Решение по дело №342/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Жалбоподателят „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД – град Велико Търново, чрез ***К. от ВТАК, обжалва ревизионен акт №Р-04000421004731-091-001 от 02.02.2022 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение №53 от 30.05.2021 година на директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП. С него приходната администрация установява допълнителни задължения за ДДС в размер от 12 961, 64 лв. в едно с лихви от 7 279, 69 лв.

В жалбата са релевирани твърдения за нищожността, респ. незаконосъобразността на оспорения акт. Сочи се, че неправилно данъчната основа е определена по реда на чл.122 от ДОПК предвид липсата на доказателства за основанията по чл.122, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК. Липсват доказателства за неполучени и неотчетени приходи, погрешно е приета основата за облагане във връзка с извършени регистрации на МПС в ОДМВР. Възможно е част от услугите да са извършвани безвъзмездно, Не е анализирана себестойността на съответните услуги, а са приети някакви ориентировъчни цени. Липсват доказателства за получени приходи в патримониума на дружеството. Подробни съображения се развиват от процесуалния представител на дружеството в приложените писмени бележки по делото. Претендират се разноски, като се прави възражение срещу размера на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП” – Велико Търново отрича основателността на жалбата, като реферира към своето решение и към аргументите, развити в представената при първото разглеждане на делото писмена защита. И тази страна претендира разноски.

Следва да се отбележи най - напред, че делото се разглежда за втори път от настоящият съд.

С решение №5136 от 24.04.2024 година, постановено по АД №10413/2023 година по описа на ВАС, състав на този съд отменя по реда на касационното производство решение №170 от 25.09.2023 година, постановено по АД №470/2022 година по описа на АСВТ и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ.

Видно от мотивите на решението, които са лаконични, изложените от административния съд аргументи били взаимно противоречиви и необосновани от необходим съвкупен анализ на доказателствата. Крайните салда на сметката, по който се отчитали приходи от услуги от регистрации на МПС за две години, не съответствали на сумите, които следвало да се отчетат от РЛ. Не били съпоставени събраните договори, пълномощни, заявления и прочие, предоставени от ОДМВР със съдържанието на справките, изготвени от органите на администрацията. Не е коментирано и прилагането на основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, вписано в решението на ответника. Необосновано е кредитирано и заключението на ВЛ по ССчЕ досежно редовно воденото счетоводство на РЛ. Всичко това според ВАС е довело до необоснованост на изводите и оттам до съществени процесуални опущения. Дадено е указание при новото разглеждане на делото съдът да се съобрази с мотивите на въпросното решение на ВАС.

Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като частично потвърдения от ответника ревизионен акт пряко го засяга неблагоприятно. Освен това ВАС не се е позовал на недопустимост на решението и не го е обезсилил, като за този порок тази юрисдикция е длъжна да следи и служебно - чл.218, ал.2 от АПК.

Настоящата инстанция намира, че ревизионният акт отговаря на изискванията за форма по чл.120 от ДОПК, като от друга страна същият е издаден от компетентни по степен и материя приходни органи, надлежно овластени за издаването му.

Производството по издаване на РА започва с възлагане на ревизия. От законовото изискване на чл.112, ал.1 от ДОПК следва извода, че актът, с който се задвижва това производство, е заповед за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия не се създават права или задължения и не се засягат законни интереси на ревизираните субекти, а само се поставя началото на ревизионните действия и след приключването на които се издава ревизионен акт. Въз основа на нея, обаче, започват действия по ревизиране и издаване на ревизионен акт. Като начало на производството, заповедта за възлагане на ревизията, следва да отговаря на определени законови изисквания. Следва да бъде издадена от компетентен орган – този по чл. 112, ал. 2 или чл. 134, ал. 1 от ДОПК и да има изрично посоченото в чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Органът, възлагащ ревизията, следва да определи ревизирания субект, ревизиращите органи, срок за извършване на ревизията, ревизираните данъчни периоди и вида на ревизираните задължения, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства се извършва с нова заповед за възлагане на ревизия, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ДОПК. Неспазването на изброените по-горе изисквания води до незаконосъобразност на извършените въз основа на тях действия, съответно до незаконосъобразност на развилото се на тази база производство по издаване на ревизионния акт.

