РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч,22.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен
състав в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно дело № 36 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285 ал.1 изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” е подала касационна жалба срещу Решение №96 от
21.06.2019 година, постановено по адм. дело №158 по описа за 2018 година на
Административен съд – Ловеч, в частта, в която е осъдена да заплати на Г.В.В., лишен от свобода
Затвора *** с ЕГН**********, сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, ведно
със законната лихва, считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при престоя
на ищеца в Затвора *** в периодите 12.12.2017 г. - 14.12.2017 г.
и 07.03.2018 г. – 13.03.2018 г.. Изложени са доводи за необоснованост
и неправилност на първоинстанционното решението като постановено в нарушение на
закона, касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Поискано е да
бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи за по-малка
сума или да се отхвърли изцяло. Излага се, че не е осъществен състава на чл.284 от ЗИНЗС, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се е установило нарушение на чл.3
от ЗИНЗС и незаконосъобразни фактически действия или бездействия на служители
на ГДИН, не са доказани и вреди за ищеца в пряка връзка с незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на затвора.
Решението се обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и от Г.В.В. в частта, в която е бил отхвърлен като
неоснователен предявения от него иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за разликата над присъдения размер от 19 880 /деветнадесет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева
до пълния предявен размер от 20 000 лева, в частта за мораторна лихва в размер на 2868 лв. и в частта за
законна лихва за забава от 06.04.2018 г. до 10.04.2018 г..
Поддържа се, че при присъждане на обезщетението съдът
не е съобразил принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и е занижен. Поискана е отмяната на решението в отхвърлителната му
част срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и постановяването на друго, с което искът да се уважи
в пълния му размер.
В
съдебно заседание касаторът ГДИН София, редовно призован, не се представлява. В
писмено становище поддържа касационната си жалба и иска отмяна на решението в
частта, с която е присъдено обезщетение, алтернативно намаляване на размера му,
като оспорва касационната жалба на Г.В. и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Г.В. и
пълномощника адв.М., поддържат касационната жалба по изложените в нея доводи.
Излагат доводи за неоснователност на касационната жалба на ГДИН с искане да
бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за неоснователност на двете касационни жалби и пледира да отстане в
сила решението на първоинстанционния съд като правилно.
Административен
съд Ловеч, в настоящият тричленен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите на страните и като
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по
чл.211 от АПК, от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, срещу решение на Административен
съд - Ловеч, което след законодателната промяна на чл.285 от ЗИНЗС подлежи на
касационен контрол по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс пред тричленен състав на същия съд, поради което са процесуално
допустими.
От касационните жалби се извеждат основания
за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост
-касационно основание по чл.209 ал.1 т.3 предложение второ от АПК.
Разгледани по същество, жалбите против решението са неоснователни, тъй
като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
Производството пред Административен
съд Ловеч се е развило по искова молба на л.св. от Г.В.В. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/, гр. София, с която на основание чл.203 и
сл. АПК, във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е предявил иск по чл.284 ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ за обезщетяване,
със сума в размер на 20000 лева, ведно с мораторна лихва от 12.12.2017 г. до подаване
на исковата молба в размер на 2868 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и осем
лв./ и законна лихва за забава от 06.04.2018 г., за претърпени от ищеца
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от поставянето в неблагоприятни
битови условия в периодите 12.12.2017 г. – 14.12.2017 г. в килия №202 на ІІ
ет., и 07.03.2018 г. – 13.03.2018 г. в килия № 328 на ІІІ ет. в Затвора ***, изразяващи се в
ухапвания от насекоми - дървеници, които са лишили от сън ищеца по време на
двата престоя, липса в помещенията на нови легла, стол, маса, шкаф, чисти спални принадлежности,
принадлежности за поддържане на хигиена в спалното помещение, престой само в
заключено помещение извън времето за престой на открито.
Според ищеца вредите са пряка и непосредствена
последица от поставянето му в неблагоприятни битови условия, изразяващи се в
многобройни ухапвания от паразитни дървеници. От фактическа страна по делото
било прието за безспорно установено от първоинстанционния съд, че Г.В. е
пребивавал в двата периода в Затвора ***, в
първия от 12.12.2017 г. до 14.12.2017 г. е бил настанен в килия №202 на ІІ ет.,
втория от 07.03.2018 г. – 13.03.2018 г. - в килия № 328 на ІІІ ет., като за
двата периода е бил нахапан многократно от дървеници, тъй като спалните
помещения макар и ремонтирани били заразени с паразитни дървеници.
Настаняването му в тези неблагоприятни
битови условия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в нарушение
на съня, причинен му алергичен дерматит, от който е бил лекуван няколко дни
след ухапванията, неприятни усещания /сърбеж, обрив/, нервност и безпокойство.
Изложеното по-горе се потвърждава както от писмените доказателства от
Медицинския център в Затвора ***, така и от свидетелските
показания на разпитаните свидетели, които правилно първоинстанционният състав е
кредитирал.
При
тази фактическа установеност съдът обосновано е приел от правна страна, че
исковата претенция е допустима и частично основателна. Решаващият съд е
посочил, че за да бъде уважен искът за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл.3 от закона и настъпила
в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца, както и причинна връзка между тях. Обосновано с доказателствата съдът
е приел, че в случая са налице и са доказани трите предпоставки. Въз основа на
тях е изведен и решаващия извод, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието си, поради което са настъпили твърдените
от него неимуществени вреди. При определяне на техния размер, съдът е съобразил
чл.52 от ЗЗД и практиката на ЕСПЧ, продължителността на сочените от ищеца
периоди /три дни през първия и седем през втория/, както и характера и
интензитета на уврежданията, като е уважил частично исковата претенция и е
отхвърлил като неоснователен иска в останалата част.
