№ 45
гр. гр. Чирпан , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет
и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200254 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Инициирано е по жалба на М. М. СТ. против Заповед за задържане на лице № 237/
23.05.2021 г., издадена от Ст. Ст. Р.., полицейски орган при 2-ро РПУ гр. Стара Загора.
С жалбата се оспорва Заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени
като незаконосъобразна, тъй като била издадена в изпълнение на съдебно разпореждане по
НОХД № 9804/2020г. по описа на СРС. Излагат се доводи, че в нарушение на Закона
оспорената Заповед за задържане не съдържа фактическите основания за задържането, като
са посочени само правните такива - чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - за установяване на
самоличност.
Твърди се в жалбата, че по горепосоченото дело съдът незаконно му е наложил
мярка за неотклонение „задържане под стража“ с Определение от 06.04.2021г. което
определение съдът сам си е отменил на 26.05.2021г.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично.
Ответникът по жалбата Ст. Ст. Р., полицейски орган при Второ районно
управление на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява, представлява се от
гл.ю.к. ............., който оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните прения се
излагат съображения, че издадената заповед е законосъобразна. Иска се от съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната Заповед
за задържане като законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответната форма и
при спазване на материално-правните и процесулно-правни норми.
1
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с
преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:
На 23.05.2021 г. по време на дежурство на основание чл.72 ал.1, т.4 от ЗМВР в
парк Митрополит Методи Кусев, находящ се в гр. Стара Загора с цел установяване на
самоличност е задържано лицето М. М. СТ.. По делото са приложени Заповед за задържане
на лице № 237/23.05.2021г. – 2бр., Протокол за полицейски обиск, Фиш за спешна
медицинска помощ, Докладна записка, разписка, Разписка за върнати вещи.
С оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена
форма и притежават визираните в чл. 74, ал. 2, т. 1 и т. 3-6 от ЗМВР задължителни
реквизити. Същата обаче е изготвена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като
описаното в нея фактическо основание за издаването и е непълно и не удовлетворява
изискването за мотивираност на актовете. По-конкретно, като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено "за установяване на самоличност", а като правно такова -
чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба урежда хипотезата за задържане на лице
от полицейски орган при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по
начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР. В чл. 70, ал. 1 от ЗМВР са изброени хипотезите, при
които полицейските органи могат да извършват проверки за установяване на лице (за което
има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред (т. 1);
когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство (т. 2); при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната(т. 3); на контролен
пункт, организиран от полицейските органи(т. 4); по искане на друг държавен орган за
оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон(т. 5). В алинея втора на
същия законов текст е посочено, че установяването на самоличността се извършва чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. В случая административният орган е посочил единствено, че задържането на лицето
се налага за установяване на самоличността му, но не е отразил причините, наложили
предприетите действия в тази насока, както и не е посочил защо самоличността на лицето
не може да бъде установена по някой от начините, визирани в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Това
обстоятелство обуславя извод за немотивираност на издаденият административен акт и
представлява съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като е ограничило
възможността на жалбоподателя да разбере защо следва да бъде установена самоличността
му и по какви причини това не може да бъде сторено с някой от останалите способи,
визирани в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Още повече към административната преписка няма
приложени други доказателства сочещи, че за оспорващия се издирва с Телегр.№ 5415/
26.0202021 г. от ГДИН във връзка със задържане и привеждане в Затвор гр. София. Такива
доказателства по делото не са приложени.
Видно от представената по делото Докладна записка безспорно се установява, че
самоличността на лицето е била известна на органите на реда. В нея същите изрично
описват, че става въпрос за лице с име Михаил с прякор „ Бирата „.
2
По изложените съображения съдът намира, че заповед № № 237/23.05.2021г.е
издадена в нарушение на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, предвид непълното
описание на фактическото основание за издаване на същата, което е довело до ограничаване
правото на защита на задържаното лице.
На следващо място, съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и неговата цел.
Задържането за срок до 24 часа е принудителна административна мярка, която в
зависимост от случая би могла да има предупредително-възпиращ или преустановителен
характер и се предприема с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или
прекратяването на вече започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици.
Фактическият състав по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР дава възможност полицейските органи да
задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по
начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР. Т. е. приложението на тази мярка предполага липса на
възможност да се идентифицира самоличността на лицето по реда и начините, предвидени в
чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, а те са следните: чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по
друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Убеждаващото въздействие на трите
способа за идентифициране самоличността на проверяваните лица е с еднакъв интензитет,
като административният орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени кой от
способите да приложи, но когато единият от способите не може да се приложи, следва да се
предприемат действия за установяване самоличността на лицето по някой от другите
способи. Касае се за ограничаването на правото на свободно придвижване, гарантирано с
Конституцията, обуславящо приложението на мярката при стриктно спазване на
предпоставките на закона - при невъзможност да се идентифицира самоличността на
проверяваното лице в случаите и по начините по чл. 70 от ЗМВР. Тежестта да докаже, че
установяването на самоличността на жалбоподателя по някой от способите по чл. 70, ал. 2
от ЗМВР не е било възможно, е на административния орган, но доказателства в тази насока
не са ангажирани. Както бе посочено в представената Докладна записка безспорно се
установява, че самоличността на лицето е била известна на органите на реда. В нея същите
изрично описват, че става въпрос за лице с име Михаил с прякор „ Бирата „ , не е посочено
съществувала ли е възможност да се съберат сведения от граждани с установена
самоличност, които познават лицето, респ. наличен ли е бил друг способ, годен за събиране
на достоверни данни.
От всичко изложено следва, че оспорващият е бил задържан, без способите за
установяване самоличността му по чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, да са били изчерпани.
От всичко изложено следва, че оспорващият е бил задържан при липса на
предпоставките, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, тъй като цитираната разпоредба е
приложима, когато самоличността на лицето не може да се установи по начините, описани в
чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, а в настоящия казус възможността за установяване на самоличност без
съответните документи от ЗБЛД изобщо не е била изследвана от административния орган.
Това от своя страна обосновава извода за издаване на атакуваната заповед при неспазване на
изискванията на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обсъждане на възраженията на
заинтересованите граждани. Нарушението на цитираното административнопроизводствено
правило е съществено, тъй като при неговото съблюдаване е съществувала реална
възможност за установяване самоличността на лицето, без ограничаване на правото му на
свободно придвижване, а тя по същество е била и известна на органите на реда. Това от своя
страна е довело до постановяване на оспореният акт при липса на материалноправните
предпоставки за това.
3
В обобщение на изложеното съдът намира, че атакуваната Заповед за задържане на
лице № 237/ 23.05.2021 г., е издадена от компетентен административен орган, но в
нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и неговата
цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице per. № 237/ 23.05.2021 г., издадена от Ст.
Ст. Р., полицейски орган при .............., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е
заповядано задържането за срок от 24 часа на М. М. СТ. с ЕГН ********** с адрес
.................. със съдебен адрес- ..............
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
–Стара Загора в 14 - дневен срок, считано от днес за присъстващите / ответната страна / и от
получаване на съобщението за неприсъстващите / жалбоподателя и РП Стара Загора ТО
Чирпан /.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4