№ 338
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201173 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д-чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Щ. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б. и съдебен
адрес в гр.Б. чрез адв.А.А. АК-Бургас, против наказателно постановление
№24-0431-000564 от 20.12.2024г. издадено от началника на І-во РУ в ОД МВР-
Бургас, с което за нарушение на чл.5 ал.1 т.3 и на основание чл.174 ал.1 т.2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца. На основание Наредба №Із-
2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за това, че обжалваното
НП е постановено в разрез с императивните норми на закона, без да се сочат
кои конкретно и е незаконосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Моли
се съдът да отмени изцяло НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител ЮК.
1
Не се взема становище по жалбата. Не се претендират разноски.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и прецени събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесет дневния срок за
обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов). Видно от посочената в НП дата
на връчването му на жалбоподателя-15.03.2025г (на гърба на лист 5 от
делото), а жалбата е входирана в ОДМВР –Бургас на 21.03.2025г. Подадена е
от легитимирано да обжалва лице и е срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:
На 28.11.2025г, около 01,50 часа, в гр.Бургас, свидетелите К. К. и М. М.
и двамата полицаи в 01–во РУ-Бургас били нощна смяна и обхождали района
на ул.“С. С.“ в близост до спирката на ул.“А.“ в посока бул.“Х. Б.“ когато
забелязали лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 420 СДИ 4 Матик“,
управляван при снети стъкла на прозорците и при силна музика. След като
забелязал полицейската кола водачът на посоченото по-горе МПС започнал да
подава газ и да се ускорява. Полицаите подали светлинен сигнал и спрели
водача на Мерцедеса. При проверка на документите му за правоуправление и
талона за регистрация на МПС усетили, че водачът миришел на алкохол и
поради тази причина му направили проверка с техническо средство Алко-
Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM -0789. В 01,53 часа техническото
средство отчело положителен резултат от 0,90 промили алкохол в издишвания
от водача въздух На водача П. му бил издаден талон за медицинско изследване
№112286 и 7 броя холограмни стикера. Водачът дал кръв за химически анализ.
Видно от Протокола за химическа експертиза за определяна на
концентрацията на алкохол в кръвта №641/28.11.2024г на БНТЛ при ОДМВР-
Бургас било отчетено съдържание на етилов алкохол в кръвта на
жалбоподателя в количество от 0,95 промили.
За показания резултат от техническото средство свидетелят К. съставил
2
в присъствието на водача П. и колегата си М. акт за установяване на
административно нарушение серия АД и бланков №789502 (лист 6 от делото).
В него като правната квалификация на нарушението записал чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП. Водачът П. получил екземпляр от акта, който прочел и подписал без
възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в 3 дневния срок по
чл.44 ал.1 ЗАНН.
На базата на акта и протокола за химическа експертиза на 20.12.2024г
административнонаказващият орган началника на 01-во РУ-Бургас издал
аткуваното наказателно постановление №24-0431-000564, в което добавил и
резултата от кръвното изследване. Независимо от това правната квалификация
отново била по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
На основание чл.174 ал.1 т.2 на жалбоподателя П. били наложени две
кумулативни санкции –глоба в размер на 1000 лева и временно лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и М.. Двамата са
очевидци на нарушението и пряко и непосредствено са възприели
управлението на автомобила от жалбоподателя както и показанията на
техническото средство Алко-Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM -0789.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –началник сектор в ОДМВР-Бургас РУ 01 –
Бургас, който към 20.12.2024г е бил оправомощен да издава НП. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице-полицай в 01-во РУ-Бургас, който
безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения на този закон. Административнонаказателното производство е
3
образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Съдът счита за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. В АУАН е подчертано качеството на
свидетеля М. като такъв, който е присъствал при установяване на
нарушението –очевидец. Свидетелите не са компетентни да дават мнения за
обработката на мястото откъдето е взета кръв за химически анализ на
жалбоподателя- дали е станало със спирт или с друга течност. По отношение
на мястото където е констатирано нарушението, същото е индивидуализирано
в достатъчна степен и не буди съмнение, че това е станало на ул.“С. С.“ в
посока бул.“Х. Б.“ независимо от посоката изток-запад. Жалбоподателят е
управлявал МПС и е бил следван от полицейския автомобил, тъй като е имал
намерение да избегне проверката, подаден му е бил светлинен сигнал и е бил
спрян по този начин. Съдът не намира съществено да са били накърнени
правата на жалбоподателя досежно описанието на мястото на нарушението и
механизма, по който е било извършено.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП предвижда, че водач на
моторно превозно средство, който управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 промили до 1,2 промили включително са наказва с глоба от
1000 лева и се лишава от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в
чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП наказания, следва да бъде установено наличието на
алкохол у водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.1 т.2 от ЗДвП–„Глоба“ в размер на 1000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 12 месеца, които размери
са точно определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване
им.
4
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателя е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложените му наказания са правилно и законосъобразно
индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представител на административнонаказващия орган не се е явил и не е
поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.9 от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0431-000564 от
20.12.2024г. издадено от началника на 1-во РУ в ОД МВР-Бургас, с което на
Щ. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са
наложени наказания глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, а на основание Наредба
5
№Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6