П Р
О Т О
К О Л
Град София, 17 август 2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
август две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ
ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЛИЛИЯ
ДАМЯНОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 2957 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 11.25 ч., се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
И.Н.Н. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв.Ж.Н. – от САК
– назначен служебен защитник на осъдения по настоящото
производство.
НАЧАЛНИКЪТ
на ЗАТВОРА–гр.София
– редовно призован, изпраща процесуален
представител – инспектор Д.М.– мл.юрисконсулт
при Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА
ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Представям актуална справка
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице, и
материалите по указание на съда от предходното с.з.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от
процесуалния представител на СЦЗ писмени доказателства, на останалите страни – за
запознаване и становище.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да
се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на представените
от процесуалния представител на СЦЗ писмени доказателства, а именно – актуална
справка от Затвора–гр.София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното
по отношение на осъдения Н. наказание „Лишаване от свобода“, както и
документация, изискана от съда в предходното с.з., с оглед деклариран отказ Н. да
работи в цех „Пликове“, НАМИРА че същите като относими към предмета на делото, следва
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от процесуалния представител на
СЦЗ, а именно – актуална справка от
Затвора–гр.София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъдения
И.Н.Н.
наказание „Лишаване
от свобода“ – рег.№ 194/16.08.2018 г., както и документация във връзка с деклариран отказ от осъдения И.Н.Н. да
работи в цех „Пликове“ за периода 26.04– 12.05.2017.
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА
приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Н.: Моля да уважите молбата на
подзащитния ми за условно предсрочно
освобождаване, като мотивите ми за това са представените в днешното с.з. писмени
доказателства, с които се запознах и които благодарение на това, че поискахте
да бъдат представени, тъй като при внимателния прочит по основния въпрос, който
възникна в предното с.з. – дали подзащитният ми е отказал да работи, анализът в хронологията който прочетох и направих, е
следният – да, вътре фигурира едно копие, в което пише „отказвам да работя“ –
през м.04.2017 г. След това – следва заповед на 31 човека, сред които фигурира
и Н., с което ги наказват, и следва писмо до фирмата възложител, която е
сключила договор със Затвора–гр.София, че поради неимоверно завишен обем на
работата която искат, лишените от свобода не могат да изпълняват нормите.
По–нататък хронологията показва вече, че взаимоотношенията са съвсем различни
от предмета на настоящото производство – чисто търговски не могат да се
споразумеят за цени, и накрая фигурира един документ, с който печатницата
уведомява, че поради техни си проблеми прекратяват работа. В същото време,
писмото което е приложено с дата 01.07.2017 г., че дейността е прекратена,
м.юли е общата заповед с която наказват всички лишени от свобода, и след това –
през м.септември, възникват други търговски взаимоотношения, с които си
разменят кореспонденция. Но предмет на настоящото дело е последицата м.октомври
2017 г. – началникът на Затвора го назначават на работа, той започва да работи,
работи, м.февруари 2018 г. го награждават за добра работа, и това – както
фигурира един термин „спазване на прогресивната система“ – моята преценка е, че
да, към настоящият момент лишеният от свобода Н. е влезнал с наказание 2 години
и 10 месеца, преди това като непълнолетен е бил осъждан, то е прогресирало
неговото възпитание, освен това при него възниква един проблем – остават му 5
месеца, жената с която той е живеел на семейни начала, с която имат 4 годишно
дете, е навън, той не може да се види с нея, не може да отиде при детето си и
ако той бъде условно предсрочно освободен, и с това поведение което е
демонстрирал миналата година след закриване на печатницата – назначаването на
работа и награждаването, сочат в една положителна посока. Затова моля да
постановите определение, с което той да бъде предсрочно освободен, с една
пробационна мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам молбата за неоснователна – действително осъденият е изтърпял повече от
изискуемите 2/3 от наложеното му наказание, но видно от събрания доказателствен
материал, който е еднопосочен по своя смисъл, безспорно се установява, че при
него не се наблюдава поправяне. Стойностите на риска от рецидив са изключително
високи – 95 точки, рискът от вреди към обществото също е с високи стойности. Считам,
че не са постигнати целите на наказанието и моля да оставите молбата му без
уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София Д.М.: Становището на Началника на
Затвора–гр.София е, че е налице първата предпоставка, а именно – че лишеният от
свобода е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание. В същото време –
не е налице втората алтернативно дадена предпоставка, визирана в чл.70 НК, а
именно – данни за поправяне на лицето в рамките на пенетенциарното заведение. Доказателства
за това не са налице, целите на наложеното наказание не са постигнати, оценката
на риска от вреди е с високи стойности, оценката на риска от рецидив, макар и с
известно подобрение, остава с много високи стойности, като са налице редица
проблемни зони от оценката на риска. Предвид изложеното, моля да не се уважава
молбата на осъдения за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ И.Н.Н. /в своя защита/: Нормално е да имам 95 точки,
защото никой не работи с мен. От 2 години и 10 месеца съм в затвора, един път –
това, което беше с цеха за 3 месеца през 2017 г., но аз съм се променил, искам
само да бъда до семейството си.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ И.Н.Н.: Ако ми се даде този шанс да се
събера с жена ми и детето, друго нищо не искам, аз съм се променил, няма да
имам втори шанс, защото ще заминат в Германия – те са си дошли за кратко време,
с тази присъда сме се разделили, но съм се променил заради моите глупави
грешки, заради които съм си разбил семейството. Моля да ми дадете шанс да се
събера със семейството си.
СЪДЪТ
след съвещание,
след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното
съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1 и следв. НК.
Образувано е по повод депозирана
молба от осъдения И.Н.Н., с правно основание чл.70, ал.1 НК,
за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на
осъденото лице от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В днешното с.з. защитата моли така подадена
молба от осъденото лице да бъде уважена като основателна, като излага
съображения в тази насока, базирайки се на събраните по делото доказателства. В
конкретност, визира приложената в днешното с.з. документация от Затвора–гр.София,
от която извежда довод, че не е налице отказ от изпълнение на труд от страна на
осъденото лице поради други причини извън негово недобросъвестно отношение, а
именно – висока норма, която е била зададена на лишените от свобода,
разпределени да работят в цех „Пликове“ към период 2017 г., която норма е била
непосилна за изпълнение, с оглед техните възможности. Посочва, че независимо от
предходно осъждане на Н. като непълнолетен, неговото развитие е прогресирало в
бъдеще време. Моли да бъде определена пробационна мярка, в случай, че бъде
уважена молбата на осъдения Н., за остатъка от наложеното спрямо него наказание.
В обратен аспект на изложеното от
защитата, са становищата на представителите на СГП и СЦЗ, относно липсата на
втората кумулативно дадена предпоставка в закона за постановяване на УПО по
отношение конкретното осъдено лице. В тази връзка, представителите на СГП и СЦЗ
изтъкват, че независимо от наличието на първата предвидена формална
предпоставка в нормата на чл.70, ал.1 НК, а именно – изтърпяване на 2/3 от
наложеното по отношение Н. наказание „Лишаване от свобода“, не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на същия в местата за лишаване от
свобода, където се изпълнява определеното му наказание.
Прокурорът пледира, че събраните
доказателства са еднопосочни в насока неосъществяване на съответния коригиращ
ефект по отношение поведението и личността на осъденото лице. Изтъква, че рискът
от вреди и рецидив е с изключително високи стойности, поради което и предвид
липсата на поправянето на осъдения Н., моли молбата на същия да бъде оставена
без уважение.
Тъждествени на съображенията на
представителя на СГП са и тези на представителя на СЦЗ, който акцентира, че
целите на наложеното спрямо Н. наказание, не са постигнати към настоящият
момент, въпреки изтърпяната част от наказанието до момента. Аргументира, че оценките
от риска са в сериозно завишени стойности, както и че няма категорични
доказателства за поправяне на осъденото лице, с оглед на което счита, че
молбата на Н. следва да бъде оставена без уважение.
В своя защита и в последната си дума
осъденият заявява, че е нормално да има 95 точки риск, доколкото с него не е
провеждан корекционен процес от затворническата администрация. Посочва, че
въпреки това, той се е поправил, че е налице положителна промяна в поведението
му и моли да му се даде шанс за бъдещ период от време, за да се събере със
семейството си.
Въз основа на събраните по делото
доказателствени материали, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че И.Н.Н. изтърпява наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 2 години и 10 месеца, определено му по НОХД № 4774/16
г. по описа на СГС, НО, 22 състав, в сила от 28.11.2016 г., с която присъда
същият е осъден за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, буква“а“ НК, съставляващо осъществен грабеж при условията
на опасен рецидив, предвид данните за съдимостта на Н.. Така определеното наказание
в размер на 2 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“, се счита за търпяно от
дата 19.06.2016 г., когато е преведено за изпълнение. От доказателствения материал
по делото и въз основа конкретно на приетата в днешното с.з. актуална справка
от Затвора–гр.София, се установява, че Н. до момента е изтърпял всичко от така
наложеното му наказание, в размер на 2 години, 4 месеца и 29 дни, който срок,
съобразен с нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК, доколкото се изисква същият да е
изтърпял поне 2/3 от наложеното наказание, предвид обстоятелството, че е осъден
за престъпление при условията на опасен рецидив, следва да бъде съотнесен към
наличието на първата предпоставка за постановяване на УПО. В тази връзка, СЪДЪТ
отчита, че остатъкът който Н. следва да изтърпи, от общия размер на наложеното
му наказание – 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода“, към настоящият
момент се равнява на 5 месеца и 1 ден. В този смисъл, налице е първото от
посочените основания за постановяване на УПО, видно от приложената актуална
справка от Затвора–гр.София, от която се установява наличието на повече от 2/3
от изтърпяване на наложеното по отношение на Н. наказание „Лишаване от
свобода“.
Същевременно, СЪДЪТ НАМИРА, че от
доказателствата по делото не се установява по убедителен начин наличието на
втората предпоставка за приложение института на чл.70, ал.1 НК, а именно – доказателства,
че така изтърпяната част от наказанието, е оказала необходимото за изпълнение
целите на наказание поправително въздействие. В разпоредбата на чл.439а, ал.1 НПК,
са посочени доказателствата, които могат да обосноват извод за поправяне на
осъденото лице, които се свеждат до прояви на добро поведение, участие в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности,
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Наред с
това, доказателствата за поправяне на осъдения Н., следва да се установят и от оценката
за осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници за
информация за поведението на осъдения по време изтърпяване на наложеното спрямо
него наказание „Лишаване от свобода“.
От приложените по делото доказателствени
материали, конкретно – становища на длъжностни лица при затворническата
администрация и доклад от ИСДВР, се установява, че не е налице какъвто и да е
напредък в изпълнение целите на наложеното по отношение Н. наказание.
Единствено се констатира, че от първоначално дадената оценка за правонарушителя
към 05.12.2016 г., когато е констатиран много висок риск от рецидив – 105
точки, независимо от редукцията на този
риск до 95 точки, към настоящият момент същия продължава да е със сериозно завишени
стойности. Така в становището на ИФ ЗНРОД се посочва, че Н. е многократно
осъждан, включително и на ефективни наказания, като е пребивавал в
Затвора–гр.София и по други присъди. Освен наличието на висок риск от рецидив
към сегашният момент – 95 точки, са налице и проблемни зони при осъденото лице
както по отношение към правонарушението, така и относно образователния му ценз
– обучително ниво, управление на финанси, доходи, начин на живот и обкръжение.
Отчита се и проблемна зона – злоупотреба с наркотици и умения за мислене, като
е налице висок риск по отношение на обществото, предвид характера на
извършеното от Н. престъпление.
Идентично на това становище е изложеното
такова и от НС СДВР при Затвора – София, който посочва, че все още процесът на
поправяне и превъзпитание по отношение на Н. не е завършил, не е налице в пълна
степен на реализация на принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието, като целите на това наказание все още не са постигнати.
От обстойния доклад, изложен от
инспектор СДВР по отношение на Н., които визира факти относно неговия житейски
път на развитие, се посочва, че същият е с неоползотворен обучителен и личностен
потенциал, със слаби задръжки и самоконтрол в личностно значими ситуации, не е
налице в достатъчна степен личностна и емоционална зрялост, поради което и
наборът от възможности за адекватен законосъобразен живот, са ограничени. Посочва
се, по отношение поведението на Н. в затвора, че същият е бил назначен да
изпълнява обществено полезен труд в цех „Пликове“, със заповед № 123 от 07.02.2017
г., въз основа на лично изявена молба осъденият да работи, но през периода 26.04–12.05.2017
г. е установено, че Н. не е излизал редовно на работа, декларирал е отказ от
работа, предвид което със заповед № 249 от 15.06.2017 г., е наказан на
основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с „писмено предупреждение“, като е приложена
нормата на чл.107, ал.1 ЗИНЗС, въз основа на която изпълнението на заповедта за
наказание, е отложено за срок от 3 месеца. Посочва се и, че с последваща
заповед № 632 от 18.10.2017 г., на Н. отново е предоставена възможност да
работи като „бакар“ в групата, които задължения изпълнява и към момента
съвестно и отговорно. Цитираните по–горе заповеди на затворническата
администрация, действително отразяват фактологията на събитията във връзка с
действията, за които те се отнасят, като съставляват и част от доказателствения
материал по делото. От днес приобщената в с.з. писмена документация от Затвора –
гр. София се установява, че отразеното в доклада на ИСДВР отговаря на
действителността, въпреки възражението на защитата в обратен смисъл. В същата
се съдържа информация за наличието на известно затруднение при изпълняване на
възложената на лишените от свобода – сред които и осъденият Н. – работа в цех „Пликове“,
за горепосочения времеви период, с оглед високата норма, зададена по отношение
изпълнението на възложената им работа, за което обстоятелство съществува
кореспонденция между съответните предприятия, сключили договор № 19 от
12.09.2016 г., а това са – ТП ДП „Фонд затворено дело“, като изпълнител, и „П.Б.“
ЕООД, като възложител. Установява се, че на основание ал.6 на чл.31 от този
договор, същият е прекратен автоматично, считано от 01.07.2017 г. Въпреки това,
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че независимо от изложените обстоятелства, в този цех са
работили достатъчно много лишени от свобода, по отношение на част които е
наложено наказание във връзка с направения от тях отказ от изпълнение на
възложената им работа, сред които е и осъденият Н., като този отказ на
осъденото лице е декларативен, без да са налице обективни причини за това. Според
настоящият съдебен състав, в случая има достатъчно ясно афиширан отказ от
страна на Н., да полага труд, което се установява от приложеният протоколи за
отказ от работа от 05.05.2017 г., както и от написани собственоръчно от него
обяснения от 26.04.2017 г., от 27.04.2017 г. и от 08.05.2017 г., с които заявява
отказа си да работи, като с последното обяснение моли да бъде спрян от работа в
печатницата, тъй като са вдигнали нормите и не е могъл да се справя. Това
обстоятелство според съда, доколкото отразява поведението на осъденото лице с
оглед изпълнение на възложената му работа, би могло да бъде отчетено като отрицателна
характеристична данна, доколкото не всички лица, на които е била възложена работата в този цех, са се отказали
от работа, с оглед приложената заповед за наказание и решение по протокол от
13.06.2017 г. на Комисията по ЗИНЗС – това са били единични случаи, сред които
и Н., а и отделно, същият би могъл да изпълнява задълженията си и при по-ниска
норма, с оглед демонстриране на трудови навици и желание за работа, което не е
сторил. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че
всъщност тази отрицателна данна относно поведението на Н., следва да бъде
оценена в контекста на отсъствие на необходимото му поправяне, поради недостатъчно
обоснован отказ той да работи, въпреки заложената от възложителя висока норма
на работа.
В приложения доклад на ИСДВР,
същевременно, се посочват ясно изразени дефицити в зоните на нуждите на
осъденото лице, като се наблюдава ескалация по сериозност на престъплението, за
което той изтърпява към сегашният момент наказание „лишаване от свобода“ в сравнение
с миналите му правонарушения; установява се утвърден модел за извършване на
престъпления от користно–насилствен характер, отчитайки обстоятелство, че
престъплението, за което той е осъден и по последно постановената осъдителна
присъда, чието наказание изтърпява към момента, е с висока степен на обществена
опасност. По отношение на криминалната история се сочи, че Н. е утвърден
правонарушител с ранна девиация /регистриран е в ДПС от 11 годишна възраст/,
трайно приобщен е към асоциални среди, което обстоятелство СЪДЪТ ОЦЕНЯ и въз
основа приложената справка за съдимост, видно от която Н. е осъждан и за други
престъпления, насочени срещу собствеността и личността на различни граждани не
само като непълнолетен, а и след навършване на 18 годишна възраст. Посочва се,
че Н. чисто формално признава виновно поведение по отношение правонарушението,
за което е наказан, не разбира мотивите и не осъзнава в пълна степен правата и
вижданията на другите хора в социума. Начина му на живот е в асоциална среда,
влияе се от хора с трайно формирани криминални нагласи, проявява безразсъдно и
рисково поведение, в зависимост от ситуацията е манипулативен. Посочва се и, че
Н. в не пълна степен разпознава проблемните си зони, липсват изградени у него обществено
приемливи умения за решаването им, не осъзнава последствията за собствените си
действия, импулсивен е, с конкретно мислене, в личностно значими ситуации
проявява лекомислие и импулсивност, без да отчита негативите, които следват от
тези действия.
С оглед на заложените в плана на
присъда цели и задачи, относно промяната на криминалния тип и начин на мислене,
усвояване на трудови навици и умения, професионални квалификации, настоящият
съдебен състав прие, че въпреки изтърпяното до момента наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 2 години, 4 месеца и 29 дни, с оглед дадените становища от
затворническата администрация и обстойния доклад по отношение поведението на
осъденото лице и на неговите личностни характеристики, не е налице убедителна
основа за нужното поправяне в положителен аспект на осъдения, напротив – не се
наблюдават каквито и да било позитивни поведенчески проявления от страна на Н. в
местата за лишаване от свобода, в рамките на цялото търпене на наказанието до
настоящият момент.
В този смисъл СЪДЪТ ПРИЕ, че
процесът на ресоциализация и корекционният процес по отношение на осъденото
лице, в никакъв случай не е завършен, независимо от редукцията на оценката на
риск от вреди от 105 на 95 точки – те сочат изключително висока стойност на този
риск, който е висок и за обществото поради извършените престъпления от страна
на Н. с висока степен на обществена опасност във връзка с предходните му
осъждания, и за последното, осъществено при условията на опасен рецидив. Няма каквито
и да било положителни промени в местата за лишаване от свобода относно неговото
мислене, с цел нагласа за бъдещ законосъобразен и общоприемлив начин на живот,
поради което настоящият съдебен състав СЧЕТЕ, че молбата на осъденото лице
следва да бъде оставена без уважение. Съображенията на защитата в обратен
аспект са напълно неприемливи, предвид изложените по–горе доводи на съда, с
оглед декларативния, необоснован и необмислен отказ от страна на осъдения да
полага труд в цеха, където е бил разпределен, като не се установява и, че Н. е
показал положителна промяна в поведението си, а спрямо същия е проявявано
необходимото въздействие, въпреки заявеното от осъдения, че с него не се
работи, което не отговаря на доказателствените източници по делото, с оглед
заложените задачи при изпълнение на присъдата по отношение на конкретния осъден.
Предвид гореизложеното, съдебният
състав ПРИЕ, че с оглед изпълнение целите на наказанието, наложено по отношение
на Н., генералните и специални превенции по отношение на това наказание, които
следва да окажат необходимото предупредително, поправително и възпитателно
въздействие както по отношение на Н., така и на останалите членове на
обществото, следва да бъде продължена корекционната дейност относно осъденото
лице, с цел стабилизиране на неговата личност и поведение в обществото.
Необходимо е спрямо осъденото лице да бъде проявено по – сериозно възпитателно
въздействие от страна на затворническата администрация, да бъде обърнато
внимание на обстоятелството, предвид заявеното от същия, че с него не се
провеждат необходимите разговори с психолози, с цел необходима поука и
формиране на правилен мироглед за бъдещо непротивоправно поведение.
В този смисъл, СЪДЪТ отчитайки всички
тези съображения, ПРИЕ, че молбата на осъдения Н. следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, за да може в оставащите 5 месеца, да бъде
осъществен и завършен в пълна степен корекционният процес по отношение
осъденото лице, и да бъде стабилизирана неговата личностна характеристика както
в отношението му към правонарушението, така и по отношение законосъобразен
начин на живот.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения И.Н.Н.
– за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, определено му по НОХД №
4774/16 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, който остатък се равнява на 5 месеца
и 1 ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване и на протест в 7 дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22
НПК.
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 12.10
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: