Решение по дело №864/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 85
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200864
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Дупница, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200864 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 11 от 11.08.2021 г.,
издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 134,
ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/, на АС. М. Г., с адрес: гр. Дупница, ***, с *** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, за
нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва
лично в срок. В жалбата се изтъква, че НП е незаконосъобразно, тъй като е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,
необосновано и постановено след неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че е налице маловажен случай. Иска се НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован при условията на
отказ да получи призовката си, удостоверен по надлежния ред, не се явява и
1
не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и се представлява в съдебно
заседание от редовно упълномощен процесуален представител– адв.
Красимир Петров. В пледоарията си по същество същият анализира
събраните доказателства и закона, като моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 21.07.2021 г., около 10:45 часа служителят на ОДБХ Кюстендил –
свидетеля Ю.Б. и служителят на РУ-Дупница – свидетеля С.М. извършили
съвместна проверка на работещ търговски обект – магазин за хранителни
стоки находящ се в гр. Дупница, ***, стопанисван от жалбоподателката АС.
М. Г.. Проверката била извършена по разпореждане на районен прокурор при
РП-Кюстендил, ТОД-Дупница. Свидетелите се представили на присъстващата
в обекта жалбоподателка, която заявила, че е собственик и стопанисва в
лично качество търговският обект. Била извършена предварително от св. Б.
проверка за регистрация в ОДБХ-Кюстендил на този търговски обект, като
било установено, че такава не е извършена, както на името на жалбоподателя,
така и на друго физическо или юридическо лице, вкл. ЕТ. Било установено от
свидетелите по време на проверката на място, че в обекта се извършва
съхранение и предлагане на хранителни стоки. Било изискано от
жалбоподателката да представи удостоверение за регистрация на търговския
обект по реда на Закона за храните, но такова не било представено от същата
като заявила, че обектът работи от скоро.
За констатациите от проверката бил съставен КП от 21.07.2021 г. от св.
Б., подписан от св. М. и от жалбоподателката без възражения. На същата бил
връчен и препис от протокола. На място след това бил съставен и връчен от
св. Ю.Б. и АУАН № 000130/21.07.2021 г., който бил подписан от него , от св.
М. и от жалбоподателката, която изложила писмено, че обектът е нейна
собственост и работи от скоро в същия. Препис от акта е връчен лично на
същата срещу подпис.
2
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 11 от
11.08.2021 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с
чл. 134, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/, на АС. М. Г., с адрес: гр. Дупница,
***, с *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000,00 лева, за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели – изцяло от изложеното от
свидетелите Б. и М., като наред с това съдът изгражда изводите си за фактите
и въз основа на събраните по делото, вкл. служебно писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност,
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Съдът приема изцяло с
доверие показанията на посочените свидетели, тъй като същите се подкрепят
от приложените по делото писмени документи, не съдържат някакви
драстични и сериозни противоречия за съставомерните обстоятелства и са
логични, последователни и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, в
преклузивните срокове предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН и при строго спазване на установения ред затова. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН и НП, лично на жалбоподателя. Налице е
пълно, точно и ясно описание на нарушението относно всичките му
съставомерни факти. Посочен е коректно автора на същото в лицето на
жалбоподателката.
3
Съдът не намира, че са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които ограничават
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно актуалният текст на чл. 23, ал.1 от ЗХ:Производство,
преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация
или одобрение по реда на закона“, като наред с това в чл. 24 ЗХ е предвидено
допълнително:Българската агенция по безопасност на храните поддържа
на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес
операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция
на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба
при интензивно мускулно натоварване“.
Установеното с разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗХ задължение за
правните субекти, вкл. за жалбоподателя, за регистрация на обект, в който се
извършва дистрибуция на храни в страната е налице. Съобразно посочената
разпоредба производство, преработка и/или дистрибуция на храни се
извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като
компетентен орган за регистрация за целите на Регламент /ЕО/ № 852/2004 е
директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - по
местонахождението на обекта за производство, преработка и/или
дистрибуция на храни. Съгласно §1, т.6 от ДР на Закона за
храните "Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни,
като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
От доказателствата се установява, че от обективна страна на процесната
дата и час жалбоподателката като лице стопанисващо процесния търговски
обект – магазин за хранителни стоки находящ се в гр. Дупница, *** е
извършвала дистрибуция на храни в нарушение и без предвидената в чл. 23,
ал.1 от ЗХ предварителна задължителна регистрация на търговския обект.
