи.
Имало период, в който много активно идвали хора – преди 2008 г. да оглеждат имота. След това също идвали, но
по-рядко. Десетки пъти виждал групи от хора, които идвали с документи,
разглеждали имота, изяснявали ситуацията на място. На свидетеля не е известно друг
човек да претендира за имота. От самата М. знаел, че преди 2-3 години установила,
че някакъв човек претендирал за имота с друг нотариален акт. Освен от самата М.,
от други хора не бил чул някой друг да претендира за имота. След като получил
разрешение от М. да паркира в имота, никой не му бил казвал, че е проблем да
паркира там. Със съгласието на М. построил дървен навес преди 15 години за
предпазване на колите. Навесът изкарал повече от 10 години, преди да изгние и
да го махнат. Около 2010 г. се уговорил с М. да ползва мястото за паркинг.
Навесът бил в северната част на имота. Възрастният човек, който идвал преди
1993г.-1994г. почиствал в заградената
част на имота, пред бараката, на юг от бараката било разградено, оградата зад
бараката била горе-долу на нивото на стената на бараката и от там нагоре тази
част от мястото била разградена, пустееща площ, „като един триъгълник“,
придаден към ул. „*****Шишков“.
От показанията на св.П. – роднина на ответниците, се
установява, че знае имота от ранното си детство. М.К. обработвал мястото – там
имало овощна градина, плодове, лози, ягоди и постройка. М.К. посещавал имота до
2010- 2013г., после преустановил посещенията си, поради напреднала старост. Той
починал през 2014г. Свидетелят не бил виждал други хора в имота. Около мястото имало
ограда, която свидетелят заедно с М.К. постегнали през 2008-2009г., тъй като
била съборена от съседи. В имота имало постройка, сега била полуразрушена. Постройката
била построена преди да се роди свидетелят. М. затварял вътре инструментите си.
С годините постройката започнала да се разрушава, последните години някой взел
от нея тухли, сега била полуразрушена, но преди била затворена постройка, с
прозорци, врата, дори заключена. След 2010 г. започнала да се разрушава. Съседи
давали имота си под наем и наематЕ., които се отоплявали с твърдо гориво, взЕ.
материали от постройката – дървената конструкция на покрива започнала да
изчезва. Свидетелят не бил виждал някой
да паркира автомобили в имота. Докато М. ходел в имота, не бил виждал други
хора там, нито бил чувал някой да е предявявал претенции към него. Преди 2-3
години някой заградил с ограда улицата, която била в съседство с имота, след
което стана скандал, тъй като живущите в квартала не можЕ. да минават по нея,
дошли от „Господари на ефира“ и улицата била
отворена. Свидетелят не знае кой е сложил оградата на улицата, със сигурност това
не бил М.. Имотът допреди няколко години бил съседен с двора на свидетеля.
Половината от двора на имота, в който живеел свидетелят, бил собственост на
леля му Л. П.а, от долната страна съседи били Н.Ж.и брат му, от запад имало
път, а нагоре не знае кой е съсед на имота. Като квадратура не може да каже
колко е голям имотът, стигал до улицата,
по форма бил трапецовиден. Бараката била в края на по-стеснената част на имота.
Парцелът на свидетеля се намирал на ул. „********и
бил разположен по източната граница на процесния имот. Половината част от имота,
който обитавал свидетелят, бил собственост на леля му, която я продала, и сега била
застроена. Свидетелят живеел в масивна къща от раждането си до момента. Срещал
се със сина на М.К. – Т./ответникът/, който идвал при свидетеля, посещавал и
имота. Не го обработвал, само веднъж обрал плодовете. От своя имот свидетелят
имал видимост към северната част на
имота. До северната част на имота се намирал имотът на Ж., а неговият имот и на леля му били откъм западната част в УПИ XII – 1888 и III – 329 по скицата –
приложение 4 от основното заключение на техническата експертиза. През 2017г. лелята на свидетеля продала тази
част от имота, която е улица тупик и УПИ XII -1888, а
свидетелят продължавал да живее в УПИ III - 329. Често си
бил в къщи, работел на ненормиран работен ден, отсъствал най-много седмица от
дома си. Не му било известно имотът да е бил реституиран. Само М. го обработвал.
Ж. паркирали колите си пред оградата на тяхната си къща. Заявява, че не бил
виждал навес в северната част на имота. Имало дървен навес, но той бил в друг
имот – в УПИ II - 390, който наскоро заградили строитЕ.,
имало надписи „Домекс“. Никой не бил имал претенции към имота. Св. П. заявява,
че майка му и брат му били свидетЕ. в производството по обстоятелствена проверка
за издаване на констативен нотариален акт на ответниците. Оградата на имота
съществувала отдавна, бил малък, когато била поставена. В края на 90-те години
се наложило да сложат друга мрежа на оградата. Тя стигала до към постройката
откъм ул. „Г.Шишков“. В момента имало свободен достъп до имота, поради
отсъствие на ограда. От към ул. „*****Шишков“ преди имало врата, сега било
разрушено. На севернага граница нямало ограда, но на изток – имало ограда, не
знае дали на юг има ограда. Заявява, че М./ответникът/ живеел в апартамент в гр.София,
но ползвал имота.
От показанията на св.И. – съсед на процесния имот, се
установява, че живее в кв.„Кръстова вада“ на ул.„*******от 2003 г. Твърди, че познавал
М.Х. от 2003 г., когато търсел да закупи за свой приятел още един парцел в
квартала. Неговият имот се намирал на около петдесет метра от мястото на М..
Процесният имот бил разположен до ул. „*****Шишков“ - от
изток бил ограден, от юг – също, както и
откъм асфалта на „*****Шишков“. Заявява, че познава братята И. и Н./свидетЕ.те Ж./.
Те били негови съседи от южната страна. Тъй като нямали къде да паркират колите
си, паркирали в мястото на М.. От нея
свидетелят знаел, че тя търси строител за парцела, но докато го намери, няма
нищо против двамата братя да паркират в имота й. В мястото на М. имало дървени
навеси, а в края на имота имало една купчина от лаМ.и и тухли, която била „нещо
като сграда“, срутена постройка. Останките от нея още стояли на място. Навесите
ги ползвали двамата братя И. и Н., за да
паркират колите си там. Тези навеси не съществували от една - две години.
Свидетелят не бил виждал други хора да идват в имота, освен М., нито бил чул от
съседи някой друг да има в имота. Заявява, че познава много добре квартала – И.
и Н. имали къща там. Сочи малки имена и на други съседи – имотът на М. се
намирал до този на братя Ж., после бил парцелът на М.. Всички съседи познавал,
но не знаел в квартала да живее лице с имената Л. П.. Счита, че такъв човек не
живее в квартала. Твърди, че не познава други П.. Притежавал един декар място,
върху което държал автоморга. Сочи и други съседи в квартала с малки имена – В.
и С., имот на М. и Б./те се развЕ./,
имот на Р. и Е., имот на И. и Н., имот
на М.. На източната граница на процесния имот имало
строеж. Хората, които дали мястото за строеж, се казвали Пашалиите. Те били голяма фамилия. Разполагали
с шест - седем къщи наблизо. Съседният имот на изток бил на Пашалиите и на някаква докторка, доколкото му
било известно. Докторката не живеела у тях, не я познавал. Наблизо имало една
барака, в която работЕ. автомонтьори и бояджии. В имота на Ж. имало къща –
близнак. Намирала се в посока юг. Имотът на Ж. бил на юг от неговия. Процесният имот се
намира на юг от имота на Ж.. Имотът на М. се намирал на изток по отношение на ул.
„*****Шишков“. От скица по делото/приложение № 4 към основното заключение на
техническата експертиза/ не може да се ориентира къде е неговият имот. Не може
да се ориентира „*****Шишков“ откъде идва. Заявява, че ако „*****Шишков“ идва
от Южния парк, имотът на М. е на запад, но ако не идва от Южния парк, ако идва
от Околовръстния път, имотът е на изток. Сочи за граници на имота на М.:***/кооперация
на място/ ул.„*****Шишков“. На мястото на блока никой не живеел. Там един
инвеститор започнал основите на блока,
но не го завършил. Край имота на М. *** след „*****Шишков“ се намирал блока.
Имотът на М. ***. От другата страна имало строеж на фирма „Домекс“, отгоре не
знае кои са собствениците – празен имот, от юг не знае кои са собствениците. На
ъгъла имало купчина лаМ.и и тухли. Четвъртата граница била имот на М..
