Решение по дело №4719/2016 на Районен съд - Сливен

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 429

 

гр. Сливен, 18.05.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на осемнадесети април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4719 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове  с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

Предявен е положително установителен за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество от ответника в общ размер на 263.98 лева, от които главница в размер на 228.42 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2014 г. до 31.05.2016 г., мораторна лихва в размер на 35.56 лв.,  изтекла към 06.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение с № 2429/31.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3693/2016 г. по описа на СлРС, както и направените по делото разноски. Претендират се и разноски в настоящото производство.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи на ответното дружество сума в размер на  397.02 лв. главница за ползвана питейна вода за периода от 31.01.2000 г. до 31.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 115.54 лв. начислена до 07.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2010 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 26.50 лв.  Претендира заплащане на разноски по делото.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

   В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който поддържа иска и моли за уважаването му.

  Ответникът се явява лично и моли иска да отхвърли иска, като неоснователен.

  От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

  Не е спорно, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 30.08.2016 г. за което е образувано ч.гр.д. № 3693/2016 г. по описа на СлРС по което е издадена Заповед № 2429/31.08.2016 г. за дължими суми от ответника в размер на 228.42 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2014 г. до 31.05.2016 г., мораторна лихва в размер на 35.56 лв.,  изтекла към 06.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2016 г., както и разноски в размер на 26 лв. по ч.гр.д. № 3693/2016 г. по описа на СлРС.

В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение за недължимост на сумите, поради което е образувано настоящото производство.

Видно от представените фактури за целия исковия период  ищцовото дружество  начислявало служебен разход  за доставка на вода в този обект са начислявани по 10  куб.м., считано от октомври 2014 г. до 15.05.2015 г., а след 16.06.2015 г. има нулев разход, като в забележка е отразен протокол от 16.06.2015 г., а това е протокола, за който страните твърдят че е спряно водоподаването към имота, в резултат на този протокол. Същото е и по отношение на фактурите, като в тях е записано една и съща сума 16.20 лв. пак от април 2014 г. до края на май 2015 г. към която са добавени лихвите, т.е. общо дължимата сума е 263.98 лв. Във всяка една от фактурите в т. 1 е записано „Повреден доставяне на вода” записана е партидата 01462 и старото и новото показание са едни и същи 26 куб.м.

От представената карнета по партидата на ответника се установява че за исковия период, а именно от м.април 2014 г. до края на м.май 2015 г., като на 16.06.2015 г. е отразено в протокол от 16.06.2015 г. и вече показанията са нулеви.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

  Предявеният положително установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е допустим - предявен е търговец, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо дължимостта на вземанията си.

Поради тези съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона обуславящи уважаване на иска.

        Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Разгледан по същество същият е изцяло основателен и като такъв следва да се уважи, предвид следните съображения:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледани по същество исковете са основателни и доказани.

Основното възражение на ответника за недължимост на сумите за посочения в исковата молба периода по-горе е че през 2014 г. са дошли комисия от ВиК, които твърди, че са запечатали водоподаването. Твърди, че до края на 2013 г. е плащал по 3.24 лв. ежемесечно, а през 2014 г. му начислили „много пари”. Твърди следното: „…спряха водата в имота и ми е запечатана от 2014 г.”, поради което намира, че не дължи начисляванията.

По делото са разпитани свидетели – свид. Л., който е инкасатор за този район твърди, че той е обслужвал дома на ответника, а водомера в имота му бил повреден, за което е написал предписание на ответника за смяна на водомера, като до един месец е трябвало да извърши подмяната, но ответника е бездействал и не е извършил указанията. Това указание твърди, че е било в устна форма, тъй като работи от октомври 2014 г. в ищцовото дружество предполага, че и в писмен вид е дадено такова указание на ответника от предния инкасатор. Излага мнение и убеденост, че имота е водоснабден и към датите на отчитане на количествата вода е записал разход по 10 куб. м. вода, тъй като се е позовал на Наредбата, съобразно която се начислява такова количество за един обитател. Разяснява, че този служебен разход се увеличава с годините, като се прибавят още 2 куб.м. при липса на годен водомер. През месец юни 2015 г. служителите на ВиК прекъснали водоснабдяването на процесния имот с протокол и тогава запечатали водомера.

Свид. К., която е дъщеря на ответника твърди, че водата му е спряна още през 2014 г. „… може би юни месец”. Не е имало протокол за сваляне на водомера, който бил пукнат и след една години запечатали водата. Твърди, че не е имало протоколи както за запечатването на водомера, така и указание да поставя нов. Твърди също както предходния свидетел, че в имота нама вода, тъй като още от пролетта са поставили тапа.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника в гр.С., ул.”Ш.” № . през процесния период от време са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Съобразно постановката на т.11а от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК ВКС РБ възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК и съдът следва в производството по чл.422 ГПК да съобрази направените с него оспорвания на вземането. В случая с възражението си длъжникът, настоящ ответник направил оспорване на основанието, от което произтича вземането на кредитора - ищец, посочвайки, че в имота от няколко години нямало водозахранване. Именно във връзка с това, както и с твърдението на ищцовото дружество в исковата молба за служебно начисляван разход за доставка на вода през исковия период, поради повреда в индивидуалния водомер на абоната.

Ищцовото дружество, въпреки изричните указания на съда, инкорпорирани в определението, постановено на основание чл.140 ГПК установи в процеса основанието на предявените претенции, а именно съществуване на вземането, следствие на служебно начисляван разход за вода.

По делото се доказа, че ищцовото дружество е спазило задълженията си, произтичащи от чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи – т.е., че след като е констатирана повреда в индивидуалния водомер на ответника-абонат е направено предписание за отстраняване на тази повреда. Това се установява от карнета и записа срещу 16.06.2016 г. протокол от 16.06.2015 г. по силата на който протокол и двете страни твърдят, че е спряно водоподаването в имота. А същото обстоятелство е отразено и в представените фактури, от които се доказва, че е начисляван разход при повреден водомер и по 10 куб.м. вода месечно, т.е. при един обитател в имота / арг. от чл.24, ал.2, вр.чл.23, ал.5 ОУ на ВиК –С./, като последното обстоятелство не е спорно в процеса, че имота се обитава само от ответника.

Приетите по делото фактури представляват частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила, т.е. удостоверяват изявлението на своя автор - издател, но не обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася удостоверителното изявление – в случая служебно начислен разход при повреда в индивидуален водомер.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените положително установителни искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.

С оглед изхода на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищццовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 437.50 лв., от които 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 77.50 лв. внесена държавна такса.

            Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Водоснабдяване и канализация – С.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти септември” № 27, че А.В.П., с ЕГН ********** ***, дължи сумата от 263.98 лева /двеста шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, от които главница в размер на 228.42 лв. /двеста двадесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2014 г. до 31.05.2016 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. „Ч. К.” № ., мораторна лихва в размер на 35.56 лв. /тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, изтекла към 06.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.д. № 3693/2016 г. по описа на СлРС разноски в размер на 26 /двадесет и шест/ лв.

 

ОСЪЖДА А.В.П., с ЕГН ********** *** да заплати на “Водоснабдяване и канализация – С.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти септември” № 27 сумата от 437.50 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и 50 ст./, от които 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 77.50 лв. представляващи внесена държавна такса.

 

 Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: