Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
07.01.2022 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тридесети септември през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Алина
Тодорова,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 10769 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите на ГПК.
С решение № 67892/12.03.2020 г., постановено по
гражданско дело № 22129 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданко отделение, 80 състав, съдът предоставил упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Н.Ц.С.,
родено на *** г., на майката Д.Е.Г., при която определил местоживеенето му;
определил режим на лични отношеН.на бащата Ц. Б.С. с детето Н., както следва : всеки
втори петък, събота и неделя от месеца за времето от 19.00 часа в петък до
19.00 часа в неделя, както и всяка трета седмица от месеца за времето от 19.00
часа в понеделник до 19.00 часа в неделя; всяка четна година по време на
пролетната ваканция, така както е определена от МОН за съответната година за
времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 19.00 часа на последН.й
ден, всяка четна година от 10.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 28
декември; от 10 часа на 29 декември на всяка нечетна година до 19.00 часа на
последН.ден на Коледната ваканция, определена от МОН за съответната нечетна
година; от 10.00 часа на разпети петък до 19.00 часа на Светлия Понеделник,
както и един месец през лятото, които не съвпадат с платеН.годишен отпуск на
майката; осъдил Ц. Б.С. да заплаща на малолетното си дете Н.Ц.С., чрез неговата
майка и законен представител Д.Е.Г., месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от 17.04.2019 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, като отхвърлил предявеН.иск за разликата над 200
лева до пълН.предявен размер от 500 лева, както и исковата претенция за
издръжка на детето за времето от 17.04.2018 г. до 01.04.2019 г. в общ размер на
6000 лева като неоснователни, допуснал предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката; осъдил Ц. Б.С. да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на 288 лева; като
оставил без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото.
Недоволен от така постановеното решение останал Ц. Б.С.,
ответник по първоначалН.и ищец по насрещН.иск в първоинстанционното
производство (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото изцяло
с оплакваН.за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага
подробни съображеН.за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваН.съдебен акт, като му предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Н., като определи
местоживеенето му при него, а на майката се определи режим на контакти с детето,
като сочи примерен такъв и същата се осъди за издръжката му в размер на 155
лева месечно.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото поддържа въззивната си жалба, като заявява становище за по-голяма
пригодност като родител, и пледира за уважаване на жалбата му. Окончателното си
становище излага в писмени бележки, с вх. 354314/11.10.2021 г.
В срока по чл. 263 от ГПК ищцата по първоначалН.и ответница
по насрещН.иск в първоинстанционното производство – Д.Е.Г., въззиваема страна в
настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалваН.съдебен акт като
правилен, законосъобразен и обоснован, като й присъди сторените по делото разноски.
Излага подробни съображеН., като изчерпателно обсъжда наведените в жалбата
оплакваН.и доводи.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалваН.съдебен
акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе, въззивН.съд взе предвид следното :
ПървоинстанционН.т Софийски районен съд бил сезиран
искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
предявени от всеки от родителите.
Всеки от родителите намирал себе си за по-пригодН.родител,
оспорвал капацитета и годността на другия да родителства и пледирал
упражняването на родителските права върху общото им дете да бъде предоставено
на него, респективно при него да бъде определено местоживеенето на детето, а на
другия родител да се определи режим на лични контакти с него и се осъди за
издръжката му.
За да постанови обжалваН.съдебен акт, първоинстанционН.съд
приел за установени следните фактически обстоятелства :
Страните били родители на малолетното дете Н.Ц.С.,
родена на *** г.
От анализа на доказателствената съвкупност, в това
число свидетелските показаН.на свидетелите Л.Б., К.С., Е.Г., Д.К.и И.Д., които
първоинстанционН.т съд кредитирал в частите им, възпроизвеждащи лично възприети
от съответН.свидетел факти и обстоятелства в предмета на доказване по делото,
се установило, че страните са разделени от около три години. След раздялата
детето останало да живее при майката, като към момента бащата активно участвал
в живота му-вземал го при себе си за по два дни с преспиване, когато майката е
на работа. След раздялата отношеН.та между родителите силно се влошили до
степен на липса на коректност и диалог помежду им, причина за което била
невъзможността им да постигнат споразумение относно родителската си отговорност
по отношение на общото им дете Н.. Майката образувала производство по ЗЗДН
срещу бащата, довело до издаване на заповед за незабавна защита, ограничаваща
контактите му с детето. На свой ред бащата подал сигнал до СРП срещу майката.
Двамата родители правели скандали пред детето, при които майката обиждала
бащата, случвало се бащата да вземе детето от детска градина, без да уведоми за
това майката. Двамата родители били жилищно и трудово устроени, като за периода
месец август 2018 г. – месец август 2019 г. бащата имал средно месечен
осигурителен доход в размер на 560 лева, като сам в исковата си молба
признавал, че получавал и доход от наем на недвижим имот в размер на 600 лева.
МесечН.осигурителен доход на майката за периода месец ноември 2018 г. – месец
октомври 2019 г. варирал от 532,48 лева до 656,64 лева, като в хода на
социалното проучване тя заявила доход в размер на 1000-2000 лева месечно. И
двамата родители полагали и продължавали да полагат грижи за детето, ангажирани
били с неговото здравословно състояние, емоционални нужди и комфорт,
осигуряване на подходящи за възрастта му забавлеН.и стимулиране на развитието
му. След раздялата им, бащата освен, че полагал преки и непосредствени грижи за
детето, по времето, когато то било при него, участвал и в неговата издръжка. В
тази връзка се установило, че той записал детето на курс по английски език през
учебната 2017/2018 г., като за периода ноември 2018 г. – юни 2019 г. заплащал
издръжка за детето в размер на 150 лева месечно, която сума превеждал по сметка
на майката; заплатил разходи за тържеството по случай рождеН.ден на детето през
2019 г., купувал му дрехи и обувки през календарната 2019 г., заплащал и такси
за детската му градина. Установено било също, че допреди една година, майката посещавала
заведение, намиращо се в близост до дома й, в което често водила и детето. Те
престоявали в заведението до към 19.30-20.00 часа, като детето обикаляло масите
и си играело с внучето на барманката. В заведението се пушело и се сервирал
алкохол и бащата не бил съгласен детето да бъде водено там. В това заведение
майката се запознала с трето лице, определено от свидетеля Б.като „наркоманче“
и няколко дни по-късно заживяла с него на съпружески начала, като съжителството
им продължило около месец. Установявало се също, че в дома, в който живеели
майката и детето, живеела и възрастната баба на Д.Г. (деветдесет и няколко
годишна, която според свидетелката Стоева, въпреки възрастта си, нямала нужда
да бъде обгрижвана, сама си готвела, сервирала, отсервирала, излизала навън),
както и майката на последната за времето, през което била в страната (майката
на Г. работела в ГермаН.за период от два месеца, след което се прибирала за
един месец в страната), на чиято помощ тя можела да разчита.
По делото била допусната съдебно химико-токсикологична
експертиза, чието заключение първоинстанционН.т съд кредитирал. От същото се
установявало, че при анализа на предоставените проби от кръв и урина от Д.Г. не
се установява наличие и употреба на алкохол и наркотични вещества, включително
кокаин, и други упойващи вещества. Според вещото лице, в случай на системна
употреба на алкохол и наркотични/упойващи вещества от изследваното лице, с
много голяма вероятност същите биха били установени при внезапно проведено
токсикологично изследване в биологичните проби на лицето. В значителна степен
това се отнасяло за пробата урина, тъй като периодите на детекция, както на
алкохола, така и на наркотичните вещества в тази биологична среда са
по-продължителни.
От кредитираното заключение на вещите лица по
допуснатата съдебно психиатрична-психологична експертиза, се установило, че и
двамата родители притежавали необходимия родителски капацитет и годност да
полагат грижи за детето, включително и отчитат необходимостта на другия родител
да участва в живота на детето. Те не констатирали родителско отчуждение и
конфликт на лоялност у детето, като според тях то имало изградена близка
емоционална връзка и привързаност към двамата си родители. И двамата били за
него източник на сигурност и подкрепа. И двамата родители имали умеН.и
осигурявали нужН.за детето емоционален комфорт. Източник на емоционален
дискомфорт за детето, според вещите лица, били конфликтите между родителите му,
когато се случвали в негово присъствие. Вещите лица били категорични също, че и
при двамата родители не били налични психологични или психиатрични състояН.,
които да поставят детето в риск.
ПървоинстанционН.т съд, при преценка на свидетелските
показаН.не кредитирал същите в частите им, пресъздаващи споделените им от
страните обстоятелства, за които те нямала лични впечатлеН., както и показаниятаим,
пресъздаващи факти и обстоятелства, извън предмета на доказване по делото.
При тази фактическа установеност, първоинстанционН.съд
постановил обжалваН.съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложеН.закон,
по свое убеждение, приема за установено следното :
ВъззивН.съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
писмени и гласни доказателства.
ВъззивН.т съд, като прецени показаниятана
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели К.В.С., Е.А.Г., Д.И.К.,
И.М.Д.и Л.В.Б., всичките без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК,
кредитира същите в обсъдените от първоинстанционН.съд и в настоящето решение
части, с изключение показаниятана свидетеля Б.в частта им относно установеното
от майка краткотрайно съжителство с
лице, което определя като „наркоманче“, доколкото липсва яснота по какъв начин
свидетелят е формирал тези свои впечатлеН., а отделно от това в същата част показаниятаму
пресъздават оценката на самия свидетел за трето, неучастващо по делото лице,
като нямат доказателствена стойност. В останалите обсъдени от първоинстанционН.т
съд части показаниятана посочените свидетели се явяват обективни, логично
последователни, дадени в резултат на лично възприети от свидетеля факти, като
същите не се опровергават от други, събрани в производството доказателства.
ВъззивН.т съд също не обсъжда показаниятана свидетелите, съдържащи техни
умозаключеН., убеждеН.и оценки, а не възприетите от тях факти, подлежащи на
установяване по делото, както и показаниятаим, дадени в резултат на споделеното
им от страните, в които части те имат вторичен характер и се явяват негодно
доказателствено средство.
ВъззивН.т съд кредитира в
цялост заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно химико-токсикологична експертиза, като приема
същото като дадено обективно, компетентно и безпристрастно. Същото не се
оспорва и от страните.
ВъззивН.т съд приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и заключението на допуснатата в първоинстанционното
производство съдебно психиатрична-психологична експертиза, като го
кредитира в цялост. Това заключение също не се оспорва от страните.
За установяване на интересите на малолетната по делото
е призована ДСП „Младост“, която в приложеН.по делото социален доклад изразява
становище, че към момента непосредствените грижи за детето се полагат от
неговата майка, като бащата участва активно в отглеждането и възпитанието му и
прекарва много време с него. Счита, че в интерес на детето е да се осигури
отглеждането му в условия, гарантиращи физическия, психическия и емоционалН.му
комфорт. И двамата родители поотделно са заявили подобряване на отношеН.та им и
наличие на диалог по въпросите, касаещи малолетната им дъщеря. Никой от
родителите не е изразил съмнение в грижите за детето, полагани от другия, като
са признали, че всеки от тях има силна емоционална връзка с Н.. Не са
установени промени в доходите, трудовата ангажираност и жилищните условия на
майката, а по отношение на бащата е отчетена единствено промяна на жилищните му
условия в посока на подобряването им. Към момента на проучването, малолетната е
на възраст от 6 години и 3 месеца, като посещава подготвителна група „Пинокио“
в ОЗД „Зорница“. Посещава и допълнителни дейности извън детското заведение-народни
танци в Читалище Младост І и английски език в езикова школа „Британика“.
При своето изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, въззивникът
счита, че е по-достоен за отглеждане на детето. Като причина за това сочи
емоциите на въззиваемата, които определя като „много лоши“, тя постоянно
правела някакви скандали в присъствието на детето. От месец-месец и половина
били в добри отношеН., но това било постоянно и се случило преди 4-5 дни.
Заради поведението на майката по повод един такъв скандал, той не виждал детето
11 месеца, тъй като го обвинила в извършване на домашно насилие. Това било
преди 2-3 години, имало дело по ЗЗДН, което приключило с отказ да се издаде
заповед за защита, но през това време той не виждал детето. Сега виждал детето
и нямал проблеми с майката. Тя обаче се държала емоционално пред детето и това
било проблем. Детето плачело и се тормозело, а това било важно за него. Иначе,
не можел да каже, че тя не го гледала, той го виждал често и нямало проблем да
го взима. Подчертава, че единствеН.проблем били скандалите, които майката
правела пред детето. Заявява, че живее в къща в Панчарево, на три етажа, с
добри условия и самостоятелна детска стая. Той можел да разчита на помощ на
близки, тъй като брат му и снаха му
живеели в близост, но до сега не му се налагало да ползва външна помощ за
детето. Сочи, че е управител на заложна къща в кв. „Младост“ с работно време от
09.00 до 19.00 часа, но можел да отсъства от работа без проблем. Счита, че
майката тормозела детето с държанието си, то било наплашено от нея, тъй като тя
свързвала респекта не с уважение, а със страх. Каквото правела майката, го
правел и той, но не натоварвал детето, то винаги било спокойно при него. Преди
няколко дни пак имало скандали, псуване пред детето, обиди, като счита, че това
не е нормално. Сочи, че детето се казва Н.С. и на 6 навършени години. То ходело
на детска градина, която се намирала в съседство до блока, в който живеела
майката. Д.Г. работела от 09.00 до 18.00 часа, но се случвало да закъснява,
като когато нямало кой да вземе детето от градина, обикновено той го взимал.
На свой ред, по при условията на чл. 59, ал. 6 от СК,
изслушана в същото съдебно заседание, майката заявява, че детето им Н.С. е на 6
години и 3 месеца и посещава детска градина. Уточнява, че не смята, че бащата
не е годен или не е добър родител, но смята, че детето се отглежда добре при
нея и било привързано към нея. Сочи, че работното й време е от 09.00 до 20.00
часа, като ако детето не се вземело от детска градина от въззивника или от
собствената й майка, тя имала и жена, на която да разчита-тя вземала детето от
градината и го водела на английски или на танци. Заявява, че няма да коментира
изявлеН.та на въззивника относно скандалите, но все пак това, което той казвал
не било вярно и не било редно да се говори така. Когато имали скандали с
въззивника, те били помежду им, като счита за нормално някой път да си повишат
тон, да си кажат обидни неща, но детето рядко присъствало на такива неща. Не се
счита, за по-висш родител, но детето било щастливо и се отглеждало добре при
нея. Сочи също, че тя никога нямала проблеми с това да дава детето на баща му,
когато трябва да я взима от някъде, като счита, че с него дъщеря им била
щастлива. Не намира проблем и това, той да я вижда за повече време, отколкото е
определено, но държала да си плаща издръжката и детето да остане при нея.
Други доказателства за
твърдеН.та на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивН.т съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата и изложените в нея доводи и оплакваН.са изцяло
неоснователни.
ВъззивН.т съд изцяло споделя прецизните правни изводи
на първоинстанционН.т съд, изложени в обжалваН.съдебен акт, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакваН.та в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Доводите в жалбата, касаещи преценката на
първоинстанционН.съд на интереса на детето Н.във връзка с предявените искове,
както и тези, касаещи по-високия родителски капацитет и произтичащата от това
по-голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права, са
неоснователни. В процесната хипотеза, първоинстанционН.т съд е преценил всички
относими обстоятелства, касаещи интереса на детето в настоящето производство,
като е достигнал до правилни изводи по съществото на спора, давайки приоритет
на майката. ОплакваН.та на въззивника в тази си част се мотивират основно със
собствените му твърдеН., че е по-добър родител от майката, които не се
подкрепят от доказателствеН.материал по делото. Следва да се отбележи, че в производствата
пред двете съдебни инстанции въззивникът не е доказал по-голямата си пригодност
в сравнение с майката да упражнява родителските права по отношение на детето Н.,
а напротив – усилията му са насочени към това да оспори родителския й капацитет.
Горното обстоятелство, само по себе си е показател за лошо родителстване от
страна на въззивника. Същевременно, същият признава, че майката добре се грижи
за малолетната им дъщеря и не ограничава контактите му с нея. Според
заключението на приетата и неоспорена от страните комплексна
психиатрична-психологична експертиза, емоционалната привързаност на детето към
двамата родители е напълно съхранена, като при него не са налични родителско
отчуждение и/или конфликт на лоялност. Това състояние на детето следва да се
третира като резултат от действията и на двамата родители, но в по-голяма
степен на майката, още повече предвид твърдението за продължителен период от
време, през който бащата не е имал контакти с него. Тук следва да се отбележи,
че действията на всеки от родителите, насочени към търсене на съдействие от
страна на съответни институции (съда, прокуратурата) по същество представляват
реализация на техни конституционно гарантирани права, като не обуславят изводи
за родителските им качества и пригодност, независимо от твърдеН.та в жалбата и
резултатът от сезиране на съответната институция. Отделно от това, според
посоченото заключение, и при двамата родители са налични неефективни стратегии
за справяне на конфликта помежду им. За въззивника това е откритото, явно и
често обвиняване на въззиваемата, което негово поведение било наблюдавано от
експертите, а невъздържаност на майката към него, включително и в присъствие на
детето, не е наблюдавана, а данните за нея са съобщени от самия въззивник. За
въззиваемата това е формалното й съгласие за равностойно участие на двамата
родители в грижите за детето, без да отстъпва от претенцията си тя да упражнява
родителските права. ТвърдеН.та на въззивника за лош морален облик на майката,
поради употреба на алкохол, наркотици и/или упойващи вещества, както и поради посещеН.в
неподходящи заведеН.с детето и установяване на връзки с неподходящи лица не се
подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Със заключеН.та на
допуснатите в първоинстанционното производство експертизи, категорично е
установено, че при нея липсват признаци на наркотична зависимост, както и на
абстинентна симптоматика, като липсват доказателства, от които да се направи
извод за проблемна или системна употреба на такива. Отделно от това, показаниятана
свидетеля Б.в голямата си степен не се кредитират от съда, тъй като съдържат
негови оценки и предположеН., както и споделеното му от въззивника, като нямат
никаква доказателствена стойност в тези си части. В резултат на свои лични
впечатлеН.този свидетел описва посещението от въззиваемата и детето в заведение,
където работела позната на същата и малолетната, когато придружавала майка си,
си играела с внучката й, които събития са се случили година преди разпита на
свидетел, проведен на 16.12.2019 г., т. е. преди месец декември 2018 г.
Свидетелят сочи, че в заведението били водени и други деца, както и че, след
като въззивникът се възпротивил на това детето да бъде водено там, въззиваемата
преустановила посещеН.та си там месеци преди предявяването на исковата молба.
Настоящият съдебен състав не счита за необходимо да коментира твърдеН.та в
жалбата, за облика на лицата посещаващи посоченото заведение (пияници и
безделници), доколкото от една страна, свидетелят Б.се определя като постоянен
посетител на същото заведение (респективно – притежава същите характеристики),
а от друга – в тази му част показаниятасе основават на преценката на този
свидетел за характеристиките на основните му клиенти и поради това нямат никаква
доказателствена стойност. Несъмнено е, че свидетелите установяват възприетите
от тях факти в предмета на доказване по делото, като всички техни изявлеН.които
не пресъздават факти или не попадат в предмета на доказване по делото не следва
да бъдат изобщо обсъждани като ирелевантни на спора.
Съобразно изложеното, тези оплакваН.в жалбата, се
опровергават от събраните в производството доказателства, или представляват
произволни твърдеН.на въззивника, които не се подкрепят от доказателствата по
делото, поради което не следва да бъдат зачетени от съда при произнасяне по съществото на спора.
В този смисъл, въззивникът не е установил своята
по-голяма пригодност да упражнява родителските
права по отношение на малолетното дете. Неговите усилия са изцяло
насочени да установи, че майката е с по-нисък родителски капацитет, а не към
установяване на действителН.интерес на малолетната във връзка с предмета на
спора. Оценявайки събраните доказателства, първоинстанционН.съд дал приоритет
на майката най-вече с оглед това й качество, пола и ниската възраст на детето и
полаганите непосредствени грижи за отглеждането му. Настоящият въззивен състав
счита, че родителския капацитет на страните и към настоящия момент не е съизмерим,
като отчита лошите родителски практики на бащата, изразени в желанието да
дисквалифицира майката като пригоден родител чрез системно отправяни обвинеН.,
включително и пред настоящия съдебен състав, при изслушването му.
Зачетените при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК не
обосновават различни правни изводи. Същите се изразяват в това, че жилищните
условия на въззивника са подобрени, като само по себе си, горното обстоятелство
не е достатъчно за да обуслови основателност на жалбата. Горните обстоятелства
относно родителския капацитет на въззиваемата и липсата на установени вредности
за детето в семейната й среда, е достатъчно за да се даде приоритет на майката,
като и въззивН.т съд приема, че с предоставянето на родителските права на нея
интересите на детето ще бъдат защитени по-добре.
ВъззивН.т съд отчита и заявеното от страните при
изслушването им. За разлика от въззивника, при своето изслушване, въззиваемата
акцентира върху необходимостта от регулярни контакти между бащата и детето,
които тя стимулира в обем, по-голям от определеН.с обжалваН.съдебен акт. Самото
дете не е изслушвано от съда, поради ниската си възраст, и според изложеното в
социалН.доклад, то не е изразило желание във връзка с местоживеенето си.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема,
че понастоящем липсват доказателства за твърдеН.интерес на малолетната Н.от
уважаване на насрещната искова претенция, респективно на въззивната жалба на нейН.баща.
Напротив, малолетната се нуждае от стабилност и сигурност в живота си, както и
от пълноценни контакти с двамата си родители, каквито биха й били осигурени при
отглеждането й от майката. Едновременно с това, съобразно анализа на
доказателствената съвкупност, малолетната е привързана и към двамата си
родители, изградила е доверителни и емоционални връзки с всеки от тях, като
липсват доказателства за значително по-голямата й привързаност към бащата, респективно
установен интерес за нея от промяна на създалото се фактическо положение по
отглеждането й.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивН.съд в правилността на
обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на същото с материалН.закон,
както и съществени процесуални нарушеН., допуснати в производството пред
ПървоинстанционН.съд. Решението е мотивирано, като правните изводи
кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства
са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на
доказване.
Съобразно изложеното настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата на първоначалН.ответник
и при липсата на жалба от другата страна, въззивН.съд намира, че липсва
самостоятелно обжалване на съдебН.акт досежно издръжката за малолетното дете и
определеН.т му режим на лични отношеН.с бащата, като същите се обжалват
единствено с оглед жалбата и претенцията на бащата да упражнява родителските
права.
По
разноските :
Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на
деловодни разноски от страните, като не дължи служебно произнасяне по този
въпрос. Отделно от това, предвид характера на спора – спорна съдебна
администрация-такива не се дължат. В този случай, разноските, сторени от родителите,
следва да останат в тяхна тежест. Правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК.
Съдебното решение в случая обуславя от правилото за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата родители и
затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №67892/12.03.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 22129 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданко отделение, 80 състав в обжалваните части относно мерките за
упражняване на родителските права по отношение на детето Н.и местоживеенето му.
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна
жалба, пред ВърховН.касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването на преписите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………