Съседният на имота на М. бил имотът на Н.
и И./братя Ж./. Съседният имот на Н. и И. бил на Р. и на Е.. Помолен да повтори
границите, свидетелят сочи следните граници: ул.„*****Шишков“, имот на М., имот
на Н. и И., имот, в който се строи блок. Между имота на М. и имота на М. и Н.
имало улица, която не била „*****Шишков“.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК:
За да бъде уважен предявеният иск ищците трябва да докажат, че са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното от тях
придобивно основание.
В тежест на ответниците е да докажат, че са придобили имота на основанията,
посочени от всеки от тях тях: изтекла
придобивна давност през периода от 1970 г. за повече от 10 години за
ответницата и наследяване по закон и изтекла придобивна давност в полза на
наследодателя на ответника М.С.К. през периода от датата на твърдяното от
ищците възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ за повече от 10 години.
Ищците М.Х.М. – М., Х.Ц.М. – П., Л.Ц.Л. и И.С.И. сочат придобивно основание
– възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М.А.Ф.и
наследяване по закон, а ищецът Г.С.Ф. сочи придобивно основание – дарение.
Видно от решение № 154 от 08.11.1993 год. по заявление № Д 324/28.01.1992г.
Поземлена комисия – гр. София, Драгалевци е възстановила в стари възстановими
граници на наследниците на М.А.Ф.правото на собственост върху нива със свободна
площ от 1 213 кв.м., която по документ за собственост – н.а № 10/1934г., том
първи, нот.дело № 3, т.4, е била с площ
от 1 500 кв.м., а по скица е с площ от 1 530 кв.м., находяща се извън
регулацията на с.Драгалевци, местност „Умерица”, съставляваща имот № 418 от кадастрален
лист № 595 по план от преди 1969 год., при съседи: наследници на С.А., П.И., Д.Б.и
братя П.. В решението е посочено, че се отказва възстановяване на 0.317 кв.м.
от нивата, на основание чл.10 б от ЗСПЗЗ, поради изграден път./ л.6 от
приложено гр.д. № 27365/2016г. на СРС, ГО, 48 състав/.
От удостоверение за наследници от 17.02.2016 г. се установява, че ищците Л.Ц.Л.,
И.С.И., М.Х.М. – М. и Х.Ц.М. – П. са наследници
на синовете наМ.А.Ф., б.ж. на гр.София, поч на 22.03.1948 г., като всеки от
тях притежава следните квоти от правото на собственост върху процесния имот: Л.Ц.Л.
- 1/3 ид.част, И.С.И. – 1/6 ид.част, М.Х.М. – М. - 1/6 ид. част и Х.Ц.М. – 1/6 ид.част.
Сред наследниците наМ.А.Ф. е и Б.С.И. с право на 1/6 ид.част върху имота.
Този наследник е дарил 1/10 от 1/6 ид.част от имота на Л.Г.Ф.и е продал на Л.Г.Ф.9/10
от 1/6 ид.част от имота./нот.акт № 74/07.06.2005г., том първи, рег. № 2276,
нот.дело № 63/2005 г. на нотариус А., нот дело № 75/08.06.2005г., том първи, рег. № 2296,
нот.дело № 64/2005г. на нотариус А./.
Л.Г.Ф. и С. С.Ф., които са съпрузи, са дарили притежаваните от тях идеални
части от имота на своя син Г.С.Ф., който е станал собственик на 1/6 ид.част от
процесния имот./нот.акт № 037/22.12.2006г., том втори, рег. № 8750, дело №
218/2006г. на нотариус А. с район на
действие – районът на СРС/.
Така всеки от ищците притежава следните идеални части от процесния имот: М.Х.М.
– М. - 1/6 ид.част, Х.Ц.М. – П. - 1/6 ид.част, Л.Ц.Л. - 1/3 ид.част, И.С.И. –
1/6 ид.част, Г.С.Ф. - 1/6 ид.част.
Ищците твърдят в ИМ, че с решението на ПК – Община „Витоша“, Драгалевци е
възстановено на наследниците наФ.правото на собственост върху нива с площ от 1 500
кв.м., находяща се извън регулацията на с.Драгалевци, местност “Умерица“, съставляваща
имот № 418 по кад.лист № 595 от
кадастрален план, изработен преди 1969 г., но от представеното по делото
решение на поземлената комисия се установява, че е възстановена част от нивата
с площ от 1 213 кв.м., а останалата част от 317 кв.м. не е
възстановена, на основание чл.10 б от ЗСПЗЗ, тъй като попада в път.
