№ 1448
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502288 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „ГН Агро“ ООД, ЕИК
*********, чрез процесуалния представител адв.А. П., , против Решение
№2078/08.06.2022г., постановено по гр.д. № 13010/2021г. по описа на РС-
Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на “Агроник 2015”
ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 9427.63 лева с ДДС,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за обработка на
земеделска земя от 31.10.2019 г. и Приложение № 1 към него, за която сума е
издадена фактура № ********** от 29.12.2020 г., както и сума в размер на
942.76 лева - неустойка за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1459.92
лева – разноски в производството.
В жалбата се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Развити са оплаквания,
че по делото не са изяснени основните параметри на сключения между
страните договор за обработка на земеделска земя-вида, обема на свършената
работа и върху кои земи е осъществено твърдяното от ищеца-оран,
продълбочаване и мулчиране.Поддържа,че от сключения между страните
договор не ставало ясно дали дължимата от жалбоподателя сума касае
заплащане на гориво за заредената от ищеца селскостопанска техника или за
осъществена земеделска обработка.Така въпреки липсата на предмет на
1
договора, респ. на конкретно възложена работа , първоинстанционният съд
вместо да констатира неговата нищожност е уважил предявения иск.
Жалбоподателят твърди,че и от ангажираните по делото доказателства не е
установено ищецът да е извършил твърдяната обработка на земеделска земя,
за която дейност претендира да му бъде заплатено процесното
възнаграждение.Твърди,че ангажираните от ищеца свидетелски показанията
са недопустими, с оглед забраната на чл.164,ал.1 и сл ГПК ,относно
установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква
писмен акт, установяване на обстоятелства, за доказването на които законът
изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лв., а издадената от ищцовото дружество фактура не доказва
наличието и параметрите на облигационната връзка и не е основание за
плащане на исковата сума.С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски и за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна,в който се поддържа, че решението е правилно , не страда от
релевираните във въззивната жалба пороци и се настоява да бъде потвърдено
с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
“Агроник 2015” ЕООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.с чл.266,ал.1 от ЗЗД и
чл.92,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника „ГН Агро“ ООД, ЕИК 20107133, да
му заплати сумата в размер на 9427.63 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по сключен между страните на 31.10.2019г. договор за
обработка на земеделска земя и Приложение № 1 към него, както и сума в
размер на 942.76 лева - неустойка за забава.
За да постанови обжалваното решението, първоинстанционният съд е
приел, че между страните е съществувало валидно търговско
правоотношение на основание сключен между тях на 31.10.2019г. договор за
изработка, по силата на който ответникът е възложител, а ищецът е приел със
свои сили и средства да извърши обработка на селскостопанска земя,
допълнително посочена от възложителя, срещу платимо от последния
възнаграждение в размер от 11827,63 лева с ДДС.Обсъждайки събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоиинстанционинят съд е приел
за категорично установено по делото , че ищецът е изправна страна в
правоотношението , като е извършил обработка на земеделски земи в село
П.М. и село П.П. по начин, който е възложен от ответника, като работата е
приета без възражения. Тъй като от страна на възложителя не са ангажирани
2
доказателства, че е изплатил дължимото възнаграждение въпреки настъпилия
падеж на задължението на 12.01.2021г., е осъдил неизправната страна- „ГН
Агро“ ООД, ЕИК 20107133 да заплати на ищцовото дружество исковата сума
в размер от 9427,63 лева, ведно с неустойка за забава в размер от 942,76 лева,
дължима по т.5.1 от договора , съставляваща 10 % от неизплатеното в срок
възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи
на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите му.
Въз основа на установената фактическа обстановка правилно районният
съд е оценил доказателствения материал по делото и е стигнал до извод за
основателност на предявените искове.
Неоснователни са оплакванията в жалбата , че по делото не са изяснени
основните параметри на сключения между страните договор за обработка на
земеделска земя, изпълнение на задължението от страна на ищеца и размера
на дължимото възнаграждение.
Горните релевантни за правния спор обстоятелства са установени
категорично по делото от приетите по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства , от които е документално установено на 31.10.2019 г.
са сключили писмен договор, по силата на който ищецът “Агроник 2015”
ЕООД е приел да извърши със свои сили и средства обработка на посочена от
възложителя „ГН Агро“ООД селскостопанска земя, срещу платимо от
възложителя възнаграждение в размер от 11 827,63 лева с ДДС, което според
посоченото в договора е формирано от заредените литри гориво описани в
приложение №1,неразделна част към договора. В т.5.1 от договора е
предвидено също, че при забава от страна на възложителя за заплащане на
дължимото възнаграждение , дължи неустойка на изпълнителя в размер на
0,5% на ден върху неиздължената сума, но не повече от 10% от нея.
Показанията на разпитаните по делото свидетели –И.Г.Т. и Д.С.П. на
ищцовата страна и свидетеля А.Т. на ответната страна, единодушно и
непротиворечиво установяват , че в края на 2019г. и началото на 2020 г. от
служители на ищцовото дружество е извършена обработка на земеделски
земи, находящи се в село П.М. и село П.П. ,Община Нова Загора по поръчка
на ответника.Представител на възложителя е бил на място и е показал
площите и границите на имотите, които следва да обработят работниците на
ищеца , като не е имал възражение по извършената от тях работа.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на
свидетелските показания. Доказването на фактите и обстоятелствата по
изработване на възложеното от изпълнителя или както е в случая – на
извършената обработка на земеделската земя , представляват обстоятелства,
относими към изпълнението на поето договорно задължение. В разглежданата
хипотеза писмената форма на договора е за доказване на изпълнението, а не
форма за действителност на сделката, от която произтича задължението.
Забраната за ползване на свидетелски показания за доказването на
изпълнението на страните по договора за изработка е ограничена до
3
погасяване на паричното задължение за плащане на възнаграждението, ако
договорът е сключен в писмена форма - чл.164, ал.1,т.4 от ГПК или ако
договорът е на стойност в размерите по чл.164, ал.1,т.3 от и липсва изрично
съгласие на страните за събиране на гласни доказателства по чл.164, ал.2 ГПК
. За изпълнение на задължението от страна на изпълнителя, касаещо
извършените фактически действия във връзка с изпълнението на договора,
законодателна забрана за събиране на свидетелски показания не е въведена.
Освен горното в случая приложение намира и разпоредбата на чл. 164, ал. 2
от ГПК. С исковата молба и в първото по делото съдебно заседание ищецът е
поискал допускането до разпит на двама свидетели, който да установят
изпълнението на задълженията по договора. С отговора на исковата молба и в
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответното дружество не се е противопоставил на допускането на поисканите
свидетели, като от своя страна е поискал допускането на един свидетел, които
да установят направените възражения в отговора. При това положение следва
да се приеме, че ответникът е дал изричното си съгласие за допускане на
поисканите свидетели от ищцовата страна. Следователно в частта им,
касаеща извършените фактически действия от страните във връзка с
изпълнението на договора, показанията на свидетелите са допустими и следва
да бъдат ценени от съда наред с останалите доказателства.
При тези доказателства по делото въззивната инстанция обосновава
правния извод, че ищцовото дружество “Агроник 2015” ЕООД, е изпълнило
задълженията си по договора за изработка, както е извършило в края на 2019г.
и началото на 2020 г. обработка на земеделски земи, находящи се в село П.М.
и село П.П. ,Община Нова Загора по поръчка на ответника,а за извършената
услуга ищцовото дружество е издало и фактура №**********/29.12.2012г. на
обща стойност 9427,63 лв. с ДДС. Няма данни по делото изработеното да не е
съгласно поръчката на възложителя ( чл. 258 от ЗЗД), да не е годно за
обикновеното или за предвиденото в договора предназначение( чл. 261, ал. 1
от ЗЗД), да не е престирано в срок или да не е предадено изработеното на
поръчващия (чл. 264ал. 1 от ЗЗД).
От заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ се
установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводните
регистри на ищцовото дружество “Агроник 2015” ЕООД,като не е
осчетоводена и заплатена от ответното дружество.Без правно значение по
делото е обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил издадената от
ищеца фактура за дължимото по договора възнаграждение, с оглед
установеното по делото изпълнение на задълженията от ищеца и приетата без
възражение работа от възложителя. Нередовното водене на счетоводството
представлява неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от
други нормативни актове, уреждащи задълженията му към фиска, но по
никакъв начин не влияе върху възникването и изпълнението на задължението
му по договора за изработка. За пораждането на това задължение е без
значение дали ответникът го е осчетоводил или не, затова от обстоятелството,
че задължението не е отбелязано в счетоводството не може да се направи
извод, че то не съществува.
4
От ответника и чиято е доказателствената тежест в процеса не са
представени доказателства и не се твърди, да е заплатил дължимото по
договора на ищеца възнаграждение в размер от 11827,63 лева. Възражението
на жалбоподателя, че от договора не ставало ясно дали процесната сума касае
заплащане на горивото за заредената от ищеца селскостопанска техника или
за осъществена земеделска обработка е неоснователно. Обективираната от
страните в договора воля е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване, а
именно, че посочената сума представлява дължимото от възложителя
възнаграждение за извършената от изпълнителя обработка на земеделската
земя, като с оглед свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД е без значение за
правния спор как е формирана и посочена като крайна цената в договора- на
база заредените литри гориво или по друг начин – например на декар
обработваема площ.
Така с неплащането на падежа на дължимото по договора
възнаграждение, ответникът считано от 12.01.2021г. е изпаднал в забава и
дължи на ищеца уговорената в т.5.1 от договора неустойка за забава в размер
на 10% от неизплатената сума, възлизаща в размер от 942,76 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 79, ал. 1 във вр.с
чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл.92,ал.1 ЗЗД са доказани по своето основание и
размер и следва да бъдат уважени.
По изложените съображения и при съвпадане на правните изводи на
двете инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер
от 1000 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2078/08.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 13010/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с.
ОСЪЖДА „ГН Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „А. Екзарх“ № 21а да заплати на “Агроник 2015”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Перла“ № 9, сумата от 1000 лева- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5