№ 224
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110148705 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „..., ЕИК ..., представляван от
Д.Д., със седалище в гр.С..., прехвърлено в търговското предприятие на „....“
АД, ЕИК ... в хода на делото чрез юрисконсулт М.прямо К. К. А. ЕГН:
********** с адрес в Со/адрес/ с назначен по делото особен представител адв.
Р. с искане за постановяване на установително решение спрямо ответника, за
това, че дължи на ищеца по договор за потребителски заем с № CARU-
17252139/ 02.09.2019, сключен с ищеца - сумата от 16 195.85 лева като
вземане за главница, 1 014.20 лева като вземане за възнаградителна лихва за
периода от 05.07.2020 г. до 05.12.2021 година, сумата от 2 389.41 лева като
вземане за мораторна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 16.01.2022 г. и
законната лихва за забава от датата на сезиране на съда със заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
Излага се, че съгласно договорките между страните в задължение на
кредитодателя е било да отпусне в заем общ сума от 20 000.00 лева със срок
на изплащане от за 27 месеца, считано от датата на сключване на договора
02.09.2019г. до 05.12.2021г. по погасителен план, в който са отразени
падежите на месечените вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Размерът на месечните вноски е равен от 984.05 лева, в които са
включени годишен процент на разходите. Определена е и такса ангажимент,
1
срещу плащането на която договорът се сключва при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове, която такса се заплаща при усвояване на кредита
– удържана сума в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Твърди се, че лихвеният процент по договора е фиксиран за срока на
договора с начална дата за изчисляване датата на подписване на договора при
допускането, че в годината има 365 дни. Излага се, че заемната сума е
преведена по банкова сметка на длъжника, посочена от него. При горното и
на основание на чл. 3 във връзка с чл.4 от Договора е възникнало задължение
за погасяване на усвоената сума на 27 месечни вноски, всяка от по 984.05
лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. По
смисъла на сключено между ищеца и ответника споразумение за отсрочване
на погасителни вноски и на основание т. 1 размерът на месечната погасителна
вноска и срокът на кредита са се изменили съобразно нов ПП, обективиран в
споразумението, а именно брой на погасителните вноски 27 с нов размер на
вноската от 984.05лева.
Навежда се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10% като ЛП
от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а ЛП в сила от 1 юли са приложими за второто
полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
договора с № CARU-17252139 на 05.07.2020 г., като към тази дата са били
погасени 6 месечни вноски и на основание чл. 5 вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ е станало изискуемо в пълен размер при просрочи на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 05.08.2020 г.
С тези твърдения се желае решение на съда за установяване вземанията
на ищеца на договорно основание по договор с № CARU-17252139/
02.09.2019г. и спазване на процедурата по чл.47, ал.5 от ГПК, за които е
2
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4286/2022г по описа на РС – София и , а именно за сумите: 16195.85
лева - главница, 1014.20 лева възнаградителна лихва за периода от
05.07.2020г. до 05.12.2021г., 2389.41 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.08.2020 до 16.01.202г. ведно със законната лихва,
считано датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на
вземането. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от назначения особен
представител, с който се излага, че искът е неоснователен – не се доказва
изискуемостта на вземанията да е настъпила и да е съобщена на длъжника,
оспорва се размерът на отпусната в заем сума; навежда се недействителност
на договора на основание чл. 10 от ЗПК – шрифт и формат не по – малък от
12. При горните твърдения се желае решение за отхвърляне на иска като не се
ангажират доказателства и не се оспорват ангажираните от ищеца.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и
изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От ч.гр.дело с № 4286/2022г. по описа на СРС се установява, че за
сумите по исковото дело е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 14.02.2022г.
в полза на ищеца, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, с оглед на което е предявен и иска по настоящото дело.
Спорни по делото са всички факти включително и обстоятелството дали
е налице валидно възникнало заемно правоотношение между страните. В
процесния случай процесният договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), тъй като се касае за предоставяне на кредит
под формата на заем (чл.9, ал.1, предл.1 от ЗПК), заемателят е физическо
лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, т. е. е "потребител" по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК, а заемодателят е юридическо лице, което предоставя кредита
в рамките на своята професионална или търговска дейност, съответно
представлява "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК или процесният
договор е с характер на потребителски кредит по смисъла на ЗПК.
3
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК (в
редакцията му към датата на възникване на исковия договор , ДВ
бр.17/26.02.2019г.) договорът за потребителски кредит е такъв, по който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител
да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е
писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК . За да е действителен освен това че
трябва да е сключен в писмена форма, същият следва да отговаря на
изискванията, формулирани от законодателя в глава втора, раздел първи – чл.
5, разпоредбите на глава трета от ЗПК и по – конкретно чл.10, чл.11, ал.1 и 2
от Закона.
Съгласно чл.5, ал. 1 преди потребителят да е обвързан от предложение
или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или
кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит, която информация съгласно ал. 2 се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити съгласно приложение № 2. Тези формуляри
трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора – чл.5, ал. 5 от Закона.
Според чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за ПК следва да бъдат посочени
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а – чл.9а; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин – чл.10, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
4
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; - чл.11 и не на последно място според разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗПК договорът следва да бъде с шрифт не по – малък от шрифт 12.
В конкретния случай заемодателят не е предоставил нито предложение
за сключване на договора, нито пък попълнен от кредитоискателя единен
европейски формуляр към предложението и договора, което е в противоречие
на чл.5, ал.1 от ЗПК. И най – вече при стореното от ответника оспорване
действителността на договора на основание не спазен шрифт – 12, за което не
се ангажираха доказателства от ищеца, съдът намира, че са налице пропуски
при договарянето и сключване на твърдения договор за заем, които водят до
неговата недействителност като сключен при противоречие с императивни
норми от ЗПК и на основание чл.20, ал.1, предл. първо и чл.22, ал.1 от ЗПК
същият следва да се приеме за недействителен и не пораждащ права и
задължения между страните по него.
Отделно от това съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК кредиторът
следва да докаже, че е предоставил заемната сума било то към датата на
сключване на договора или в по- късен момент, а доказателства и в тази
връзка не бяха ангажирани от ищеца. Не се ангажираха доказателства и
досежно указаната от съда тежест в доклада му по чл.146 от ГПК за размер на
исковите претенции като молбата за ангажиране на такива е постъпила в съда
на 14.12.2023г. или почти седмица след заседанието по събиране на
доказателствата.
С тези съображения настоящият състав приема, че исковете за главница
и акцесорните такива за възнаградителна и законова лихва за недоказани и
като такива неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД на „..., ЕИК
..., представляван от Д.Д., със седалище в гр.С..., прехвърлено в търговското
5
предприятие на „....“ АД, ЕИК ... в хода на делото чрез юрисконсулт М.прямо
К. К. А. ЕГН: ********** с адрес в Со/адрес/ с назначен по делото особен
представител адв. Р. за установяване на вземания спрямо ответника по
договор за потребителски заем с № CARU-17252139/ 02.09.2019 за сумите -
16 195.85 лева като вземане за главница; 1 014.20 лева като вземане за
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 05.12.2021 година;
сумата от 2 389.41 лева като вземане за мораторна лихва за периода от
05.08.2020 г. до 16.01.2022 г. и законната лихва за забава от датата на
сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за парично задължение
по чл.410 ГПК – 27.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
които са предмет на издадена по чл. 410 от ГПК от 14.02.2022г. заповед по
гр.д. № 4286/ 2022г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6