Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 440
Гр. Габрово, 14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 14.12.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1270 по описа за
2018 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по подаден установителен иск от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.
София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен" No 15 срещу Д.Н.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***5.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи се, че на 06.07.2011г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* и Д.Н.Д., с ЕГН ********** бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит с номер CASH-04593061, въз основа на който между страните възникнала облигационноправна
връзка. По силата на договора заемодателят отпуснал на заемателя сума в размер
на 500.00 лева, като последният се задължил да я върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва (явяваща се добавка, съставляваща печалбата на кредитора)
на 30 седмични погасителни вноски. Длъжникът удостоверил с подписа си в поле
„Удостоверяване на изпълнението", че получил заемната сума.
Ответникът не изпълнил всички свои задължения по
договора и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
настъпил на 15.07.2011г. От следващия ден длъжникът изпаднал в забава и в този
случай съгласно договора се дължало договорно обезщетение за забава (лихва за
забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
03.02.2012г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която била дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на завлението до изплащане на задължението.
Дължала се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано
от падежа на първата неплатена вноска до края на договора. Дължимо било и
уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в
забава.
На 08.07.2014 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД. ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД. ЕИК ********* бил
сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл.99. ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем
ставал цесионерът.
В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК
********* било издадено пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, по
силата на което новият кредитор изрично бил упълномощен да уведомява
длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за
уведомяване, ищецът изпратил писмено уведомление до Д.Н.Д., ЕГН **********, но
пратката се върнала в цялост, като неполучена от адресата. Поради това в
настоящото производство предстояло да бъде връчено уведомление, приложено ведно
с исковата молба.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за
потребителски паричен кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 1276/2016г. по описа на PC Габрово била издадена заповед
за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал в срок
възражение.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено,
че ответникът му
дължи следните
суми:
сумата
500,00 лв. (петстотин лева и 00
ст.) - главница, ведно със законната лихва от 03.06.2018 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението;
сумата
370.00 лв. (триста
и седемдесет лева и 00 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода
от 15.07.2011г.
до 03.02.2012г;
сумата 231.23 лева (двеста
тридесет и един лева и 23 ст.) – лихва за
забава за периода от 16.07.2011г. до 25.05.2016г.,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 2466/06.06.2016 г. по ч. гр. д. 1276/2016 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат
присъдени направените в заповедното производство разноски - 100 (сто) лева -
юрисконсултско възнаграждение и 25,00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и
тези и направени в исковото такива.
2. От страна на ответника:
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
До 08.01.2018г. ответникът по
никакъв начин не бил информиран, че дължи суми на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и никога не бил имал взаимоотношения с
посочения кредитор. От издадената заповед за изпълнение на
парично задължение разбрал, че задълженията му произтичат от
неизплатено задължение по предоставен заем от "БНП Париба" съгласно
договор за паричен заем № CASH-04593061 от 07/11 г., което било цедирано на заявителя на
08.07.2014г., но към 08.01.2018г. не знаел за
извършената цесия и не бил уведомяван за същата. За посоченото задължение не бил получавал покана/уведомление или др. документ за
плащане/, не бил уведомяван за извършената цесия от цедента
"БНП Париба", с когото бил в договорни отношения.
Липсвали данни за
индивидуализация на вземането на "БНП Париба", което било цедирано на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД с ЕИК *********. Процесният договор за цесия не
бил придружен с описано и конкретизирано вземане спрямо конкретния длъжник,
като липсата на индивидуализация се простирала по отношение на размера на
прехвърленото вземане.
Липсвали доказателства
по делото цесията да била съобщена на длъжника нито от цедента, нито от
цесионера, който и не бил оправомощен.
В частта за акцесорните
плащания, а именно за сумата 370,00лв. (триста и седемдесет лева) -договорна
лихва за периода от 15.07.2011г. до 03.02.2012г. и за сумата 231,23лв.(двеста
тридесет и един лева и двадесет и три стотинки) - мораторна лихва за периода от
16.07.2011 г. до 25.05.2016г., била изтекла в негова полза погасителната
давност.
Искането на ответника е да
бъде отхвърлен предявеният иск изцяло, алтернативно, в случай, че бъде счетен
искът за главница за основателен, да бъде отхвърлен в частта касаеща акцесорните вземания относно договорна възнаградителна лихва и лихва за забава, поради изтекла тригодишна
погасителна давност.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл. 9
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във вр. с чл. 240 от ЗЗД; чл. 99 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД относно
претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.
Възражението на
ответника за невръчено съобщение за прехвърляне на вземането е съгласно разпоредбата
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а за изтекла
погасителна давност на чл. 111 от ЗЗД.
2. От фактическа и правна страна:
Не
е предмет на спор, че на 06.07.2011г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на
кредитор и Д.Н.Д., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CASH-04593061. По силата на посочения договор кредиторът
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 500 лева. Същият следвало
да бъде върнат на 29 седмични погасителни вноски, в петък на седмицата, всяка с
размер от 30 лв., с обща стойност на плащанията от 870 лева, при уговорен
годишен процент на разходите от 648,88 %.Падежът на първата погасителна вноска
е 15.07.2011 г., а последната
погасителна вноска, представяваща краен срок за връщане на сумите по договора е
дължима на 03.02.2012 г. Съгласно чл. 3 от договора, месечните погасителни вноски,
които кредитополучателят се задължил да престира на кредитора, съставляват връщане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора (по същността си представляваща възнаградителна лихва). В
чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а
при просрочие на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
С договор за прехвърляне на вземания, сключен на
08.07.2014 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството
му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията на цедента,
посочени в приложение №1 към договора, произтичащи от договори за потребителски
кредити, страна, по които са длъжници, които не изпълняват задълженията си, са
прехвърлени възмездно на цесионера. В параграф 2 от договора е уточнено, че
вземанията, предмет на договора включват погасителни анюитетни вноски по
съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции
/разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които са възникнали и се
дължат, а продавачът е посочил и определил тези вземания в списък - Приложение
1 към този договор. По делото е прието посоченото Приложение 1 към
Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г. към процесния договор за цесия.
С пълномощно "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр. София, в качеството си на цедент е упълномощил ответника - цесионер да
извърши уведомяването на длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. Въз основа на
същото в исковата молба е направено изявление за уведомяване на ответника, в
качеството му на длъжник за сключения договор за цесия, като към същата е
приложено уведомление за прехвърлянето.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: 1. валидно облигационно отношение между ответника Д.Н.Д. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.
София, възникнало от посочения Договор за потребителски паричен кредит с номер CASH-04593061, настъпване на падежа на вземанията, които следва да са в
претендирания от ищеца размер; 2. валиден договор за цесия, с който е
прехвърлено процесното вземане (вземания) от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София в полза на настоящия ищеца по делото и 3. получено
от ответника уведомяване от цедента "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, за извършената цесия.
От събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин наличието на втората предпоставка за уважаването на исковата
претенция, а именно, че вземанията
на кредитора по процесния договор за кредит са цедирани на ищеца със
сочения договор за цесия. Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия има за
предмет прехвърляне на вземане, което следва да съществува, към момента на
сключване на договора и да е прехвърлимо, каквото е принципно имущественото
право. Със сключване на договора, вземането преминава от неговия носител -
цедента върху приобретателя на вземането - цесионера. Към този момент цедента
престава да бъде кредитор, но само във вътрешните му отношения с цесионера, тъй
като по отношение на длъжника, който е трето лице за цесията, договорът няма
действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
От представените по делото доказателства не се
установява, че с договора за цесия от 08.07.2014 г. първоначалният кредитор
"БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е прехвърлил на ищеца "Фронтекс
Интернешънал" ЕАД вземането си срещу ответника, произтичащо от сключения с
него Договор
за потребителски паричен кредит с номер CASH-04593061 от 06.07.2011 г. Вземанията не са описани изрично в
договора за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. Представеното по делото Приложение №
1 към приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г., сключен между
страните по договора съдържа под № 62087 единствено информация за номера на
договора и цифри, съвпадащи с единния граждански номер на ответника. В приложението обаче не е индивидуализирано
прехвърленото право - какъв е предметът му, в какъв размер е и за кой период се
отнася то. В тежест на ищеца е доказване на твърдението му, че има качеството
кредитор на ответника, докато посоченото
приложение № 1 не легитимира ищеца, като носител на претендираните от него
вземания, предвид отсъствието на индивидуализация на същите. Ищецът не е
установил активната си материалноправна легитимация на кредитор, поради което
исковете, предявени от него срещу
ответника по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2466/06.06.2016 г. по ч. гр.
д. 1276/2016 г. на РС Габрово са неоснователни и като такива
следва да се оставят без уважение.
При този
извод, разглеждането на въпроса, дали са налице останалите предпоставки за
уважаването на исковете е безпредметно.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски.
От страна на ответника
няма искане за присъждане на разноски, както и доказателства, такива да са
направени, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Направените от страна на ищеца разноски следва
да бъдат оставени в негова тежест.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ДА БЪДЕ
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***5 ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК:
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен" No 15:
-
сумата 500,00 лв. (петстотин лева и 00 ст.) - главница, ведно
със законната лихва от 03.06.2018 г. /датата на получаване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата 370,00 лв. (триста и седемдесет лева и 00 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.07.2011
г. до 03.02.2012 г;
- сумата 231,23 лева (двеста тридесет и един лева и 23 ст.) – лихва за
забава за периода от 16.07.2011г. до 25.05.2016г.,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 2466/06.06.2016 г. по ч. гр. д. 1276/2016 г. на РС Габрово,
като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 1 от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: