Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1517 14.06.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 7303/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Подадена е искова молба от Т.Н.П., ЕГН ********** и К.Л.К., ЕГН **********,*** против ”ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумата от общо 6559 лева обезщетение за имуществени вреди
от ПТП, от които 4410 лева от погиването на МПС и 2149 лева разходи за
погребални услуги, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното
изплащане. Твърди се, че на 15.02.2015г. на главен път София-Варна е настъпило
ПТП, причинено от С.С.Х., при управление на
товарен автомобил Скания, рег. № ********. В резултат на ПТП Л.К.К. е претъпял тежки уреждания, от
които след това е починал. Образувано е съдебно производство, приключило с
влязла в сила присъда, с която Х. е признат за виновен в нарушение на правилата за
движение и причиняване на смърт по непредпазливост. Към датата на ПТП по
отношение на товарния автомобил е била налице валидна застраховка ГО, сключена
с ответника. Водачът на товарния автомобил попада в кръга на застрахованите
лица, поради което застрахователят дължи обезщетение за причинените на трети
лица вреди. Ищците са родители на починалия Л.К. и считат, че могат да претендират
за обезщетение за вреди, свързани със смъртта на ответника. В резултат на ПТП
са причинени вреди на автомобила, управляван от К., който е напълно негоден за
употреба. Вредите са в размер на 4410 лева. Налице са и вреди, представляващи
разходи за погребални услуги, свързани с погребението на починалия в общ размер
от 2149 лева. Ищците считат, че и двата вида имуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от ПТП, поради което подлежат на обезщетяване от
ответника. Моли се исковете да се уважат.
Ответникът е представил писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Заявява се, че ищците
нямат интерес от делото, тъй като искът е подаден преди произнасянето на
застрахователя по застрахователната претенция. Оспорват се всички твърдения за
понесени имуществени вреди. Оспорва се размера на претенцията за мораторна
лихва. Прави се възражение за давност по отношение на лихвата за периода от
15.02.2015г. до 1.10.2015г.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Няма спор, а и се установява от представените официални удостоверения,
че двамата ищци са родители на Л.К.К.. Посоченото лице е починало при ПТП,
случило се на 15.02.2015г. С присъда № 24/06.11.2015г. на Търговищкия окръжен съд по НОХД
№ 182/2015г. подсъдимият С.С.Х.
е признат за виновен в това, че на 15.02.2015г. около 04.30 часа на ПП -1-14
км. 248+500 между язовир Фисека и разклона за с.Черенча, обл. Шумен при
управление на товарен автомобил Скания, рег. № ******** нарушил правилата за
движение – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП като навлязъл в насрещната лента за движение и
по непредпазливост причинил смъртта на Л.К.К., починал на 15.02.2015г. в 12.35
часа.
Следователно с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд на
основание чл.300 ГПК, е установено извършването на посоченото деяние, неговата
противоправност и вината на извършителя. Ясно е, че извършителят, нарушавайки
правилата за движението по пътищата, е причинил смъртта на К.. Доказва се по
несъмнен начин извършването на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Няма спор, че управляваното от Х. МПС е било застраховано по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответния застраховател,
която е била валидна до 12.07.2015г. (номерът на полицата и периодът на
валидност са записани в констативния протокол за ПТП).
Произшествието е станало на 15.02.2015г., при действието на предишния
Кодекс за застраховане (отменен, считано от 01.01.2016г.). Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (нов, в
сила от 01.01.2016г.) за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая,
застрахователната полица е сключена преди влизане в сила на новия кодекс,
самото ПТП също е станало при действието на отменения кодекс, поради което
спорът трябва да се реши при съблюдаване на разпоредбите на КЗ /отм./.
Ищците следователно са предявили пряк иск против застрахователя по
чл.226, ал.1 КЗ /отм/.
Управлявалият застрахования по ГО автомобил шофьор е застраховано лице
по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ /отм./, тъй като е управлявал МПС на правно
основание.
Както беше казано, деликтът е установен с
влязла в сила присъда. От ПТП виновно е причинена смъртта на К., като са
причинени и множество щети на автомобила, управляван от него. Смъртта е пряка
последица от виновните действия на другия шофьор. Ето защо се доказва
основанието на предявените преки искове. Застрахователят по ГО е длъжен да
обезщети наследниците на починалия за претърпените от тях имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП със застрахования автомобил.
Искът за сумата от 2149 лева
обезщетение за вреди, представляващи разходи за погребението на починалия,
макар и доказан в своето основание, понеже разходите за погребението са пряка
последица от ПТП и смъртта на лицето, в крайна сметка трябва да бъде отхвърлен,
доколкото в хода на делото ответникът е заплатил на ищците търсената главница.
За плащането няма спор, то се доказва и от представеното преводно нареждане.
Налице е обаче и претенция за законната лихва върху сумата, считано от
настъпването на ПТП. Доколкото в случая е приложил КЗ /отм./, БРС счита, че
ищците правилно за предявили претенцията, тъй като законна лихва се дължи от
момента на увреждането – чл.84, ал.3 ЗЗД. Промяна в тази насока е направена в
новия КЗ, който предвижда, че застрахователят изпада в забава в определен срок
след като е поканен да плати, но тази правна уредба няма приложение в
настоящата хипотеза.
Следователно дължи се законна лихва от 15.02.2015г. /деня на ПТП/ до
14.01.2019г. /деня на плащането/. В тази връзка следва да се вземе предвид
възражението за частично погасяване на лихвата по давност, направено от
ответника. Вземанията за лихва се погасяват с кратката тригодишна давност
/чл.111, б.“в“ ЗЗД/. Доколкото искът, прекъсващ давността е предявен на
12.10.2018г., следва извод, че за периода от 15.02.2015г. до 11.10.2015г.
законната лихва е погасена по давност. Дължи се лихва от 12.10.2015г. до
14.01.2019г., която, изчислена по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 711.18 лева.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищците сумата от общо
711.18 лева за законна лихва за посочения период, като се отхвърли искът за
периода от 15.02.2015г. до 11.10.2015г.
По втория иск за сумата от 4410 лева обезщетение за имуществени вреди от
погиването на автомобила, съдът намери следното:
Претенцията е частично основателна.
Установява се, че от ПТП са причинени щети по управлявания от Л.К.
автомобил. Тези щети са детайлно описани в протокола за оглед на
местопроизшествието. Изготвената по делото първоначална автотехническа
експертиза също е изброила щетите: откачени предно и задно леви колела, счупено
панорамно стъкло, счупени предна броня, ляв фар и фар за мъгла, силно
деформирана лява страна и леви врати, деформирано арматурно табло и др. Според
експертизата средната пазарна цена на автомобила е 2900 лева. При удара е
деформирано цялото купе на автомобила, ето защо евентуален ремонт не е
икономически целесъобразен. Случаят представлява тотална щета, защото само
смяната на купето би превишила цялата остатъчна стойност на автомобила.
Обезщетението се определя, като от актуалната пазарна цена се приспаднат 25% за
запазени части, т.е. според вещото лице обезщетението се равнява на 2175 лева.
Изготвената повторна автотехническа експертиза е дала заключение, че
остатъчната стойност на подобен автомобил, в движение от 2000г., се равнява на
2700 лева.
Съдът намира, че двете експертизи посочват сходни остатъчни стойности на
автомобила, т.е. не се потвърдиха твърденията на ищците за по-висока цена на
МПС. Следва да се възприеме заключението по първата експертиза, която е
по-благоприятна за ищците, поради което БРС счита за доказано, че остатъчната стойност
на катастрофиралия автомобил е 2900 лева. След като обаче се приспаднат 25% за
запазени части, обезщетението се равнява на 2175 лева.
Според талона на МПС, същото е собственост на двамата ищци, които като
собственици са увредени лица от извършеното ПТП. Те следователно имат правото
да искат застрахователят по ГО на виновния водач да им заплати обезщетение за
погиналия автомобил. Както беше казано, дължи се и законната лихва от деня на
инцидента, но от друга страна е основателно възражението за погасяване на част
от лихвата по давност за периода до 11.10.2015г. Следва решение, с което
ответникът се осъди да заплати на двамата ищци 2175 лева обезщетение, ведно със
законната лихва от 12.10.2015г. до окончателното изплащане. В останалата част
искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищците
са били освободени от такси и разноски, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на БРС такса в размер на 172.96 лева и разноски за експертизи
в размер на 237.33 лева.
Ищците са ангажирали безплатна адвокатска защита, поради което на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът трябва да бъде осъден да заплати на адв. Н.А.Г.
минимално възнаграждение от 532.68 лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Н.П., ЕГН ********** и К.Л.К., ЕГН **********,***
за осъждането на ”Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. да им заплати
сумата от 2149 лева /две хиляди сто четиридесет и девет лева/ обезщетение за разходи за погребални
услуги във връзка със смъртта на сина им Л.К.К. от ПТП, настъпило на 15.02.2015г., виновно
причинено от водач, застрахован по застраховка Гражданска отговорност, поради извършено плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА ”Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. да заплати на Т.Н.П., ЕГН ********** и К.Л.К., ЕГН **********,***
сумата от общо 711.18 лева /седемстотин и
единадесет лева и осемнадесет стотинки/ законна лихва за периода от
12.10.2015г. до 14.01.2019г. върху обезщетението от 2149 лева за разходи за погребални
услуги във връзка със смъртта на сина им Л.К.К. от ПТП, настъпило на 15.02.2015г., виновно
причинено от водач, застрахован по застраховка Гражданска отговорност, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
15.02.2015г. до 11.10.2015г.
ОСЪЖДА ”Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. да
заплати на Т.Н.П., ЕГН ********** и К.Л.К., ЕГН **********,***
сумата от общо 2175 лева /две хиляди сто седемдесет
и пет лева/ обезщетение за причинените щети на собствения им лек автомобил Рено
Меган Сценик, с рег. № *******
в резултат
на ПТП, настъпило на 15.02.2015г., виновно причинено от водач, застрахован по
застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от 12.10.2015г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 2175 лева до 4410 лева, както и за законната лихва за
периода от 15.02.2015г. до 11.10.2015г.
ОСЪЖДА ”Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. да заплати в полза на държавата по
сметка на БРС такса в размер на 172.96 лева
/сто седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ и разноски за
експертизи в размер на 237.33 лева
/двеста тридесет и седем лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА ”Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д.
на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. Н.А.Г., ЕГН **********, член на САК, с адрес ***
адвокатско възнаграждение от 532.68 лева
/петстотин тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.