Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА и на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 909 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по предявена от Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна касационна жалба срещу решение № 260422/22.03.2021
г. по н.а.х.д. № 4673/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено НП №
23-0000852/09.10.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което на П.В.Г. за нарушаването на чл. 87 т. 2 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП. По съображения, свързани
изцяло с нарушаването на закона – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, се иска решенето да бъде отменено като на
касатора да се присъди и възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в полза на РД „Автомобилна администрация“.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
27.05.2021 г. касаторът Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касация П.В.Г., също
редовно призован, не се явява и не се представлява в заседанието. От
пълномощника му адвокат А.Д. са постъпили писмени бележки с. д. №
7413/19.05.2021 г., в които са изложени съображения в подкрепа на правилността
на атакуваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че въззивното решение следва да се остави в сила.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 30.03.2021 г. /л. 28 от н.а.х.д. № 4673/2020 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 13.04.2021 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
По основателността на касационната жалба тричленният
състав на Административен съд Варна намира следното:
С отмененото от районния съд наказателно постановление
е ангажирана административнонаказателната отговорност на П.В.Г. по чл. 93 ал. 1
т. 1 ЗАвП за нарушаването на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ,
изразено от обективна страна в обстоятелството, че на 14.07.2020 г. като водач
на товарен автомобил – влекач марка „Ман“, рег. № СВ****ВР, категория № 3, извършва по маршрут Добрич – Девня
обществен превоз на товари без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност тъй като издаденото му с № 391173/08.04.2017 г. е било
със срок на валидност до 08.04.2020 г.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е формирал извод за несъставомерност на административното нарушение по смисъла
чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗДвП, тъй като измежду изрично изброените в разпоредбата
документи, при неиздаване на които на водача на моторно превозно средство,
извършващ обществен превоз на товари, се налага административно наказание „глоба“,
не фигурира и удостоверението за психологическа годност като то не попада и в
обхваната от разпоредбата категория „други документи“, които да се изискват от
регламент на европейските институции, от ЗАвП или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.
Съдът е посочил, че приложим за нарушаването на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, според който
водач на автомобил за обществен превоз на товари следва да отговаря на
изискването да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП /това е Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ/ е административнонаказателният
състав на чл. 178в ал. 5 ЗДвП. Тази санкционна норма предвижда наказание глоба
от 500 лв. за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. С тази си редакция разпоредбата кореспондира напълно на
индивидуализираното в процесното наказателно постановление изпълнително деяние,
обективирано в извършването на обществен превоз на товари без водачът да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Съдът неправилно е приел обаче, че при безсъмненото
наличие на доказателства, потвърждаващи извършеното административно нарушение,
не може да извърши преквалифициране по относимия за него административнонаказателен
състав на чл. 178в ал. 5 ЗДвП. Съгласно чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК, приложим
субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН в производствата пред съд по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, въззивният съд може да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
След като по приложимия към случая
административнонаказателен състав на чл. 178в ал. 5 ЗДвП за нарушаването на
индивидуализираното в наказателното постановление изискване на чл. 87 т. 2 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е регламентиран по-нисък размер на
административното наказание „глоба“ в сравнение с този по приложената от АНО
разпоредба на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП, въззивният съд е следвало да измени
наказателното постановление като преквалифицира нарушението по чл. 178в ал. 5 ЗДвП и намали съответно размера на глобата от 2000 лв. по чл. 93 ал. 1 т. 1
ЗАвП на 500 лв. по чл. 178в ал. 5 ЗДвП.
За възможността за преквалифициране на нарушението от
значение е и факта, че съгласно чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗДвП контролът по спазване
на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари и на всички документи, свързани с извършването на превоза,
отново принадлежи на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, какъвто е и съставителят на АУАН № 276630/14.07.2020 г., въз
основа на който е издадено наказателното постановление. Същевременно съгласно
чл. 189 ал. 12 ЗДвП наказателните постановления по този закон се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
случая на основание предвидената в разпоредбата възможност за делегиране на
правомощията министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
е издал приложената по преписката заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с т. 6 на
която е делегирал на директорите на регионалните дирекции „Автомобилна
администрация“ правомощията си по издаване на наказателни постановления за
установени нарушения по ЗДвП.
Отменяйки наказателното постановление наместо да го измени,
районният съд неправилно е аргументирал извода си за незаконосъобразността му и
с нормата на чл. 28 ЗАНН, приемайки че след като наказаният водач се е снабдил
с валидно удостоверение за психологическа годност само два дни след проверката
на контролните органи, то нарушението е маловажно. Напротив, нарушението по
нищо не се отличава от останалите такива от същия вид като без значение е фактът
колко време след проверката водачът се е снабдил с ново валидно удостоверение
за психологическа годност, след като така или иначе в деня на проверката е
управлявал товарния автомобил без да има такъв документ в срока си на
валидност. При зачестилите тежки пътно-транспортни произшествия, включително и
с участието на тежкотоварни автомобили, е абсолютно неоправдано да се приеме,
че нарушаването на изискването на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ без наличието на доказани сериозни извинителни причини за това, обуславящи
незначителна обществена опасност на деянието, може да се подведе под нормата на
чл. 28 ЗАНН.
Като издадено в нарушение на закона касираното решение
следва да се отмени и наместо него следва да се постанови друго по съществото
на правния спор, с което наказателното постановление да се измени в посочения в
предходната част на мотивите смисъл.
Що се отнася до формулираното в касационната жалба
искане за присъждане на разноски под формата на възнаграждение за осъщественото
по делото процесуално представителство от юрисконсулт, то е неоснователно, тъй
като нито в касационната, нито във въззивната инстанция РД „Автомобилна
администрация“ – Варна е представлявана от юрисконсулт като липсват и подадени
писмени становища от такова лице, включително няма данни и касационната жалба
да е изготвена от юрисконсулт.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
№ 260422/22.03.2021 г. по н.а.х.д. № 4673/2020 г. на Районен съд – Варна, с
което е отменено НП № 23-0000852/09.10.2020 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на П.В.Г. за нарушаването на чл. 87 т. 2 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП и
НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000852/09.10.2020 г. на директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Варна като НАМАЛЯВА от 2 000 /две хиляди/
лв. на 500 /петстотин/ лв. размера на наложената на П.В.Г. глоба за
нарушаването на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, при изменение
и на правното основание за налагане на глобата от чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП на чл.
178в ал. 5 ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/