В процесният случай всички правила, разписани в разпоредбите на чл.112 и чл.119 и чл.120 от ДОПК са спазени, като актът е издаден като електронен документ, подписан с КЕП от органът, възложил ревизията и имащ това правомощие и ръководителят на ревизията. При служебната проверка на ЗВР, РД и РА съдът констатира, че електронните документи са подписани с валидни квалифициране подписи, като впрочем това обстоятелство не се и спори. При това положение следва да се приеме и, че актът е формално законосъобразен, като отговаря на изискванията по чл.120, ал.1от ДОПК.

Всъщност този извод се потвърждава и с оглед изслушаната при първото разглеждане на делото повторна СТЕ, както и от информацията, получена по реда на чл. 192 от ГПК от доставчиците на удостоверителни услуги „Борика“ АД и „Информационно обслужване“ АД. Следва да се констатира и, че липсват мотиви в решението на ВАС, които да са относими към валидността на ревизионния акт и към дейността на съда по установяването на спазването на формата при издаването му на плоскостта на обстоятелството, че същият е електронен документ, подписан с квалифициране електронни подписи.

При тези обстоятелства съдът констатира, че РА е валиден, като издаден от оправомощени органи по приходите, които имат процесуална и материална компетентност затова, като са спазени изискванията на чл.112, ал.2, т.1, чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК.

По същество:

Както се установява от оспорения акт и мотивите на решението на ответника, в хода на ревизионното производство, след анализ на събраните доказателства са направени следните констатации, а именно:

Дружеството извършва икономическа дейност, която се изразява в размножаване, изготвяне на документи и други специализирани офисни помощни дейности, като за целта стопанисва обект на ул. Слънце във Велико Търново. Преди възлагането на производството са извършвани проверки за установяване на факти и обстоятелства, като субекти на тези проверки са били както самото дружество, така и наетите по трудово правоотношение три лица, а именно Е. Д., С. Д. и Р. Д. /които са свързани помежду си по смисъла на §1, т.3, буква „а“ от ДОПК/.

В хода на ревизията са ценени само доказателствата, относими към предоставяните от РЛ услуги по първоначална регистрация, пререгистрация и дерегистрация на МПС, принадлежащи на трети блица.

В резултата на събраните от ОД на МВР – В.Търново доказателства /договори, пълномощни, заявления, декларации и прочие/ е установено, че през 2014 година управителят на дружеството и наети от него лица в качеството си на пълномощници на трети лица, но за сметка на дружеството, са извършили общо 852 услуги по регистрация на ППС, през 2015 година са извършени по същия начин общо 1285 услуги по регистрации на ППС, а през 2016 година общо 1257 регистрации. Освен от самите пълномощни, събрани от ОД на МВР – В.Търново,обстоятелството, че услугите са предоставяни от дружеството се потвърждава и от обясненията на Р. Д., Е. Д. и С. Д., както и от дадените от управителя обяснения.

От предоставените от самото дружество счетоводни регистри /главни книги, оборотни ведомости, отчети по сметки, по които се отчитат приходите от стоки и услуги/ е установено, че отчетените за 2014 година приходи от предоставяне на услуги, представляващи регистрация на ППС са от 15 348 лв., за 2015 година тези приходи са от 5190, 75 лв., а за 2016 година са от 11 651, 50 лв.

За да свържат броя на предоставените услуги с посочените приходи, органите по приходите в хода на производството са изискали обяснения за механизма на ценообразуване. Управителят Д. дава обяснения, че няма ценоразпис, а цената на всяка услуга се индивидуализира въз основа на определени фактори. Дадени са и примерни плаващи цени /промяна на регистрация между 10-20 лв., първоначална регистрация-от 20 до 50 лв., прекратяване – от 5 до 10 лева, съдействие за повторно издаване на СР на МПС от 5 до 10 лв./.

При извършени насрещни проверки на част от контрагентите на дружеството, са посочени приблизителни цени, вариращи от 10 до 50 лева.

Предвид посоченото, цените са определени от органите по приходите на базата на преобладаващите такива, които са документирани с данъчни документи, както следва: за съдействие при промяна на регистрация – 30 лв; за съдействие за първоначална регистрация – 30 лв.; за съдействие при прекратяване на регистрация – 10 лв. и за съдействие за повторно издаване на СРМПС – 10 лв. Въпросните данни са обобщени в справки, съставени в хода на предходна ревизия по ЗКПО, които са съставени в електронен вид.

Предвид посоченото, ревизията е приела, че общо приходите от услуги по регистрация, промяна на регистрацията и прочие за 2014 са от 23 073 лв., тези приходи за 2015 година са от 35 940 лв., а за 2016 година са от 35 193 лв., като тези данни се разминават с отчетените от дружеството по сметките от група 70 /приходи/. Съответно отчетени са, както следва: за 2014 година – 15 248 лв.; за 2015 година – 15190, 75 лв.и за 2016 година – 11 651,50 лв.

Прието е, че всъщност са посоченото се вписва в хипотезата на чл.122, ал.1 ,т.2 от ДОПК.

Ответникът, анализирайки представените от дружеството счетоводни документи и регистри е констатирал, че в случая е налице и основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

Анализирайки ги, както и съпоставяйки информацията, почерпена от ЕКАФП на дружеството с писмените обяснения на управителя му досежно цените на услугите, директорът е констатирал, че счетоводната система на предприятието /дружеството/ не осигурява всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, като дава възможност за получаване на аналитична и обобщена информация, която да представя най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети, прилагането на индивидуалния сметкоплан, прилагането на счетоводната политика. Аргументирал е, че както отменения ЗСч, така и действащия за 2016 година такъв закон изискват счетоводното записване да осигурява освен хронологично, и систематично /аналитично и синтетично/ регистриране и съхраняване на информацията от счетоводните документи. Всъщност е прието, че в предприятието не се водят регистри /отделни или комбинирани/, които да осигуряват посоченото синтетично и аналитично отчитане, тъй като няма заведена отчетност по пълномощници и свързаните с осъществяваните от тях конкретни услуги.

Прието е в решението, издадено от ответника по повод на административното обжалване на РА, че ДОПК изрично пердвижда и урежда правната възможност ревизиращите да приложат установения от материалния данъчен закон размер на данъка към определена от тях основа, когато е налице дори и едно от изчерпателно посочените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК.

От преписката се установява, че РЛ е уведомено по реда на чл.124 от ДОПК, че основата за определяне на косвения данък ще се определи по реда на чл.122, като са изискани и декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК.

Предвид отчетените от дружеството обороти от дейността и неотчетените такива за процесните три години /2014 – 2016/, прието е, че към 28.02.2015 година РЛ е реализирало оборот от 52 189, 23 лв. и е подлежало на регистриране по реда и при условията на ЗДДС. Прието е с оглед въпросните обороти от манифестирани и укрити доставки на услуги, че към края на 2015 година и към края на 2016 година не са налице основания за дерегистрацията по ЗДДС.

Както се установява от преписката, а и не се и спори и понастоящем, за отчетната 2014 година са събрани общо 51 фактури, като 47 са за регистрация на ППС, 1 е с предмет смяна насобственост и издаване на ново СРМСП и 3 са с предмет прекратяване на регистрация; За 2015 година са събрани общо 86 фактури, като от тях 81 за услуга по регистрация на ППС, 1 е за пускане на движение на МПС, 3 са с предмет услуги по промяна на собствеността и една е за промана на регистрация на пет МПС. Съответно за 2916 година са събрани общо 60 издадени фактури, като от тях 56 са за съдействие при регистрация на ППС, една е за повторно издаване на СРМПС и три са за съдейдствие при прекратяване на регистрацията.

Фактурираните услуги са повече от издадените фактури, доколкото с някои от фактурите са документирани повече от една услуги.

Ответникът е посочил, че въпреки обективното изследване на цените на предоставените на клиентите на РЛ услуги в периода, за който е било налице задължението на дружеството да се регистрира по ЗДДС, ревизията неправилно е приела, че ДДС следва да се начисли отделно върху констатираните от органите по приходите суми, получени при доставените услуги, доколкото следва да се приложи чл.67, ал.2 и 3 от ЗДДС и се ползва формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС –по правилото под сто, като дължимият данък следва да е от общо 12 961, 64 лв., и върху съответните суми се начислят дължимите лихви. В табличен вид в решението са посочени действителните данъчни основи и допълнително дължими данък за 13 данъчни периода от м.12 на 2015 година до м.12 на 2016 година включително.

В хода на първото разглеждане на делото съдът е допуснал и изслушал съдебно - счетоводна експертиза.

Какви са изводите на съда?

Следва да се посочи, че настоящата инстанция, съобразявайки и указанията на ВАС, намира, че действително е налице основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда следното: „Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;“. От аргументите, изложени в решението на ответника следва извода, че се претендира, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи данъчната основа /в случая това е оборотът за всеки от месеците, обхванати от ревизията/.

Тази разпоредба чрез приложимата си хипотеза овластява приходният орган с процесуалната възможност да установи дължим данък върху данъчна основа, която се определя не по реда на материалния закон, а чрез прилагане на факторите, посочени неизчерпателно в разпоредбата на ал.2.
Видно е от отговорите на ВЛ по изслушаната при първото разглеждане на делото ССчЕ, че Според него счетоводството на дружеството е осъществявано в съответствие с изискванията на чл.4, респ. чл.3 от ЗСч /отм./ и чл.3 от ЗСч. Експертът е приел, че този извод се базира на основание на съставените първични счетоводни документи и съответните хронологични регистри. Съответно въз основа на обортните ведомости били съставяне и ГФО при спазване на съответните изисквания на СС. Според експерта отчитането на приходите и разходите позволява да се определи основата за облагане. В констативно съобразителната част на заключението е посочено, че приходите са отчитани по две сметки /за продажби на стоки и съответно на услуги/,като били налице два аналитични признака за отчитане – приходи от застраховкии приходи от регистрации на превозни средства. Посочени са и съответните сметки, които сочат на отчитаните разходи.

На практика, предвид становището на ответника при първоначалното разглеждане на делото, и предвид указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, настоящата инстанция счита, че спорът е дали констатираната от ВЛ по основната експертиза аналитичност на сметките от гр.70 от сметкоплана на предприятието на РЛ, и по-конкретно на см.703 е достатъчна, за да се приеме, че може от нея да се извлече пълна и достоверна счетоводна информация за характера и вида на отчетените там приходи от предоставени на различни лица услуги. Както съдът констатира по-горе, ВЛ всъщност приема, че аналитичността, която дели приходите в зависимост от вида на услугата /застраховки и комисионни, респ. от регистрации/ е достатъчна, а ответникът в решението си приема, че липсата на първична счетоводна информация, данните от която не могат да се съпоставят с данните например от ЕКАФП и липсата на водена аналитичност по пълномощници, извършили конкретната услуга не осигурява необходимата аналитичност на счетоводните операции.

Съдът не приема изводите на ВЛ в посочената част от изслушаното заключение при първото разглеждане на делото досежно съответствието на така воденото счетоводство с изискванията на закона и съответните стандарти.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗСч /отм., в сила за 2014 и 2015 г./ „Формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.“ Разпоредбата на чл.13, ал.1 от този закон предвижда следното: “Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.“.

Съответно, според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 от ЗСч „При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват: всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;“.

Разпоредбата на чл.24, ал.2 от този закон предвижда следното: „Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.“.

В случая съдът счита, че посочените принципи не са спазени, въпреки становището на ВЛ.

Аналитичността на сметката, по която се отчитат приходите от услуги, следва да е с такива параметри, че да осигурява прилагането към отчитането им на изискванията на приложимия счетоводен стандарт 18, като в случая такава аналитичност липсва и това влияе и на синтетичното обобщено отчитане на стопанските операции, представляващи въпросните услуги.

След като всяка конкретна услуга се предоставя от конкретен и ясно идентифициран служител на предприятието, действащ като пълномощник на получателите на услугите, то е следвало приходите от услугите по регистрация, пререгистрация и прочие, освен по вид на услугата, да се отчитат и по упълномощени лица/служители.

Всъщност, както личи и от обясненията на ръководителя на предприятието, няма утвърден ценоразпис за услугите или конкретно измерими и установими фактори, които да дават алгоритъм на ценообразуване, като от друга страна приходите, получени в брой и отчетени чрез ЕКАФП, не могат да се съпоставят с конкретно предоставена услуга по никакъв функционален критерий. Същото касае и броя на фактурите, издадени от жалбоподателя за въпросните услуги, в които броят на фактурираните услуги не кореспондира с получената от ОДМВР, сектор „ПП“ информация. Впрочем самото ВЛ е признало в открито заседание /лист 71 от АД №470/22 г./, че приходът, отчетен от ЕКАФП не може да бъде проследен дали е извършен във връзка с някаква конкретна услуга. ВЛ освен това признава и, че не може да установи проследимост на отчитането на приходите по касов апарат във връзка с конкретно предоставените по вид услуги. Това означава, че приходите и разходите към тях са признати в разрез с изискванията на посочения стандарт /вж. т.5,1, букви „б“, „в“ и „г“ от този стандарт/. Следователно, така воденото счетоводство не дава точна и вярна информация за параметрите на отчетените приходи от въпросните услуги, които приходи следва да приключват с резултативната сметка, в която се отразява счетоводния резултат /счетоводна печалба или загуба/, подлежащ на данъчно третиране.

Именно поради тази причина и съдът намира, че така воденото счетоводство не осигурява възможност данъчната основа за облагането с ДДС да бъде определена достоверно, като не дава възможност и да се определи достоверно оборота за последователни 12 месеца, с оглед необходимостта от задължителна регистрация по ЗДДС.

Следователно съдът е длъжен да приложи последицата, предвидена в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК, т.е. да приеме, че фактическите констатации в ревизията са верни, тъй като процесуалното условие на чл.124, ал.1 от ДОПК в случая е спазено.

Изслушаното при първото разглеждане на делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза не може да опровергаят фактическите констатации на ревизията.

Всъщност ВЛ е направило извод за проследимостта на паричните потоци и възможността да се определи основата за облагане с оглед изследваните счетоводни регистри, и отразените в тях обороти от приходи и разходи, но съдът констатира, че броят на услугите, отчетени пред ОДМВР и броят им, според представените на ответника фактури, не си съответстват по никакъв начин, като от друга страна и администрацията, и самото ВЛ са посочили, че оборотите по касов апарат също не могат да се обвържат по функционален признак с конкретни операции по услуги. По тази причина съдът не кредитира и отговора на ВЛ на шестия въпрос, тъй като проверката е направена в счетоводството, което не осигурява изискванията за редовност.ВЛ е правило извода си на база на документално отчетените постъпления, които според съда не са меродавните. Не следва да се кредитира заключението и в частта му досежно посочената от ВЛ себестойност на всяка от описаните услуги. Принципно себестойността е понятие, относимо към оценката на активите /вж. §1 т.4 от ДР на ЗСч /отм./, т.4,7 от СС 16, респ. т.8,1 - 8,4 от СС2/, като независимото от съдържанието на понятието в случая изводите на ВЛ са базирани отново на заведената отчетност, като изрично е отбелязано, че разходите не са диференцирани /отнесени/ към различните видове приходи, което е в разрез с изискванията на т.5,1, б.“б“ от СС 18.

Следва в контекста на изложеното да се подчертае, че достоверна оценка на разходите на предприятието за конкретната услуга в зависимост от характеристиките и, е възможна само при наличие на аналитичност, позволяваща към конкретно определение или определяеми приходи да се отнесат релевантните по повод на извършването и разходи.

Други доказателства, които да опровергават фактическите констатации липсват.

Следователно процесуалната разпоредба на чл.124, ал.2 от ДОПК, която следва да се приложи като функция от установеното основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК заставя съдът да приеме за действителни фактическите констатации, съдържащи се в ревизионния акт.

При това положение съдът намира, че правилно с оглед неотчетените достоверни обороти на извършените от РЛ услуги в полза на клиенти на дружеството към края на месец февруари на 2015 година РЛ е доставило услуги, чиито общ оборот е 52 189, 23 лева, т.е. за него е възникнало задължението за регистрация по реда на ЗДДС.

Що се касае до определените в хода на ревизията цени на отделните услуги, то съдът намира, че те са определени обективно и в интерес на самото РЛ, като са съобразени и цените, предоставени от самото лице, както и фактурираните цени на услуги.

За пълнота следва да се констатира, че неправилно ответникът е възприел подхода за определяне на данъка според материално-правната разпоредба на чл.67, ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая става въпрос за данъчна основа, която не се определя по реда на материалния закон. Всъщност дали крайният потребител е заплатил в това си качество данъка е без значение за задължението на доставчика да го начисли и внесе. В случая обаче приложима е разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК и съдът не може да изменя РА във вреда на оспорващия.

Съответно, законосъобразно е прието от ревизията, че размерът на действителните обороти за данъчните периоди за месеците от декември на 2015 година до декември на 2016 е както следва: за м.12.2015 година от 4079, 10 лв.; за м.1.2016 година от 9405, 31 лв; за м.2.2016 година от 5713,96 лв.; за м.3.2016 година [рег. номер].; за м. 4.2016 година от 7196,40 лв.; за м.5.2016 година от 7380, 32 лв.; за м.6.2016 година от 3400,20 лв.; за м.7.2016 година от 4250,20 лв.;, за м.8.2016 година от 5645,55 лв.; за м.9.2016 година от 10 958,70 лв.; за м.10.2016 година от 8844,70 лв.; за м.11.2016 година от 6788, 63 лв.; и за м.12.2016 година от 3074,70 лв.

В заключение следва да се добави, че описаната фактическа обстановка, както и изводите за натрупаните парични обороти от продажби на услуги по регистрация, дерегистрация и прочие на МПС, предоставени от дружеството на трети лица през 2014, 2015 и 2016 години са идентични с направените изводи от АСВТ, които са част от мотивите на решение №285 от 17.11.2023 година, постановено от АСВТ по АД №475/2023 година по описа му, което е оставено в сила с решение №6657/31.05.2024 година, постановено по АД №12185/2023 година по описа на ВАС.

Жалбата е неоснователна е следва да се отхвърли.

Разноски: Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 2271, 71 лв. за настоящото производство, разноски за производствата пред ВАС и АСВТ в общ размер от 5405,35 лв., както и разноски за експертиза, изслушана по негова инициатива в размер от 800 лв. и ДТ за касационното обжалване от 161, 93 лв.

Видно от протокола за проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2024 година, представителят на жалбоподателя прави възражение срещу така претендирания размер на разноските от страна на ответника по делото.

Пред настоящата инстанция ответникът е представляван от юрисконсулт, като му се следва 2221, 71 лв. на основание чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК. Същият размер на юрисконсултско възнаграждение се следва на ответника на основание чл.226, ал.3 от АПК вр. с чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК за осъщественото процесуално представителство пред АСВТ по АД №470/22 година по описа на АСВТ, тъй като по това дело всички процесуални действия на ответника са извършени от процесуалния му представител.

Видно от протокола за проведеното съдебно заседание пред ВАС на 03.04.2024 г. по АД №10413/2023 година, ответникът не е бил представляван от юрисконсулт. При това положение с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 във връзка с §1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161, ал.1 от ДОПК, на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение от 1 666, 28 лв. за касационното производство.

При това положение на ответника се следват общо разноски от 7 071, 63 лв.

 

С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД – град Велико Търново, EИК *********, против ревизионен акт №Р-04000421004731-091-001 от 02.02.2022 година, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение №53 от 30.05.2022 година на директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД – град Велико Търново, EИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите разноски в общ размер от 7 071, 63 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.