Настоящият състав намира посоченото касационно
основание и доводите на жалбоподателите за неоснователни, а решението – предмет
на проверка в настоящото производство е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена
в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящият състав.
Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд не е
допуснал сочената в касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” необоснованост, поради недоказаност фактическият състав на чл.284 от ЗИНЗС. Възражението за липса на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и липса на
претърпени от ищеца неимуществени вреди не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Поставянето в неблагоприятни условия неминуемо водят до
потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на
кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които
е бил поставен ищеца в Затвора *** през процесните периоди, правилно
първоинстанционният съд е приел, че те действително са причинили у него
негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават
неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. В съответствие с практиката на ЕСПЧ, всяко отношение, което не отговаря на
изискванията на чл.3 от Конвенцията се счита за причиняващо неимуществени вреди
на пострадалото лице. В съответствие с общите принципи, уреждащи прилагането на
чл.3 от Конвенцията, затворническата администрация е длъжна да осигури нормални
условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Следва да се съобрази,
че Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание
чл.5 ал.4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното
право. Безспорно спазването на принципите на чл.3 от КЗПЧОС в исковите периоди
представлява задължение, пряко произтичащо от закон.
При това в конкретния случай са налице както нарушение на закона и
Конвенцията, така и претърпени от лишения от свобода вреди. Установено с
доказателствата ищецът е бил принуден да пребивава в помещения, които са били
заразени с паразитни дървеници и е претърпял множество ухапвания и свързаните с
това безпокойство, безсъние, унижение и нервно напрежение, алергичен дерматит с
прием на медикаменти. Взетите след нахапванията мерки от страна на служители на
медицинските центрове са насочени към премахване на негативните последици, но
не могат да отстранят допуснатото нарушение на забраната лишеният от свобода да
бъде поставян в нечовешки и унизителни условия, като поради правното си
положение, същият е бил и безсилен да вземе самостоятелно мерки да се предпази
от ухапвания. Със събраните гласни доказателства по делото е установено, че
макар и ремонтирани помещенията, в тях са поставени стари легла със стари
дюшеци, вече заразени с дървеници, като по време на престоя си в процесния
период в затвора Б. не са обезпаразитявани конкретните помещения, където е
пребивавал ищецът, поради което ефектът от направения ремонт е бил нулев по
отношение борбата с паразитите. В този смисъл правилно е преценена от решаващия
състав като незаконосъобразна дейността на затворническата администрация,
довела до причиняване на неимуществени вреди за ищеца. С оглед на изложеното и
презумпцията по чл.284 ал.5 от ЗИНЗС правилно първоинстанционният съд е уважил
частично иска. Приложените по делото жалби и отговори по тях, подавани от ищеца
до ГДИН и други институции, установяват, че проблемът с паразитите е системен
за местата за задържане под стража и затворите в Република България, независимо
от полаганите усилия от ответника.
Определеният размер на
обезщетението е в съответствие с принципа на справедливостта, регламентиран в
чл.52 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Обезщетението в така
определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и
продължителността от време, през което са понасяни вредите при отчитане на
всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл.52
от ЗЗД и размерът му не се явява завишен, поради което искането на касаторът
ГДИН за неговото намаляване е неоснователно.
Решението
в обжалваната от касатора В. също е правилно и обосновано. Изложени са подробни
мотиви с преценка на събраните доказателства, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Доколкото правилно
е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с
релевантните обстоятелства се явява неоснователна и касационната
жалба на касатора В..
В случая решаващият състав е съобразил
периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с
породените страдания и негативни преживявания, за които са налице и свидетелски
показания, а също и липсата на увреждане на здравето на касатора. Взета е
предвид и практиката на ЕСПЧ, застъпена в пилотното решение по делото Нешков и др. с/у България и размерът на определените от Съда обезщетение
по сходни случаи по български дела.
Преценката на съда за размера на
присъденото обезщетение е в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, изискваща при неимуществените вреди
определяне на обезщетението по справедливост. Естеството и характерът на причиненото страдание
съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане
на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя
произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от ЗЗД.
Обезщетението в така определения размер е адекватно определено, като е
съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време,
през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото
относими факти. Размерът му не е занижен, в състояние е да компенсира претърпените
вреди, поради което настоящият състав намира решението в обжалваната от този
касатор част за правилно по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Искането за неговото увеличаване се явява неоснователно и недоказано.
В действителност факта на осъждането само по себе си има характер на
овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице, което в случая е направено.
Определеният размер на
обезщетението е в съответствие с принципа на справедливостта, регламентиран в
чл.52 от ЗЗД, приложим на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ. Като обезщетението е адекватно
определено, тъй като е съобразено с характера, степента, интензитета и
продължителността от време, през който са понасяни вредите. Размерът му не е
завишен, поради което искането за неговото намаляване е неоснователно.
В този смисъл не са налице твърдяните
касационни основания за отмяна на съдебното решение и касационните жалби се явяват
неоснователни.
По изложените съображения, настоящият
състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и
правилно, и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки административен
съд, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 96 от 21.06.2019 година, постановено по адм. дело №158 по описа за 2018
година на Административен съд – Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.