ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.08.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито заседание на пети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.
гр. д. № 7775 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 531 и сл. ГПК във връзка с чл. 577 ГПК и
чл. 32а от ПВ.
Образувано е по частна жалба от 20.07.2020 г. депозирана от Д.Г.Д., с ЕГН ********** и постоянен
адрес ***, срещу Определение за постановен отказ № 658/05.06.2020г. на съдия по
вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд. С негативният си охранителен акт съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по молба с вх. № 28448/05.06.2020 г. по описа на СВ-
София, с която е поискано да се извърши вписване на Нотариален акт за продажба
на идеални части от недвижим имот № 100, том II, рег. № 4890, дело № 276/2020 г.
съставен на 05.06.2020 г. от Г.Т., помощник-нотариус по заместване на В.М.,
нотариус, вписан под № 053 в Регистъра на НК на РБ, с район на действие –
района на Софийски районен съд.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалвания акт на съдията по вписвания към СВ-София. Разяснено
е, че в охранителното производство имащо за предмет искането за вписване на
издадения нотариален акт на вниманието на съдията по вписванията е била
представена декларация от представляващия дружеството-продавач на идеалните
части от имота, която е съставена по смисъла на чл. 264, ал. 1 ДОПК, като в нея
изрично било декларирано обстоятелството, че „Л.Т.С.“ АД има незаплатени
публични задължения, като успоредно с това била ангажирана и друга декларация
по чл. 264, ал. 4 ДОПК, в която пък продавачът изрично давал съгласие
съществуващите негови публични задължения да бъдат погасени от сумата
уговорена, като продажна цена на идеалните части предмет на предприетата
възмездна сделка. Превеждането на уговорената по нотариалния акт продажна цена
в размер на сумата от 120,00 лв. от купувача – жалбоподател по бюджетната
сметка на Столична община на датата 05.06.2020 г. се удостоверявало от
приложеното към жалбата платежно нареждане, което било заверено от обслужващата
банка, в случая „ОББ“АД. Освен това в съставения нотариален акт за продажба на
идеална част от имот изрично било упоменато, че пълния размер на уговорената
между страните продажна цена е преведен
от купувача на съответната община към момент предхождащ нотариалното
производство по изповядване на сделката. Допълва, се че практиката се е
ориентирала към схващането, че няма пречка за вписване, тогава когато пълния
размер на уговорената продажна цена е внесен за погасяване на необслуженото
публично задължение на продавача. В този контекст жалбоподателят смята, че
законът изрично е предвидил хипотеза, в която е възможно да се извършват сделки
с вещни права, дори при наличие на публични задължения, като е поставил
условието цялата продажна цена да бъде преведена за погасяването им. По
отношение на другата възпроизведена в обжалваното определение пречка за
вписване, а именно, че се наблюдава разминаване изписването на административния
адрес на поземления имот, идеални части от които са предмет на продажбената
сделка, в жалбата се изтъква, че причината за това разминаване е извършената
промяна в наименованието на улицата, на която е разположен този имот, която
промяна обаче не била надлежно отразена в регистрите водени към Дирекция
„Общински приходи“ в Столична община. Тоест касаело се за неактуализирана база
данни. Отбелязва се, че всички индивидуализиращи имота предмет на сделката
белези /град, район, квартал, номер на УПИ/ били коректно вписани в
удостоверението за данъчна оценка приложено към преписката образувана в производството
по издаване на НА, а това позволявало без съмнение да се установи, че
ползваното удостоверение третира именно недвижимия имот, идеални части от които
са предмет на сделката. По тези съображения се настоява, че липсата на
актуализиран административен адрес в удостоверението за данъчна оценка не се
явява документален пропуск, които да препятства поисканото от нотариуса
вписване на НА. Независимо от това с оглед избягване на полемика по този въпрос
от страна на жалбоподателя наред с жалбата се представя и актуално
удостоверение за данъчна оценка, в чието съдържание вече била извършена
актуализация на улицата, където е разположен УПИ, чиито идеални части са
предмет на коментираната сделка. Предвид това се иска от сезирания с жалбата
съд да зачете, че са се реализирали в цялост всички изискуеми законови
предпоставки за извършване на заявеното с молба вх. № 28448/05.06.2020 г.
вписване на нотариален акт по партидата на имота, една част от който е бил придобит от
жалбоподателя – Д., като обжалваното определение на съдията по вписвания бъде
отменено, и вместо това исканото вписване се постанови.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице /субект пряко заинтересован от извършването на заявеното
вписване на нотариалния акт – купувача по сделката/ и доколкото е депозирана в рамките на
законово-установения срок /няма данни за датата, когато заинтересованото лице е
узнало за постановения отказ, като единственото удостоверяване касае датата на
връчване на отказа на служител от кантората на нотариус – Манчев/. Следователно
към момента на упражняване на ЧЖ, а именно 20.07.2020 г. следва да се приеме,
че не е бил изтекъл 1-седмичния срок за обжалване на постановения негативен
охранителен акт. Същият е от категорията на подлежащите на обжалване. Всичко
това прави упражнената от Д.Д. жалба допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012
г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията
на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се
проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закона - вписването /като родово понятие, включващо вписване в
тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство,
в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.
В случаят е направено искане до
съдията по вписвания да разпореди вписването на съставен нотариален акт за
продажба на идеални части от недвижим имот, разположен в гр. София.
Според чл. 264, ал. 1 ДОПК
прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска
след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за липса
на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита
и задължителни осигурителни вноски. Когато прехвърлителят или учредителят
декларират, че имат публични държавни или общински задължения, прехвърлянето
може да се извърши след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира,
че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата
срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе
дължимата сума в съответния бюджет. Видно от правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК,
вписването се допуска само при реално внасяне на цялата уговорена продажна цена
за погасяване на публичните задължения на прехвърлителя по сделката, независимо
от уговорения със сделката начин на плащане- на части или изцяло. В
разглежданият случай законния представител на дружеството-продавач към момента
на изповядване на сделката е декларирал по надлежния ред в ДОПК, както това, че дружеството има
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, така и съгласието публичните му държавни и
общински задължения да бъдат погасени от сумата, съставляваща продажна цена за
продажбата на 1/10 идеална част от ПИ с идентификатор 68134.1002.93,
собственост на дружеството, която купувачът по сделката ще внесе по съответния
бюджет. Съобразно съдържанието на нотариалния акт заявен за вписване от
страните е извършено удостоверяване на обстоятелството, че продажната цена на
продаваните идеални части от гореописания недвижим имот в размер на 120,00 лв.
с ДДС е изплатена изцяло от купувача, чрез превеждането й по сметка на Столична
община за погасяване на публичните общински задължения на продавача по реда на
чл. 264, ал. 4 от ДОПК, като плащането е извършено преди подписването на
нотариалния акт. Посоченото недвусмислено се потвърждава от приложените към подадената
ЧЖ : изходящ бюджетен превод за сумата от 120 лв. наредена по банков път от
купувача – Д.Д. *** датата 05.06.2020 г., както и потвърждение на обслужващата
банка – „ОББ“ АД че превода е изпълнен, като това е станало отново на
05.06.2020 г. Тоест налице са достатъчни по обем доказателства относно това, че
уговорената продажна цена за придобиване на идеалните части изцяло е била
платена на Столична община с цел
погасяване на публични общински задължения на продавача. Същественият следващ
отговор, който трябва да бъде даден във връзка с изпълнение на изискванията на
чл. 264, ал. 4 ДОПК е дали плащането на цялата продажна цена трябва да е
такова, което успешно да погаси пълния размер на натрупания публичен дълг от продавача,
тъй като в удостоверението за данъчна оценка е отразено, че този дълг възлиза
на сумата от 2 568,81 лв., който очевидно няма как да бъде изцяло покрит с
преведената сума от 120 лв., или пък от значение е целия размер на продажната
цена да бъде заплатен, без да се отдава значение на това, дали същия ще е
достатъчен да покрие формираното към момента на сделката публично задължение. В
актуална своя съдебна практика формирана с определение от 15.05.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 577/2020 г.
ВКС, ГК, Второ ГО, която настоящия състав изцяло споделя се възприема
разбирането, че без релевантност за приложението на чл. 264, ал. 4 ДОПК се
явява обстоятелството, дали след превеждането на продажната цена за погасяване
на публични задължения, продавачът продължава да има и други непогасени
публични задължения. Да се приеме противното би означавало да се счете, че е
налице абсолютна забрана за разпореждане с имущество при наличие на непогасени
публични задължения, каквото ограничение законът не установява. Превеждането на
цялата договорена цена след подаване на декларация-съгласие е основание
нотариусът и съдията по вписванията да счетат за изпълнени законовите
изисквания на чл. 264 ДОПК изповядат, съответно впишат сделката.
Относно втората изложена в обжалваното
определение пречка за извършване на заявеното вписване, а именно разминаването
в административните адреси на имота, чиито идеални части са предмет на
разпоредителна сделка, доколкото в нотариалния акт същия е посочен да се намира
на улица с едно наименование, а в удостоверението за данъчна оценка на такава с
друго, настоящият съдебен състав след като се запозна с изложените от
жалбоподателя съображения касаещи това противоречие, в т.ч. и като съобрази
представеното ново удостоверение за данъчна оценка смята, че несъмнено се
доказва, че се касае до един и същи имот, разположен на един и същ
административен адрес – гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Емил Берсински“, като
последния е бил очевидно несвоевременно актуализиран в базата данни водена при
приходната администрация функционираща към Столична община. Предвид
допълнително проведеното в настоящото производство доказване няма основание да
се смята, че има несъвпадение на административния адрес на имота, които е
отразен в скицата и данъчната оценка.
По изказаните съображения съдът
приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи искането за вписване
на издаденият нотариален акт, като за тази цел преписката се върне на съдията по
вписванията за фактическото извършване на действията по вписването му.
По аргумент за противното от чл.
32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на
ОСГК на ВКС настоящето определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Предвид изложените съображения,
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение с № 658/05.06.2020г.
на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд, с
което е отказано да се разпореди вписване по молба с вх. № 28448/05.06.2020 г.
по описа на СВ- София, с която е поискано да се извърши вписване на Нотариален
акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 100, том II, рег. № 4890,
дело № 276/2020 г. съставен на 05.06.2020 г. от Г.Т., помощник-нотариус по
заместване на В.М., нотариус, вписан под № 053 в Регистъра на НК на РБ, с район
на действие – района на Софийски районен съд.
ДА СЕ ВПИШЕ Нотариален акт за
продажба на идеални части от недвижим имот № 100, том II, рег. № 4890, дело №
276/2020 г. съставен на 05.06.2020 г. от Г.Т., помощник-нотариус по заместване
на В.М., нотариус, вписан под № 053 в Регистъра на НК на РБ, с район на
действие – района на Софийски районен съд, с които е извършено прехвърляне на
идеални части от Поземлен имот с идентификатор 68134.1002.93, находящ се в гр.
София.
ВРЪЩА делото на съдията по
вписванията при СРС за извършване на исканото с молбата с вх. №
28448/05.06.2020 г. вписване на Нотариален акт за продажба на идеални части от
недвижим имот № 100, том II, рег. № 4890, дело № 276/2020 г. съставен на
05.06.2020 г. от Г.Т., помощник-нотариус по заместване на В.М., нотариус,
вписан под № 053 в Регистъра на НК на РБ, с район на действие – района на
Софийски районен съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.