П Р О Т О К О Л
Година
2021 Град София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД НО, 5-ти състав
На двадесет и
девети март две
хиляди двадесет и първа година
в
публично съдебно заседание в състав:
Председател:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Член съдия: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
Съдебни
заседатели:1.
Й.С.
2. А.П.
3. С.П.
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: Михаела
Райдовска
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.Ч.Д.№4240 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 14,30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Г.А.Б. - р.пр., доведен от Затвора - София, се явява.
Явява се адв.Е.Я.,
определена от САК за служебен защитник на осъдения, въз основа на подадена от
осъдения молба и изрично искане за определяне на адв.Я. като негов служебен
защитник.
ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм адв.Я. да ме
защитава.
АДВ.Я.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да
поема защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата,
изявленията на осъдения и адв.Я. и на
осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и
т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения Г.А.Б..
НАЗНАЧАВА адв.Е.Я. от САК за служебен защитник на осъдения Г.А.Б..
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се
явява М.М.- ИСДВР в затвора гр.София, ІV-та степен „Режимна дейност“ при
Затвора София, І-ва категория при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с
надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото. Искам да падне замяната.
Искам милост от Вас. Представям Ви заявление от мен.
ЗАЩИТАТА: Да се
даде ход на делото. Считам, че делото може да се разгледа. Съгласно решенията на
ЕСПЧ следва в българското вътрешно законодателство да се предвиди разпоредба
специално за наказанията „Доживотен затвор без право на замяна“ да бъде
отменено такова наказание, каквото предвижда нашия НК в чл.38, ал.1 и по
аналогия евентуално да се приложат разпоредбите за наказанието „Доживотен затвор“.
Процедурата в НПК да се приложи и за неговото наказание в конкретния случай по
аналогия. Чл.46 от ЕК разпорежда да се предвижда точна дата, на която да може
осъдения на доживотен затвор да излезе, както е във всички европейски страни с
изключение на Холандия. Разпоредбата на чл.38 от НК противоречи с чл.3 от ЕКПЧ.
Налице е едно нечовешко и унизително отношение към осъдените на доживотен
затвор без замяна, т.е. не им се дава възможност да се поправят и превъзпитат.
Целите на наказанието в такъв случай няма как да бъдат изпълнени. Тази временна
мярка се превръща в постоянна мярка, тъй като няма ред в нашето вътрешно право,
по който периодично да се преразглежда наказанието. Ако съдът счита, че може по
аналогия да приложи и към неговото наказание процедурата по чл.450 от НПК, то
тогава моля делото да се разгледа.
ИНСПЕКТОР М.: Да не
се дава ход на делото, тъй като е налице искане за замяна на наказание
„Доживотен затвор без замяна“ с „Лишаване от свобода“, което е недопустимо като
единствено НК е предвидил възможност за помилване посредством акт на
Президента, респ. Вицепрезидента на страната.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се
дава ход на делото като делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост
на искането съобразно българското законодателство. Към настоящия момент в
българското законодателство не съществува процедура, в която съд да разгледа молба
за замяна на „Доживотен затвор без право на замяна“ в друго по-леко наказание.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, респ. са налични такива за
прекратяване на производството, поради недопустимост на искането, инкорпорирано
в молбата на осъдения Б., предвид
следното:
Видно от
материалите по делото, Б. е осъден
въз основа на Присъда №56 от 08.12.1989г. по НОХД№291/1989г. по описа на ОС -
София на наказание „Смърт“ чрез разстрел за извършено престъпление по чл.116,
т.6, пр.3 и пр.4 и т.11, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Съдебният акт е влязъл в
сила след като е проверен и от ВС на НРБългария по установения към този момент
процесуален ред, вкл. и чрез извънреден способ. Въз основа на Указ
№4/25.01.1999г. на Вицепрезидента на страната и на осн. чл.98, т.11 от Конституцията на РБългария, вр. чл.74 от НК, наложеното на осъдения Б. смъртно наказание е заменено с предвиденото
в чл.38 от НК - „Доживотен затвор без замяна“.
Съобразно
разписаното в чл.38а, ал.3 от НК, „Доживотният затвор“ може да бъде
заменен с наказание „Лишаване
от свобода“ за
срок от 30 /тридесет/
години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 /двадесет/ години.
Такава възможност обаче не е предвидена в чл.38 от НК по отношение на „Доживотния затвор без замяна“. Справедливостта на избрания от българския
законодател подход е подробно разгледана в решението от
02.09.2010г. по делото Йоргов (ІІ) срещу България, жалба №36295/2002г.,
окончателно от 21.02.2011г., Решението
от 08.07.2014г. на ЕСПЧ, ІV-то отделение по делото Харакчиев и Толумов
срещу България, жалби №15018/2011г. и №61199/2012г., станало окончателно на 08.10.2014г., в решението от 26.10.2017г.
на ЕСПЧ, V-то отделение, по делото Живко
Господинов и други срещу България, жалби №34639/07 и
др.
Съдът, макар в част от решенията си да е констатирал нарушение на чл.3 от
Конвенцията по отношение на оплаквания, отнасящи се до невъзможността за
намаляване на присъди от „Доживотен
затвор без право на замяна“, за определен период от време /съгласно §
224 от решението по делото „Харакчиев и Толумов срещу България“ за времето между
месец ноември 2004г. до началото на 2012г./, е счел за нужно да се установи
дали осъдените на „Доживотен затвор без замяна“ в страната ни имат „какъвто и да е шанс
за освобождаване“. ЕСПЧ
е възприел, че въпреки дискреционно правомощие на Президента/Вицепрезидента, който не е
съдебен орган и въпреки че отказа от упражняването му не подлежи на обжалване,
„Доживотният затвор без замяна“ не е наказание, което не подлежи на намаляване.
Според § 223 от решението, приетата форма за преразглеждане е в прерогативите на съответната
държава-членка, а не на ЕСПЧ, която може да бъде както от съдебен, така и от
административен характер, какво е в РБългария. В §251 от най-подробното решение
по делото „Харакчиев и Толумов срещу България“, ЕСПЧ е приел, че законът
предвижда две мерки на помилване от Президента: или пълно опрощаване, или
замяна на присъдата му, като в първия случай осъденото лице би могло да бъде незабавно
и безусловно освободено, а във втория, ако тя се замени с присъда от „Доживотен
затвор“ с право на замяна, остава открита възможността за търсене на съдебно
намаляване на присъдата и след това вероятно дори условно освобождаване.
По-насетне, ЕСПЧ е отразил, че ако Президентът/Вицепрезидентът продължат да упражняват
правомощията си за помилване в съответствие с предписанията, определени
от Конституционния съд през 2012г. /Решение №6/11.04.2012г. по к.д.
№3/2012г. на Конституционния съд на РБ/ и Указ №80 за работата на
Комисията по помилването към Президента през февруари 2012г., на база на който
помилването вече се основава на ясни правила за освобождаване или
редуциране на наказанието, присъдата от „Доживотен затвор без замяна“ може да
се счита като де факто подлежаща на намаляване и че от този момент нататък
съществува механизъм, който му позволява случаят да бъде преразгледан за
освобождаване или замяна /§261/.
По-тези съображения, съдът намира, че няма как да се произнесе по искането
в молбата на осъдения, който е напълно запознат, видно от затворническото му
досие, с
правната възможност да поиска помилване от Президента. Обстоятелството, че
такова не е реализирано до момента, не дава основание да се прецени, че не същетвува някаква
надежда, макар отдалечена във времето, че въпреки наложеното наказание
„Доживотен затвор без замяна“, Б. би
могъл да върне свободата си, каквато е
основната инкорпорирана идея във всяко от горецитираните решения на ЕСПЧ.
Влошеното здравословното физическо и психическо състояние на осъдения или
дългия престой в пенетенциарното заведение /над 30 години/ не биха могли да
бъдат самостоятелни основания за раглеждане и още повече за уважаване на
молбата на Б., щом не са налице
законовите предпоставки за това.
Доколкото
подадената от осъдения Б. молба може да се разглежда като такава с
искане за помилването му, съдът намира, че след влизане в сила на
определението, същата, ведно със съдебния акт, следва да се изпрати на
администрацията към Прецидента за преценка на правомощието му по чл.98, т.11 от Конституцията на страната и чл.74 от НК.
С оглед
гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по Н.Ч.Д.№4240/2020г. по описа на СГС, НО, 5-ти
с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на осъдения Б.,*** и СГП.
След
влизане в сила на определението на съда, подадената от осъдения Б. молба,
ведно със съдебния акт, да се изпратят незабавно на администрацията към
Президента на РБългария за преценка на правомощието му по чл.98, т.11 от Конституцията на РБългария и чл.74 от НК.
Препис от настоящия
протокол да се издаде на служебния защитник за представянето му пред НБПрП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………
ЧЛЕН-СЪДИЯ:.................................
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1……………............
2………….........…...
3………….........…...
СЕКРЕТАР:…………………….