№ 451
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ю.В.И. срещу решение от 26.05.2021 г. по
гр.д. №36684/2020 г. на Софийския районен съд, 39 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу П. на Р.Б. кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за разликата над сумата от 4000,00 лв. до
пълния предявен размер от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се емоционален и психически срив, отчаяние, липса на перспектива за
кариерно развитие, причинени от неоснователно повдигнато и подържано обвинение за
извършено престъпление по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 НК, производството по което е било
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, и за разликата над сумата
от 2300,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в заплатено възнаграждение
за адвокатска защита във вр. с пр.пр. №22494/2012 г. по описа на СРП и образуваните въз
основа на нея съдебни производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че СРС не се е
съобразил с критериите за справедливост - не е съобразил възрастта на ищеца, с жизнения
стандарт на населението и неправилно е приел, че воденото наказателно производство не се
е отразило на кариерното му развитие. Сочи, че следва да му бъде присъдено отделно
обезщетение за неимуществените вреди поради нарушаване правото на жалбоподателя за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Сочи още, че обезщетението за
имуществени вреди следва да бъде присъдено в пълен размер и не следва да бъде прилагана
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Претендира
разноски.
1
Въззиваемата страна П. на Р.Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника П. на Р.Б. срещу решение от
26.05.2021 г. по гр.д. №36684/2020 г. на Софийския районен съд, 39 състав, в частта, в която
са уважени предявените от Ю.В.И. срещу жалбоподателя кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за сумата от 4000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се емоционален и
психически срив, отчаяние, липса на перспектива за кариерно развитие, причинени от
неоснователно повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по чл.206
ал.3 пр.1 вр. ал.1 НК, производството по което е било прекратено поради това, че деянието
не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 14.05.2020 г. до окончателното
изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че СРС
неправилно е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Сочи още, че при определяне размера
на обезщетението съдът не е взел предвид всичките му възражения, както и че присъденото
обезщетение е в завишен размер. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и отхвърли изцяло предявения иск, евентуално - да намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемата страна Ю.В.И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до
посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012
г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на
2
законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е
настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П. на РБ. Отговорността на
държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря
независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ,
държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на
вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на
длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в
конкретния случай - П. на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ,
освен наличие на влязла в сила акт, с който наказателното производство срещу ищеца е
прекратено, тъй извършеното деяние не е престъпление, какъвто в случая безспорно се
установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите,
вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На
репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР
№3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за неимуществени вреди:
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за
справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като
удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността
на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя
на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества
на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на
ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са
само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл
Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по
гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на
ІV ГО на ВКС; Решение №26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС;
Решение №23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно е доказано, че ищецът вследствие на
образуваното срещу него наказателно производство е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и
безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има
свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини,
приятели и въобще с всички, с които има социални контакти.
От показанията на свид. П.Г. се установява, че в резултат на повдигнатото обвинение
ищецът не бил в настроение, избягвал е срещи, отразило му се е психически – изпадал е в
депресивни състояния, бил е отчаян. Свидетелят сочи още, че в годините след това ищецът
не е могъл да си намери работа и да се занимава с нещо пълноценно, не е имал и
самочувствие.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото. Личните
3
впечатления на свидетеля са логични и последователни, изнесените с тях факти относно
личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в
която се е намирал към този момент. Впечатленията на свидетеля са трайни и регулярни,
продължили не само през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди
него. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на
емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип
вреди да свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира
показанията на свидетеля по отношение на твърденията му за нарушаване на
здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в депресивно състояние, тъй като
същите не са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка
между влошено здравословно състояние и повдигнатото и поддържано обвинение.
От ангажираните по делото писмени доказателства е установено безспорно
наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца,
като до момента на влизането му в сила същият е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното производство срещу него в
двете му фази е продължило в период от 3 г. 6 мес. и 1 ден. Следователно не може да се
приеме, че този период надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и
НПК. В този смисъл не е нарушено правото на ищеца за справедливо и публично гледане на
делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС, поради
което и не следва да бъдат разглеждани останалите доводи на ищеца във въззивната жалба,
касаещи присъждане на отделно или общо обезщетение за неимуществените вреди при
нарушаване правото на обвиняемия за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление против
собствеността по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 НК, което е тежко и за което е предвидено
наказание е лишаване от свобода от три до десет години, лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6
и 7 НК и конфискация на имуществото. Наложена му е била мярка за неотклонение
„подписка“.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази както събраните по делото
писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред
близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост,
чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното производство действия
срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е били взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“, и обстоятелството, че е изпитвал стрес, че е станал нервен, че се е
променило отношението му към неговите близки и приятели.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че в
резултата на повдигнатото му незаконно обвинение не е успял да придобие образователно-
квалификационна степен „магистър“ в ТУ – София, доколкото по делото липсват каквито и
да е доказателства за наличието на каквато и да е връзка между процесното обвинение и
соченото обстоятелство. Не е доказана при условията на пълно и главно доказване пряка
причинна връзка между повдигнатото на ищеца незаконно обвинение и кариерното му
развитие, доколкото по делото е установено, че ищецът е управител на няколко търговски
дружества, а и единственото доказателство в тази насока са показанията на разпитания по
делото свидетел, които показания се разколебават от представените по делото договори и от
данните в ТР при АВ.
Несъмнено, каквито са и твърденията на ответника, съдебното минало на
пострадалия е фактор, който също следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но
доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот се
преценява с оглед конкретиката на случая. В този смисъл е и решение №112/14.06.2011 г. по
гр.д. №3782/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Наред това следва да се отчете дали паралелно с
4
процесното обвинение срещу ищеца през същия период е имало висящи и други
наказателни производства, които също са били предмет на обезщетения по други
граждански дела, поради което следва да се съобрази наличието и на други наказателни
производства, които също са допринесли за понесените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура, която също
следва да бъде взета предвид, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 4000,00 лв.
По иска за имуществени вреди:
Вземането за имуществени вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а се
определя на основание на реално претърпените вреди, т.е. на доказаното намаляване на
актива на имущественото на ищеца, като такива вреди могат да бъдат направени разноски
по наказателно дело, по което е постановена оправдателната присъда, както и вреди от
неправомерно задържане на парични суми.
На обезщетение подлежат само действително претърпените вреди, т.е. действително
разходените суми. Разноските, извършени в наказателното производство, подлежат на
репариране, тъй като са пряка и непосредствена последица от повдигането и поддържането
на обвинението. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва
в разноските, които са пряка последица от повдигнатото обвинение и същото подлежи на
възстановяване, но само до разумния и обичаен размер. Съгласно ТР №1/2017 г. на ОСГК на
ВКС, при иск по чл.2 ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че съдът, който е
сезиран с иск по чл.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, е компетентен и следва да разгледа релевираното възражение за
прекомерност на това възнаграждение, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни, а обжалваното с тях решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20124920/26.05.2021 г., постановено по гр.д.
№36684/2020 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6