На 23.01.1996 г. наследниците наФ.са
се снабдили с констативен нотариален акт № 11/23.01.1996г., том II, дело
233/1996 год. на нотариус при СРС, с който са признати за собственици на нива от 1 530 кв.м., въз основа на
решение № 154/08.11.1993г. на ПК при ТОА
„Витоша“ София, кметство Драгалевци, която нива е с площ от 1350 кв.м. по
неодобрения кадастрален план, заснет през 1995 г. и съставляваща имот с пл.№
1588, нанесен в кад.лист № 595 по неодобрения кадастрален план на гр.София,
„Кръстова вада“, местност“ Умерица“, при съседи: наследници на С.А., Д.Б.,
братя П. и П.И..
Независимо, че нотариусът е посочил
в констативния нотариален акт площ на имота, различна от възстановената от
поземлената комисия, съдът приема, че неговият извод относно принадлежността на правото на
собственост върху имота е верен, поради следните съображения:
Видно от решението на поземлената комисия с него е признато, че
наследодателят на ищците е притежавал нива от 1500 кв.м. по документ за
собственост, която е 1530 кв.м. по скица, находяща се в Драгалевци, м.“Умерица“,
имот № 418 от кад.лист № 595 по плана от преди 1969 г., от която нива е
възстановена част с площ от 1213 кв.м.,
тъй като останалата част попада върху път. Макар и непрецизно изразена волята
на комисията тя става ясна при съпоставяне на описанието на нивата по т.1 и постановения
отказ да се възстановят 0.317 кв.м. от нивата. В самото решение е посочен и
документът, от който комисията е установила правото на собственост наМ.А.Ф. – нот.акт
№ 10, том първи, рег.10, дело № 3/1934г. на нотариус при Софийски областен съд,
който е представен по делото, както и скица от 25.06.1993г., в която е отразена площта на имота.
От основното заключение на техническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че имот с пл.№ 418 от кад. лист № 595 по кадастралния план от преди
1969 г. е идентичен с имот с пл. № 1588 по последния кадастрален план и с имот
с идентификатор 68134.1007.1098 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК. Графично
изчислената площ на имот с пл. № 1588 е 1343 кв.м., а в кадастралната карта имот
с идентификатор 68134.1007.1098 е нанесен с площ от 1 383 кв.м., като разликите са
минимални и са по източната и по северната граница на имота.
Постановеният от поземлената комисия отказ е по отношение на 0.317 кв.м. от
нивата, на основание чл.10 б от ЗСПЗЗ, тъй като тази част попада в път. От
приложение № 4 към основното заключение на техническата експертиза се
установява, че пътят е ул. „*****Шишков“. Макар тази улица да съществува на
място, не е отразен път нито в плана от преди 1956г./приложение № 2 към
основното заключение – л.90/, нито в одобрения регулационен план от 1997г.,
нито в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.
на ИД на АГКК. Единствено в неодобрения
кадастрален план от 1969 г. – извадка от кад.лист № 595 за имот 1588 е отразено заснемане на път, но той е зачертан със знак „z“. /приложение № 2а към основното заключение на техническата експертиза – л.91/.
В кадастралния план на района, изработен през 1969 г. и поддържан в годините до
създаването на кадастралната карта, имот с пл.№ 418 и имот с пл.№ 1588 са нанесени с пълната им
площ, без да има отразяване, че част от тях попада в улица./основно заключение
на техническата експертиза – констативна
част, л.86, абзац първи/. На вещото лице не е поставен въпрос дали по някой от
плановете е предвиден път през имота, но от извадката от кадастралния план от
преди 1956 г., от извадката от кадастралния план от 1969 г. и от първия регулационен
план за имота, одобрен през 1997г., както и от скицата за имот с идентификатор 68134.1007.1098
по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри/приложение № 1 до
№ 3 от основното заключение/ се
установява, че нито през 1993 г., когато е възстановен имотът, нито в годините
след това е предвиден път, който да
минава през процесния имот.
Първият регулационен план за имота е от 1997г. В този регулационен план не
е предвидена улица през имота на ищците или
край западната му граница. Напротив за процесния ПИ с пл.№ 1588 и съседния от запад
имот с пл.№ 1333 е отреден общ УПИ за застрояване. Улица е предвидена покрай
западната граница на съседния имот пл.№ 1333, както и през южната част на процесния имот с
идентификатор 68134.1007.1098, но все още не е реализирана./допълнително
заключение на техническата експертиза – л.137, констативна част, последен абзац/.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че към 1993г., когато е възстановен имотът, не е предвидено
и одобрено преминаване на път през него. ВКС в своята практика трайно приема,
че за да се приложи чл.10 б от ЗСПЗЗ не е необходимо извършеното мероприятие да
е законно, а е достатъчно да е било осъществено, но тази практика има предвид
случаите, при които мероприятието на държавата все пак е било предвидено.
Настоящият случай е различен. По делото няма данни държавата да е предвидила и
одобрила мероприятие – изграждане на път през процесния имот. По тази причина в
кадастралния план от преди 1956г., в кадастралния план от 1969 г. и в одобрения
регулационен план от 1997г. имотът е отразен цял, без през него да минава улица. На скиците, издадени през
2006г. и 2008г./скица № АГ -94-1953/19.07.2006г. и № АГ-94-179/21.01.2008г. улицата
е зачертана със знак „z“. /л.11,12 от
приложено гр.д. № 27365/2016г. на СПС, ГО, 48 състав.
Тъй като улица изобщо не е била предвидена за процесния имот, не е било на
лице ограничение по чл.10 б от ЗСПЗЗ за реституирането и на тази част от него.
Тя представлява част от признатия и възстановен на ищците имот по реда на
ЗСПЗЗ, поради което съдът приема, че наследниците на Ф. са придобили по реституция
цялата нива от 1500 кв.м. В тази насока съдът съобрази решение на ВКС по сходен
казус/решение № 499/08.12.2011г. по гр.д. № 1534/2010г. на ГК, първо гр. отдЕ.ие/.
От основното заключение на техническата експертиза се установява
идентичност между възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот и описания в ИМ, поради
което съдът приема, че активната материалноправна легитимация на ищците е
доказана по делото.
Спорен въпрос е дали ответниците са придобили по давност и наследство процесния имот.
Ответниците се позовават на констативен нот.акт за собственост №
41/09.06.2011г., том втори, рег. № 1565, дело № 156/2011г. на нотариус Д. ***
действие – районът на СРС, с който М.Т.С. и М.С.К. са признати за собственици
на основание давностно владение, при условията на съпружеска имуществена
общност, на следния недвижим имот, находящ се в гр.София, общ.Столична, район
„Триадица“: поземлен имот с пл. № 1588 от кв.77
по плана на гр.София, местност “Кръстова вада”, с площ на поземления имот от 1343 кв.м., при граници : поземлен
имот № 1333; улица; УПИ № II-390; УПИ № ХII-1888, УПИ lV-683; УПИ № V-684; УПИ № Х-1332, 1383, за който поземлен имот
заедно с поземлен имот № 1333, съгласно утвърдена със Заповед № РД-09-50-12/06.01.1997
год. регулация, е отреден общ УПИ № I - 1333, 1588 от кв.77 по плана ка гр.София, местност “Кръстова
вада”, като отчуждителната процедура за улици не е проведена и уличната
регулация не е приложена, заедно с построената в поземления имот сграда на 20
кв.м.
Констативните нотариални актове, съгласно ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по
т.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, не се ползват с материална доказателствена
сила по чл.179, ал.1 от ГПК, но притежават доказателствена сила за третите лица
и съда, като ги задължават да приемат, че посоченото в констативния акт лице е
собствек на имота.
В конкретния случай констативният нотариален акт е оспорен от ищците, които
също притежават документ за собственост върху имота, поради което съдът приема,
че тежестта на доказване на придобивното основание, посочено в оспорения констативен
нотариален акт е върху ответниците. В тази насока са мотивите към ТР № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на
ВКС, ОСГК, съгласно които, когато и двете страни в правния спор се легитимират като собственици с нотариални актове
(било констативни или такива за правна сделка), разпредЕ.ието на
доказателствената тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
За установяване на придобивното основание, на
което М.С.К. и М.Т.С. са признати за собственици, ответниците ангажираха
показанията на св.Л. П. – техен родственик и докаказателства за платени данъци.
По искане на ищците и третото лице – помагач са
събрани гласни доказателствени средства /показанията на св. И. и Н. Желязкове и
св.И./, както и са изслушани основно и допълнително заключение на техническа
експертиза.
От основното заключение на техническата
експертиза се установява, че част от процесния имот с идентификатор 68134.1007.1098
е оградена, както и част от съседния имот с идентификатор 68134.1007.1097
по т.1, 2, 3, 4 от скица – приложение № 4 към основното заключение с обща площ от
751 кв.м., от които 693 кв.м. попадат в имот с пл. № 68134.1007.1098
/процесният/, а останалите 58 кв.м. попадат в имот с пл. № 68134.1007.1097.
Показанията на свидетЕ.те потвърждават, че на
място в имота има ограда. Св.П. – родственик на ответниците, заявява, че още от
детството си знае, че този имот се обработва от М.К. и М.С. – те го засадили с
ягоди, лози и овощни дървета. Свидетелят живеел в съседен имот – УПИ III - 329 и имал
видимост към процесното място. През 2008 г. - 2009 г. помагал на М.К. да постегне оградата. М.К. до 2010-2013 г. посещавал и ползвал имота.
Той починал през 2014г. Неговият син Т.К./ответник по делото/ също посещавал
имота, не го обработвал, веднъж обрал плодовете в него. В имота още преди
раждането на свидетеля/преди 43г./ имало постройка, в която М.К. заключвал
инструменти. След 2010 г. тази постройка започнала да се разрушава, тъй като
наематЕ. на съседен имот ползвали части от нея за отопление. Свидетелят твърди,
че не е виждал други хора в имота и не знае някой друг да има претенции към него.
Св.И. и Н. Ж. заявяват, че са съседи на имота.
Техният имот се намирал на север от процесния имот и имал обща граница с него. През
1991г. започнали да строят къща в своя имот и от тогава имали непосредствени
наблюдения, а през 1996г. трайно се установили в построената от тях къща. От
показанията им става ясно, че са
минавали с колите си през процесния
имот, за да достигнат до своя имот, а впоследствие са започнали да паркират и
колите си в него. Заявяват, че през 1993 - 1994 г. в имота се е появила ищцата М.
заедно със съпруга си Ц.и племенника си И./ищец
по делото/. Двамата свидетЕ. научили от нея, че имотът е възстановен по ЗСПЗЗ.
От този момент двамата свидетЕ. считали, че собственици на имота са М. и нейните
роднини. Именно от нея поискали разрешение да паркират колите си в имота и да построят навес в него. Този навес, с
нейно съгласие, останал в имота около 10 години, без някой да поиска от тях неговото
премахване. Свидетелте са категорични, че след 1994 г. единствено М., съпругът
й и нейният племенник са посещавали имота по 2-3 пъти годишно и единствено те
са го поддържали. Понякога М. идвала с представитЕ. на фирми, които оглеждали
мястото, отваряли планове, нещо коментирали. От М. свидетЕ.те знаЕ., че новите
собственици имат намерение да строят в процесното
място. Заявяват, че М. всяка година изпращала човек, който да стегне оградата,
да почисти двора, да окоси и да изреже съчките. Този човек оставал по 2- 3 дни.
СвидетЕ.те Ж. не са виждали други хора в имота след 1994г. Преди 1993г., много рядко имотът бил посещаван от възрастен човек,
когото не познавали, той косял трева, почиствал овошките, но след 1994г. не го
били виждали. СвидетЕ.те заявяват, че овощните дървета все още съществуват в
двора, а в южната му част се намира срутена барака. През 1991г. тази постройка все
още не била напълно срутена, но изглеждала много зле, не била заключена, с
годините се самосрутила.
Св. И. потвърждава показанията на св. Ж., като
заявява, че му е известно, че са съседи на имота, както и че са изградили навес
в него, в който със съгласието на М. паркирали колите си. За този свидетел
единствен собственик на имота е М. и не му е известно други хора да са
упражнявали фактическа власт върху него. Заявява, че от 1953г. живее в
квартала, но не познава съсед с имената Л. П..
Съдът кредитира показанията на св.Ж. и св.И., тъй като същите имат непоредствени впечатления и се подкрепят от
останалите доказателства по делото – решението на поземлената комисия за
реституирането на имота и от сключения предваритЕ. договор за учредяване право
на строеж върху него от 08.06.2006, по който страна са наследници на М.А.Ф.. Единствено
св.П.
дава различни показания, които съдът не кредитира в
частта, в която твърди, че М.К. е посещавал имота след 1994 г. до 2013 г.,
както и че след неговата смърт през 2014г. ответникът Т.К./син на М.К./ е посещавал и е
ползвал имота. Този свидетел е близък родственик на ответниците и е
заинтересуван от изхода на делото, като неговите показания не се подкрепят от показанията
на останалите свидетЕ., според които след 1994 г. не са вижали други хора в имота, освен М., нейните роднини
и наетия от тях човек от Драгалевци, който е почиствал мястото. За останалите
свидетЕ. собственици на имота са били
единствено М. и нейните роднини, от които братята Ж. са поискали разрешение да построят
навес в процесното място и там да паркират колите си. Вещото лице С.К. в
съдебно заседание от 06.02.2019г. заявява, че между т.2 и т.3 по скица - приложение № 4 към основното
заключение част от оградата е съборена и край северната граница на процесния
имот между т.1 и т.2 по същата скица е установила наличие на следи от
автомобилни гуми /повече в близост до т.2/, видяла и
паркирани автомобили в УПИ II – 390, но не били много автомобили, поради което не би могла да прецени къде
обичайно паркират автомобилите, които преминават през имота. От показанията на
св.П. се установи, че УПИ II – 390 e ограден от строител – „Домекс“. За този строеж споменава и св. И., поради
което съдът приема, че през процесния имот преминават с колите си не само св.Ж.,
но и автомобили на строителя, които паркират в УПИ II - 390.
При така събраните доказателства не се установява ответницата М.С. и
нейният съпруг М.К. открито, демонстративно да са владяли имота, отблъсквайки
владението на ищците. От допълнителното заключение на техническата експертиза,
което съдът приема/констативна част – л.137, становище в съдебно заседание за
допусната техническа грешка в заключението/ се установява, че първата регулация
за имота е от 1997 г., а преди това той е имал земеделски
характер.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, в редакцията, която е в сила към датата на издаване на
констативния нотариален акт, на който се позовават ответниците, изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ или
по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от 21.11.1997 г. Следователно, давност по отношение на реституирания земеделски имот
евентуално е могла да започне да тече от 21.11.1997 г., но от показанията на
свидетЕ.те Ж. и И. се установява, че след 1994 г. не са виждали други хора в
имота, освен М., нейният съпруг и племенникът й И./ищец по делото/, както и
наетият от тях човек, който е идвал да поддържа имота.
Представените от ответниците платежни нареждания от 18.11.2010г./л.45/
установяват, че М.С. и М.К. са платили данъци за процесния имот на 18.11.2010г./около
шест месеца преди издаването на констативния нотариален акт за собственост/, а от
писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, постъпило в съда на
16.05.2019г./л.134/ е видно, че са заплащали данъци за процесния имот до 31.12.2014г.,
но не е посочена началната дата, на
която са декларирали имота. Тези доказателства сами по себе си не установяват,
че М.К. и М.С. са владяли имота в продължение на десет години. Останалите
доказателства сочат, че те не са упражнявали открито, демонстративно фактическа
власт върху него след 1994г., отблъсквайки фактическата власт на ищците.
Тъй като по делото се установи, че не е верен изводът на нотариуса относно
принадлежността на правото на собственост на М.С.К. и М.Т.С. върху процесния недвижим
имот, констативният нотариален акт № 41/09.06.2011г., том втори, рег. № 1565,
дело № 156/2011г. на нотариус Д. *** действие – районът на СРС, на който се
позовават ответниците, следва да бъде отменен, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
С оглед на изложените съображения, съдът приема за установено по делото, че
ищците са собственици на процесния имот, като правото на собственост не е било
придобито по давност и наследяване от ответниците, поради което предявеният иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е
основатЕ. и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за ДТ, за вещо лице и
съдебно удостоверение в размер общо на 1155 лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца И.С.И., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
549.60 лв., на ищеца Л.Ц.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 1100.40 лв. и
на М.Х.М. – М. адвокатско възнаграждение в размер на 1100.40 лв.
По отношение на искането за присъждане на разноски за заплатени такси по
сметка на Агенция по вписванията за вписване на исковата молба – това искане е
неоснователно. По чл.78 от ГПК се присъждат само съдебно-деловодни разноски,
т.е такива, които са сторени в хода на съдебното производство и пряко обслужват
неговото развитие./държавни такси по сметка на съда, разноски за свидетЕ. и
вещи лица, възнаграждение за адвокат/. Разноските за вписване на искова молба,
за издаване на скица и данъчна оценка, изплатени по сметка на други учреждения,
нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се дължат на ищците.
На третото лице – помагач, съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, не се дължат
разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.С., ЕГН **********,***, и Т.М.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, че М.Х.М. – М., ЕГН **********, Х.Ц.М. – П.,
ЕГН **********, Л.Ц.Л., ЕГН **********, И.С.И., ЕГН **********, Г.С.Ф.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№ 1588 от кв.77 по плана на гр.София, местност “Кръстова вада”, с площ
на поземления имот от 1343 кв.м.,
при граници : поземлен имот № 1333, улица, УПИ II-390, 391, УПИ ХII-1888, УПИ lV-683, УПИ V-684, УПИ ХI -1332,
1387, за който поземлен имот, заедно с поземлен имот № 1333, е отреден общ УПИ
№ I - 1333, 1588 от кв.77 по плана на гр.София, местност “Кръстова
вада”, утвърден със заповед № РД-09-50-12/06.01.1997г., който по сега действащата кадастрална карта и карастралните регистри,
одобрени със заповед № РД -18-108/13.12.2016 на
Изп. директор на АГКК, представлява имот с идентификатор 68134.1007.1098, с адм. адрес: гр.София, район „Триадица“, ул.“*****Шишков“,
с площ от 1383 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 1588, кв.77, парцел I – 1333, 1588,
при съседи: имот с идентификатор 68134.1007.1110, имот с идентификатор
68134.1007.1383, имот с идентификатор 68134.1007.1104, имот с идентификатор
68134.1007.1831, имот с идентификатор 68134.1007.1102, имот с идентификатор
68134.1007.1100, имот с идентификатор 68134.1007.2154, имот с идентификатор
68134.1007.1096, имот с идентификатор 68134.1007.1092, имот с идентификатор
68134.1007.1097.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нот.акт № 41/09.06.2011г., том втори, рег. № 1565, дело №
156/2011г. на нотариус Д. *** действие – районът на СРС, с който М.Т.С., ЕГН **********, и М.С.К., ЕГН **********,
са признати за собственици на основание
давностно владение, при условията на съпружеска имуществена общност, на следния
недвижим имот, находящ се в гр.София, общ.Столична, район „Триадица“: поземлен
имот с пл. № 1588 от кв.77 по плана на гр.София, местност
“Кръстова вада”, с площ на поземления имот от 1343 кв.м., при граници : поземлен имот № 1333, улица, УПИ № II-390, УПИ ХII-1888, УПИ lV-683, УПИ V-684; УПИ Х-1332, 1383, за който поземлен имот, заедно с
поземлен имот № 1333, съгласно утвърдена със Заповед № РД-09-50-12/06.01.1997
год. регулация, е отреден общ УПИ № I - 1333, 1588 от кв.77 по плана ка гр.София, местност “Кръстова
вада”, като отчуждителната процедура за улици не е проведена и уличната регулация
не е приложена, заедно с построената в поземления имот сграда на 20 кв.м.
ОСЪЖДА М.Т.С. и Т.М.К. да заплатят на
М.Х.М. – М., Х.Ц.М. – П., Л.Ц.Л., И.С.И. и Г.С.Ф., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за за ДТ, за вещо
лице и съдебно удостоверение в размер общо на 1155 лв.
ОСЪЖДА М.Т.С. и Т.М.К. да заплатят на
И.С.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 549.60 лв.
ОСЪЖДА М.Т.С. и Т.М.К. да заплатят на
Л.Ц.Л., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1100.40 лв.
ОСЪЖДА М.Т.С. и Т.М.К. да заплатят на М.Х.М.
– М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1100.40 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищците – „Д.и.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т. Б. Л..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: