№ 214
гр. гр. Добрич , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20203200500627 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№8424/01.06.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
„ ЕАД град София с ЕИК ***, срещу решението №346/14.04.2020г. по гр.д.
№1722/2019г. на ДРС, с което се отхвърлят предявените от дружеството
срещу Й. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Добрич искове по реда на чл. 422 от
ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 162/04.02.2019 г. по ч. гр.д. № 380/2019 г.
за следните суми :10 213.75 лева – главница по договор за потребителски
кредит № 2529296/05.12.2016 г. , сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг „ ЕАД с ЕИК *** и Й. П. Д. , представляваща неплатени
погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -01.12.2022 г. ,ведно със
законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане; 938.18 лева –
обезщетение за забава за периода 01.05.2017 г. – 04.02.1.2019 г. , както и
предявените евентуални осъдителни искове за същите суми.
С доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно се
настоява за отмяната му и постановяване на ново по същество на спора за
1
уважаване на исковете, установителните по чл.422 от ГПК или евентуалните
осъдителни/ с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В
обстоятелствената част на жалбата въззивникът излага несъгласие с изводите
на съда за недействителност на процесния договор на основание чл.22 от
Закона за потребителския кредит/ЗПК/ поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10
от същия, изискващ договора да съдържа ГПР/годишния процент на
разходите/ и обосновава извод в обратния смисъл с доводи за приложимост
към процесния договор на ЗПК в редакцията му от 29.07.2016г.; коректно
посочване в договора, който бил с фиксиран лихвен процент на ГПР в размер
на 23.92%; изрично посочване на общата дължима сума по договора в размер
на 17 990.91лева; изпълнено било изискването към погасителния план с
посочване размера на погасителните вноски, броя, периодичността и датите
на плащане. Ако договорът бил недействителен следвало да се приложи
разпоредбата на чл.23 от ЗПК
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна Й. П. Д. , чрез особения му представител –
адв.И.М.. Намира извода на районния съд за недействителност на договора за
съобразен със закона. Посочването на ГПР като абсолютна процентна
стойност от 23.92% не покривало изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като липсвала конкретизация относно начина по който е формиран и
водело до неяснота относно неговите компоненти. Правилна намира
преценката на съда относно приложимостта на чл.23 от ЗПК, предвиждащ
връщане само на чистата стойност на кредита на принципа на
неоснователното обогатяване, тъй като прилагането на същата разпоредба в
случая би довело до подмяна в основанието на претенцията, основана на
договор.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК/ при отчитане
правилото на чл.3 от ЗМДВИП/, редовна съобразно регламентите на чл. 260,
т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
2
следното:
Гр.д.№1722/2019г. на ДРС е образувано по искова молба вх.
№9888/20.05.2019г от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
град София с ЕИК ***, с която срещу Й. П. Д. с ЕГН ********** от
гр.Добрич, е предявен положителен установителен иск за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от 10 213.75
лева – неизплатена главница от неплатени месечни вноски за периода
01.05.2017 г. -01.12.2022 г. по договор за потребителски кредит
№2529296/05.12.2016 г. , сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг
„ ЕАД с ЕИК *** и Й. П. Д. , сумата от 1 048.43лева договорна
възнаградителна лихва за периода 01.05.2017 г. -18.12.2017г.; сумата от
938.18 лева обезщетение за забава за периода 01.05.2017 г. до датата на
подаване на заявление в съда, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №162/04.02.2019 г. по ч. гр. д.
№380/2019 г.на ДРС , и евентуално съединен осъдителен иск за същите суми.
Изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи
установителната претенция на дружеството-ищец се свеждат до твърдения за
инициирано заповедно производство по ч. гр. д. №380/2019 г.по описа на
ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от
облигационни отношения , породени от договор за потребителски кредит
№2529296/08.12.2016г.сключен между "УниКредит Кънсюмър Файненсинг "
ЕАД в качеството на кредитор и Й. П. Д. в качеството на кредитополучател,
вземането на кредитора по който договор било цедирано на ищеца с договор
от 18.12.2017г., сключен на основание чл.2.1 от Рамков Договор за цесия
между „Уни Кредит Късюмър Файненсиг“ЕАД и ищеца.
При условията на договора за потребителски кредит, сключен при общи
условия, на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 10 700лева,
при 700лева включена комисионна/такса за разглеждане на кредита/ със
задължения за връщане в срок до 01.12.2022г., на 72 месечни вноски от по
249.88лева, първата с падеж 01.01.2017г., последната с падеж на 01.12.2022г.,
при сключена застраховка с месечна застрахователна премия 14.19лева/ или
обща стойност за срока на договора 1021.68лева/, дължима на падежа на
3
съответните месечни погасителни вноски, с фиксирана възнаградителна лихва
от 16.50%, т.е. в общ размер от 6 269.23лева. Така общата сума, която
кредитополучателя се задължил да върне на 72 анюитетни вноски, всяка в
размер от 249.88лева, била в размер на 17 990.91лева. Изложено е и, че
кредитополучателят е извършил плащане на месечни вноски с падежи за
плащане от 01.01.2017г. до 01.05.2017г..
Платената от кредитополучателя до подаването на заявлението сума била
в размер на 1 274.74лева, с която били погасени вземания за възнаградителна
лихва 692.22лева, главница 486.25лева, застрахователна премия 70.95лева и
лихва за забава 25.32лева. От 01.06.2017г. поради неплащане на текуща
месечна вноска последвало автоматично прекратяване на застрахователното
покритие при условията на чл.9 от ОУ на сключената застраховка, т.е.занапред
не са начислявани месечни застрахователни премии.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал
задължението си за плащане в срок на погасителните вноски, на основание
чл.13, ал.2, б.“а“ от ОУ към договора, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната
изискуемост било връчено на длъжника чрез ЧСИ с рег.№737 в КЧСИ Лучия
Тасева със залепване на 03.11.2018г. и се считало получено на
19.11.2018г.,съгласно чл.47, ал.5 от ГПК.
При условията на евентуалност/ако не бъдат уважени положителните
установителни искове/ иска осъждането на ответника за същите суми като
заявява, че с исковата молба уведомява последния за предсрочната
изискуемост на непадежираните към 17.05.2019г. главници по вноските от
№30 до №72вкл., съгласно погасителния план към договора за кредит,
равняващи се на сумата от 7 578.61лева, включена в претендираната с
осъдителния иск главница от 10 213.75лева.
В писменния отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6
от ГПК, е изразил становище за липсата на надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, т.1 от ЗЗД, при което ищецът не се явява активно
материално правно легитимиран да търси вземанията по договора за кредит;
липсата на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на непогасения
4
остатък от кредита от кредитната институция преди образуване на заповедното
производство, като такъв ефект нямало връчването на уведомително писмо
като приложение към исковата молба на особения представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпвала с процесуално
представителство по конкретното дело, не обхващала материално-правни
изявления, адресирани до представлявания от него отсъстващ ответник, които
принципно биха довели до промяна в материалното правоотношение.
Волеизявлението за предсрочна изискуемост било подписано от представител
на ищеца-цесионер, при липсата на упълномощаване от цедента; липсвала
яснота относно размера на цедираното вземане към датата на цесията;
договорът за кредит е недействителен- текстът на договора за кредит е
отпечатан с размер на шрифта 10, което е в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Закона; недопустимо е съединяването в условие
на евентуалност на осъдителни искове с еднакъв предмет като установителните
по реда чл. 422 от ГПК.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца
фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и
заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за
установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за
банков кредит, което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с
рег.№2348/04.02.2019г. да ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за парично вземане – сумата от 10 213.75 лева неплатено главно
задължение по договор за потребителски кредит № 2529296/05.12.2016 г. ,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с ЕИК *** и Й. П.
Д. , прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за
цесия , сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД на 12.12.2017г., ведно със законната лихва от
04.02.2019 г. до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението; сумата от 1048.43лева договорна възнаградителна
лихва за периода 01.05.2017 г. -18.12.2017 г.; сумата от 938.18 лева
5
обезщетение за забава за периода 01.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението/заявлението е постъпило в съда на 04.02.2019г./
Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение с № 162/04.02.2019 г. по ч. гр.д.
№ 380/2019 г., с която е разпоредено длъжникът Й. П. Д. да заплати на
кредитора УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД заявените вземания,
описани по-горе, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 244.49лева
заплатена държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, а от
справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на 17.04.2019г.,
при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК , заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В едномесечен срок с начало 17.04.2019г. и край 17.05.2019г.
заявителя е депозирало искова молба вх.№9888/20.05.2019г., изпратена по
пощата на 17.05.2019г. за сумите предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се
иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установено е по делото, не е и спорно, че между "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг " ЕАД в качеството на кредитор и Й. П. Д. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит
№2529296/08.12.2016г. за сумата от 10 700лева/10 000лева честа стайност,
700лева такса за разглеждане на кредита/, със задължение за връщане в срок до
01.12.2022г., на 72 месечни вноски от по 249.88лева, първата с падеж
01.01.2017г., последната с падеж на 01.12.2022г., при включена застраховка с
месечна застрахователна премия 14.19лева/ или обща стойност за срока на
6
договора 1021.68лева/, дължима на падежа на съответните месечни
погасителни вноски, с фиксирана възнаградителна лихва от 16.50%, т.е. в общ
размер от 6 269.23лева.
Установено е от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, не е и спорно, че кредита е усвоен на 08.12.2016г., както и че, с
плащането на сумата от общо 1274.74лева /на 01.01.2017г.-4.79лева и на
10.05.2017г.-1269.95лева/ ответникът е погасил пет месечни вноски с падежи за
плащане от 01.01.2017г. до 01.05.2017г., обезщетение за забавеното им
плащане и частично/0.02лева/редовна лихва по месечна вноска с падеж
01.06.2017г.. Други плащания ответникът не е извършвал, т.е. преустановил
плащанията, при което в съответствие с правата му по чл.13, ал.2, б."а" от ОУ
към договора за кредит, за кредитора/ финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставя потребителски кредити/ е възникнало правото да
обяви договора за предсрочно изискуем, поради непогасяване на две
последователни погасителни вноски. По делото липсват данни да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита от страна на кредитор„УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД до прехвърлянето му на ищеца.
Установено е, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. сключен между кредитора „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, в качеството му на цедент, и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, в качеството му на цесионер, цедентът се задължава
ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу
възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
определени и индивидуализира съгласно приложение № 1, към всеки отделен
месечен договор за цесия. Така на 18.12.2017г. кредиторът "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг " ЕАД е сключил с ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД индивидуален Договор за продажба на
вземания , с който е прехвърлил/цедирал/ процесното вземане, видно от
приложение №1 към договора за цесия, описано с имената на длъжника и
общо дължим към датата на цесията размер от 11 314.85лева, включващи 10
213.75лева остатък от главница и 1 101.10лева остатък от лихви.
Извършването на цесията е потвърдено от цедента.
Безспорно, за да произведе цесията действие спрямо длъжника, на
7
основание чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Т.е. правно релевантно
за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от цедента,
а не съобщението извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е
цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник и в случая е налице такова упълномощаване. В
качеството си на пълномощник на стария кредитор, цесионера/новия
кредитор/ е отправил до длъжника уведомително писмо, инкорпориращо две
изявления- за извършената цесия на дата 18.12.2012г. и за обявяване
предсрочната изискуемост на вземането. Уведомителното писмо е връчено на
ответника – длъжник по възлагане от ЧСИ с рег.№737 в КЧСИ Л.Тасева, и на
основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата фикция следва да се
приеме, че връчването е осъществено на 19.11.2018г./по данни от разписката
залепването е извършено на 03.11.2018г./, т.като при връчване по възлагане се
прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК. Вън от горното , акт на надлежно
съобщаване на цесията е и връчването на уведомителното писмо като
приложение към исковата молба чрез назначения от съда особен представител
на ответника на датата 19.09.2019г. В този смисъл ищецът е доказал
материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по
силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
Освен това, съобразно изложеното по-горе, на датата 19.11.2018г./ чрез
връчване при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/ до длъжника е достигнало и
инкорпорираното в уведомителното писмо изявление на ищеца в качеството
му на кредитор/а не като пълномощник на стария кредитор, съобразно начина
на оформяне на писмото/ за предсрочната изискуемост на вземането по
договора за заем, респ. уведомяването е извършено преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на дата
04.02.2019г.. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до
длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора
възниква възможността да иска плащането му от длъжника – заемател.
Източник на вземането е договор за потребителски кредит , в
приложното поле на ЗЗД и ЗПК, сключен при общи условия, неразделна част
от който е погасителен план, в който подробно са описани падежите на
дължимите вноски, сумите по вноските и размерът на възнаградителната
8
лихва за всяка една от дължимите вноски. Настоящата инстанция намира, че
същият не страда от пороци, покриващи хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-
т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК, респ. е действителен такъв. Сключен е в
писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора,
включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер на кредита, начин на
усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен процент
– 16.5%; посочен е годишния процент на разходите по кредита – 23.92% и
общата дължима от ответника сума в размер на 17990.91лева; съдържа
информация за условията за издължаване по погасителния план - размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от
необходимост посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент, а годишният процент на разходите не е извън границите, посочени в
чл.19, ал.4 ЗПК, при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора.
От заключението на ССчЕ се установява, че редовното погасяване на
кредита е преустановено от 01.05.2017г, когато е настъпил падежа на
вноската, по която е извършено плащането, просрочени и неплатени са
всички останали месечни вноски с падеж от 01.06.2017 г. до 01.12.2022 г..
Съгласно чл.13, ал.2, б."а" от ОУ към договора за кредит предсрочната
изискуемост на кредита настъпва при просрочие и/или неплащане на две
погасителни вноски по кредита/главница и лихви/, при условие, че
допуснатото просрочие не бъде отстранено в двуседмичен срок от датата на
падежа на погасителната вноска. В случая е налице обективният критерий от
предсрочната изискуемост. Налице е и субективният критерий – достигане до
длъжника на 19.11.2018г. на волеизявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. При това положение и съобразно
установяването от вещото лице във вариант първи/таблица 1 от
заключението, кореспондиращ на установения момент на изискуемост,
претенцията по отношение на главницата от общо 10 213.75лева/при
отчитане на погасителното плащане от 486.25леваза на първите пет вноски и
приспаднато от главницата от общо 10 700лева/ за периода 01.06.2017 г. -
9
01.12.2022 г., се явява основателна.
Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ към договора за кредит при забава в
плащането на месечните вноски кредитополучателя дължи и обезщетение в
размер на законната лихва , разделена на 360 дни за всеки ден на забавата,
начислена върху просрочената дължима главница. Размерът на лихвите за
забава върху неплатените вноски с падеж от 01.06.2017 г. до 01.12.2022 г., за
периода от 01.06.2017г. до датата на постъпване на заявлението в съда
04.02.2019г., като момент на предявяване на иска /чл.422, ал.1 от ГПК/ е
установен от вещото лице в размер на сумата от 1213.07лева, от която ищецът
претендира сумата от 938.18лева.
Предявеното за установяване вземане за договорна лихва за периода от
01.05.2017г. до датата на прехвърляне/цедиране/на вземането -18.12.2017г. в
размер на сумата от 1048.43лева, не е в предмета на въззивното производство,
тъй като в тази част липсва произнасяне на районния съд, не е налице и
проведено производство по чл.250 от ГПК по инициатива на имащия интерес
ищец.
Установителните претенции за сумите от 10 213.75 лева неплатена
главница по договор за потребителски кредит № 2529296/05.12.2016 г. ,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с ЕИК *** и Й. П.
Д. , формирана от неплатени погасителни вноски за периода 01.06.2017 г. -
01.12.2022 г.; и от 938.18 лева –обезщетение за забава плащането на главното
задължение за периода 01.05.2017 г. – 04.02.1.2019 г. са основателни и следва
да бъдат уважени. При това положение липсва основание за разглеждане на
евентуалните осъдителни искове.
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Отговорността на длъжника-ответник за разноските
пред заповедния съд следва да бъде ангажирана, тъй като именно той е дал
повод за образуване на заповедното производство. Сумата от общо
273.04лева , от които 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение и
223.04лева част от държавната такса в заповедното производство,
съответстваща на уважената част от заявената установителна претенция,
следва да се присъдят в полза на ищеца.
10
По същите съображения са дължими сторените от ищеца разноски за
исковото производство за уважената част от иска/за сумата от 10 213.75лева и
за сумата от 938.18лева/. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът, заел
позицията на въззивник, има право на разноски за двете инстанции под
формата на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е подал отговор на
исковата молба и на въззивната жалба чрез надлежно упълномощен
юрисконсулт, който е извършил действия по процесуална защита в хода на
двете инстанции. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за
една инстанция се определя по правилото на чл. 78, ал. 8 изр. 2 от ГПК във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая следва да се присъди
възнаграждение за първа и въззивна инстанция в размер на по 100 лева при
граници на същото от 100лева до 300лева при дела с определен материален
интерес съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, доколкото действията по процесуална
защита са извършени писмено, без явяване в проведените две открити
съдебни заседания в първата инстанция и едно във въззивната. Съобразно
изхода от спора на ищеца-въззивник се следват сторените от него разноски и
за заплатена държавна такса от по 223.04лева за първата инстанция и за
въззивната инстанция, както и разноски за вещо лице в размер на 250лева и
разноски за особен представител на ответника от 896.73лева за първата
инстанция и 800лева за въззивната. Следователно на ищеца се дължат за
първата инстанция разноски в общ размер от 1469.77лева /100лева
юрисконсултско възнаграждение, 223.04лева държавна такса, 250лева
възнаграждение за вещо лице и 896.73лева възнаграждение за особен
представител/ и разноски за въззивната инстанция в общ размер от
1123.04лева /100лева адвокатско възнаграждение, 223.04лева държавна такса
и 800лева възнаграждение за особен представител /. На ответника/въззиваем
разноски не се дължат.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението №346/14.04.2020г. по гр.д.№1722/2019г. на ДРС, с
което се отхвърлят предявените от дружеството срещу Й. П. Д. с ЕГН
********** от гр.Добрич искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на
11
вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 162/04.02.2019 г. по ч. гр.д. № 380/2019 г. за следните суми :10 213.75 лева
– главница по договор за потребителски кредит № 2529296/05.12.2016 г. ,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с ЕИК *** и Й. П.
Д. , представляваща неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -
01.12.2022 г. ,ведно със законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното
изплащане; 938.18 лева –обезщетение за забава за периода 01.05.2017 г. –
04.02.1.2019 г. , както и предявените евентуални осъдителни искове за същите
суми, като вместо това п о с т а н о в я в а:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 от ГПК в
отношенията между ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД с ЕИК ***, гр.С., и ответника Й. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., че
ответникът дължи на ищеца сумата от 10 213.75 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 2529296/05.12.2016 г. , сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД с ЕИК *** и Й. П. Д. , представляваща
неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017 г. -01.12.2022 г. ,ведно
със законната лихва от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от
938.18 лева –обезщетение за забава за периода 01.05.2017 г. – 04.02.2019 г.,
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с №162/04.02.2019 г. по ч. гр. д. №380/2019 г.на ДРС.
ОСЪЖДА Й. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, гр.С.,
разноски в заповедното производство - сумата от 273.04лева/50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 223.04лева част от държавната такса/;
разноски в първоинстанционното производство - сумата от 1469.77лева
/100лева юрисконсултско възнаграждение, 223.04лева държавна такса,
250лева възнаграждение за вещо лице и 896.73лева възнаграждение за особен
представител/; разноски във въззивното производство - сумата от 1123.04лева
/100лева адвокатско възнаграждение, 223.04лева държавна такса и 800лева
възнаграждение за особен представител/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на РБ при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13