Такива доказателства за регистрация на проверения обект не са представени
от дружеството. В този смисъл, макар и по чл. 12, ал.1 от Закон за храните
/отм./ виж и Решение № 83 от 30.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 35 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил.
От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателката Г. с
пряк умисъл, тъй като същата като всеки пълнолетен български гражданин е
4
длъжна да познава и спазва стриктно закона, още повече като лице
извършващо дистрибуция на хранителни стоки в собствен обект е следвала
предварително да предприеме дължимите действия за регистрация на същия
пред ОДБХ-Кюстендил, но вместо това противоправно е дистрибутирала
храни в нерегистриран обект, за който няма данни да е регистриран надлежно
и до настоящия момент и е със Заповед за спиране на цялата дейност от
27.07.2021 г., видно от служебно изисканата от съда справка – л. 29 от
делото.
За това поведение на жалбоподателката няма конкретно и специфично за
тази хипотеза на нарушение на чл. 23, ал.1 ЗХ административно наказание,
поради което приложима в случая е общата административнонаказателна
норма на чл. 134, ал.2 от ЗХ, която гласи следното: „За други нарушения на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е
глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание.“ Неприложима е за конкретния случай
друга по-специална административнонаказателна норма, вкл. и чл. 128, ал.1.
т. 3 от ЗХ. Тази по-специална санкционна норма засяга единствено
невписването на самото лице-нарушител /бизнес оператор, дистрибутор и
т.н./ и предвижда санкция за него когато това лице извършва дейност без то
самото да е вписано в регистъра по чл. 24, ал.1, пр. 1 от ЗХ. Цялата норма на
чл. 128, ал.1, т. 3 е насочена към лицето-нарушител, а не към нерегистриран
търговски обект. Тази административнонаказателна разпоредба е
неприложима, тъй като не съдържа в обхвата си и хипотезата когато обектът,
в който се осъществява дейността, както е в случая, изобщо не е бил
предварително регистриран пред ОДБХ от лицето стопанисващо го и
извършващо дистрибуцията на храни в него. В текста на чл. 24, ал. 1 от ЗХ
двете хипотези за регистрация на бизнес операторите и на обектите са
изрично разграничени със запетая по между им като отделни и различни
правни възможности.
Наложената глоба е определена в минимален размер от 1000,00 лева и не
подлежи на изменение, респ. редукция от съдебния състав.
Липсват каквито и да е предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото случаят не е с по-ниска обществена опасност. В тази насока следва
5
да се има предвид, че и към момента обектът продължава да е със спряна
дейност, като не е регистриран, вкл. и на посоченото в жалбата и в справката
от АНО юридическо лице – ЕТ „***“, с ЕИК *********, което няма данни да
има отношение към обекта и към нарушението осъществено от
жалбоподателката А.Г..
С оглед изложените подробни съображения, съдът приема доводите
изложени от жалбоподателя за неоснователни, както и че следва да потвърди
изцяло обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от процесуалния
представител на АНО адв. Петров. С оглед изхода на делото същото
принципно е основателно. В тази насока по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, в който е посочено, че
между страната и адвоката е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 360,00 лева с ДДС, което е отбелязано, че е заплатено по банков път.
Именно последното е изцяло недоказано от представените по делото
документи. Представено е допълнително единствено Пълномощно за
преупълномощаване на адв. Петров и Удостоверение от ВАдвС, АК-
Кюстендил за адвокатско съдружие. Няма каквито и да е доказателства за
извършен банков превод с посочената по-горе сума и основание, с който да е
бил заплатен договорения адвокатски хонорар от страна на АНО в полза на
представляващия го адвокат Красимир Петров. Изцяло в този смисъл са и
задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
която гласи: „ Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това.“ Всичко това обосновава
неоснователност на направеното акцесорно искане за присъждане на разноски
в полза на АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 11 от 11.08.2021 г., издадено от Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Kюстендил, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 134, ал. 2 от Закона за храните
/ЗХ/, на АС. М. Г., с адрес: гр. Дупница, ***, с *** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, за нарушение
на чл. 23, ал.1 от ЗХ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7