Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.09.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1138 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1138/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.И.У. ЕГН ********** от гр.София срещу
решение №256420
от 28.10.2019 г постановено
по гр.д.№12420/19 г на СРС , 42 състав , в частта , с която е признато
за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.240 ал.1,2 ЗЗД
и чл.99 ЗЗД на „Е.М.“ ЕООД ЕИК ******гр.София срещу Д., че същата дължи сумата
от 11 876,39 лева главница по договор
за потребителски кредит №FL362396 от 21.02.2008 г на „Юробанк И
Еф Джи България „ АД ; и сумата от 2665,26
лева договорна лихва за периода 21.02.2008 г – 31.12.2015 г ; които
вземания са прехвърлени с договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2018
г до окончателното й заплащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.10.2018 г по ч.гр.д.№66140/2018
г по описа на СРС , 42 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на
СРС , тъй като първоинстанционният съд неправилно е разпределил
доказателствената тежест , а ищецът не е доказал исковете си по основание и
размер . По делото не е представен договор за цесия и ищецът не е доказал , че
са му прехвърлени процесните вземания .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор
на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.11.2019 г и е обжалвано в срок на 14.11.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи частично
процесните искове СРС е приел , че е
сключен договор за потребителски кредит №FL362396 от 21.02.2008 г между „Юробанк И Еф Джи
България „ АД и Д., а сметката на последната е заверена със сумата от
20 000 лева .
С договор за
възлагане на вземания от 18.01.2016 г вземанията са прехвърлени на ищеца , като
ищецът е упълномощен да съобщи цесията като пълномощник на цедента . Изпратено
е до ответницата уведомление от 30.01.2017 г и цесията е надлежно съобщена .
СРС е счел , че исковете принципно са доказани .
Доказано е предоставяне на процесната сума , има и частични плащания , а
ответницата не е доказала плащане на процесните суми по погасителни план , които вече са
изискуеми. Според СРС трябва да се приложи 5-годишна погасителна давност ,
което води до извода , че ответницата дължи 11 876,39 лева главница и
2665,26 лева лихви за забава .
Решението на СРС е правилно
като краен резултат , с изключение на част от правната квалификация на исковете.
Основателен е доводът , че въззивника ,
че първоинстанционният съд не е констатирал , че договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016 г не е представен в цялост . С разпореждане от 30.01.20
г настоящият съд указа на ищеца да представи в цялост договора и такъв беше
приет като писмено доказателство . С представения договор за възлагане на
вземания , както и с приложението към
него , пълномощното за съобщаване на цесията и самото уведомление за цесия се
доказва , че процесната цесия е надлежно съобщена на ответницата .
Основателен е доводът , че докладът
на първоинстанционния съд е непълен като не са дадени ясни указания на
ищеца за доказателствената тежест – конкретно кои обстоятелства подлежат на
доказване от негова страна .
Отделно , при наличните данни за
плащания по кредита първоинстанционният съд незаконосъобразно не е допуснал
служебно съдебно-счетоводна експертиза , както и служебно не е извършил
проверка за наличие на неравноправни клаузи по потребителския кредит , при данни за клауза за т.нар.“базов лихвен процент“
/БЛП/ . При евентуално констатиране на неравноправни клаузи без специални
знания на вещо лице съдът не може да изчисли законосъобразно дължимите суми от
ответника .
За отстраняване на всички тези
процесуални нарушения настоящият съд постанови определение от 04.03.20 г ,
включително указа на ищеца да представи
доказателства за формула за образуване на базовия лихвен процент , както и
допусна съдебно-счетоводна експертиза . Доказателства
за формула за образуване на БЛП не са представени от ищеца , а и такива
за този вид потребителски кредити на „Юробанк“ АД не съществуват според
обилната практика на ВКС .
В приетата по делото ССЕ на вещото лице Р.С.
са дадени различни варианти на дължими суми : при прилагане на променливия
лихвен процент или при прилагане на 3-годишна или 5-годишна погасителна давност
. Според настоящият съд следва да се вземе предвид вариант с прилагане на първоначалния лихвен процент от 12,50 % , който
впоследствие само едностранно е повишаван от банката .
Както е посочено в решение №
114/27.06.2012 по т.д.№ 1194/2011 год.; решение №51/04.04.2016 по т.д.№
504/2015 ; решение № 188/09.05.2016 по т.д. № 1787/2014 год.; решение №
26/03.04.2013 по т.д.№ 957/2012 год.; решение № 91/08.07.2015 по т.д.№
1097/2015 год , решение № 6/20.05.2015 по т.д.№ 2332/2014 год.; решение №
211/06.01.2015 год. по т.д.№ 1987/2014 год.; решение № 95/13.09.2016 год. по
т.д.№ 240/2015 год.; решение № 205/07.11.2016 год. по т.д.№ 154/2016 год.;
решение № 165/02.12.2016 год. по т.д. № 1777/2015 год , решение №
235/15.12.2016 год. по т.д. № 1510/2016 год., и др. на ВКС неравноправни са
клаузите в договори за банкови кредити с потребители ако банката има възможности за едностранна промяна на компонентите,
формиращи договорната лихва, вкл. базовия лихвен процент. В самия договор
следва да бъде определена методиката за
изменение на лихвения процент през периода на действие и да бъде конкретизиран
видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти и
промяната да е обвързана с обективни критерии. Ако промяната на лихвения
процент е извършена при необявени предварително и невключени, като част от
съдържанието на договора ясни правила, тя не отговаря на изискването за добросъвестност
. Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от
държавния регулатор. Само тогава търговецът не може да се счита за
недобросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща
се в чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени, обаче, дали
конкретните договорни клаузи отговарят на този критерии за изключване общия
принцип, въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цента, за да може на
свой ред да реагира по най - уместния начин.
В случая клаузата на чл.3 от договора за потребителски кредит е частично нищожна
като неравноправна в частта , в която се дава право на банката едностранно
да определя БЛП , респ.лихвите по кредита. Ищецът не е доказал БЛП да се
формира по формула и въз основа на фактори извън контрола на банката . Затова и трябва да се приложи първоначалния
лихвен процент от 12,50 % , по който има съгласие между ответницата и банката и
е бил известен на ответницата .
Законосъобразно СРС е приложил 5-годишна
погасителна давност за процесните вземания за цедирани вноски по банков кредит ,
в който смисъл е практиката на ВКС - решение №28 от 05.04.2012 г по
гр.д.№523/11 г на ВКС , III ГО , решение №261 от 12.07.2011 г по гр.д. №
795/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение
№103 от 16.09.2013 г по т.д.№1200/11 г на ВКС , I ТО, решение №90 от 31.03.2014
г по гр.д. № 6629/2013 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №45 от 17.06.2020 г по
т.д.№237/19 г на ВКС , II ТО и др.
Според вещото лице Р.С. при прилагане на
лихвен процент от 12,50 % за целия срок на договора ответницата дължи сумата от
13 122,43 лева главница и общо 9082,03 лева лихви за забава . Ако се
приложи 5 годишна давност спрямо тези вземания ответницата дължи 11 877,19
лева главница и 2690,61 лева договорна лихва .
Видно е , че СРС е присъдил на ищеца по-ниски размери от 11 876,39 лева главница и 2665,26 лева договорна лихва . Съобразно принципа
да не се влошава положението на обжалващия ,
решението на СРС трябва да се потвърди . Тъй като вземанията касаят не договор за заем
, а банков кредит в правната
квалификация на исковете трябва да се посочи и нормата на чл.430 ал.1,2 ТЗ , а не тази на чл.240 ал.1,2 ЗЗД.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №256420 от 28.10.2019 г постановено
по гр.д.№12420/19 г на СРС , 42 състав , в частта , с която е признато
за установено по искове на „Е.М.“ ЕООД ЕИК ******гр.София срещу М.И.У. ЕГН **********
от гр.София , че същата дължи сумата от 11 876,39
лева главница по договор за потребителски кредит №FL362396 от 21.02.2008 г на „Юробанк И Еф Джи България „ АД ; и сумата от 2665,26 лева договорна лихва за периода
21.02.2008 г – 31.12.2015 г ; които вземания са прехвърлени на ищеца с
договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от
12.10.2018 г до окончателното й заплащане , за които суми /частично/ е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.10.2018 г по
ч.гр.д.№66140/2018 г по описа на СРС , 42 състав ; като исковете да се считат с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430
ал.1,2 ТЗ и чл.99 ЗЗД .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.