ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. Благоевград , 26.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Петър Пандев
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600047 по описа за 2021 година
Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по частната жалба С. Д. Н. от
гр.Г. Д. и е за проверка на определение № 6030/06.01.2021 год., постановено по нчхд №
520/2020 год. по описа на РС гр.Г. Д.
С цитираното определение РС е потвърдил постановление на районна прокуратура Г. Д. от
26.11.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №307/2020 год. по
описа на РУП гр.Г.Д./пр.пр. №628 от 2020 год. по описа на РП Г. Д./, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Недоволен от така постановеното определение на съда, пострадалия Найденов твърди в
частната си жалба, че атакуваното определение на решаващия съд е неправилно, тъй като
заключението на назначената в хода на ДП техническа експертиза не е пълно и обективно;
че едни и същи експерти за изготвили съдебно психологично-психиатричната /СППЕ/, както
по ДП , така и в производство по Закона за здравето, водено срещу М. Ф. и те са дали
заключение, че Ф. страда от психиатрично заболяване, изключващо вменяемостта му; както
и намира, че в случай на прекратяване на наказателното производство по причина
невменяемост на дееца, то следва да се предприемат мерки по закона за здравето срещу
същият, тъй като е безспорно от събраните по делото доказателства, че Филчев е извършил
обществено опасно деяние. Жалбоподателят Н. прави искане за отмяна на атакуваното
определение на РС, алтернативно-да се разпореди съда да се образува производство за
прилагане на принудителни медицински мерки спрямо М. Ф.
Окръжният съд, след като разгледа частната жалба, атакуваното определение и събраните
доказателства в хода на прекратеното ДП, намира следното:
1
ДП е образувано на 10.06.2020 год. за престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,
за това, че в периода от 17.05.2020 год. до 03.06.2020 год. , при условията на продължавано
престъпление в Г. Д. са отправяни закани за убийство против С. Д. Н. от гр.Г. Д., които
могат да възбудят основателен страх от осъществяването им. Не е привличан обвиняем по
делото, но са събрани гласни и писмени доказателствени средства и са назначени две
експертизи, като от съвкупността на доказателствения материал се установява, че С. Н. и М.
Ф. са братовчеди и живеят в една жилищна сграда. От 17.05.2020 год. поведението на Ф.
спрямо Н. станало силно агресивно, като в определени дни Ф. само отправял закани, но в
други го преследвал с нож /назначена е техническа експертиза на електронен носител и е
наличен снимков материал/, хвърлял предмети по него, следял го, твърдял, че ще го
заколи./през 2015 год. Филчев нанесъл с нож телесна повреда на Найденов/. Поради наличие
на данни за психично заболяване на Ф. /още от производството през 2015 год./, в хода на ДП
е назначена и комплексна съдебно психиатрично- психологична експертиза, която е
установила, че М. Ф. страда от психично разстройство, което се дължи на мозъчна увреда и
дисфункция. Същото е органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство при епилепсия
с голяма давност.Според експертите в предвид актуалното му психично състояние , Филчев
не е годен да дава достоверни показания за фактите и не може да участва в наказателно
производство. Към дата 17.05.2020 год. е разбирал свойството и частично значението на
това което върши, но не е могъл да ръководи постъпките си.
От така установеното по-горе настоящата инстанция намира,че атакуваното определение
следва да се потвърди,но по следните съображения:
Правилни са изводите на районният съд, че събрани доказателства в необходим обем, от
които може да се направи извод, че М. Ф. извършва противообществени прояви- закани за
убийство по отношение на братовчед си С. Н. Наред с това тези закани обективно са могли
да възбудят страх у Н., че ще бъдат осъществени, тъй като при един от случаите Ф. е държал
нож в ръката си, при друг- хвърлял предмети. В предвид, че през 2015 год. Ф. вече бил
нанасял телесна повреда с нож на Н., то у последния основателно е да се приеме, че е
възниквал страх от реализирането на тези закани. Не може да се сподели възражението на
жалбоподателя, че техническата експертиза не отговаря на поставените въпроси. Събрани са
в хода на ДП доказателства в необходим обем, от които може да се направи безспорния
извод, че Ф. е извършил противообществени прояви.
Така в хода на ДП са установени две обстоятелства- че М. Ф. е извършвал
противообществени прояви и, че същият страда от психично заболяване, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.33 от НК- не е наказателно отговорно лице, поради
невменяемост и наказателното производство правилно и законосъобразно е прекратено на
основание чл.24, ал.1 т.1 от НК.
Същевременно обаче, настоящият състав намира за основателни възраженията на
жалбоподателя, че по отношение на Ф. при наличие на горните предпоставки прокуратурата
2
следва да започне производство за прилагане на принудителни медицински мерки по
смисъла на чл.89 и сл. От НПК, което обаче е в прерогатив само на обвинението, които
следва да се самосезират и да отпочнат такова производство.
Водим от гореизложеното,съдът на основание чл.243,ал.7 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6030/06.01.2021 год.,постановено по нчхд № 520/2020
год. по описа на РС гр.Г. Д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3