М О Т И В И : На подсъдимия С.Д.Б. *** е предявено обвинение за това, че
на 05.12.2013 година, в гр. Габрово, от производствено помещение на ТПК ”Балкан”, намиращо се на ул.”Софроний Врачански” №**, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - дамско портмоне с намиращи се в него лична карта на името на М.Т.К.,
дебитна карта № ***, издадена от
Банка „Пиреос” АД - София на името на М.К., дебитна
карта номер ***, издадена от
„ЦКБ” АД на името на А.Ц.К. ***, парична сума в размер на 2 лева, семейни
снимки и лични документи - всичко на
обща стойност 32 лева, от владението на М.Т.К. ***, без нейно съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1
във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.”а”от НК.
На подсъдимия С.Д.Б. е предявено и обвинение и за
това, че в периода от 18.05 часа на 05.12.2013 г. до 00.11часа на 06.12.2013 г.,
в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, в съучастие /като
подбудител/ с подсъдимите М.Л. и Г.У. на АТМ, намиращо се на ул.”Христо
Смирненски” №1, обслужвано от „ЦКБ” АД и АТМ, намиращо се на ул.”Стефан
Караджа” №2, обслужвано от „Райфазенбанк” АД, използвал ПИН-код и дебитна карта
№***, издадена от Банка „Пиреос” АД - София с титуляр М.Т.К. от гр. Габрово,
без съгласието на титуляра за осъществяване на две транзакции на суми по 400
лева, чрез които получил сума общо в размер на 800 лева – престъпление по
чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
На подсъдимия Г.Ф.У. от гр. Габрово е предявено
обвинение за това, че в периода от 18.05 часа на 05.12.2013 г. до 00.11 часа на
06.12.2013 г., в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление в
съучастие /като извършител/ с подсъдимите С.Б. /подбудител/ и М.Л. на АТМ,
намиращо се на ул.”Христо Смирненски” №1, обслужвано от „ЦКБ” АД и АТМ,
намиращо се на ул.”Стефан Караджа” №2, обслужвано от „Райфазенбанк” АД,
използвал ПИН-код и дебитна карта №***, издадена от Банка „Пиреос” АД - София с
титуляр М.Т.К. от гр. Габрово, без съгласието на титуляра за осъществяване на
две транзакции на суми по 400 лева, чрез които получил сума общо в размер на
800 лева – престъпление по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
На подсъдимия М.Е.Л. от с. Драгановци, община
Габрово е предявено обвинение за това, че в периода от 18.05 часа на 05.12.2013
г. до 00.11 часа на 06.12.2013 г., в гр. Габрово, при условията на продължавано
престъпление в съучастие /като извършител/ с подсъдимите С.Б. /подбудител/ и Г.У.
на АТМ, намиращо се на ул.”Христо Смирненски” №1, обслужвано от „ЦКБ” АД и АТМ,
намиращо се на ул.”Стефан Караджа” №2, обслужвано от „Райфазенбанк” АД, използвал
ПИН-код и дебитна карта №***, издадена от Банка „Пиреос” АД - София с титуляр М.Т.К.
от гр. Габрово, без съгласието на титуляра за осъществяване на две транзакции
на суми по 400 лева, чрез които получил сума общо в размер на 800 лева –
престъпление по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание и тримата подсъдими заявяват, че са получили препис от обвинителния
акт и че разбират предявените им обвинения. Правят признание на вината си и
изразяват съжаление за извършеното.
Производството по делото е разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК и в частност по чл.371 т.2 от НПК.
С протоколно определение от 23.03.2015 година, след
предварително изслушване на подсъдимите, на основание чл.371 т.2 от НПК съдът е одобрил изразеното им
съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещо лице и е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимите без да
се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, на основание чл.372 ал.4 от НПК.
От
съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство доказателства,
съпоставени с направените от подсъдимите самопризнания, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Тримата
подсъдими се познават от ноември 2013 година, като често са се виждали в
заведение - клуб „Риск”- Габрово, където подсъдимият Б. предлагал различни вещи
за продажба. И тримата са осъждани, с основно образование и без постоянни
трудови доходи.
Подсъдимият
С.Б. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Той е осъден за
тежки умишлени престъпления с влезли в сила
присъди по нохд № 766/2004 г. на РС - Габрово, присъда по нохд №
765/2004 г. на РС - Габрово и присъда по нохд № 61/2004 г. на РС - Габрово,
като на основание чл.25, ал.1 от НК му е било определено общо наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.27, ал.2 от НК това наказание
е било присъединено към наказанието по присъда по нохд № 79/2001 г. по описа на
ОС - Габрово, с която е осъден на седем години лишаване от свобода. Видно от
данните по делото е, че Б. е изтърпял наказанието от дванадесет години лишаване
от свобода на 22.09.2013 година.
От 2005
година св. М.К. работи като машинен оператор в ТПК ”Балкан” гр. Габрово,
помещаващо се в сграда на ул.”Софроний Врачански” №**. Входната врата, намираща
се на партера, се заключвала и достъп до вътрешността на сградата можел да се
осъществи след позвъняване на звънец. Работното място на свидетелката се
намирало на третия етаж. В близост до машината й, завеса отделяла мястото,
предназначено за личния й багаж. Там тя държала дрехите си в гардероб, а
дамската си чанта оставяла върху фотьойл.
На
05.12.2013 година свидетелката М.К. била на работа, като както обикновено
оставила чантата си на посоченото място. През деня тя се намирала на втория
етаж на сградата, където изпълнявала трудовите си задължения. В обедната
почивка тя се качила на третия етаж, взела от портмонето си пари и оставила
същото в чантата си. След това, до приключване на работния ден в 19.00 часа
свидетелката продължила работата си на втория етаж и не е проверявала личните
си вещи.
Около
13.30 часа на същия ден св. С.П. се отзовала на позвъняване на външния звънец
на сградата. Там бил подсъдимият С.Б. След като му отключила, той я уверил, че
иска да се срещне с управителката по повод на някаква загубена вещ – мобилен
телефон. Свидетелката го пуснала да влезе, като след него отново заключила
входната врата. След това, с асансьора, двамата се изкачили до втория етаж. Там
свидетелката оставила подсъдимия сам на площадката и влязла в производственото
помещение, за да потърси управителката. Подсъдимият забелязал, че етажа е
празен, открил обособената гардеробна до машината на св. К. Взел портмонето й
от дамската й чанта и го укрил в себе си, като след това се върнал обратно на
площадката. Там се срещнал с управителката св. Д.Б. Показал и мобилен телефон,
за който заявил, че е намерил. Свидетелката проверила да не е на някой от
работещите и след като се уверила, че не е, го върнала на подсъдимия. След това
го изпратили до входната врата, отключили му и Б. напуснал сградата с
откраднатото портмоне на св. К. Последната, като приключила работа, открила
липсата на портмонето от чантата си. В него е имало пропуск за ТПК ”Балкан”,
личната й карта, дебитна карта с №*** на името на А.Ц.К., издадена от ЦКБ”АД,
карта за магазин „СБА”, касови бонове, семейни снимки, банкнота от 2 лв. и
монети, бележка с ПИН код и дебитна карта с №***, издадена от банка „Пиреос” АД
- гр. София на името на свидетелката за обслужване на разплащателна сметка, по
която превеждали трудовото й възнаграждение.
Късният
следобед на същия ден подсъдимият С.Б. случайно се срещнал с подсъдимите Г.У. и
М.Л. и св. Н.Б. Показал им откраднатите дебитни карти и ги помолил да изтеглят
от тях колкото може пари. Обещал им да им плати за това. Движили се с лек
автомобил като спрели на площад Гарата. Подсъдимите отишли до АТМ, намиращо се
на ул.”Христо Смирненски” №1. Подсъдимият Б. дал на подсъдимия Л. двата броя
откраднати дебитни карти и листчето с ПИН код. След това се отдалечил от
мястото и отишъл да ги изчака в автомобила, където бил и св. Н. Подсъдимите Л. и У. видели, че едната карта е
на името на М.К., но не се отказали да я използват. В 18.05 часа на посоченото
АТМ, обслужвано от „ЦКБ” АД подсъдимият У. сложил в устройството дебитната
карта на името на М.К., набрал информацията за ПИК кода и осъществил успешна
транзакция за теглене на сума от 400 лева. Двамата подсъдими взели изтеглената
сума и след това я предали на подсъдимия Б. Той им дал по 100 лева, а така също
дал сума от 100 лева и на св. Б., след което заедно прекарали вечерта в заведението
„Риск”. В ранните часове на 06.12.2013 г. подсъдимият предложил на другите
двама подсъдими отново да опитат да изтеглят пари с дебитната карта на св. К. Отишли
в района на Автогара Габрово, където се намирал банкомат на ”Райфазенбанк” АД.
Около 00.05 ч. подсъдимият Г.У. осъществил успешна транзакция с картата на К.,
като изтеглил от нея сума от 400 лева. Към момента на теглене на сумата с него
до банкомата се намирал подсъдимият Л., а подсъдимият Б. се бил отдалечил на
известно разстояние. След осъществяване на транзакция тримата подсъдими
напуснали мястото, като Б. отново дал на другите двама по 100 лева. Дебитните
карти останали при подсъдимия У., който ги изхвърлил. След това се върнали в
заведението „Риск”, където подсъдимият Б. дал 100 лева на св. Б.
На
06.12.2013 година в 08.05 часа св. М.К. постила офис на банка „Пиреос” АД, за
да блокира дебитната карта и там разбрала за извършените с нея транзакции за
общо в размер на 800 лева.
От
заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвено на ДП, се установява,
че стойността на вещите, предмет на кражбата от св. К. е общо в размер на 30
лева, като в нея не е включена отнетата банкнота от 2 лева.
Горната
фактическа обстановка е изложена в обвинителния акт. Подсъдимите изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Признават, че са извършил деянията, за които им са предявени обвинения. Съдът
констатира, че тази фактическа обстановка се установява и се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства - писмени, гласни и
веществени. Съдът констатира, че всички доказателства са събрани по предвидения
в НПК ред и от тяхната съвкупна преценка, съпоставени и със самопризнанията на
подсъдимите безспорно се установяват извършените от тях престъпни деяние.
При установената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказано, че подсъдимият С.Д.Б. е
осъществил както от обективна така и от субективна страна престъпния състав на
чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за което
съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
От обективна страна безспорно
се установява, че на 05.12.2013 година, в гр. Габров, подсъдимият е отнел
дамско портмоне с намиращи се в него вещи и дебитни карти /подробно описани по-горе/
на обща стойност 32 лева от владението на св. К. без нейното съгласие с
намерението да ги присвои, като деянието е извършил при условията на опасен
рецидив – чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, обективиран от неговите
действия, свързани с отнемането на чуждите вещи и последващото му отношение към
тях.
От доказателствата по делото
безспорно се установява и, че подсъдимият Б. е осъществил както от обективна,
така и от обективна страна престъпния състав на чл.249, ал.1 във вр.с чл.26,
ал.1 и чл.20, ал.3 от НК, за което съдът го призна за виновен и му наложи
наказание.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият Г.У. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на чл.249, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен и му
наложи наказание.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият М.Л. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на чл.249, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен и му наложи
наказание..
От обективна страна безспорно
се установява, че в периода от 18.05 часа на 05.12.2013 г. до 00.11 часа на
06.12.2013 г., в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие помежду си, като Б. в качеството на подбудител, а другите двама
подсъдими като извършители на АТМ, намиращо се на ул.”Христо Смирненски” №1,
обслужвано от „ЦКБ” АД и АТМ, намиращо се на ул.”Стефан Караджа” №2, обслужвано
от „Райфазенбанк” АД, използвал ПИН-код и дебитна карта №**, издадена от Банка
„Пиреос” АД - София с титуляр М.Т.К. ***, без съгласието на титуляра за
осъществяване на две транзакции на суми по 400 лева, чрез които получили сума
общо в размер на 800 лева, като са си я поделили помежду си и със св. Б.
От субективна страна и тримата
подсъдими са действували при форма на вина пряк умисъл, обективиран от тяхното
поведение и действия по използването на дебитната карта.
Относно вида и размера на наложените
на подсъдимия С.Д.Б. наказания за извършените престъпления:
При определяне вида и размера
на наложените на подсъдимия Б. наказания съдът взе предвид следните
обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност: завишената степен на
обществена опасност и на двете извършени престъпни деяния, завишената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, с оглед множеството осъждания
за престъпления от общ характер, извън квалифициращите деянието му като опасен
рецидив. От друга страна съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства направените на досъдебното производство макар и частични
признания, с които е спомогнал за разкриване обективната истина по делото,
изразената на съдебното следствие критичност към извършеното, сравнително
ниската стойност на предмета на извършената кражба, условията способствали
извършване на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, а именно съхраняването на
дебитната карта от титуляра ведно с ПИН кода за нея. Преценявайки тези
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение и на двете престъпни
деяния, поради което и по двете определи на подсъдимия наказания под средния
размер на предвиденото в закона, както следва : за престъплението по чл.196,
ал.1 от НК - наказание от три години лишаване от свобода и за престъплението по
чл.249, ал.1 от НК – наказание от три години лишаване от свобода. За
престъплението по чл.249, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия и комулативно
предвиденото наказание глоба от 300 лева в полза на държавата. С оглед на това,
че производството е проведено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и съобразно
разпоредбата на чл.68а, ал.1 от НК съдът намали така определените наказания
лишаване от свобода с една трета, като осъди подсъдимия за всяко едно от престъпленията
на по две години лишаване от свобода.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Б. общо наказание от
две години лишаване от свобода, като на основание ал.3 от същия член присъедини
изцяло и наложеното наказание глоба от 300 лева в полза на държавата.
От приложения по делото бюлетин за съдимост на подсъдимия Б.
се установява, че с присъда №334/16.07.2014 г. постановена по нохд № 458/2014 г.
на Габровски районен съд същият е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2
във вр.с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29 и чл.26
от НК на шест години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на
27.11.2014 година. Деянието е извършено на в периода 12.11.-12.12.2013 г.
Видно
от горното е, че деянията по настоящата присъда подсъдимият е извършил преди
влизане в сила на присъдата на РС- Габрово. С оглед на това съдът на основание
чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия общо наказание по
настоящата присъда и по присъдата на РС - Габрово, като му наложи по-тежкото, а
именно това по присъдата на ГРС в размер на шест години лишаване от свобода,
като на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини към така определеното общо
наказание изцяло и наказанието глоба от 300 лева в полза на държавата.
На
основание чл.60, ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи наложеното общо
наказание от шест години лишаване от свобода подсъдимият Б. да изтърпи
първоначално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим.
Съдът,
с оглед всички данни по делото, намира, че с така определеното общо наказание
ще се постигнат по най-ефективен начин целите на личната и генералната му
превенции, визирани в чл.36 от НК. С оглед на това не прилага разпоредбата на
чл.24 от НК и не увеличава определеното общо наказание.
От
данните по делото е видно, че е започнало изпълнението на наказанието по
присъдата на ГРС, поради което съдът на основание чл.25, ал.2 от НК приспадна
от определеното общо наказание изтърпяната част по тази присъда до привеждане в изпълнение на настоящата
присъда.
По
отношение вида и размера на наложеното на подсъдимия Г.Ф.У. наказание:
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия У. наказание съдът взе
предвид следните обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност:
завишената степен на обществена опасност на деянието, немалкият размер на
получената чрез престъплението сума. От друга страна като смекчаващи
отговорността обстоятелства отечете направените от подсъдимия признания на ДП с
които е спомогнал за разкриване обективната истина по делото, изразеното
критично отношение към извършеното, условията спомогнали извършване на
деянието, а именно съхраняването на дебитната карта от титуляра ведно с ПИН
кода за нея. Обсъждайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което определи на подсъдимия наказание към минималния размер на предвиденото
в закона, а именно от две години лишаване от свобода. Съдът наложи на
подсъдимия и комулативно предвиденото наказание глоба в размер на 300 лева в
полза на Държавата. С
оглед на това, че производството е проведено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и съобразно
разпоредбата на чл.68а,ал.1 от НК съдът намали така определените наказание
лишаване от свобода с една трета, като осъди подсъдимия на една година и четири
месеца лишаване от свобода.
От
приложения по делото бюлетин за съдимост на подсъдимия У. се установява, че с
присъда №334/16.07.2014 г. постановена по нохд № 458/2014г. на Габровски
районен съд същият е осъден за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 във вр.с
чл.194, ал.1 във чл.26 от НК във вр.с чл.55, ал.1 т.1 от НК на четири месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието за срок от три години. Присъдата е влязла в сила
на 27.11.2014 година. Деянието е извършено на в периода 12.11.-12.12.2013 г.
Видно
от изложеното е, че деянието по настоящата присъда подсъдимият е извършил преди
влизане в сила на присъдата на ГРС. С оглед на това съдът на основание чл.25,
ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия У. по настоящата присъда
и по присъдата на ГРС общо наказание, като му наложи по- тежкото, а именно това
по настоящата присъда от една година и четири месеца лишаване от свобода. На
основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини към така определеното общо
наказание изцяло и наказанието глоба от 300 лева в полза на държавата.
Съдът,
с оглед данните по делото, като взе предвид степента на участие на подсъдимия в
извършване на престъпните деяния, както и данните за личността му намира, че с
така определеното общо наказание ще се постигнат по най- ефективен начин целите
му визирани в чл.36 от НК, поради което не прилага разпоредбата на чл.24 от НК
за увеличаване на същото.
Наложеното общо наказание е до
три години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед данните за неговата
личност съдът приема, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдения не е
наложително реалното му изтърпяване. С оглед на това съдът на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия У. общо наказание
“лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По отношение вида и размера на
наложеното на подсъдимия М.Е.Л. наказание:
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът взе предвид тежестта на извършеното престъпно
деяние, завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия с
оглед предишните му осъждания за престъпления от общ характер. От друга страна
съдът като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете направеното на ДП
признание, с което подсъдимият е съдействал за разкриване обективната истина по
делото, критичното му отношение към извършеното, по- ниската степен на участие
в извършването на деянието, условията способствали извършването на същото. Като
прецени тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като определи на
подсъдимия наказание под средния размер на предвиденото в закона, а именно три
години лишаване от свобода, както и му наложи комулативно предвиденото
наказание глоба от 300 лева в полза на държавата. С оглед на това, че производството е проведено
по реда на чл. 371, т.2 от НПК и съобразно разпоредбата на чл.68а,ал.1 от НК
съдът намали така определените наказание лишаване от свобода с една трета, като
осъди подсъдимия на две години лишаване
от свобода.
Видно от приложения бюлетин за
съдимост на подсъдимия Л. е, че същият е осъждан многократно за престъпления от
общ характер. Налагани са му наказания лишаване от свобода, но с оглед изтекла
давност последиците от тези осъждания са заличени. Същият е осъждан за
престъпление по чл.343в от НК с влезли в сила присъди през 2009 година, като са
му налагани наказания пробация с различни по вид пробационни мерки. С оглед на
това и отчитайки степента на участие на подсъдимия в извършването на
престъплението, критичното му отношение към същото, съдът намира, че за
постигане целите на наложеното наказание лишаване от свобода не е наложително същото
да бъде изтърпяно ефективно. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК,
като на това основание съдът отложи изтърпяването на това наказание за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото -. 1бр. СД, намиращо се в запечатан плик в ДП, да се
унищожи след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 от НПК съдът
осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на по
6,70 лева, всеки от тях.
В горния смисъл е произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: