Решение по дело №542/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 831
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180700542
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 831

 

гр.Пловдив, 11 . 04 . 2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, VI състав :

                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 542 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

*** АД, ЕИК ******, ****, представлявано от Т.Х.К., с пълномощник адв.Св.Х. обжалва Заповед № ФК-51-0379116 / 23.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.

Становища на страните :

- Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта с твърдение, че целта на принудителната административна мярка /ПАМ/ е да обезпечи и осигури плащане на санкцията за извършеното нарушение – чл.187 ал.4 ЗДДС /ПАМ не се изпълнява когато задълженото лице докаже, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло/. В тази вр. е заявено, че към жалбата се представят две платежни нареждания за заплатени от *** АД по сметка на ТД на НАП – Пловдив – минималния размер на предвидената в закона имуществена санкция за твърдяното нарушение в оспорената заповед, което е първо по ред /непредставени/. Поддържа се нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.1 АПК с твърдение, че запечатването на работещ търговски обект – лоби бар в хотел ***, ще доведе до загуби на дружеството и за държавния бюджет, вкл. наетия персонал ще бъде принуден да остане без работа в 14-дневния период. В тази см. оспореният административен акт противоречи на изискванията на чл.6 ал.2 АПК, поради засягане права и интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от целта, за която се издава ПАМ. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество е посочено, че към момента на обжалване на заповедта и към настоящия момент – не е издадено наказателно постановление и не е определена имуществена санкция за извършено нарушение, но с цел – да не може да бъде осъществено изпълнението на акта, е платен предвидения в закона минимум за извършеното нарушение. Счита се, че по закон ПАМ служи единствено като гаранция за изпълнение на наложени глоби или имуществени санкции, а ако се приеме противното, това означава възможност на администрацията да налага санкции, прескачайки презумпцията за невиновност, която е водеща във всяко санкционно производство. Поддържа се липса на мотиви, изискването за което не касае само продължителност на срока на мярката. Твърди се неизвършване на административно нарушение, поради което е важно да е налице установено с влязъл в сила акт нарушение, тъй като само в тази хипотеза може да се говори за нарушение. Посочено е, че „Дори да приемем, че целта е назидание и превенция, какво ще бъде отношението към държавата, когато се разчуе, че без влязъл в сила акт всеки обект може да бъде затворен само при съмнение за извършено нарушение …”.  В случая дружеството е предприело адекватни мерки за предотвратяване извършването на подобни нарушения от служителите му за в бъдеще – виновните лица са уволнени. Цитирайки съображенията от заповедта в частта й за допускане предварително изпълнение на акта с разпореждане по чл.60 ал.1 АПК, отново е изтъкнато, че е внесена предварително дължимата имуществена санкция по чл.185 ал.2 ЗДДС, като е възможно и при издаване на НП, същото да бъде отменено.

- Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от ст.юрисконсулт Вл.П.. Оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Заповедта е връчена на 28.01.2018г., жалбата подадена на 11.02.2019г. При оспорване на неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по основателност.

1. Заповед № ФК-51-0379116 от 23.01.2019г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, л.7. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено – установена е компетентност на административния орган.

Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект – лоби-бар в хотел „***“, намиращ се в к.к. ***, стопанисван от *** АД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“, чл.186 ал.3 ЗДДС и чл.187 ал.1 с.з.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена оперативна проверка на 19.01.2019г. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – лоби-бар в хотел ***, в присъствие на сервитьор В.К. и управител-хотел М.Щ., при която посредством контролна покупка и скрито наблюдение за периода от 12.30ч. до 13.20ч. е установено, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е допуснал нарушение на посочената наредба – не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. По-конкретно : при извършена контролна покупка и скрито наблюдение за периода от 12:30ч. до 13:20ч. на 19.01.2019г. от инспектори по приходите С. и Г., същите закупили 1 бр. минерална вода, 1 бр. кафе и 1 бр. чай на обща стойност 9, 40лв. – заплатени в брой, за което е издаден служебен бон № 0064273/19.01.2019г. – 13:12ч., но за същата продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел Datecs FP 550 KL с ИН на ФУ DT354168 и ИН на ФП 02345168 или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на цитираната наредба. В 20:00ч. на 19.01.2019г. било извършено повторно скрито наблюдение и контролна покупка на 2 бр. кафе и 2 бр. фреш на обща стойност 20,60лв., също заплатени в брой преди легитимация на проверяващото лице /Ч.Чавдаров/. След легитимация от страна на проверяващите органи е изведен дневен „Х“ отчет, от който е видно, че за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ /с описаните по-горе идентифициращи технически данни/ или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгл. изискванията на Наредба № Н-18/2006г.

