РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК
Постъпила е жалба от „Страйк 1“ ЕООД, в качеството му на длъжник
по и.д. № 45/2018 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова , с район на действие
ПдОС, против изпълнение върху несеквестируемо вземане – получени
целеви субсидии от ДФ Земеделие и прекратяване на производството.
Поддържа, че получените от запора на банковата сметка суми са
несеквестируеми на осн. чл.444, т.8 от ГПК. Твърди че е регистриран
земеделски производител и че постъпилите от запора на тази сметка пари са
субсидии от ДФ „Земеделие“.
Взискателят „Тракия импекс“ ООД поддържа, че жалбата е
недопустима, т.к. длъжникът не е оправомощен да обжалва прекратяване на
производството.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви към жалбата, като счита, че
същата е допустима, но неоснователна. Посочва, че от официалната справка
на ДФ Земеделие не може да се установи, че превода в банкова сметка на
длъжника през м.01.2021г. съставлява земеделски субсидии, които са
несеквестируеми. В този смисъл счита жалбата за неоснователна.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
1
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от
легитимирано лице / длъжник /, подадена е в срок /съобщението е получено
на 29.03.2021г./ и е допустима по следните съображения :
Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в
изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени
изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл.
чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба,
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, отнемането
на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. В
настоящия случай , макар и да не е много ясно формулирано в жалбата, може
да се направи извод, че се обжалва налагане на запор върху вземания, за
които се твърди да са несеквестируеми. Доколкото с изпълнение на запора е
изчерпан предмета на делото, то посочването че се обжалва и прекратяването
на същото е единствено във връзка с възможността за защита срещу
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Съгл. т.1, предл. четвърто
на ТР№ 2/2015, по т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, „длъжникът може да упражни
чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането,
върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок
от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло
несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително
изпълнение. … В случай, че запорът е наложен върху частично секвестируемо
вземане, то срокът за обжалване тече от момента на узнаване“. В случая е
наложен запор върху банкова сметка на длъжника, по която е мислимо да
постъпват както секвестируеми, така и несеквестируеми вземания. Именно
поради тази причина за всяко вземане е необходимо да се изследва произхода
на същото. За изпълнението върху процесното вземане, длъжникът е узнал с
постановлението за приключване на производството поради плащане/на
29.03.2021г./, поради което и това е моментът , в който той може да се
защити. Поради това и подадената жалба се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Видно от материалите по изпълнителното дело, длъжникът Страйк1
ЕООД е титуляр на сметка в Банка ДСК АД. Върху същата е наложен запор
за събиране на вземането по изпълнителния лист. Съдебният изпълнител е
поискал справка от ДФ Земеделие с оглед проверка на молбата на длъжника
да не се изпълнява върху постъпилите по тази сметка плащания, т.к. същите
съставляват субсидии – целеви средства от държавния бюджет /л.114 и л.116
от делото/. На 12.01.2021г. в изпълнение на запора е постъпила сумата,
необходима за удовлетворяване на дълга по делото -1727,58лв.. С писмо вх.
№512/15.01.2021г. Банка ДСК АД уведомява съдебния изпълнител, че всички
преведени по запора средства са постъпили по сметка на длъжника с
наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „СЕПП2020“. Междувременно от
ЗФ Земеделие е постъпила справка за извършените плащания, от която се
установява, че през м.01.2021г. не е извършван трансфер.
2
С оглед на тези данни съдебният изпълнител е приел, че постъпилите по
сметката сума на 12.01.2021г. не са такива, съставляващи целеви субсидии,
поради което и същите са секвестируеми. Наредил е погасяване на
задълженията по делото в общ размер от 1727,59лв. /л.123 от делото/ и с
постановление от 09.02.2021г. е приключил производството.
В кориците на изпълнителното дело, пришита след постановлението за
приключване от 09.02.2021г. и съобщенията до банките за вдигане на
запорите от 15.02.2021г., се намира молба от управителя на „Страйк 1“ ООД,
с вх.№ 1748/08.02.2021г., в която се поддържа, че сумите по запорираната
банкова сметка са несеквестируеми на осн. чл.92 от ЗДБ на РБ и че
получената по изпълнителното дело сума от 1727,58лв. представлява целева
субсидия и моли за връщане на същата. Прилага банкови извлечения, от
които се установява единствените постъпления по сметката са плащания от
ДФЗ, а превода от 11.01.2021г. представлява върната от ЧСИ Стръмски като
несеквестируема сума.
При така установените по делото факти, съдът намира, че изпълнението
върху запорираната сума нарушава правилата на несеквестируемостта по
чл.444, т.8 от ГПК във вр. със ЗДБ на РБ за 2020г. Безспорно е, че сумите,
изплащани като субсидии на земеделските производители от ДФЗ не
подлежат на принудително изпълнение, както и че длъжникът е такъв
земеделски производител, който получава подобни плащания. Спорът е дали
получената от запора на банковата сметка на длъжника сума има този
характер. Видно от извлечението от сметката на длъжника , процесният запор
е изпълнен върху сума, която е върната от друг съдебен изпълнител като
несеквестируема. Самата банка , в своето удостоверение също посочва, че
всички постъпили по сметката суми са целеви плащания от ДФЗ. Средствата,
които ДФ " Земеделие" предоставя по схемите и мерките по ЗПЗП на
бенефициентите, са целеви и са подчинени на режима на средствата от
държавния бюджет, получавани от нефинансовите предприятия за
изпълнението на възложени от държавата дейности и услуги – по чл.96, ал. 1
от ЗДБРБ на 2020 г. Те са несеквестируеми по член 444, т. 8 от ГПК . Ето
защо събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се приеме, че
запорираната сума, постъпила на 12.01.2021г. в размер на 1727,58лв. е
несеквестируема и следва да бъде върната на длъжника.
Подадената жалба против действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението срещу несеквестируема сума се явява основателна
и следва да бъде уважена.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 09.02.2021г. , изд. по изп.д.
№20188190400045 на ЧСИ Л. Мурджанова с район на действие ПдОС, за
3
приключване на изпълнителното дело.
ОТМЕНЯ насочването на принудителното изпълнение по изп.д.
№20188190400045 на ЧСИ Л. Мурджанова с район на действие ПдОС, върху
паричните средства в общ размер от 1727,58лв., от постъпление от
12.01.2021г. от банковата сметка на длъжника „Страйк 1“ ЕООД, ЕИК
20027809, в "Банка ДСК" АД поради несеквестируемост по член 444, т. 8 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4