мотиви

към

Присъда № 73/2013г. по НОХД №199 от 2013г. по описа на

БОС

Производството е образувано по внесен в Бургаски окръжен съд обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас против С.И.Г., ЕГН ********** с обвинения за извършени престъпления по чл.149 ал.5 т.4 вр. вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Съдът е постановил делото да бъде разгледано при закрити врати, като е счел, че са налице предпоставките на чл.263 ал.1 предл. второ и ал.2 от НПК. След конституиране на страните и направено изявление от процесуалния представител на подсъдимия, производството да бъде разгледано по реда на диференцираната процедура, уредена в глава двадесет и седем от НПК, е постановил предварително изслушване, като е съобразил, че са налице основанията на чл.371 от НПК. Разяснил е на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, уведомявайки го, че събраните по делото доказателства в досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият е признал изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е направил изявление, че не желае да се събират доказателства относно тези факти.

Защитникът на Г. е направил предложение делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като по време на съдебните прения моли за определяне на наказания в минимален размер и прилагане нормата на чл.58а от НК, предвиждаща съответната редукция на същите. Счита, че размерът на гражданските искове е прекалено завишен и следва да се намали.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас е дал становище, че обвиненията срещу подсъдимия са безспорно доказани, като събраните по делото доказателства изцяло кореспондират с направените в съдебно заседание самопризнания. Пледирал е на Г. да се наложат наказания в размер близък до минималния, предвиден в закона и приложи нормата на чл.58а от НК. Изразил е мнение, че съдът следва да уважи предявените срещу подсъдимите граждански искове в пълен размер.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец е заявил, че не се противопоставя делото да се разгледа по реда на глава двадесет и седем от НПК. По същество е изтъкнал доводи в подкрепа на тезата си за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията по чл.149 ал.5 т.4 вр. вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, а наказанията да бъдат определени, като се отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства, след което трансформирани по реда на чл.58а от НК. Представителят на частното обвинение е категоричен, че гражданските искове срещу подсъдимите трябва да бъдат уважени в предявения по делото размер.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.И.Г. живеел със семейството си в село О., където съвместно със съпругата си Р.А. и четирите си деца З.Г., В.Г., И. Г. и Р.Г. ***. Г. нямал постоянна работа и рядко напускал дома си, обичал да консумира алкохол, който синовете му носили. Единствено А. получавала периодично финансови средства, с които издържала близките си. Отношенията в семейството не били добри, като пострадалата Г. още от малка детска възраст била подложена на малтретиране от страна на двамата си родители. Същевременно търпяла обиди и лошо отношение от братята си. Малкото момиче не посещавало училище, тъй като майката и бащата не разполагали с доходи, за да осигурят нейното образование и присъствието и на учебни занятия. По тези причини З. нямало как да се интегрира в средата на своите връстници и се чувствала самотна, лишена от обичта на най- близките си хора. И. и Р. имали отделни стаи в постройката, а сестра им, заедно с малкия и брат и майката спели в друго помещение. На отделно място в къщата нощувал сам и подсъдимият. Когато била на пет години баща и започнал да я опипва по гърдите и между краката. Това се случвало както в къщата, така и във фургон, разположен в дворното място, прилежащо на постройката. Детето нямало ясно изградена представа за това кои действия са укорими от морална гледна точка и по какъв начин следва да се развиват отношения между баща и дъщеря. Същевременно, независимо от обстоятелството, че малцинствената група, към която принадлежала се отличавала с липса на задръжки, включително и по отношение на сексуалното общуване, започващо доста по-рано от общоприетото разбиране за полово съзряване на индивидите, З. изпитвала неудобство и преживявала крайно неприятни емоции в резултат на настъпателното и арогантно държане на баща си. Г. заплашил детето, че ще го набие ако каже на някого и уплашена от отправените срещу нея заплахи пострадалата била принудена да търпи тези издевателства върху личността и всеки ден. Детето знаело и разбирало много добре значението на заплахите с физическа агресия, тъй като редовно било подлагано на такъв тип малтретиране от родителите си, включително и от подсъдимия. Нямайки как да се противопостави на ежедневните домогвания на подсъдимия, Г. била принудена да мълчи и крие истината от майка си и другите си близки. Съвсем обяснимо момичето   изживявало   много   силен   психически   дискомфорт,   което  състояние довело до формиране на крайно негативно отношение към баща и. Тези нейни отрицателни емоции и усещания се затвърдили съвсем след като навършила тринадесет години. Тогава баща и за първи път правил секс с нея. На този ден, през пролетта на 2008г. момичето гледало телевизия в стаята на майка си, когато пристигнал подсъдимия и казал на дъщеря си да си свали дрехите. Детето не било съгласно и не искало да събуе панталона си, тогава Г. го свалил насила и проникнал с половия си член в пострадалата. Свършил навън, а последната изпитала силна болка. Освен насилственото сваляне на панталона девойката била подчинена на волята на баща си посредством изречени от него заплахи и предупреждения да не споделя на никой защото ще я набие и затвори в тъмна стаичка и няма да я пуска. Поведението на подсъдимия, изразяващо се не само в упражненото от него насилие, но и в съвсем реалните закани за саморазправа, предизвикали усещане за страх и безизходица у потърпевшата, която се примирила с безнадеждността на ситуацията, смятайки, че не може да промени случващото се и окаже реална съпротива на баща си. Независимо от посочените по-горе притеснения З. намерила сили да разкаже за поведението на родителя си на леля си свид.А.И.. Последната от своя страна предупредила сестра си свид.Р.А., която първоначално обявила, че ще отиде в полицията, но така и не направила това, защото отказала да повярва в искреността на детето си, още повече че отношенията между последните две също не били добри. Г. продължил да изнасилва дъщеря си като направил това общо единадесет пъти за времето от пролетта на 2008г. до 26.04.2009г., когато детето навършило четиринадесет години. При един от половите актове подсъдимият ударил дъщеря си с юмрук по ръката, за да сломи нейната съпротива и я принуди да се съобразява и примирява с желанията му. През цялото това време пострадалата търпяла сексуалните похождения на подсъдимия, като след като се убедила в недоверието, което изпитвала майка и към нея разказвала на други близки и познати, че баща и прави секс с нея. Оплакванията и били чути и възприети от свид.А.А., свид.А.И., директорката на училището в с.О.- свид.Г.Ж., свид.К.И., свид. М.И.. След последното изнасилване в края на 2009г. и дванадесето по ред момичето казало на майка си, която този път се вслушала в думите му, но отново не събрала смелост и кураж да подаде жалба в полицията. Това направила голямата и дъщеря свид.А.. Веднага след получаване на сигнала на 04.12.2009г., представители на РУП н. посетили адреса на подсъдимия и извършили проверка на място. В резултат на присъствието на органите на реда и силно раздразнен от обвиненията срещу него, Г. нанесъл побой с вила на пострадалата. Действията му не останали незабелязани от свидетелката А.А., която разменила  остри реплики с подсъдимия. Производството по делото

първоначално било образувано срещу виновното лице в Районна прокуратура гр.Бургас, а в по-късен етап надзора и наблюдението върху разследването поела Окръжна прокуратура гр.Бургас.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, посредством гласните и писмените доказателствени средства. Направените самопризнания на подсъдимия се подкрепят изцяло от приобщените в хода на досъдебното производство материали. На първо място признанието на Г. се потвърждава от разказа на пострадалата върху показанията, на която представителят на държавното обвинение и съдът са изградили преимуществено фактическите си изводи. Споделеното от потърпевшата по време на досъдебната фаза, за разлика от всички останали свидетели е източник на преки доказателства и не е установена конкретна причина, която да мотивира момичето да дава неверни показания срещу биологичния си родител, уличаващи го в извършване на тежки престъпления. На второ място повечето, разпитани по време на разследването лица и конкретно- свид.А.А., свид.А.И., директорката на училището в с.О.- свид.Г.Ж., свид.К.И., свид. М.И. са категорични, че в различни периоди от време нееднократно детето, а понякога и майка му се споделяли за извършени от бащата сексуални посегателства срещу дъщерята, в това число блудства и съвкупления. Съдът кредитира дадените от тях по време на разследването показания, като намира разказите им за достоверни и обективни, а пресъздадените от тях обстоятелства за ясно и вярно възпроизведени. Показанията на пострадалата за извършени с нея блудства и полови сношения с няколкогодишна давност се подкрепят и от разказите на свидетелите М.А., В.Г., Р.Г. и С.А.. Действително посочените свидетели, с изключение на последния, нямат лични възприятия за осъществените от подсъдимия сексуални посегателства, което е логично обяснимо с оглед спецификата на конкретния случай. Показанията им обаче касаят различни разговори с пострадалата и майка и, описват конкретното психологическо състояние на детето в различни моменти, сочат конкретни периоди и по съдържание са взаимно свързани с личните преживявания на Г. и детайлите, които същата посочва в разпита си, поради което съдът ги е приел като житейски правдиви и обосноваващи обвинението от фактическа страна. Разпитаните свидетели са изложили добросъвестно и последователно на досъдебното производство всичко, което им е известно по случая. Настоящият съдебен състав изцяло цени информацията, приобщена посредством техните показания.

Заключението на съдебния лекар, изготвил назначената по делото съдебно медицинска експертиза, следва да се кредитира без резерви доколкото резултатите от изследването и прегледа на момичето съвпадат с нейните твърдения, че е била насилвана от баща си и се подкрепят от останалите, събрани по делото и свидетелстващи за това данни.

Съдът споделя становището на компетентните лица- психиатър и клиничен психолог и изцяло възприема заключенията по изготвените комплексни съдебно психологични и психиатрични експертизи. Касае се за аргументирано и обосновано експертно мнение, формирано след обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал. Д-р З. и клиничния психолог Б. са убедителни и нямат никакви колебания при формиране на заключение относно състоянието на Г., която според тях не страда от психично заболяване и може да дава годни показания по делото, включително свързани със събитията, настъпили през инкриминирания период от време. Вещите лица заемат мотивирана позиция, че ниската календарна възраст на потърпевшата, с нейните специфики и характеристики като внушаемост, импулсивност, податливост на въздействия, съблюдаване на авторитети предполагат възникване на съвсем реално чувство на страх и се определят като заплаха спрямо нея, свързана със сексуално посегателство. Тази заплаха в контекста на изявленията на бащата, че ще набие и затвори в тъмна стая детето, подкрепени с реални действия са възприети от Г. като една продължаваща във времето витална застрашеност на личността и. По изложените съображения съдебният състав кредитира заключенията на вещите лица, изследвали психичното състояние и статус на момичето.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си Г. е реализирал признаците от състава на обективната страна на престъпленията, за които е предаден на съд, а именно продължавани блудствени действия по чл.149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществени в периода от 2003г. до пролетта на 2008г.***»Ч. м.», №* и във фургон в двора на къщата, насочени спрямо З.С.Г., ЕГН **********-негова дъщеря с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, като деянието е осъществено по отношение на лице- негова низходяща сродница ненавършила четиринадесет години и чрез употреба на заплашване, и продължавано изнасилване по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК в периода от пролетта на 2008г. до 26.04.2009г.***»Ч. м.», №*, като в продължение на единадесет пъти се съвкупил с лице от женски пол З.С.Г., ЕГН **********- негова дъщеря, принуждавайки я към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удар с юмрук в тялото/ръката/, насила и свалял гащите и заплашване изразяващо се в заплаха, че ще я набие, ще я затвори в една тъмничка и няма да я пуска, като изнасилената е низходяща сродница и не е навършила четиринадесет години.

По  отношение  на  първото  деяние  съдът  намира  да  отбележи следното.

Непосредственият обект на престъплението по чл. 149 от НК са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на личността, включително и тези, свързани с нормалното полово и духовно съзряване на малолетните лица.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 149, ал. 2 НК, осъществено спрямо малолетната пострадала, се е изразило в следните действия на подсъдимия, описани от жертвата-опипване по гърдите и опипване между краката и това по думите на Г. се е случвало всеки ден. Съдът в присъдата не е възпроизвел всички, отразени в диспозитива на обвинителния акт действия на извършителя, тъй като по съществото си същите се свеждат именно до посочените по-горе основно две такива посегателства. Няма спор относно намеренията на дееца, макар и осъществени изцяло в разрез с общоприетите разбирания за сексуално общуване и контакти и безспорно свидетелстващи за личностна деградация и отсъствие на задръжки, че последният е искал да възбуди полово желание в себе си.

Квалификацията на деянието като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 , законосъобразно се основава на дългия период от време на осъществяване на престъплението- няколко години, еднаквата цел, насоченост и съдържание на умисъла, голямия брой на отделните съставни деяния и малките времеви интервали между тях. Именно поради това, в досъдебното и съдебното производство се е оказало обективно невъзможно да се установи точния брой, конкретните дати и продължителност на отделните блудствени действия. Всяко от двете отделни посегателства, за които е категорично доказано, че са вършени от подсъдимия в къщата и фургона в двора на къщата в с.О.- опипване по гърдите и половите органи само по себе си представлява самостоятелно блудствено действие, доколкото е осъществено с цел да възбуди половото желание на подсъдимия, без съвкупление. Тези множество отделни деяния на подсъдимия, осъществени спрямо малолетната му дъщеря са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, поради което съдът е квалифицирал същите като едно продължавано престъпление по чл. 149, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Няма спор също така, че заплаха с физическа саморазправа се е оказала достатъчна за въздействие върху психиката на малолетното дете. Не е било необходимо тя да бъде повтаряна преди всяко отделно блудствено действие. Именно представата за това бъдещо зло е оказвала решаващата роля да се сломи съпротивата на жертвата при многобройните продължаващи във времето такива действия.

От субективна страна инкриминираното деяние по чл.149 от НК е осъществено   от   подсъдимия   с   пряк   умисъл,   който   е   насочен   към извършване на блудствени действия, целящи възбуждане на полово желание без съвкупление. От събраните по делото доказателства става ясно, че същият с извършване на инкриминираните деяния е целял именно достигане на възбуда, като без значение е продължителността на блудствените действия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице физически контакт между дееца и жертвата, който да е насочен към възбуждане на полово желание, а това в случая е налице, без значение е дали целта, визирана в състава- деецът действително да се възбуди е постигната. Съдът е приел, че поради доказаност на нарочната цел е доказано и прякото умишлено извършване на гореописаните фактически действия, тъй като специалната цел логически предполага наличие на пряк умисъл.

В хода на досъдебното производство не са събрани данни и материали, свидетелстващи за това, че подсъдимият с действията си е имал намерение и целял да осъществи втората форма на изпълнителното деяние на нормата на чл.149 от НК. Не са ангажирани необходимите доказателства, след анализ на които да се изгради извод за това, че бащата на детето с извършване на инкриминираните действия е желаел да удовлетвори полово желание. В разказите на потърпевшата и останалите свидетели не се съдържа обективна информация, че Г. е еякулирал, след като опипвал дъщеря си. Поради тази непълнота в обема на доказване съдът е оправдал подсъдимия за това, че е осъществил престъпление и по втората алтернатива на изпълнителното деяние на престъплението по чл.149 от НК. По същите съображения последният е оправдан за това, че употребил изразите: "ще те набия", „ще те набия ако кажеш на някого", „ще те затворя в тъмничка- тъмна стаичка и няма да те пускам". По делото не са приобщени конкретни писмени или гласни доказателства, след обсъждане, на които може да се направи безпротиворечив извод, че такива думи въобще са употребявани от подсъдимия преди или по време на извършване на блудствените действия. Пострадалата е заявила единствено и само, че преди да започне да я опипва по тялото, баща и е заплашвал с побой, без да цитира конкретни думи и изрази, които същият е използвал. Няма данни Г. да е целувал дъщеря си по време на блудствените действия и затова последният е оправдан относно това вменено му действие. Съдът е оправдал Г. по обвинението в това, че е осъществявал блудствените действия, използвайки положението на зависимост и надзор, в което се е намирало детето, тъй като към инкриминирания период 2003-2008г. такъв законов текст не е съществувал. Въвеждането на този квалифициран състав е станало с изменението на нормата на ал.2 на чл.149 от НК с д-ен в-к бр.27 от 2009г. Настоящият съдебен състав е преценил, че от обвинението следва да отпадне и квалифициращото обстоятелство- особено тежък случай. Анализът на всички   събрани   по   делото   материали   безспорно   свидетелства   за  обстоятелството, че е извършено тежко умишлено престъпление, с което много сериозно са накърнени обществените отношения, защитаващи половата неприкосновеност на личността и в конкретния случай на малолетните деца, но според съда извършеното посегателство, представляващо предмет на доказване в наказателното производство не се отличава с такава степен на обществена опасност на дееца, която да налага подвеждането му под хипотезата на нормата на чл.149 ал.5 т.4 от НК. Съдържанието на особено тежкия случай не се изчерпва само с едно обстоятелство, отнасящо се до деянието, до дееца или до конкретно настъпилите вредни последици, колкото и това обстоятелство да отличава дадения случай от останалите на същото престъпление. Случаят е особено тежък, когато извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. От съдържанието на законовата дефиниция е явно, че особено тежкият случай не се определя само от един от тези фактори, а от съвкупността на няколко взети заедно и във взаимната им връзка, зависимост и значение. На първо място това са настъпилите вредни последици. Техният характер, размер и вредно значение ще следва да се преценяват с оглед характера и степента на увреждане на онези обществени отношения, които са обект на защита от нарушената норма на НК. Колкото по-тежко са увредени тези отношения, толкова са по-големи и вредни последиците от деянието. Когато става въпрос обаче за особено тежък случай, следва да се има пред вид не обществената опасност на деянието въобще, а дали обществената опасност на конкретното деяние е значително по-висока от всяко друго деяние от вида на същото престъпление. Само когато се установи, че деянието с вредните си последици и с тежкото си и неблагоприятно отражение върху обществото далеч надхвърля обикновения случай, тогава трябва да се приеме, че и обществената му опасност е особено висока. За да се квалифицира случаят като особено тежък, е необходимо извършеното да разкрива именно изключително висока степен на обществена опасност. Тази констатация обаче, сама по себе си не е достатъчна, за да се квалифицира случаят като особено тежък. Нужно е деянието да е извършено от деец с изключително висока степен на обществена опасност. А тази степен на обществена опасност ще се определи от начина и условията, при които е извършено деянието, от проявената упоритост и жестокост, от съдебното минало на дееца и др. Само ако всички тези обстоятелства, преценени във взаимната им връзка и значение, дават основание да се приеме, че се касае до деяние и деец с изключително висока степен на обществена опасност, то и случаят следва да се квалифицира като особено тежък. Конкретиката в настоящия казус, обективираща неправомерни действия, насочени срещу половата неприкосновеност на малолетно дете, реализирани през продължителен период от време и чрез множество посегателства от подсъдимия неминуемо е засегнала сериозно психиката и съзнанието на потърпевшата, което мотивира категорично заключение за тежест на инкриминирания акт надхвърляща параметрите на типичното общественоопасно деяние, което разпоредбата на чл. 149 от НК запретява като престъпление от този вид. По делото обаче не са приобщени доказателства в подкрепа на тезата, че отделните проявления на неправомерно поведение на подсъдимия, субсумиращи обективните и субективни измерения на блудството характеризират личността на Г., като такава с изключително висока степен на обществена опасност- няма данни дали заплахата за нанасяне на побой е отправяна постоянно към жертвата или това е станало еднократно, освен това отделните действия не се отличават с брутална грубост и сериозен интензитет на принудата. Не са налице факти, че Г. е с неуравновесен характер, че е бил раздразнителен и избухлив или склонен към прояви на агресия и жестокост, напротив част от свидетелите го описват като кротък човек. Действително приобщени са доказателства, че е нанесъл побой над пострадалата, но това е станало след уведомяване на компетентните полицейски органи и по-скоро е представлявало ответна реакция по повод на извършването на тези правомерни действия от страна на близките на момичето. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, макар и след настъпила реабилитация по право. Ето защо и в контекста на изложените по-горе доводи и аргументи съдът счита, че не е налице един от кумулативните елементи на особено тежкия случай, а именно изключителна обществена опасност на дееца. По тези съображения Г. е оправдан за обвинението в това, че извършеното от него представлява особено тежък случай.

Деянието по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 от НК съдът счита също за безспорно доказано от обективна страна. Настоящият състав, анализирайки задълбочено показанията на пострадалата е приел, че за инкриминирания период от време от пролетта на 2008г. до 26.04.2009г.-датата на навършване на четиринадесет години от детето, подсъдимият е осъществил общо единадесет на брой съвкупления с жертвата. Действително не е установено точното време на извършване на отделните полови актове, но няма съмнение, че става дума за сексуален контакт, като Г. е прониквал с половия си орган във влагалището на малолетната си дъщеря и това е ставало редовно в рамките на една година и същевременно липсват данни, че е имало продължително прекъсване на тези отношения. При отсъствие на доказателства за противното съдът приема, че подсъдимият е извършвал деянията през непродължителен период от време. Последният се е съвкупявал с дъщеря си при една и съща обстановка в дома си в с.О. и при еднородност на вината, при което последващите съвкупления се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съгласно Тълкувателно решение №3/71г., ОСНК, ВС за квалифициране на престъплението като продължавано са достатъчни само две съвкупления, в случая от показанията на пострадалата се установяват повече такива. Обстоятелството, че по делото не са налице факти, внасящи конкретика и подробности за всяко от отделните съвкупления, както и липсата на информация за отделни детайли, свързани с начина на извършване и поведението на подсъдимия към детето по време на всеки от актовете, има обяснение с оглед особеностите на случая и възрастта на пострадалата, но тази констатация не променя извода за квалификацията на всички съвкупления като едно продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. Това е така защото съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение еднообразният, еднаквият или еднородният начин на извършване на отделните деяния не е задължителен признак на всяко продължавано престъпление, ако е налице обективна връзка между отделните деяния, каквато в случая категорично е установена.

В хода на досъдебното производство е констатирано, че подсъдимият е започнал да се съвкупява с детето си след навършване на тринадесет годишната му възраст- през пролетта на 2008г. и последният полов акт е осъществен в началото на месец декември 2009г. по думите на пострадалата- „два дни преди да дойде полицията". Вече беше посочено по-горе, че посещението на компетентните органи било инициирано от оплакването на свид.А.А., която уведомила длъжностните лица от полицейското управление в гр.н. за случващото се със сестра и на 04.12.2009г. В присъдата съдът е приел, че инкриминираният период завършва на 26.04.2009г.- денят в който жертвата е навършила четиринадесет години, съобразявайки се с останалите квалифициращи признаци, възприети от обвинението и конкретно изискването на нормата на чл.152 ал.4 т.1 от НК. По делото не се спори, че общият брой на изнасилванията е дванадесет, но при липса на обвинение по чл.152 ал.2 т.1 от НК и в контекста на изложеното по-горе, че последното съвкупление е извършено в началото на декември 2009г. съдът е признал Г. за невинен и го е оправдал по обвинението, че част от продължаваното изнасилване е осъществено, след навършване на четиринадесет годишна възраст от детето.

Според настоящия състав с действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна признаците от изпълнителното деяние на чл.152 от НК, а именно извършвал е полови актове с лице от женски пол. Доказателствата в подкрепа на обвинителната теза са многобройни, както преки така и косвени, като показанията на потърпевшата се подкрепят и от заключението на вещото лице, изготвило приложената по делото съдебно медицинска експертиза. Съдебният лекар няма колебания в становището си, че към момента на прегледа и изследването на момичето е налице стара дефлорация на хименалния пръстен. По мнение на съда подсъдимият е

извършил съвкупленията, предмет на очертания по-горе период при условията на чл.152 ал.1 т.2 от НК, като е принуждавал пострадалата към това със сила и заплашване. Силата била упражнена за сломяване съпротивата на детето, което нямало желание да си свали панталона още по време на първия насилствен акт. Подсъдимият насила свалил панталона на момичето, свалил и своите дрехи и проникнал в Г., свършвайки навън. Пострадалата нямала никакво намерение да общува с баща си, още по- малко да прави секс с него, но опитите и да се противопостави на волята и домогванията му били осуетявани, включително чрез нанасяне на удар с юмрук в тялото /ръката/. Докато изнасилвал дъщеря си подсъдимият заплашвал, че ако каже на някого ще я набие и затвори в тъмна стая, откъдето няма да я пуска. Няма спор, че не е било необходимо заплахите да се повтарят всеки път на момичето, при положение, че в съзнанието на същото имало изградени представи и съществувал страх за това, че бащата може по всяко едно време да осъществи намеренията си за физическа саморазправа. По тези съображения съдът е приел, че пострадалата се е съвкупявала с подсъдимия в резултат на така упражненото физическо и психическо въздействие от страна на бащата, изразяващо се в проявените форми на насилие и отправени заплахи към детето, описани по-горе, които са били напълно достатъчни за сломяване на съпротивата и.

В хода на досъдебното производство са приложени необходимите писмени документи, свидетелстващи за възрастта, произхода и роднинските връзки на З.Г. към инкриминирания период от време, обосноваващи, без всякакво съмнение приложението на квалифицираните състави по 152 ал.2 т.2 и чл.152 ал.4 т.1 от НК.

При липса на доказателства, че изнасилванията са извършвани от подсъдимия във фургона, намиращ се в двора на къщата съдът е оправдал Г. по това обвинение. Последният е признат за невинен и за това, че е осъществил деянието при условията на чл.152 ал.1 т.1 от НК, както и че същото представлява особено тежък случай. Съдът е на мнение, че нормите на ал. 1 т. 1 и т.2 на чл.152 от НК са взаимноизключващи се. За да се приложи текста на т.2 е необходимо да бъде осъществена принуда, чрез сила или заплашване. Употребата на сила предполага наличието на реална съпротива, а такава не може да оказва лице, което е лишено от възможност за самоотбрана, каквото е твърдението на прокуратурата. Следователно разпоредбата на т.1 е приложима по отношение на лица, които поради болест или старческа възраст обективно са лишени от възможност за самоотбрана. Ето защо съдът е оправдал подсъдимия по обвинението, че деянието е извършено по отношение на лице, което е било лишено от възможност за самоотбрана и това е станало без неговото съгласие.

Аналогични с посочените по отношение наличието на признаците на нормата на чл.149 ал.5 т.4 от НК са аргументите на съда да приеме, че извършеното от Г. не представлява особено тежък случай по чл. 152 ал.4 т.4 от НК. Осъщественото от подсъдимия продължавано изнасилване безспорно представлява посегателство срещу личността и половата неприкосновеност, което разкрива много висока степен на обществена опасност, но личността на дееца няма такива характеристики. Вече беше споменато по-горе, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на становището, че отделните проявления на неправомерно поведение на подсъдимия, макар и реализирайки признаците от обективната и субективна страна на изнасилването характеризират Г., като лице с изключително висока степен на обществена опасност. Действително упражнявана е принуда под формата на сила и заплаха, но отделните действия сами по себе си не се отличават с особена жестокост, а от друга страна отсъстват данни за унизително и нечовешко отношение към жертвата. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, макар и след настъпила реабилитация по право. Предвид изтъкнатите доводи и аргументи съдът е счел, че не е налице един от кумулативните елементи на особено тежкия случай, а именно изключителна обществена опасност на дееца. По тези съображения Г. е оправдан за обвинението в това, че извършеното от него представлява особено тежък случай.

От субективна страна деецът напълно е съзнавал явното нежелание на пострадалата да се съвкупява с него, но независимо от това продължавал да извършва полови сношения с дъщеря си. Съдът приема, че пострадалата съвсем явно е изразявала липсата на съгласие, като е дала на подсъдимия да разбере, че сексуалните контакти с баща и са и крайно неприятни. Горното обуславя извода, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, като освен особените качества на жертвата е съзнавал и общественоопасния характер на всяко съвкупление, както и липсата на съгласие на детето за извършването им. Той е предвиждал общественоопасните последици и е искал настъпването им, преследвайки целта си да осъществи интимни контакти с дъщеря си и удовлетвори половите си желания. Казаното обосновава субективната съставомерност на продължаваното престъпление като изнасилване по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 от НК, тъй като жертвата е дала конкретни външни признаци за това, че тези сексуални актове се извършват противно на волята и, като и причиняват физически и психически дискомфорт.

При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът се е съобразил с предвиденото в съответните разпоредби на НК / чл.149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 отНК и чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 от НК/, като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчел е степента на обществената опасност както на извършителя, така и на всяко неговото деяние, взел е предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното

престъпление, преценил е и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и съответно спазил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Деянието по чл.149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК като цяло се отличава с изключително висока степен на обществена опасност-умишлено посегателство върху телесната и полова неприкосновеност на пострадалото лице. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел причинените на жертвата психични страдания, продължителността на продължаваното престъпление, както и данните за интензитета на вършените блудствени действия. Смекчаващи вината обстоятелства са изразеното съжаление за стореното и направено самопризнание от Г., необремененото му съдебно минало, както и конкретната форма на упражнена принуда /заплашване/, която разкрива по ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с блудствените действия, при които липсата на съгласие на жертвата се преодолява с физическо насилие. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав е приел, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в размер около средния, предвиден в закона за осъщественото престъпление, а именно шест години лишаване от свобода. Съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, препращаща към нормата на чл.58а от НК при постановяването на осъдителна присъда е намалил размерът на наложеното на Г. наказание с една трета до четири години лишаване от свобода. Съгласно чл.61 т.З вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е определил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. По мнение на настоящия състав наложеното наказание е в съответствие със степента на обществена опасност на дееца и е адекватно на тежестта на извършеното като в максимална степен ще способства за постигане целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК, изигравайки своя поправящ и превъзпитаващ ефект върху личността на подсъдимия.