Неизпълнение на установените с наредбата изисквания обективно представлява нарушение, като в случая констатациите за извършени нарушения са потвърдени с разпечатки от : КЛЕН на ФУ за периода от 19.00ч. до 20.48ч. на 19.01.2019г., видно от който за извършената покупка на стойност 20,60лв. е следвало да бъде издаден ФКБ с № 0064372/19.01.2019г., като със същия номер е изведен междинен отчет; КЛЕН за периода 12.00ч. до 15.30ч. от бон № 0064262 до № 0064277, видно от който извършената покупка, за която е издаден служебен бон № 0064273/19.01.2019г. – 13:12ч., не е отразена на ФУ чрез издаване на ФКБ. Резултатите от проверката са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0379116/19.01.2019г. с описание на събраните доказателства.

Установените при проверката факти са квалифицирани за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а ЗДДС за прилагане на ПАМ.

1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на срока при съобразяване определеният от законодателя размер на срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид местоположението на търговския обект в к.к.***, както и популярност на заведението с локацията му в известен хотел, предпоставящи значителна посещаемост и реализиране на високи обороти от продажби, вкл. е съобразен характера на дейността – лоби бар, с предлагане на най-разнообразен асортимент от храни и напитки, обосноваващи необходимост от осигуряване защитата на държавния интерес с предотвратяване възможност за извършване на нови нарушения. Изтъкнат е период на проверката – в разгара на активния туристически сезон, с голям човекопоток от туристи и гости, осигуряващи възможност за реализиране на високи обороти от продажби, както и капацитет на заведението – 60 седящи места /на закрито/. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, гарантиращ пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Отразено е, че издаването на фискални бележки, задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват.

Във вр. с изложеното е прието, че извършеното в случая деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Според административния орган при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Посочено е, че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти и неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходните органи и не позволява установяване на фактически реализирания оборот. Изтъкнат е факта на неотчитане на две продажби по различно време в един и същи ден.

            Заповедта съдържа информация и за други нарушения на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС /л.12/ : отразени в ПИП № 0378860/19.01.2019г. – неиздаване на фискален касов бон при две контролни покупки в боулинг бар на хотел ***, всяка на стойност 9.50лв., платени в брой от проверяващите органи преди легитимация, за които не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация ФУ или ръчна касова бележка от кочан в момента на извършване на плащането; отразени в ПИП № 0381563/20.01.2019г., 19:20ч. – при извършена контролна покупка в ресторант Орфей в хотел ***, на две вечери на блок-маса /два куверта х 30.00лв./, на обща стойност 60лв., заплатени в брой, на рецепцията , на лицето Н.Ж. – администратор, от страна на проверяващ орган /А.И./, преди легитимацията – не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта ФУ, в момента на извършване на плащането За покупката, извършена в 18.28ч. е представено хартиено картонче /хотелски паспорт/, а е следвало да бъде издаден фискален касов бон с посочен номер, с който номер е изведен ДФО „х“ в 18.28ч., от който е видно, че няма регистрирани продажби – оборот 0.00лв. В 19.20ч. след легитимация на проверяващите е изведен ДФО „Х“, от който е видно, че няма маркирана в брой сума от 60лв. и е установена положителна касова разлика в размер на 79,50лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ; АУАН от 22.08.2017г. и НП от 30.08.2017г. за нарушение на чл.33 ал.1 от наредбата.

1.3. Административната преписка съдържа : АУАН F468882/28.01.2019г. – без информация за издадено НП, относно констатацията с проверката на 19.01.2019г., в 20.19ч. в лоби-бар, хотел ***, фактическата установеност при която е квалифицирана за административно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС /реално заплатена контролна покупка на обща стойност от 20.60лв., за 2 бр. кафе и 2 бр. фреш, при която не е издаден фискален бон /л.18 и сл./; АУАН F468884/28.01.2019г. – без информация за издадено НП, относно констатацията с проверката на 19.01.2019г., в лоби-бар, хотел ***, фактическата установеност при която е квалифицирана за административно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС /реално заплатена контролна покупка на обща стойност от 9,40лв., за 1 бр. минерална вода, 1 бр. кафе и 1 бр. чай, при която не е издаден фискален бон /л.22 и сл./; ПИП № 0379116/19.01.2019г. – без отразено възражение от присъстващ на проверката сервитьор В.К.; Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП от 19.01.2019г.; междинен отчет смяна – 19.01.2019г., 2 бр.; служебен бон от 19.01.2019г., 20.19ч.; служебен бон от 19.01.2019г., 13.12ч.; дневен финансов отчет /19.01.2019г.; декларации на две работещи в проверения обект физически лица; документи от КЛЕН; Определение № 209 от 30 януари 2019г. по ч. адм.д. № 307/2019г., АС – Пловдив, с което е отхвърлена жалба на *** АД против разпореждане за допускане предварително изпълнение на оспорената заповед – без данни за влизане в сила; молба от оспорващото дружество /л.45 – от 29.01.2019г./ за прекратяване изпълнението на оспорената заповед и във вр. с двата АУАН от 28.01.2019г., в която е посочено, че се представят доказателства за заплащане на предвидената за извършеното нарушение имуществена санкция – по 3000лв.

1.4. В оспорената заповед е указано /л.14/, че изпълнението й ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидените за извършените нарушения глоби или имуществени санкции са изплатени изцяло, като молбата се подава до административния орган, наложил ПАМ.

2. При указана доказателствена тежест /р. от 21.02.2019г., л.54/, жалбоподателят представи и в съдебното производство са приети заверени преписи от : молба от В.К. до изпълнителния директор на ***, съдържаща данни за назначаването й на длъжност „сервитьор“ в търговското дружество с трудов договор от 06.12.2018г.; молба на К. за освобождаване от работа и прекратяване на трудовото правоотношение от 21.01.2019г., по взаимно съгласие; Заповед от 31.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ вр. с наложено дисциплинарно наказание; писмено обяснение от С.Т. и М.Щ.-С. относно нарушенията в хотел *** – рецепция, лоби бар и боулинг бар с предложение за налагане на дисциплинарни наказания и глоби на физически лица, заемащи различни длъжности на дата на проверката, допуснали установените нарушения за лична изгода /писмените обяснения не са датирани/; писмено обяснение от М.Щ.-С. и С.Т. като управители на хотел *** от 01.02.2019г., в което е отразено, че фискалните устройства от всички обекти били взети на 20.01.2019г. по поддържащата фирма *** ЕООД за промяна в детайли на контролна лента, като ФУ са взети около 15.00ч. и върнати около 17.30ч.

- Предприетите мерки за привеждане на дейността в търговския обект с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. и данъчното законодателство са последващи спрямо дата на проверка, която е и дата на осъществяване на нарушенията. Поради това, дори да разкриват своевременни действия от страна на търговското дружество за необходимата корекция , не са пряко относими към предмета на доказване.

- Заявеното вземане на ФУ от всички обекти се доказва не посредством писмено обяснение, а съответен документ, удостоверяващ действията на поддържащата фирма. В случая дори при съобразяване с удостовереното в писмено обяснение – ФУ са били взети на 20.01.2019г., при извършено и документирано нарушение на 19.01.2019г.

3. Оспорената заповед е мотивирана от фактическа и правна страна. Налице са конкретни съображения относно продължителност на срока от 14 дни. Изложени са факти и обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или не.

Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е условие /предпоставка/ за налагане на мярката. Неиздаването на НП не е обстоятелство, имащо значение и отношение към законосъобразността на издадената ПАМ, ангажираща различна отговорност от административно-наказателната отговорност по ЗАНН /Решение № 5447/2019г., ВАС/. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186 ал. 1 т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. – безсъмнено установено в случая.

Обстоятелствената част от заповедта разкрива информация и за други административни нарушени, а извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи /посочено в АУАН/. Предвид безсъмнено установен факт на неотчитане на две продажби по различно време в един и същи ден в лоби-бара на хотела, както и с оглед данните за нарушения в боулинг бара и ресторант Орфей-рецепцията, следва, че е налице основание за квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени отношения, охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. Изложени са конкретни факти за действаща организация в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във вр. със спазване финансовата дисциплина и отчетност и са констатирани обстоятелства, повтарящи се в определен времеви порядък. Макар информацията да не е за множество случаи, има данни за количествен аспект на нарушения, които ориентират към квалификация на търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Административният орган е мотивирал прилагането на ПАМ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, съответно на обстоятелствата относно вид на търговския обект, места за консумация, местоположение, активен туристически сезон, местоположение – популярен курортен комплекс – в конкретиката на фактите за осъществени в един ден две последователни нарушения.

При съобразяване с целите на принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т.е. не в съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване изцяло е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено нарушение на 19.01.2019г. и издаване на оспорената заповед на 23.01.2019г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на несъществуващ търговски обект – действието на ограничението е именно върху конкретния обект.

Предприети след извършване на нарушението мерки от страна на търговското дружество не преодоляват факта на извършването му и предвидените последици в закона. Няма спор относно наличие на установено задължение по см. на чл.3 ал.1 от наредбата : „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“. Според данните от преписката, в случая са били налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неспазването на нормативното изискване за регистриране и отчитане извършваните от задълженото лице продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, установено с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., приета на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС /§11 ПЗР на наредбата/, е доказано. Срокът за налагане на ограничението - 14 дни спрямо максимално предвидения 30 дневен срок, съответства на фактите и целта на ПАМ.

            3.1. По възраженията в жалбата се отбелязва, че принудителната административна мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено без съмнение. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда - заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. В случая няма данни за издадено НП и този факт не е подържан от страните. Извън това, евентуална отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение, не е абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, вкл. маловажност на случая, без да се отрича осъществяването на административно нарушение. Текстът на чл. 186 ал. 1 ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции. Материално-правната разпоредба на чл. 186 ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.

Принудителната административна мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Както бе посочено, предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция - принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината и независимо от понесена адм.нак. отговорност може да бъде наложена принудителна административна мярка с оглед превантивната й функция. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, съгласно чл. 187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложена имуществена санкция не води до отпадане на нарушението /Решение № 7038/18г., ВАС – „Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. В този смисъл е и решение № 14472/22.12.2008 г. на ВАС, първо отд. по адм.д. 10286/2008 г.“/.

            3.2. При проверка за законосъобразност на заповедта се съобрази установеност на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, доказани с писмените доказателства от преписката. Оспорената ПАМ е своевременно издадена. Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът е определен на 14 дни спрямо установеният до 30 дни. Срокът произтича от фактическата установеност - случаят не е единичен, налице са конкретни факти за действаща организация в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във вр. със спазване финансовата дисциплина и отчетност, тъй като са констатирани обстоятелства, повтарящи се в определен времеви порядък. Следователно, заповедта не е явно несъизмерима с преследваната цел, за да се приеме, че администрацията е трябвало да се въздържи от издаването й с арг. от чл. 6 ал. 5 АПК и срокът на действие на мярката не нарушава изискването за съразмерност по чл.6 ал.2 АПК. Принудителната административна мярка не се отклонява от предназначението си - за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда. В обстоятелствената част на административния акт е отразен период на проверка, с описани способите на контролните органи и времето на продажбата на стоки и плащането в конкретен час, за които не е издадена фискална касова бележка – част от фактическите основания за издаване на заповедта. В съответствие с чл. 25 ал. 3 от Наредбата това е моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента, като датата и часът са реквизити на фискалната касова бележка /вж. чл. 26, ал. 1, т. 9 от Наредбата/. 

            Жалбата се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ / в размер на 100 лв.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата на *** АД, ЕИК ******, ****, представлявано от Т.Х.К. против Заповед № ФК-51-0379116 / 23.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.

Осъжда *** АД, ЕИК ******, гр.Пловдив да заплати на ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                                                Административен съдия :