№ 551
гр. Б., 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
в присъствието на прокурора Б. Д. Г.
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500818 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. В. З. – прокурор при РП –
Благоевград, против Решение № 216/26.06.2023 г. на Районен съд гр. П., постановено по
гражданско дело № 20221230101421/2022 г. по описа на съда.
В жалбата се твърди, че съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или
съда от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това че
деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или е амнистирано. Според чл.4 от същия закон обаче -
обезщетение се дължи само за тези имуществени и неимуществени вреди които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали те са причинени виновно или
не от конкретното длъжностно лице. В тежест на ищеца е обаче необходимостта да докаже и
то по несъмнен начин наличието на изложените в исковата му молба твърдения за
претърпени от него конкретни неимуществени вреди, а такива доказателства в конкретния
казус липсвали извън твърденията на Г. изложени в исковата му молба и противоречивите
показания в подкрепа на същите съдържащи се в показанията на неговата майка
(свидетелката М. Г.) и жената с която същия живее на съпружески начала (В. П.), които са
пряко заинтересовани от изхода на делото. Тези показания, които съдът изцяло е кредитирал
1
обаче са лишени от всякаква конкретика и не могат да обосноват, нито да докажат по
безспорен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, още по малко
пък че те са пряк резултат именно единствено и само от повдигнатото срещу него обвинение
и воденото срещу него наказателно производство по ДП №314-ЗМ-13 62020 г., по описа на
РУП-П..
В тази връзка се иска от съда да вземе предвид че нито един от разпитаните по делото
свидетели не е посочил конкретно лице - което е направило отрицателен коментар по
отношение на ищеца, да е оттеглил доверието си към него, да е престанало да общува с Г., да
е започнало да го избягва, или да е обидило същия, след като е научило за повдигнатото
срещу него обвинение. Не са налице и никакви конкретни доказателства повдигнатото
срещу Г. обвинение - да се е отразило негативно върху работата му или върху отношенията
му с неговите близки и приятели. Напротив от изисканите справки и показанията на
разпитаните по делото свидетели е видно че Г. е продължил да работи в същата фирма в
която е работил и към момента на привличането му като обвиняем, а в ежедневието му не са
настъпили съществени промени в поведението при общуването с хората надхвърлящи
ограниченията в тази насока които самата пандемия от вирусното заболяване „COVID - 19“
наложи върху всички граждани като цяло.
Твърди се, че самата прокуратура също не е оповестявала публично никакви данни свързани
с воденото срещу Г. досъдебно производство, за да приемем, че тя по някакъв начин е
допринесла за създаването на негативно отношение спрямо него или за накърняване на
неговото достойнство или доброто му име в обществото. Следователно извън показанията
на неговите близки които са пряко заинтересовани от изхода на делото лица, твърденията на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди - на практика не са подкрепени с
никакви конкретни обективни гласни или писмени доказателства. Поради това и решението
на съда в обратната насока с което изцяло е уважен предявения от Г. граждански иск –
намира за необосновано и неправилно, а размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за силно завишено и не отговарящо на изискването за справедливост
на същото.
Твърди се ,че спрямо Г. не е взета никаква мярка за неотклонение или друга мярка за
процесуална принуда, същия не е бил задържан или подлаган на каквито и да било
ограничения свързани с воденото срещу него досъдебно производство, а продължителността
на самото досъдебно производство е в рамките на по малко от 6 месеца, което напълно
попада в изискванията за приключване на същото в разумен срок.
Отделно от това спрямо Г. не е било повдигнато обвинение за тежко по смисъла на закона
престъпление, а воденото срещу него досъдебно производство не е наложило промяна в
неговото ежедневие, нито е било свързано със създаване на каквито й да било допълнителни
извънредни затруднения. Г. не е бил търсен многократно за разпит, спрямо него не е
извършван личен оглед, претърсване или освидетелствуване, нито са провеждани очни
ставки с негово участие, които да са свързани с причиняването на допълнителен душевен
дискомфорт, загуба на време или преживяване на отрицателни емоции.,
2
Неправилно според прокуратурата е и решението на Районен съд гр. П. в частта му с която
изцяло е уважен предявения от Г. граждански иск за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в заплатеното от същия възнаграждение на адвокат Б. Х. упълномощен от
ищеца да го представлява по воденото срещу него досъдебно производство. Съобразно
утвърдената съдебна практика разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, а в настоящия казус извън самото пълномощно -
липсват доказателства за заплащане на адвокатски хонорар от 600 лева.