За деянието по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 от НК, извършено от подсъдимия е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години. Престъплението е с много висока степен на обществена опасност, тъй като е много силно укоримо от морална гледна точка, доколкото поведението на Г. спрямо пострадалата е признак за човешка деградация и тотална липса на задръжки и респект към човешката личност и неприкосновеността й. Като такова обстоятелство /отегчаващо отговорността на подсъдимия/ следва да се прецени и продължителността на извършеното спрямо детето посегателство и последиците за физическото и душевното му здраве. Разпоредбата на чл.56 от НК установява забрана съдът да отчита като отегчаващи вината обстоятелства, тези които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление и неговата наказуемост. Поради това и като е съобразил установените в чл.26 ал.З и 4 от НК правила за наказуемостта на продължаваното престъпление, съдът не е отчел като отегчаващи вината обстоятелства- малолетната възраст на пострадалата и факта, че момичето е низходяща сродница на извършителя, независимо, че тези особени качества на жертвата представляват квалифициращи обстоятелства, относими към всяко съвкупление, включено в процесното продължавано престъпление и съответно към цялостната престъпна дейност на подсъдимия. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало- настъпила е реабилитация по право за предходните осъждания на Г., липсата на данни за последващи криминални прояви, демонстрираните пред съдебния състав съжаление и разкаяние, направените самопризнания, сравнително по-краткия период на осъществяване на престъпните действия, както и факта, че личността на подсъдимия не разкрива по висока степен от обикновената на обществена опасност. По тези съображения съдът е определил наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като е наложил такова в размер на дванадесет години лишаване от свобода, след което е намалил същото с една трета до осем години лишаване от свобода, съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК. Настоящият състав е постановил наказанието да бъде изтърпяно на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор при първоначален строг режим. Според съда такава санкция ще подейства достатъчно предупредително и превъзпитателно върху Г. и ще съдейства за постигане на целите, визирани в чл. 36 отНК.

Доколкото подсъдимият е извършил двете престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като е наложил наказание за всяко отделно на основание чл.23 ал.1 от НК е определил Г. да изтърпи общо наказание в размер на най-тежкото, а именно дванадесет години лишаване от свобода. Постановил е същото да бъде изтърпяно на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор при първоначален строг режим.

С оглед изложените фактически констатации и правни изводи, съдът е намерил приетите по делото граждански искове срещу двамата подсъдими за безспорно доказани по своето правно основание. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, гражданския ищец З.Г. е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка последица от извършените престъпления по чл.149 и чл.152 от НК.

По несъмнен начин е установено, че извършването на престъпление по чл.149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, насочено срещу личността на малолетно дете е довело до сериозни негативни последици върху неговата психиката. Подобно отношение няма как да не окаже своето отрицателно влияние при формиране на характера и мирогледа на момичето, а в един

по-късен етап от неговото развитие да попречи на възможността му да изгради обективно мнение за ценностите и правилата в обществото, които следва да бъдат съблюдавани и спазвани.

Между деянието по чл.149 от НК и виновното и противоправно поведение на подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна присъда, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Ето защо Г. беше осъден да репарира причинените на гражданския ищец неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от момичето мъки, болки и страдания. При определяне на справедливия размер обезщетение по отношение на предявения срещу Г. иск, съдът от една страна е отчел сериозната тежест и обществена опасност на извършеното, както и настъпилите негативни последици за психиката на жертвата. От друга страна е взел предвид обстоятелството, че подсъдимият е безработен, няма странични доходи и не получава допълнителни финансови средства, което мотивира извод, че претенцията за обезвреда е прекомерно завишена. Размерът на неимуществените вреди е определен от съда по справедливост и уважен частично за сумата от 10 000 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане. За разликата над посочената сума до предявения и размер съдът е отхвърлил иска като недоказан.

Предявеният срещу подсъдимия граждански иск, като обезщетение за вредите претърпени в резултат на извършеното деяние по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 от НК съдът е уважил частично за сумата от 20 000 лева. Предмет на анализ по-горе бяха събраните по делото доказателства- гласни и писмени /разпит на свидетели, съдебно психиатрични и психологически експертизи/, свидетелстващи за причинените на детето неимуществени вреди. Г., като жертва на най-тежкото престъпление срещу половата и телесна неприкосновеност е претърпяла страдания и унижения, включително принудена да преживява продължаваща след извършване на деянието травматика, която не е отшумяла и до настоящия момент. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че тези факти са станали достояние на широк кръг лица от населеното място, където живее пострадалата, което от своя страна е генерирало съществено неудобство за момичето. С оглед правомощията си по чл. 52 от ЗЗД и предвид изложеното, съдът е счел за справедливо гражданския иск, предявен за неимуществени вреди, да бъде уважен частично до посочения вече размер от 20 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 30 000 лева следва да бъде оставен без уважение.

Подсъдимият Г. е осъден да заплати съответната на стойността на уважените граждански искове държавна такса, като едновременно с това и съгласно разпоредбата на чл.189 ал.З от НПК съдът е възложил в негова тежест заплащането на направените по делото разноски в размер на 745 лева.

Мотивиран от горното съдът е постановил присъдата.

СЪДИЯ: