№ 14264
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110114781 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца О. А. Е., ЕГН **********, с адрес: *******************,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено, че ответникът Столична Община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33 не е собственик на недвижим имот с идентификатор
**********, находящ се в гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, ул.
„Стефан Витков“, с площ от 2333 кв.м.
Ищецът О. А. Е. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че e упражнявал фактическа власт върху имот с идентификатор **********, находящ
се в гр.Бухово, ********, с площ 2333 кв. м., в продължение на повече от 10 г. С молба
– декларация от 23.02.2021 г. започнал процедура за снабдяване с документ за
собственост, но в хода на процедурата ответникът издал АПОС № ***** г. и АОС №
**** без посочено придобивно основание, тъй като имотът не е общински. При тези
твърдения и доколкото действията на ответника препятстват завършване на
процедурата по снабдяване с акт за собственост, обосновава интерес от иска за
установяване, че ответникът не е собственик на процесния имот.
Ответникът Столична Община в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете с доводи за неоснователност, изведени при
твърдения, че в разписния лист на с.Бухово, към плана за регулация от 1954 г., за
порцесния имот е отразено „ОНС- Бухово“, част от имота, с площ от 716 кв. м., попада
в улична регулация, а останалата част, с площ от 1617 кв. м., попадаща в отделни УПИ
е общинска собственост, за което е съставен АЧОС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена молба-декларация от ищеца, депозирана чрез Столична
община, район „Кремиковци“, в която заявява собственически права върху процесния
имот въз основа давностно владение, която декларация е подадена във връзка с
инициирано от негова страна нотариално производство по издаване на констативен
нотариален акт.
За процесния имот са издадени Акт № 3716 за частна общинска собственост,
съставен на 29.04.2021 г. и вписан в СП гр. София на 31.05.2021 г., с посочено правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 3 от ЗОС, съответно за част с площ 1617 кв.м. от
1
2333 кв.м. и Акт № 3717 за публична общинска собственост, съставен на 29.04.2021 г. и
вписан в СП гр. София на 31.05.2021 г., с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и
чл. 3, ал. 3 от ЗОС, съответно за част с площ 716 кв.м. от 2333 кв.м.
Видно от представеното по делото Удостоверение с изх. № АР-03-7760-
1/01.07.2021 г., издадено от Министерство на земеделието, храните и горите, ОД
„Земеделие“ – София град, процесният поземлен имот не попада на територията на
стопански двор и за същия няма съставен акт за държавна собственост по искане на ОД
„Земеделие“ – София град.
Представена е и скица на поземления имот, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60/14.09.2010 г. на
Изпълнителния директор на АК.
По делото е представена и комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на процесния поземлен имот, както и извадка – копие от разписен лист на
гр. Бухово към регулационния план на гр. Бухово от 1954 г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение с изх. № 08-00-2248/13.10.2022
г., издадено от ГИС София процесният поземлен имот попада в част от УПИ ХІІ-общ.,
в част от УПИ ХІ-общ., в част от УПИ Х-общ. И в част от УПИ ІХ-общ. От кв. 4,
попада в част от УПИ І-общ. И в част от УПИ ХХ-общ. От кв.5, попада в част от улица
от о.т.151, о.т.153, о.т.157 до о.т.158 по действа регулационен план на м. „Бухово“,
одобрен с Решение № 2 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. Попада също така в
част от УПИ І по стар регулационен план на м. с. Бухово, околия Елин Пелинска,
одобрен със Заповед № 5022/02.09.1954 г. на Министъра на комуналното стопанство и
благоустройство, и попада извън обхвата на стария регулационен план на м. с. Бухово.
Попада и в части от поземлени имоти с пл. №№ 80, 78, 81, 82, 83 и улица по стар
кадастрален план на с. Бухово, кадастрален лист № 2, емисия – преди 1954 г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение № РКР22-ВК66-
583/1/12.10.2022 г., издадено от Столична община, район „Кремиковци“ уличната
регулация в участъка от о.т.151-о.т.153 до о.т.157 между кв. 4, кв.5 и кв. 70 по
регулационния план на гр. Бухово, одобрен с Протокол № 32/10.12.2001 г. не е
приложена.
Представена извадка-копие от цифровия модел на ГИС „София“ от кадастрално-
регулационния план на гр. Бухово, одобрен със Заповед №5022/02.09.1955 г., както и
заповедна за одобрението му.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Асен Богданов и Румяна Цветкова, от показанията на които се установява,
че процесният имот представлява дворно място, като дядото и бабата на ищеца го
стопанисвали 20 години, а сега го стопанисва ищецът от 18 – годишна възраст. Ищецът
се грижил за имота, като го косил, облагородявал, там има коли и части от коли, тъй
като ищецът бил монтьор. В мястото има засадена ябълка, поставени кошери. Няма
път, който минава през имота и имотът е заграден.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото ищецът се позовава на
фактическо състояние, а именно упражняване на давностно владение, продължило
повече от 10 години, което е годно да го направи собственик и във връзка с което е
предприел действия по снабдяване на констативен нотариален акт. От друга страна,
легитимирането на ответната община, като собственик на имота, въз основа на
издадените актове за общинска собственост препятстват придобиването му по давност
с оглед доскорошната забрана да се придобиват по давност държавни и общински
имоти, следователно с отричане правата на ответника, ищецът би могъл да придобие
права на основание давностно владение. Това становище е възприето в ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно задължителните разяснения, на което правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
2
на ответника. В този смисъл съдът не споделя доводите на ответника, изложени в
писмена защита по делото, че недовършената процедура по снабдяване с нотариален
акт изключва правния интерес на ищеца от воденето на настоящия отрицателен
установителен иск, доколкото по аргумент от горните съждения, процедурата не би
могла да завърши поради издадените актове за общинска собственост.
При предявен отрицателен установителен иск, тежестта на главно доказване
пада върху ответника, който следва да докаже по делото пълно и главно, че
правопораждащия правото му на собственост върху процесния имот факт.
В случая за правото си на собственост върху процесния имот, ответникът се
легитимира с представените по делото актове за частна общинска собственост за една
част от имота и публична общинска собственост за друга част от имота. Актът за
общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на
общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината
следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот
се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи
тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост.
Горното обаче е приложимо само в случаите, когато в акта за общинска собственост е
посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което
собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е
посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината (в този смисъл са
постановените Решение № 67 от 16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ІІ г. о. на
ВКС, Решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 4029/2017 г., II г.о. и Решение № 67 от
16.07.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г., II г.о).
В конкретния случай като основание за актуване на част от имота с площ от 1617
кв.м. в Акт № 3716/29.04.2021 г. за частна общинска собственост са посочени
разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 3 от ЗОС, съгласно които общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закон, както и частна общинска
собственост са всички други общински имоти и вещи, които не са публична общинска
собственост, както и плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска
собственост. Следователно липсва посочване на конкретно законово фактическо
основание, въз основа на което да е възникнало правото на собственост на Столична
община, поради което този акт за частна държавна собственост не се ползва с
легитимиращо действие, досежно правото на собственост, поради което в тежест на
ответната община е да установи придобивното основание по отношение на процесната
част от имота. В случая Столична община нито излага твърдения, нито ангажира
доказателства за придобивното основание, от което произтича правото му на
собственост, поради което следва да се приеме, че не е собственик на процесната част
от имота с площ от 1617 кв.м.
Като основание за актуване на другата част от имота с площ от 716 кв.м. в Акт
№ 3717/29.04.2021 г. за публична общинска собственост са посочени разпоредбите на
чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, съгласно които публична общинска
собственост са имотите, изрично посочени със закон. Следователно отново не е
посочено конкретен фактически състав, въз основа на който ответникът е станал
собственик на процесната част от имота. Както беше посочено изложено по-горе актът
за общинска собственост няма легитимиращо действие, когато в същия не е посочено
конкретно придобивно основание. Дори са се приеме, че когато се касае за публична
общинска собственост, общото посочване на правното основание за издаването на
акта, не изключва легитимиращото действие на акта за общинска собственост, то
следва да се има предвид, че от представените по делото доказателства се установи, че
уличната регулация не е приложена и улица, съгласно предвиждането на плана не е
изградена. Същото се установява и от показанията на разпитаните свидетели, които
заявяват, че на място липсва изградена улица. Съгласно уредбата на ЗУТ подробния
3
устройствен план няма отчуждително действие, освен в хипотезите на чл. 16 ЗУТ,
какъвто не е настоящия случай и регулационните граници съвпадат с имотните, освен
ако собствениците на съседни имоти постигнат договореност за нещо различно.
Урегулирането по граници, които не съвпадат с имотните не се отразява на границите
на притежаваното право на собственост. Вещното право може да се защитава в
действителните граници, следващи от придобивното основание независимо от начина
на отразяване на имота в ПУП (при отпаднало отчуждително действие на дворищна
регулация, приета преди 31.03.2001 г. или на урегулиране при действието на ЗУТ).
Видно от представените по делото доказателства, имотът е нанесен, съгласно последно
приложения кадастрален план. С представения по делото копие от разписен лист може
да се направил извод, че към момента на приемане на регулационния план от 1955 г.
собственици на имоти с пл. № 81 и 82 са били физически лица и след като ответната
община не твърди и не доказа да е проведена процедура по чл. 15 ЗУТ във връзка с
одобрения регулационен план, то не би могло да се направи извод, че същата е станала
собственик на тази част от имота.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 131,93 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., по отношение на което ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на размера му. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска, намира, че
адвокатското възнаграждение, за което ответникът следва да понесе отговорност
следва да бъде намалено до размера на 1000 лв., който е съобразен с минималния
такъв, предвиден Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца О. А. Е., ЕГН
**********, с адрес: *******************, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Столична Община, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. София, ул. „Московска“ № 33 не е собственик на недвижим имот с идентификатор
**********, находящ се в гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, ул.
„Стефан Витков“, с площ от 2333 кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатор
№№ 07140.8092.731, 07140.8108.14, 07140.8092.730, 07140.8092.434, 07140.8092.692,
07140.8092.250, 07140.8092.249, 07140.8092.1688, 07140.8092.693, 07140.8092.732,
07140.8092.678 и 07140.8108.450.
ОСЪЖДА „Столична Община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на Галина Георгиева Стефанова, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „Стрелбище“, бл. 11, вх. Б, ет. 4, ап.24 № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1131,91 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4