Излагат се съображения, че е неправилно и решението на съда касаещо законната лихва
върху присъденото в полза на Г. обезщетение за претърпени имуществени и съответно
неимуществени щети да се дължи считано от 09.10.2020 г., която дата представлява
моментът на връчване на близките на обвиняемия на препис от постановлението за
прекратяване на воденото срещу Г. досъдебно производство. Съобразно изискванията
предвидени в Наказателно процесуалния кодекс обаче, това постановление за прекратяване
влиза в сила , ако не бъде обжалвано в 7 дневен срок от неговото връчване, като едва тогава
същото може да породи предвидените в закона правни последствия. Следователно именно
моментът на влизане в сила на постановлението за прекратяване, което в конкретния казус е
станало та 17.10.2020 г. би следвало да е и началния момент на възникването на
задължението за изплащане на законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение,
защото името това е моментът от който постановлението за прекратяване може да валидно
да поради своите правни последици в правната сфера на обвиняемия, пострадалото от
деянието лице ако има такова и държавата като цяло. Да се приеме противното би
означавало да придаден правно значение за юридически акт от момент в който последния
все още не е влязъл в сила и който при евентуално обжалване може изобщо да не породи
правно действие в случай че бъде отменен.
Поради изложеното иска от съда да отмени като неправилно и необосновано посоченото
Решение №216/26.06.2023 г. на Районен съд гр. П., постановено по гражданско дело
№20221230101421/2022 г. по описа на PC-П., с което Прокуратурата на РБългария е осъдена
да заплати на С. А. Г. от гр. П., ул. „А. М.“ №*, ЕГН ********** сумата от 4000 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (душевни болки и страдания),
претърпени Г. в резултата на обвинението му в извършване на престъпление по чл.355 ал.2,
във вр. с ал.1 от НК, наказателното производство по което е било прекратено, поради това че
деянието не е престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
0910.2020 г.- до нейното погасяване, сумата от 600 лева представляваща обезщетение за
имуществени вреди нанесени на Г. в резултата на същото неоснователно обвинение и
изразяващи се в заплатеното то нето възнаграждение на адвокат Б. И. Х. от АК-Благоевград,
по договор за правна защита и съдействие от 21.04.2020 г. в качеството му на защитник на Г.
по воденото срещу него досъдебно производство, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 09.10.2020 г., както и сумата от 820 лева, представляваща разноски, дължими за
производството по това гражданско дело - като след като отново прецените събрания по
делото доказателствен материал, да постановите решение с което да оставите исковете на Г.
3
без уважение като неоснователни и недоказани по своето основание и размер.
Алтернативно, прави искане ако все пак се приеме за правилно първоинстанционното
съдебно решение в частта му с която исковете на Георгиев са признати за основателни, то
моли да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени щети. С жалбата
не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК от адв. Х., в качеството му на процесуален представител на С. А. Г. е
постъпил отговор по въззивната жалба.
В отговора се излагат съображение, че съдът е съобразил всички събрани по делото
доказателства, както писмените, така и гласните. Освен, че подробно е мотивирал всеки
свои извод е посочил и съответна съдебна практика за всяко едно свое твърдение.
Решението на съдията-докладчик е еталон за това, как трябва да бъде мотивиран и написан
един съдебен акт.
Твърди се, че за да уважи предявеният от доверителя ми иска по чл.2 ал.1 т.З предл.2 от
ЗОДОВ същият трябвало да докаже наличието на четири кумулативни предпоставки:
1. привличане на ищеца към наказателна отговорност за извършването напрестъпление
- същата се доказа по категоричен начин от приобщената по делото преписка по ДП
№314 ЗМ 136/2020г. по описа на РУ-П., пр.пр.434/2020г. на ТО П.;
2. прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието не е извършено от
него или извършеното деяние не е престъпно - Постановление от 02.10.2020г.,
издадено от П.Костадинова, административен ръководител, районен прокурор при РП-
Благоевград, ТО-П., с което е прекратено наказателно производство по досъдебно
производство №314 ЗМ-136/2020г. по описа на РУ на МВР-П. срещу С. А. Г. за
престъпление по чл.355 ал.2 във вр.с ал.1 НК, тъй като деянието не представлява
престъпление, същоо връчено му на 09.10.2020г. без налични данни по делото за
обжалването му;
3. настъпване в правната му сфера на конкретни вреди
(неимуществени и/или имуществени) - доказаха се от разпитаните по делото свидетели,
чийто показания подробно за обсъдени в писмените бележки по делото, поради което
считаме, с цел процесуална икономия за ненужно а ги преповтаряме. Относно понесение
имуществени вреди сме представили годен писмен документ, доказващ тяхното извършване
- Договор за правна защита и съдействие АВ№**********/21.03.2020г. и
4. причинна връзка между тях и неоснователното обвинение - през периода, през който
е С. Г. е бил обвиняем е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно
наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на
производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в
отношенията с близки и познати. От свидетелските показания може да се обоснове
извод, че ищецът е страдал от стрес, чувство да отблъскване от приятели и колеги,
4
променил е отношението си към близки и познати, имал е трудности в общуването,
отчуждение от семейството и др. Изразява се становище и във връзка със
свидетелските показания. Намира, че липсват основания тези гласни доказателствени
средства да не бъдат възприети. Заявеното в тях е логично и последователно, не
съдържа вътрешни противоречия, не се опровергава от останалия доказателствен
материал и преимуществено е формирано от лични впечатления. Обстоятелствата, че
първата свидетелка е майка на ищеца, а втората живее с него на съпружески начала,
сами по себе си не са опора за обратния извод. Показанията на лице, попадащо в
предметната рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и
единствено близката връзка със страната, посочила го за свидетел, не води до отричане
на достоверността на изнесеното от него (вж. Решение № 118/2020 от 11.01.2021 г. по
гр. д. № 665/20 г., II г. о. на ВКС). Същият не бе оборен от ответната страна.
В отговора адв. Х. е изразил несъгласие с твърдение на ответника, че „това решение е
неправилно и необосновано в частта му с която е прието че в случая са налице
предпоставките за приложение на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ“. , тъй като елементите от
фактическия състав на чл, 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата, чрез Прокуратурата на Р България са императивни и подробно посочени в
цитирания законов текст. По отношение показанията на свидетелите, адвоката се позовава
на разпоредбата на чл. 172 ГПК. По отношение на твърдението на прокуратурата, че
спрямо Г. не е взета мярка за неотклонение се изразява становище, че за да е налице
основание за предявяване на иск по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ не е необходимо-т.е не е
задължително условия лицето да е било с МН „Задържане под стража“. По отношение на
адвокатския хонорар се твърди, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ. Такова отбелязване в представения
договор за правна защита и съдействие АВ№**********/21.03.2020г е налице. Твърди
се, че при определяне размерът на присъденото обезщетение, съдът е взел предвид тежестта
на повдигнатото обвинение за всеки конкретен случай, продължителността на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. ,
поради което алтернативното искане на прокуратурата следва да се остави без уважение. С
отговора не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски пред
въвззивната инстанция.
Въззивната жалба и отговорът са редовни и допустими, поради което бяха разгледани в
открито съдебно заседание.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната инстанция изцяло се
солидаризира с фактическите констатации на РС и препраща към същите на основание чл.
272 от ГПК.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
5
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено - чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Тази отговорност възниква не по повод на установени между страните в производството и
от самите тях отношения, а по силата законова разпоредба. Същата урежда отговорност на
държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно-
обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й са уредени в закона, като
същите не може да се допълват с други такива, за да се обоснове задължението за
обезщетение или липсата на същото. Всички предпоставки за възникването на задължението
за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно
поведение на длъжностни лица от прокуратурата. Това води до извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването
им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било
вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали
същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част
от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от
ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 oт ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е прекратяване на
наказателното производство, водено срещу ищеца поради това, че деянието не съставлява
престъпление. Отнася се до специално установена в закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на
посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може
да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и
поддържа обвинението в съдебната фаза на производството. В случай, че счете, че
обвинението не е доказано, прокурорът е органът в досъдебната фаза на производството,
който следва да прекрати наказателното производство срещу обвиняемия. Евентуалната
незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в
хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална
принуда и създавани допълнително стресиращи фактори.
Безспорно е в случая, че ДП № ЗМ-136/20 г. на РУ на МВР – гр. П., наблюдавано по пр. пр.
6
№ 434/20 г. от Районна прокуратура – гр. П. (сега Териториално отделение – гр. П. към
Районна прокуратура – гр. Б.), е стартирало на 19.04.2020 г., като то е било образувано с
първото действие по разследването – разпит на свидетел, съгласно чл. 356, ал. 2 НПК. На
22.04.2020 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, на основание чл. 219,
ал. 1 НПК, с постановление на разследващ полицай, утвърдено от наблюдаващия прокурор.
Обвинението е било за умишлено престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК,
наказуемо с „лишаване от свобода“ до 5 години и с „глоба“ от 10 000 лв. до 50 000 лв.
Ищецът не е бил осъждан за други престъпления до момента на ангажирането на
наказателната му отговорност по този начин. Спрямо него не е била вземана мярка за
неотклонение, нито са били прилагани други мерки за процесуална принуда. Наказателното
производство е било прекратено от прокурора с постановление от 02.10.2020 г., издадено по
реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК, тъй като деянието не
съставлява престъпление. Копие от прекратителното постановление е било връчено на
ищеца на 09.10.2020 г., като няма данни то да е било подлагано нито на съдебна проверка за
обоснованост и законосъобразност (чл. 243, ал. 4 – ал. 8 НПК), нито на инстанционен
контрол от по-горестоящ прокурор (чл. 243, ал. 10 НПК).
Следва да се съобрази, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, което не е измежду актовете, които влизат в сила (чл. 243,ал.4,вр. ал. 10, вр.
чл.420 НПК), е било връчено на обвиняемия 09.10.20г. и той не е упражнил право на жалба
срещу него (чл. 243, ал. 4 от НПК), поради което към датата на подаване на исковата молба е
налице стабилитет на постановлението за прекратяване на наказателното производство като
основание за възникване на отговорността на държавата по отношение на Г. претендиращ
обезщетение за вреди. Именно това е и актът, констатиращ незаконосъобразността на
обвинението.
В настоящия случай, претендираните от ищеца вреди са в резултат на повдигнатото срещу
него незаконно обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своето искане. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата в настоящата хипотеза, в тежест на ищеца е да докаже, че действително е
претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на
органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат.
БОС кредитира показанията на разпитаните свидетели – М. Г. и В. П., от които се
установява, че по време на наказателното производство ищецът се е чувствал притеснен и
стресиран. Настъпило е известно влошаване в отношенията му и с неговия семеен и
приятелски кръг (не е имал желание да общува с близките си роднини и приятели ).
Започнал е да проявява и раздразнителност по различни незначителни поводи, включително
при разплакване на невръстното му дете. Изпитвал е страх, че при осъждане може да загуби
работата си (при налагане на наказание „пробация“, тъй като няма да може да извършва
продължителни шофьорски курсове). Притеснявал се е, че може да има последващи
7
затруднения при намиране на друга работа, ако е осъждан, при което няма да може да
издържа семейството си и няма да е в състояние да заплати евентуално наложена му
„глоба“.
Събраните гласни доказателства правилно са кредитирани от страна на РС. Съдът прави
фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и
допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ,
виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални
способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за
възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на
свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или
отречени от останалите събрани по делото доказателства. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка
на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от
12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания не са противоречиви, а и не са оборени,
поради което РС обосновано се е позовал на тях. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на близки, колеги и приятели, а предвижда преценката им да
става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не
са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират
свидетелски показания само защото изхождат от близък човек /Решение № 428 от 15.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Дияна Ценева, близката връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама
по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение
8
№ 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. Разказаното от М. Г. и В. П. се характеризира с
висока степен на съответствие с безспорните доказателства по делото, обоснованост,
разностранност, автентичност, вътрешна хармоничност, последователност и изчерпателност
/водещи критерии за оценка на свидетелските показания според "Разпит на свидетели в
гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 48 и 55/.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Съгласно Постановление № 4 /64 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката по
определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценка на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежки случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата за увреждане на нематериални права,
блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствени, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнена чест, достойнство и добро
име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие производството по делото е прекратено, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. (Решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.)
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3 вр. от ЗОДОВ.
От събраните по делото гласни доказателства се явяват доказани негативни преживявания
на ищеца във връзка с повдигнато обвинение, което впоследствие е било прекратено – липса
на желание за общуване, станал раздразнителен, изпитвал страх, че може да загуби работата
си.
Относно размера на обезщетението съставът на БОС намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия
"справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение
за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението,
9
чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
В конкретния случай съдът намира за основателно оплакването на Прокуратурата за
завишен размер на определеното от СГС обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Съдът съобразява продължителността на наказателното производство – 6 месеца, която е в
рамките на разумния срок за приключването му, обстоятелството, че на ищеца е било
повдигнато едно обвинение за извършено престъпление, тежестта на това обвинение, както
и обстоятелството, че на ищеца не е била наложена мярка за неотклонение. Съдът
съобразява и възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем по
конкретното обвинение - 25 годишен, обстоятелството, че е взел лично участие в
извършените процесуални действия с него, както и обстоятелството, че с поведението си не
е станал причина за забавяне на производството.
С оглед изложеното, този състав на САС намира, че справедливото обезщетение, което би
възмездило ищеца за причинените му и доказани в това производство неимуществени вреди
е в размер 2 000 лева.
Основателни се явяват доводите на Прокуратурата относно решението на съда касаещо
законната лихва върху присъденото в полза на Г. обезщетение за претърпени имуществени и
съответно неимуществени щети да се дължи считано от 09.10.2020 г., която дата
представлява моментът на връчване на близките на обвиняемия на препис от
постановлението за прекратяване на воденото срещу Г. досъдебно производство. Съобразно
изискванията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс обаче – чл.243, ал.4 НПК,
това постановление за прекратяване влиза в сила , ако не бъде обжалвано в 7 дневен срок от
неговото връчване, като едва тогава същото може да породи предвидените в закона правни
последствия. Следователно моментът на влизане в сила на постановлението за прекратяване
е 17.10.2020 г. и от тази дата следва да е и началния момент на възникването на
задължението за изплащане на законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение.
По отношение на имуществените вреди: Разноските, извършени в рамките на наказателното
производство, са имуществена вреда по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото са пряка и
непосредствена последица от неоснователното наказателно преследване. В тях се включва и
адвокатското възнаграждение, заплатено за защитата по наказателното дело (вж. Решение №
255 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 1011/15 г., III г. о. на ВКС), тъй като то е вид разход, който
не може да бъде присъден по реда на НПК (вж. Решение № 843 от 23.12.2009 г. по гр. д. №
5235/08 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/09 г., IV г. о. на
ВКС и Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/09 г., IV г. о. на ВКС). Следователно
адвокатското възнаграждение в наказателното производство представлява имотна вреда,
подлежаща на обезщетяване, но когато е действително заплатено, защото едва тогава ще е
налице и реално засягане в отрицателен аспект на имущественоправната сфера на ищеца. От
приложеният по делото договор за правна помощ е видно, че сумата в размер на 600 лв. е
платена в брой, поради което същата се дължи на ищеца.
10
По отношение на разноските с оглед изхода на делото, П. на Р. Б. следва да заплати на С. А.
Г. сумата в размер на 916 лв., предвид уважената част от размера на иска, в която връзка
решението на първата инстанция следва да се отмени и в частта за разноските. В тази връзка
следва да се отбележи, че възражението на прокуратурата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 216/26.06.2023 г. на Районен съд гр. П., постановено по гражданско
дело № 20221230101421/2022 г. по описа на съда в частта, в която П. на Р. Б., с адрес в гр.
С., бул. „В.“ № *, е осъдена да заплати на С. А. Г., с адрес в гр. П., ул. „А. М.“ № *, ЕГН
**********
обезщетение за неимуществени вреди (душевни болки и страдания), претърпени от
него в резултат на обвинението му в извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2 във
вр. с ал. 1 НК, наказателното производство за което е било прекратено поради това, че
деянието не е престъпление, съгласно Постановление на прокурор от 02.10.2020 г.,
издадено по ДП № ЗМ-136/20 г. на РУ на МВР – гр. П. (пр. пр. № 434/20 г. на Районна
прокуратура – гр. П. /сега Териториално отделение – гр. П. към Районна прокуратура –
гр. Б.), за сумата над 2000 лв. до претендираната сума от 4000 лв. и отхвърля иска за
тази разлика; в частите, с които е присъдена законна лихва върху двете обезщетения –
за периода от 09.10.20г. до 16.10.20г., и отхвърля претенциите за лихва за този период;
и в частта досежно присъдените разноски от 820 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216/26.06.2023 г. на Районен съд гр. П., постановено по
гражданско дело № 20221230101421/2022 г. по описа на съда в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес в гр. С., бул. „В.“ № *, да заплати С. А. Г., с адрес в гр. П., ул.
„А. М.“ № *, ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „А. М.“ № *, ЕГН **********, сумата в
размер на 916 лв., представляващи разноски по делото и за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11