№ 11647
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110159506 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ИЩЕЦ“ ЕАД
против ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 2216,85 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско
+“ по щета № 44010312200292, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 13.01.2022 г. в гр. Добрич
водачът на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. №№ при навлизане на паркинга на
„Ефбет“ и „Хиполенд“ е ударен при отваряне на вратата от водача на спрелия в ляво лек
автомобил „Форд Галакси“ с рег. №№, който внезапно отваря дясната си врата, с което
причинява повреди по движещия се лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. №№, за
който при ищеца е имало сключена имуществена застраховка, обективирана в
застрахователна полица №440121241001837/24.03.2021 г., валидна от 25.03.2021 г. до
24.03.2022 г. Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП от
13.01.2021 г., в който било посочено, че виновен за инцидента е водачът на „Форд Галакси“
с рег. №№. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №44010312200292
е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонтно-възстановителни дейности на
увредения автомобил, обезщетение в размер на 2201,58 лв. във връзка издадена фактура №
50000002894/17.03.2022 г. Посочва, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на „Форд Галакси“ с рег. №№, е имал сключена с ответника ЗАД
„ОТВЕТНИК“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа,
че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 2216,58 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв.,
като ответникът отказал да погаси вземането. Моли за уважаване на предявения иск, както и
за присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е виновен водач, чиято
отговорност е покрита от ответника. Възразява срещу твърденията, че отговорен за
причиняване на процесното ПТП бил водачът на „Форд Галакси“ с рег. №№. Оспорва
механизма на ПТП. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.
1
№№, е предприел заобикаляне на спрелия в дясно от него извън пътното платно автомобил
без да остави необходимата странична дистанция, поради което е станал причина за
настъпване на ПТП- то. Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като оспорва и стойността на имуществените вреди, тъй като
не всички са в причинно-следствена връзка с процесния удар. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга. С оглед твърденията за съпричиняване- в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които застрахованият при
ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите.
Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица
№440121241001837 г. към датата на настъпване на ПТП – 13.01.2022 г. по отношение на лек
автомобил Фолксваген Тигуан“ с рег. №№ е била налице сключена имуществена
застраховка със срок на застрахователно покритие от 25.03.2021 г. до 24.03.2022 г. За
ненуждаещо се от доказване между страните е отделно с доклада по делото наличието на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. №№ към датата на процесното ПТП.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 13.01.2022 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф. З. К. и А. Х. М. – водачи на
двете превозни средства и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните по делото, се
установява, че на 13.01.2022 г. около 14:30 часа водачът на лек автомобил „Форд Галакси“ с
рег. № №, движейки се по ул. „Без име“ в посока бул. „25-ти септември“ зад магазин
„Хиполенд“ в района на казино „Ефбет“ предприема маневра паркиране вляво след което
пасажерът на задна дясна седалка отваря своята врата, вследствие на което настъпва
съприкосновение с преминаващия отдясно лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № №,
при което са причинени вреди по лявата страна на автомобила.
Видно от вписванията в двустранни констативен протокол, неоспорен в
производството, произшествието е настъпило за водача на лек автомобил „Форд Галакси“ с
рег. № № в спряло състояние при отваряне на врата. Вещото лице е дало заключение, че
щетите по лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № № се намират в причинно
следствена връзка с процесното произшествие.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
2201,58 лева не е спорно между страните и се установява от представените по делото
извлечение от банкова сметка на ищеца и опис за извършен масов превод. Със заплащането
на извършения ремонт застрахователят е изпълнил задължението си по договора за
имуществена застраховка „Автокаско“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
2
Въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, което съдът приема за компетентно и обективно дадено,
съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило единствено в
резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Форд
Галакси“ с рег. № №,, респ. на пасажери в управлявания от него автомобил, който е
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Следва да се държи
сметка, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен за всяка
причинена с превозното средство вреда, която не е посочена като изключение.
Неоснователно е възражението на ответника, че вина за настъпване на произшествието има
и водача на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, който се е движил без да спазва
необходимата дистанция, тъй като се установи по делото, че на платното за движение е
имало достатъчно място, за да премине, но не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на удара, тъй като задната дясна врата на лек автомобил „Форд
Галакси“ с рег. № № е отворена внезапно.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. №
№, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2756,40 лева, а на база
Методиката за разглеждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства към Наредба №24 с коефициент на новите оригинални резервни части
към датата на ПТП –то е 2197,42 лева. Съдът счита, че застрахователят в хипотезата на
регрес следва да заплати необходимата за възстановяване на автомобила стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, изчислена по средни пазарни
цени, тъй като съгласно чл. 4 от Методиката по Наредба №24 от 2006 г. стойността
изчислена по методиката се прилага като минимална долна граница в случаите когато не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в
сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. При това
3
положение на ищеца следва да се присъди претендираната сума в размер на 2201,85 лева,
която е в размер по – малък от установения за дължим от вещото лице на база средни
пазарни цени към датата на ПТП.
Съдът намира, че сумата 15.00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. При това положение регресната претенция на ищеца за
заплащане на сумата от 2216,85 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
В негова полза следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в общ
размер на 1035,00 лева, от които 50,00 лева – за платена държавна такса, 350,00 лева –
депозит за вещо лице и свидетел и за адвокатско възнаграждение в размер на 635,00 лева с
ДДС, които суми поради уважаване на исковите претенции в цялост следва да му бъдат
присъдени в пълен размер. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно като
съобразено с НМРАВ предвид размера на исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД ЕИК 2ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 411 КЗ сумата 2216,85 лв., представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско +“ по щета № 44010312200292, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1035,00 лева – разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4