РЕШЕНИЕ
№ 535 / 29.06.2023г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание
на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска .………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова ………...............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 357 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ю.Д.А. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №26/27.02.2023г., постановено по АНД
№22/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Касационният жалбоподател твърди, че оспореното решение
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. За необоснован се счита изводът
на районния съд, че нарушението било доказано. При неправилно приложение на
закона, съдът не зачел доказателствена сила на свидетелските показания,
конкретно на свидетеля очевидец П., който заявил, че жалбоподателката спряла
преди пътния знак „Б2” и изпълнила предписанието му. Показанията на свидетеля Д.
били в обратна насока, но те не били категорични, а били плод на предположения.
Свидетелите ясно завили пред съда, че посоченото в акта обстоятелство, че
жалбоподателката не изпълнила предписанието на пътен знак „Б2” –станало причина
за ПТП, било тяхно предположение, а не пряка констатация. При това положение
аргументите на съда за доказаност на нарушението били правно и логически неиздържани. Допуснато
било нарушение на правилата за оценка на доказателствата, което довело до
неверни фактически констатации и съответно до неправилни правни изводи за
доказаност на нарушението. Отговорността на наказаното лице почивала само на
предположения, а не била доказана, поради което крайният извод на съда за
законосъобразност на наказателното постановление бил неправилен. На следващо
място, в нарушение на закона съдът не
съобразил факта, че жалбоподателката била наказана за извършено нарушение по
чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1 т.5 пр.1, 2 от ЗДвП – неспазване
предписанието на пътните знаци и пътната маркировка от ЗДвП, и че в
обстоятелствената част на АУАН и НП не се съдържали фактически констатации за
такъв вид нарушение, като това не се установявало и доказателствата по делото. Съответно
налице била неправилна правна квалификация на нарушението.
По изложените съображения се претендира отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него НП, и присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът по делото, Началник група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №22-0351-000532 от 28.11.2022г. на Началник група в
ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград, в частта му, с която за нарушение на чл.6,
т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5, предл. първо и второ, на Ю.Д.А. е била наложена глоба в
размер на 200 лв. (т.2 от НП).
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Актът за установяване
на административно нарушение и НП, били съобразени с изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и издадени от компетентни органи и при спазване на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Във връзка със съдържанието на АУАН и НП съдът посочил, че описаните факти
съответствали на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, съответно правилна била правната
квалификация на нарушението. На
следващо място съдът приел, че, обосновано и в съответствие с материалния закон
била ангажирана отговорността на жалбоподателката за нарушението по пункт 2 от
НП, защото като участник в движението по пътищата не съобразила своето
поведение с пътен знак, като така реализирала състава на чл.6. т. 1 от ЗДвП. Установило
се по делото, че А. не спряла на знак „стоп“, като движението на автомобила
ѝ с превишена скорост не било основание за отпадане на задължението на
водача да спре. В тази насока били и показанията на свидетелите – полицейски
служители, които установявали по несъмнен начин, че управлението на МПС било
извършено след знак „стоп“ и в резултат на сблъсък с електрически стълб било причинено
ПТП. Във връзка с това съдът се позовал на писмените доказателства по делото и кредитирал
показанията на Д.Н.Д.и Г.Д.Г.– актосъставител и свидетел по АУАН, определяйки ги за безпротиворечиви, логични,
взаимно допълващи се, правдиво звучащи, и при липса на индиции за предубеденост.
Не приел показанията на свидетеля Г. Д. Г., като определил същите като тенденциозни,
поради близките отношения на лицето с жалбоподателката, съответно свидетелят
бил заинтересован от изхода на делото. Налице
бил и субективният елемент от състава на нарушението. Същото било извършено
виновно, при пряк умисъл. В случая липсвали основания за определяне на случая
за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а и последната норма, на основание
чл.189з от ЗДвП, не била приложима за коментираното нарушение. Съдът отбелязал
и че при изписване в НП на
санкционната норма – чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, били посочени
предложение първо и второ, като правилното било само първото предложение, но
както в AУAH, така и в НП било направено достатъчно ясно описание на
нарушението по пункт 2 и фактическите обстоятелства, при които било извършено,
поради което не се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не било нарушено правото му да организира и осъществи
защитата си в пълен обем.
Решението е правилно.
Същото е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства.
Изцяло се споделят изводите на районния съд, че
при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. Актът за установяване на административно нарушение, както и
наказателното постановление са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да
се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното
нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което
липсва неяснота относно вмененото на касационната жалбоподателка противоправно
деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото ѝ да организира
и осъществи защитата си в пълен обем.
Наред с горното, правилен и съответстващ на
установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателката е извършила
описаното в т.2 от акта и НП нарушение.
Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по
случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на
нарушението и виновното му извършване от жалбоподателката. Обсъдил е подробно
показанията на всички разпитани по делото свидетели като е посочил кои от тях
кредитира и кои не. Изложените в тази връзка съображения изцяло се споделят от
касационната инстанция без да е необходимо да се преповтарят, поради което и на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към
тях.
Правилно районният съд е приел, че на посочената в
акта дата касационната жалбоподателка е управлявала процесния автомобил, респ.
че в качеството ѝ на водач следва да спазва задълженията, вменени ѝ
по силата на чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая от събраните по делото доказателства
не се установява горепосоченото задължение да е било изпълнено от страна на А..
Настоящият касационен състав споделя извода на
районния съд, че е доказано, че лицето е нарушило предписанията на пътен знак
„стоп“ (Б2). Това му поведение правилно е било прието за съставомерно по
смисъла на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, предл. първо от ЗДвП, и правилно
е било санкционирано по реда на посочените разпоредби с налагане на съответстващото
по вид и размер наказание. Правилно съдът е отбелязал, че посочването в
санкционния акт на първо и второ предложение на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не
представлява съществено нарушение, с оглед направеното в AУAH и в НП описание
на нарушението, свеждащо се до несъобразяване поведението на водача единствено с
пътните знаци – по-конкретно с пътен знак Б2, но не и с маркировката. В този
смисъл неоснователно е твърдението в жалбата за неправилна правна квалификация
на нарушението.
Като се има предвид фактическата обстановка по
случая, правилен е изводът на районния съд в насока, че като водач на МПС А. не
е спряла на знак „стоп“. От показанията на всички свидетели по делото пред РС
става ясно, че разстоянието от пътния знак до мястото на ПТП е около 10 метра.
Този факт, както и липсата на официални данни за специална модификация на
двигателя на управлявания автомобил за придаване на много голяма мощност, и
вида, марката и модела на последния, напълно обосновават извода на
административнонаказващия орган и на съда, че не е възможно на толкова къс
пътен участък и при ляв завой, да се развие толкова висока скорост, че в
следствие на нея от настъпилото ПТП да последват установените значителни
материални щети по превозното средство. В конкретния случай, макар и да липсват
данни и доказателства за пряка констатация на нарушението, тезата на
касационната жалбоподателка – че е спряла на знак „стоп“, не може да бъде
споделена, тъй като не се подкрепя нито от доказателствения материал по делото,
нито е логична и обоснована от техническа гледна точка.
Предвид гореизложеното, правилно районният съд е
приел, че административнонаказателната отговорност на касационната
жалбоподателка е законосъобразно ангажирана.
Касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо, постановено
при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния
закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №26/27.02.2023г.,
постановено по АНД №22/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.