Определение по дело №31/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                      /16.01.2019г.,

 гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в закрито заседание, проведено на 16.01.2019г.  в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. ХРИСТОВА                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Наталия Н.

                                                                                              Никола ДОЙЧЕВ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Н.

ч. гр. дело №31 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на М.Т., подадена чрез пълномощника ѝ– адв. М. Д.-Т., срещу определение №11559/11.10.2018г., с което е обезсилена заповед за изпълнение №5989/03.08.2018г., издадена по ч. гр. дело №11111 по описа на ВРС за 2018г. В жалбата се твърди, че определението на ВРС е неправилно, тъй като в определения от съда едномесечен срок, а именно на 03.09.2018г., заявителката е изпратила своята искова молба по пощата. Излага, че от представеното към жалбата копие на известие за доставяне, се установява, че исковата молба е получена в деловодството на ВРС. По изложените съображения моли определението, с което издадената заповед е обезсилена, да бъде отменено.

Съдът, като взе предвид твърденията в частната жалба и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна – заявителката, по чието искане е била издадена обезсилената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което и частната жалба се явява процесуално допустима.

По заявление на М.Т.Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело №11111/2018г. на ВРС,  ІХ-ти състав. По разпореждане №30898/03.08.2018г. по същото дело е издадена Заповед №5989/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като на основание чл.411 ал.3 от ГПК, длъжниците В.К. и Т.К. са осъдени да заплатят на М.Т. сумата от 440 лв., представляваща дължими месечни наеми за м. август и септември 2017г., сумата от 144 лв. –заплатена от наемодателя сума за подмяна на повреден от длъжниците водомер; сумата от 396 лв., дължима сума за потребено количество ел. енергия за периода 02.07.2017-01.10.2017г., сумата от 2800лв. – непозволено увреждане, и сумата от 75.60 лв. и 350 лв. – съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, а именно на 21.08.2018г. и на 22.08.2018г. са постъпили възражения от двамата длъжници, предвид което с разпореждане №33639 от 24.08.2018г., съдът е указал на молителката, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, като изрично ѝ е указано, че при непредставяне на доказателства за предявен в срок иск, издадената Заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло.

Съобщението за разпореждането на съда е връчено редовно на молителката, чрез нейния пълномощник на 03.09.2018г., като до изтичане на така определения срок, включително и след изтичането му и до датата на постановяване на  обжалваното определение на 11.10.2018г. пред заповедния съд доказателства, че установителният иск по чл. 422 ГПК срещу двамата длъжници е предявен, не са представени, поради което и ВРС е обезсилил издадената заповед.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Проверката на съда, издал заповедта за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК, досежно наличието на предпоставките за нейното обезсилване по чл.415 ал.5 от ГПК, се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срок. В тежест на молителя е да докаже факта на предявяване на иска и спазването на срока за това.

В случая не се твърди в частната жалба, че молителката е представила пред съда, издал Заповедта, доказателства за предявяване на иска. Жалбоподателката твърди, че в предоставения ѝ срок е изпратила исковата си молба по пощата и, че същата е получена в деловодството на ВРС.

Към частната жалба са представени системен бон, от който се установява, че на 03.10.2018г. в Български пощи е приета кореспондентска пратка от подателя М.Т. с получател Варненски районен съд.

От копието на известието за доставяне, се установява, че на 05.10.2018г. в деловодството на ВРС е получена пратка от адв. М. Т. по дело на М.Т..

Препис от исковата молба не е представен с частната жалба, а в последната изобщо не се твърди, че копие от същата е било депозирано пред заповедния съд.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, т.е. от буквалното съдържание на разпоредбата следва, че не е достатъчно заявителят да предяви иска си, а трябва да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение.

В настоящия случай, от представените с частната жалба писмени доказателства изобщо не може да се установи какво е било изпратено по пощата на 03.10.2018г., но дори да се приеме, че това е било исковата молба, то отново не е налице основание за отмяна на първоинстанционния акт.

Това е така, тъй като спазването на едномесечния срок за предявяване на иска за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, не обуславя неправилност на обжалваното определение. Фактът на предявяване на исковата молба в съда, вкл. когато това е един и същ съд по заповедното и исковото производство, не е достатъчен за доказване спазването на изискването по чл.415 ал.5 от ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Ирелевантно за хипотезата на чл. 415, ал.5 ГПК е обстоятелството дали искът е предявен в едномесечния срок. Същественото в случая е, че заявителят - жалбоподател не е представил в едномесечния срок доказателствата, че е предявил този иск.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав счита, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №11559/11.10.2018г., постановено по ч. гр. дело №11111/2018г. по описа на ВРС, ІХ-ти състав, с което е обезсилена Заповед №5989/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, постановена  по същото ч. гр. дело, на основание чл.415 ал.5 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване подлежи на обжалване /по арг. т. 8 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.