Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 121/4.5.2011г по гр.д. № 1267/2010 г. на ГОРС е уважен предявеният установителен иск против ”Л. Т.”- гр.Г.О., че дължи на „Л.” О. Г.О. сума в размер на 20 769,78лв., представляваща общата стойност на закупени и доставени стоки: дизелово гориво „Евро Дизел”, за което са съставени фактури № */31.1.2009г. на стойност 12 439,89 лева , по която има плащане от 1984,25 лева, фактура № */30.04.2009 г. на стойност 9409,64 лева, и фактура № */31.5.2009 г. на стойност 2904,50 лева , по която е налице частично плащане от 2000 лева , заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 16.3.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 247,63 представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода от 1.2.2010г-14.3.2010г. и е отхвърлил претенцията за разликата от 12,40 до предевяния размер от 260,03лева, като в части част решението е влязло в сила. В частта за разноските решението също е обжалване , окито са в размер на 1461,74 лева. Недоволен от решението е останал ”Л. Т.”- гр.Г.О., като го обжалва в частта, с която е уважен предявеният установителен иск и частта за разноските, като аргументите са неправилност на решението. По делото няма спор, че между старните е имало търговски взаимоотношения по до±тавка на горива, за което са издадени процесните фактури, не се спори, че въпросното количество гориво е било доставено. Жалбоподателят намира, че неправилно е установена фактиечската обстановка, тъй като съдът изцяло се е предоверил на заключението на вещото лице , което не гореспонидра на останалите писмени доказателства. Твърди, че не е имало договорка между страните за отстрочено плащане в края на месеца чрез платежно нарежадне, а това е ставало в брой при издаване на съответните касови бефески/ фискален бон/ за плащане в брой, към всяка една от фактурите. Освен това съдът не е ценил представения РКО, с който се доказва постъпването на парични суми в Касата на ищеца, които доказват изцяло заплащането на договорената по издадената фактури цена. Твърди се , че не е налице уговорка с дружеството относно потвърждаване на задължението в 10-дневен срок. След като не дължи плащане по основното задължение, ответникът, в случая жалбоподател не дължи и лихви за забаав, които се явяват аксецорно задължение по чл. 86 ал 1 от ЗЗД. В този случай не следва върху него да се възлагат и направените разноски по делото ,а те изцяло следва да останат за сметка на ищеца, в настоящия процес - ответник жалба. с Моли да се отмени гогорепосоченото решение в обжлаавната част. е обжалваното решение и да се отхвърли иска, като се претедират разноски по делото. По въззивната жалба в законния срок е постъпил отговор от „Л.” О. Г.О., в който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Първо, спори ,че между старните е имало уговорна за отложено плащане, по банков път, което установява чрез разпита на един свидетел, второ, : при анализ на всички доказателства не може по безспорен начин да се установи плащане по издадените процесни фактури, съобразно изслушаното заключение на вещото лице, направените записвания в счетоводствата на страните, които не се спори ,че същите са редовно водени,. както и процесния РКО и прави извод, че плащане по трите фактури не е извършвано на дружеството нито по банков път нито в брой. В тази връзка ответник жалба намира,че частният документ РКО, подписан само от ответника няма доказателствена стойност. Като изходящ единствено от длъжника, той следва да се цени ,ако с него се признават неизгодни за длъжника факти. В тази връзка намира ,че следва да се потвърди решението в обжалавните му части. Не се претендират разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на „Л.” О. Г.О. против на ”Л. Т.”- гр.Г.О., в която се иска по реда на чл.422 ал 1 от ГПК, във връзка с чл. 327 ал 1 от тЗ и чл. 86 ал 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на ”Л. Т.”- гр.Г.О., че дължи на „Л.” О. Г.О. посочените по- горе суми. За допустимостта на този иск е било необходимо да се развие производство по чл. 410 от ГПК, каквото , безспорно се установява от приложеното гр.д. 601/2010г., по което е издадена Заповед №1064/14.4.2010г. за изпъленние на парично вземане, и след изподадено възражение в предвидения от закона срок, за заявителят в това производство е ввъзникнало задължението да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едноседмичен срок. Безспорно е по делото, че между страните са същестувавли търговски отношения, като ответник жалба в настоящото производство е бил доставчик на петролни продукти, за извършените доставки са издадени процесните фактури ,както следва с №№ */31.1.2009г. на стойност 12 439,89 лева , по която има плащане от 1984,25 лева, фактура № */30.04.2009 г. на стойност 9409,64 лева, и фактура № */31.5.2009 г. на стойност 2904,50 лева , по която е налице частично плащане от 2000 лева. В самите фактури е отбелязано , че плащаенто ще става по банков път, като за частичните плащания това се е осъществило. Не се спори, че издадените фактуриса включени в СД по ЗДДС, че са включени в дневник за покупки и продажби, както и от изслушаното заключение на вещото лице се установява, че счетоводството на доставчика / ответник жалба в настоящото производство е редовно водено. Спорен по делото е останал единствено въпроса, първо, дали има договорна за отложено плащане, за което е изслушан свидител в първата инстаниця, съдът правилно е кредитирал показанията му във връзка с факта, че в самите фактурие е за´исано че плаащенто ще стане по банков път, ,че всяка една е за отделен месец, и че извършениете от жалбоподателя частични плащания са ставали по банков път. По втори въпрос е,дали след като жалбоподателят има фискални бонове към издадените фактури, те доказват плащане. Това е основният принципетн отговор. Но в конкретния казус следва да се вземат предвид два основни факта, че се касае за продажба на перторлни продуките, за които задължително следва да се издават такива касови бонове, невависимо дали плащането ще бъде в брой ил по банков път, тъй като в този случай се дължи акциз. В тази връзко от свидетелските показания се усатновяав, че тези касови бонове за задържани до 10 дена и са се предавали на жалбоподателя, едва при заплащане на доставката. Самият факт, че той не притежава в оригинал тези касови бонове е индиция, че той не е заплатил дължимите суми по фактурите. Освен това , същият е представил само един РКО, съставен от него са цялата сума, а при твърдение , че е ставало плащане в брой, то такива РКО е следвало да бъдат давани на всеки един водач на МПС, който зарежда гориво, да се предствят сътответните пътни лписти за тяхното отчитане, това повеляват нормите на ЗСч и приетите НСС. С един счетоводен документ ,че от касата на ответника е извадена определена сума не може да се докаже, че същата е постъпила в Касата на доставчика. Ако е считал, че е заплатил тези суми е следвало да постави задача на вещото лице в тази насока, както и да се посове на своето редовно счетоводство, но с изложеното по- горе се установява, че същото няма това качество. Останалите мотиви на ВТОС се съдържат в атакуваното решение и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към тях. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жабата, но искане за такива не е направено и съдът не присъжда такива. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 121/4.5.2011г., постановено по гр.д. 1267/2010г. на ГОРС. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |