О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………/…...10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч. търг. дело №1631 по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от К.Т.Л., ЕГН **********, с
адрес *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №6599/28.08.2012г., постановена по ч.гр. дело №12317/2012г.
по описа на ВРС, с която е разпоредено на длъжника К.Т.Л.
да заплати на кредитор „Хипо Алпе
– Адриа - Аутолизинг“ ООД за сумата от 2988.00евро, представляваща част
от главница цялата в размер от 3147.12 евро
по запис на заповед, издаден на 12.10.2007г. и с падеж на 01.11.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.08.2012г. до окончателното изплащане на задълженото, както
и сумата от 116.88лв., съдебно деловодни разноски.
Във възражението се излага, че на 28.06.2019г. молителят е
узнал, че срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №6599/28.08.2012г., постановена по ч.гр.
дело №12317/2012г. по описа на ВРС в полза на „Хипо Алпе – Адриа - Аутолизинг“ ООД за процесните
суми. Сочи се, че длъжникът е бил лишен от възможността да участва в
производството и да оспори претенциите на кредитора. Позовава се, че заповедта
не е била връчена надлежно на молителя. Признава се, че постоянният адрес на К.Л.
***, но се оспорва обстоятелството на този
адрес да е залепено уведомление. Не е удостоверено от длъжностното лице по
връчването на ПДИ дали е имало или не пощенска кутия, не са извършени три
посещения на адреса, не е посочено мястото на залепяне на уведомлението. Твърди
се, че не е удостоверено да е изтекъл четиринадесет дневния срок, тъй като ЧСИ
е отбелязал, че ПДИ е връчена на 16.04.2013г., а уведомлението е залепено на
09.04.2013г. на постоянния адрес.
Изразено е и становище за неоснователност на претенциите
по записа на заповед, който е подписан бланково във връзка с договор за лизинг
№*********/12.10.2007г. Договорът за лизинг е прекратен, автомобилът е бил
предаден.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да приеме възражението и
да бъде отменена заповедта за изпълнение.
Ответната страна по възражението „Хета
Асет Резолюшън Ауто
България“ ЕООД, с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа - Аутолизинг“ ООД е депозирала отговор в дадения й
едноседмичен срок. Излага се, че
възражението е недопустимо, тъй като е подадено извън преклузивния
срок, а по същество неоснователно. Заповедта за изпълнение е била надлежно
връчена на длъжника, на постоянен адрес. Дори и ЧСИ да е изписало погрешно
датата на изтичане на срока по чл.47 от ГПК кредиторът сочи, че е ясно, че
длъжникът не се е явил да си получи призовката за доброволно изпълнение.
По същество моли съдът да постанови определение, с което
да отхвърли подаденото възражение и да присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК - едномесечен от узнаването, от надлежна страна, длъжникът по издадената заповед за
изпълнение,
поради което е процесуално допустимо,
а разгледано по същество искането за приемането му се явява неоснователно, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр. дело №12317/2012г. по описа на
ВРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, по което са издадени изпълнителен
лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №6599/28.08.2012г., с която е разпоредено
на длъжника К.Т.Л. да заплати на кредитор „Хипо Алпе – Адриа - Аутолизинг“ ООД за сумата
от 2988.00евро, представляваща част от главница цялата в размер от 3147.12
евро по запис на заповед, издаден на
12.10.2007г. и с падеж на 01.11.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2012г.
до окончателното изплащане на задълженото, както и сумата от 116.88лв., съдебно
деловодни разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за
изпълнение е образувано изпълнително дело №20137110400187 на ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх.
№5756/18.03.2013г. до длъжника Л. на адрес *** /постоянен/ и на адрес гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №55, вх.Б, ет.1 /настоящ/ за връчване на заповед за изпълнение, съгласно
справка в НБД.
Длъжностното лице е посетило на 02.04.2013г., на
05.04.2013г. и на 09.04.2013г. адреса - гр. Варна, ул. „Гривица“ №8, като е
установило, че лицето живее на там, но в момента не може да бъде открито,
поради което на 09.04.2013г. е залепено уведомление. В разписката е отбелязана липсата
на пощенска кутия чрез задраскване на полето.
На 02.04.2013г. е посетен и вторият адрес, където
длъжностното лице по връчването е констатирало, че са налице два апартамента №1
и №2, но адресатът не пребивава в нито един от тях по сведения на съседи, поради
което е залепено уведомление на вх. Б. Не е пускан екземпляр в пощенската кутия.
Анализът на доказателствата по делото сочи, че заповедта
за изпълнение е връчена редовно.
Връчителят е удостоверил обстоятелството, че длъжникът пребивава на постоянния си
адрес, но и при трите посещения не може да бъде намерен. Така в изпълнение на
нормата на чл.47, ал.1 от ГПК /изм./ е залепено уведомление. Не е пуснат
екземпляр в пощенската кутия поради нейната липса. По делото не са ангажирани доказателства
за опровергаване на официалното удостоверяване на длъжностното лице по призоваването
досежно това, че не е намерено лицето на адреса,
както и, че е залепено уведомление.
Няма и спор, че а и длъжникът изрично признава, че до
изтичане на срока по 47, ал.2 от ГПК не се е явил в канцеларията на съдебния
изпълнител да получи книжата. Погрешното посочване на датата от съдебния
изпълнител върху призовката за доброволно изпълнение, че същата е редовно
връчена считано от 16.04.2013г. не може да заличи реално настъпилия факт, а
именно изтеклия двуседмичен срок, в който длъжникът не се е явил.
Надлежно е извършена и процедурата по връчване на
настоящия адрес, като е залепено уведомление на входната врата, тъй като
адресът е непълен /без отразен конкретен
обект/, а адресатът е непознат на двата обекта, находящи
се на ет.1. По тази причина е извършено и зачеркването в графата „пощенска
кутия“. Отново е изтекъл срокът за получаване на заповедта.
Неоснователно е възражението, че връчването е нередовно,
тъй като е следвало да бъдат извършени три посещения в рамките на един месец на
адресите. Процесуалният закон в тази му редакция никога не е поставял такова
изискване, то е въведено едва с изменението на ГПК бр.86 от 2017г.
Останалите възражения по каузалното правоотношение
/договора за лизинг/ са неотносими към производството
по чл.423 от ГПК.
Предвид изложеното са били налице всички факти, които
обуславят приложението на фикцията по чл.47, ал.7, вр. ал.5 от ГПК, поради което заповедта се счита
надлежно връчена след изтичането на срока по чл.47, ал.2 от ГПК.
Предвид формираните мотиви, възражението по чл.423 от ГПК
не следва да бъде прието, тъй като не са налице предпоставките на особените
хипотези на цитираната норма, изчерпателно изброени в четири точки на алинея
първа.
По изложените правни съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение с правно
основание чл.423 от ГПК от К.Т.Л., ЕГН **********, с адрес *** срещу заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №6599/28.08.2012г.,
постановена по ч.гр. дело №12317/2012г. по описа на ВРС, с която е разпоредено на длъжника К.Т.Л. да заплати на кредитор „Хипо Алпе – Адриа
- Аутолизинг“ ООД
за сумата от 2988.00евро, представляваща част от главница цялата в
размер от 3147.12евро по запис на заповед,
издаден на 12.10.2007г. и с падеж на 01.11.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.08.2012г. до окончателното изплащане на задълженото, както и сумата от
116.88лв., съдебно деловодни разноски.
Определението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.