№ 93
гр. Шумен, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петина Кр. Н.
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Н. Гражданско дело №
20233630101501 по описа за 2023 година
Предявени са три кумулативно обективно и субективно съединени иска: 1/ иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на
ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в
състава на ГПР); 2/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл.
143, ал. 1 от ЗЗП – за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, поради
противоречие с добрите нрави и неравноправност на престациите на договор (т.е. наличие
на неравноправна клауза), сключен с потребител (в случая договор за предоставяне на
поръчителство); 3/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото по
нищожен договор.
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, със съдебен адрес: адв. Антоний Димитров от САК, срещу „***“ ЕАД с ЕИК ***,
гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на управителния съвет и „***“ ЕООД с ЕИК ***
от гр. София, представлявано от управителя Р.К.Я.. В исковата молба се твърди, че ищцата е
сключила договор за кредит с „***“ ЕАД. Освен това ищцата сключила и договор за
предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД. Ищцата твърди, че както договора за кредит,
така и този за предоставяне на поръчителство са нищожни. В договора за кредит не били
посочени разходите, които формират ГПР и освен това при изчисляването му не бил
включен разхода за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, с което били
нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК. Договорът за предоставяне на
поръчителство противоречал на добрите нрави, тъй като престациите на двете страни били
явно нееквивалентни и представляват неравноправна клауза. Моли съда да прогласи
1
нищожността на всеки един от двата договора, както и да осъди „***“ ЕООД да възстанови
на ищцата внесената сума в размер на 3801,70 лв. по нищожния договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уточняване на
исковете (17.07.2023 г.) до окончателното плащане. Моли съда да присъди и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание ищцата или неин процесуален представител не се явяват.
Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че
поддържат изложеното в исковата молба. Моли съда да присъди и възнаграждение за
адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С отговора си ответникът „***“ ЕООД оспорва исковете по същество. Твърди, че
видно от изложените в исковата молба възражения страната не прави разлика между
договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство. Обръщат внимание,
че са търговец и сключената с тях сделка по дефиниция трябва да е възмездна, така че
самото наличие на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не може
да е основание за нищожност на сделката. Оспорва, че не е налице нееквивалентност на
престациите, поради което и договорът не е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Оспорва наличието на неравноправни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че те са изпълнили възложеното им от ищцата и са сключили договор за
поръчителство с „***“ ЕАД. Моли искът да бъде отхвърлен.
С отговора си ответника „***“ ЕАД също оспорва иска по същество. Твърди, че при
сключване на договора са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 19 от
ЗПК относно формулирането на ГПР. Оспорва наличието на пороци в договора за кредит,
които да го правят недействителен и моли съда да отхвърли иска. Направено е и възражение
срещу посочената в исковата молба цена на иска.
„***“ ЕАД са предявили и евентуален насрещен иск срещу ищцата. Поискали са, ако
съда приеме, че искът срещу тях е основателен, да осъди В. Г. Н. да им заплати остатъка от
неплатената главница в размер на 1091,70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на насрещния иск (14.09.2023 г.) до окончателното плащане.
Насрещния иск е с правно основание чл. 23 от ЗПК.
В съдебно заседание представител на двамата ответника не се явява.
Постъпил е и отговор по насрещния иск от В. Г. Н., с който са оспорени възражения
по отговорите и на двамата ответници, поддържа се посочената в исковата молба цена на
иска, както и всички изложения в нея възражения, касаещи недействителността на двата
договора. Не е оспорен размера на насрещния иск, но е направено възражение, че не следва
да се дължи законна лихва върху тази сума.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.07.2022 г. В. Г. Н. и
„***“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит тип кредитна линия „Решение“ №
2
3-1-9424-267543. Договорът бил сключен чрез кредитен посредник – „***“ ЕАД. Страните са
уговорили, че „***“ ЕАД, предоставя на В. Г. Н. сумата от 4000 лв. като кредит тип
кредитна линия. Това означава, че кредитополучателят има право да усвоява посочената в
договора изцяло или отчасти суми и то многократно до размера на посочения кредитен
лимит. Преди всяко усвояване се извършвало нова оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Договорът бил сключен за неопределен срок.
Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че
предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора чрез анюитетни вноски,
съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора и в който са описани
възможните варианти на размер на усвоената главница и броя на месечните вноски.
Възнаградителната лихва била в размер на 36%. Общо дължимата сума по кредита и
годишният процент на разходите били изчислени в отделна таблица и зависели пак от
усвоената главница и броя на месечните вноски. Видно от приложения погасителен план
при усвоен кредит от 4000 лв. и избрани 18 равни месечни вноски по 290,83 лв. всяка, общо
дължимата от ищцата сума по договора за кредит възлизала на 5234,94 лв. Съгласно
заключението на ССчЕ ГПР възлиза на 42,40% и включва в изчисляването си само
договорната лихва. Същевременно обаче според допълненото от вещото лице в съдебно
заседание договорната лихва била изчислявана върху сбора от главницата и
възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение.
В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5-
дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да
предостави обезпечение по договора за кредит чрез поръчителство от две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно трудово възнаграждение за всеки в
размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция, съгласно списък от одобрени от кредитодателя банки.
В изпълнение на тази клауза от договора на 06.07.2022 г., между В. Г. Н. и „***“
ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство. С този договор „***“ ЕООД е поел
задължение, ако длъжникът не представи обезпечение чрез поръчителство на две физически
лица, отговарящи на посочените по-горе условия, или банкова гаранция, да сключи с
кредитора „***“ ЕАД договор за поръчителство срещу възнаграждение в размер и при
условия, съгласно приложен към договора погасителен план. Видно от този погасителен
план длъжникът дължи възнаграждение в общ размер на 6843,06 лв. – на 18 вноски по
380,17 лв. всяка. Такъв договор за поръчителство е сключен между двете дружества на
11.07.2022 г.
Сумите и по двата договора (договор за потребителски кредит тип кредитна линия
„Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г. и договор за възлагане на поръчителство от
06.07.2022 г.) следва да бъдат заплащани на една и съща дата чрез дружеството посредник –
„***“ ЕАД.
Видно от изготвената ССчЕ, ищцата е заплатила на „***“ ЕАД по договор за
потребителски кредит тип кредитна линия „Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г.
3
общо сумата в размер на 2908,30 лв., включваща – 1959,50 лв. главница и 948,80 лв.
договорна лихва. По договора за възлагане на поръчителство ищцата е платила на „***“
ЕООД сумата в размер на 3801,70 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за нищожност на договора за кредит:
В исковата молба ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои
разходи влизат в състава на ГПР).
На първо място, съдът трябва да изследва въпроса дали възнаграждението по
договора за възлагане на поръчителство следва да се включи в предвижданията при
изчисляване на ГПР. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент
на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Според ал. 2 от тази разпоредба при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1/ които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит; 2/ различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи
при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит; 3/ за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и
разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя. Видно от съдържанието на договора за кредит и
договора за възлагане на поръчителство (те са сключени на една и съща дата, на едно и
също място, в един и същи момент и е уговорено плащане по една и съща сметка), от
приложените два погасителни плана (от които е видно, че плащанията по двата договора
стават едновременно по една и съща сметка) става ясно, че още при сключване на договора е
било ясно, че обезпечаването на кредита ще стане чрез договора за възлагане на
поръчителство. Предвид това и този разход, който безспорно оскъпява кредита многократно
и следвало да бъде сключен при изчисляване на годишния процент на разходите. Той е
можел да бъде предвиден още при сключването на договора и засяга именно допълнителни
разходи, тясно свързани с договора, тъй като в него е изрично поставено изискването за
предоставяне на обезпечение и то при такива условия, че да принуди кредитополучателя да
използва именно тази опция. Посоченият разход не попада сред тези по чл. 19, ал. 3 от ЗПК
и следователно е следвало да бъде изчислен от кредитора при изчисляване на ГПР. Като не е
сторил това кредиторът „***“ ЕАД е допуснал нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, във вр. с
4
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за кредит следва да се
счита за недействителен с оглед изричното разпореждане на законодателя. Абсолютно
следва да се сподели възражението, изложено в исковата молба, че невключването на някои
разходи при изчисляването на ГПР е равносилно на непосочване на размера на ГПР, тъй
като в такъв случай се оказва, че е посочен неверен размер на ГПР. Още повече, че ако този
разход беше включен, то размерът на ГПР щеше да надвишава многократно посоченото в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид това съдът намира, че следва да обяви договор за потребителски кредит тип
кредитна линия „Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г. за нищожен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1
от ЗЗП – за нищожност на договора за възлагане на поръчителство:
В исковата молба ищцата твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на престациите на
договора (т.е. наличие на неравноправна клауза), сключен с потребител (в случая договор за
предоставяне на поръчителство).
Съдът намира, че при договарянето по процесния договор са нарушени правилата за
добросъвестност и има нарушение на добрите нрави. Както бе посочено вече този договор е
сключен от една страна в изпълнение на клаузата в договор за потребителски кредит тип
кредитна линия „Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г., предвиждаща изискване за
предоставяне на обезпечение. Предвид нищожността на договора за кредит, то този договор
остава без предмет и би бил нищожен дори и само на това основание. Същевременно обаче
самата клауза в договора за кредит е така формулирана, че оставя кредитополучателя почти
без избор какво обезпечение да предостави. Кредиторът изисква не просто допълнителен
длъжник, а лице, което доказва убедително сигурна платежоспособност - две физически
лица с постоянни доходи в достатъчен остатъчен размер (и то само ако кредиторът ги
одобри предварително), банка (и то по одобрен от кредитора списък) или ползващ се с
изрично доверие на кредитора търговец. Първият от тези варианти е оповестен, но е
фактически недостъпен за потребител, търсещ такова финансиране. Ако той се ползваше с
доверието на такива лица би получил от тях нужното му финансиране без допълнително
оскъпяване. Банковата гаранция също не съществува като вариант, защото банковата
гаранция ще бъде предоставена само, ако банката получи обезпечение в същия размер като
общата сума по кредита или по-голям, а ако длъжникът разполагаше с това имущество,
нямаше да прибегне до този вариант на кредитиране. Така единствената опция, почти
предрешена според договора за кредит, остава сключване на договор за „***“ ЕООД. Една
по-подробна проверка в Търговския регистър показва, че двете дружества са свързани –
единият от управителите на „***“ ЕООД е управител на дружество, чийто собственик на
капитала е действителният собственик на кредитора „***“ ЕАД и на кредитния посредник
„***“ ЕАД. Кредиторът-заемодател е длъжен да направи предварителна преценка за
платежоспособността на кандидатстващия за заем, за която дейност не се дължат такси (чл.
10а, ал. 1, т. 2 от ЗПК). Ако след тази оценка прецени, че не може да отпусне необезпечен
5
заем, трябва или да поиска обезпечение, или да откаже да сключи договора. В настоящия
случай обаче финансовият риск от неизпълнение е предварително обезпечен от свързано с
кредитора лице. Освен това, заплащането на възнаграждение по договора за гаранция в
подобен размер води до сериозно оскъпяване на самия кредит (повече от 100% от размера
на главницата и от размера на общата сума по кредита). По същество се стига до ситуация,
при която кредиторът поръчителства сам на себе си. Съдът счита, че по този начин
кредиторът цели да заобиколи ограниченията в закона за размер на договорната лихва и ГПР
при необезпечени заеми. Затова искането за заплащане на възнаграждение по договор за
възлагане на поръчителство следва да се отхвърли, като заобикалящо закона и
противоречащо на добрите нрави, а също и неравноправно.
Предвид това съдът намира, че този договор също е нищожен и следва да бъде обявен
за такъв.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Ищцата е поискала от съда след като установи, че договорът за възлагане на
поръчителство от 06.07.2022 г. е нищожен, да задължи ответника „***“ ЕООД да й
възстанови неоснователно заплатената по този договор сума в размер на 3801,70 лв. Този
иск е акцесорен и зависи от уважаването на иска за нищожност на договора за възлагане на
поръчителство. С оглед изводите на съда относно основателност на този иск, то и иска за
връщане на даденото е доказан по основание. С оглед изводите на ССчЕ, че ищцата е
заплатила по този договор сумата в размер на 3801,70 лв., то той се явява и доказан по
размер.
С оглед на това съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
изцяло основателен за пълният предявен размер от 3801,70 лв. – тази сума ответникът „***“
ЕООД следва да възстанови на ищцата. Ответникът дължи на ищцата и лихва за забава,
считано от 17.07.2023 г.
По насрещния иск с правно основание чл.23 от ЗПК:
Този иск зависи от уважаването на иска за нищожност на договора за кредит. С оглед
изводите на съда, че договорът за кредит е нищожен, то на основание чл. 23 от ЗПК
длъжникът връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита. Това означава, че В. Г. Н. дължи на „***“ ЕАД само главницата по договора за
кредит в размер на 4000 лв. Тя обаче вече е заплатила на това дружество сумата в размер на
2 908,30 лв. Това означава, че дължи само сумата в размер на 1091,70 лв.
Тази сума тя следва да възстанови на кредитора, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на насрещния иск на 14.09.2023 г.
За разноските:
Страните, чрез процесуалните си представители са направили изрично искане съдът
да им присъди направените по делото разноски.
Предвид пълната основателност на исковете, предявени от ищцата и с оглед
6
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че тя има право да й бъдат възстановени
изцяло направените по делото разноски, както следва: за държавна такса от 870 лв., платен
депозит за ССчЕ в размер на 250 лв., т.е. общо сумата в размер на 1120 лв. Тези разноски
следва да бъдат поети и от двамата ответници.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на
ищеца е поискал съдът да присъди адвокатско възнаграждение по този ред, изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По въпроса как следва да се определи това възнаграждение
съдът намира следното: с решение от 25.01.2024 г. по C‑438/22 на Съда на Европейския съд
е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС за неограничаване на
свободата на конкуренцията и на основание чл. 101, параграф. 2 от ДФЕС подобни
споразумения са нищожни. На основание чл. 4, параграф 3 от ДЕС съдилищата не следва да
прилагат подобни норми. Доколкото това означава, че съдът няма как да определи
възнаграждението на процесуалния представител по чл. 38 от ЗА, тъй като тази норма
препраща към нищожен според европейското законодателство акт. Предвид това и
доколкото няма друг ред за определяне на депозита, то това следва да става изцяло по
преценка на съда. Преценката на съда следва да включва материалния интерес по делото
(над 15 000 лв.), броя на проведените заседания, в които адвокатът е участвал, правната
сложност на делото, другата активност на адвоката по делото и др. В конкретния случай
съдът счита, че според правната сложност и материалният интерес по делото следва да
определи депозит в размер на 3000 лв. с ДДС. Същото следва да бъде заплатено от двамата
ответници. Доколкото текстът на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА
предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда, то сумата
следва да се присъди не в полза на страната, а директно на нейния представител.
С оглед уважения насрещен иск съдът намира, че следва да обсъди въпроса за
дължимите на ищеца по насрещния иск разноски. По този иск „***“ ЕАД са сторили
разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 409,17 лв. адвокатско възнаграждение.
Изрично в договора за правна помощ е посочено, че това е възнаграждение за защита само
по насрещния иск. Ответникът по този насрещен иск В. Г. Н. е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед вече посоченото по-горе при
обсъждане на въпроса дали така платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът
няма как да съобразява Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Отново преценката за прекомерност следва да
обхваща материалният интерес по делото (1091,70 лв.), броя на проведените заседания, в
които адвокатът е участвал, правната сложност на делото, другата активност на адвоката по
7
делото и др. Предвид това съдът намира, че платеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. Предвид това по предявения насрещен иск В. Г. Н. следва да заплати на „***“
ЕАД сторените разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 409,17 лв. адвокатско
възнаграждение
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит тип кредитна линия
„Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г., сключен между В. Г. Н. с ЕГН ********** от
гр. Шумен и „***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на
управителния съвет.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за възлагане на поръчителство от 06.07.2022 г.,
сключен между В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен и „***“ ЕООД с ЕИК *** от гр.
София, представлявано от управителя Р.К.Я..
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК *** от гр. София, представлявано от управителя
Р.К.Я., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата от 3801,70 лв.
(три хиляди осемстотин и един лева и седемдесет стотинки), представляващи платено без
основание въз основа на нищожен договор за възлагане на поръчителство от 06.07.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.07.2023 г. до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД с
ЕИК ***, гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на управителния съвет, сумата от
1091,70 лв. (хиляди деветдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляващи остатък
от чистата стойност на кредита по обявения за нищожен договор за потребителски кредит
тип кредитна линия „Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 14.09.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на
управителния съвет и „***“ ЕООД с ЕИК *** от гр. София, представлявано от управителя
Р.К.Я., ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата в размер на
1120 лв. (хиляда сто и двадесет лева), представляващи сторени от ищеца разноски в
производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на
управителния съвет и „***“ ЕООД с ЕИК *** от гр. София, представлявано от управителя
Р.К.Я., ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Антоний Здравков Димитров от САК сумата в размер на
3000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
ОСЪЖДА В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД с
8
ЕИК ***, гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на управителния съвет, сумата в
размер на 459,17 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки),
представляващи разноски по уважения насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9