Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, …….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет
и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13183 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 66592/15.03.2019г. по гр.д. № 55508 по
описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 26-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Т.Г.О., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от
2214,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
23.06.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 49, в гр. София, ж.к. „******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. и за
отоплителен сезон 2013г.-2014г. по
изравнителна сметка по фактура от 31.07.2014г.;
сумата от 400,53лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
15.09.2014г. до 28.03.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 22949/2017г. на СРС, Т.Г.О.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******съдебни разноски от 506,65лв. по исково дело и 85,91лв. по заповедно
дело, като неоснователни са отхвърлени
исковете в останалата им част.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5103634/17.06.2019г. по регистъра на
СРС, депозирана от ответника по исковете Т.Г.О.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила
е, че по делото не било установено да
има доброволно сключен договор между страните, не била давала съгласие „Нелбо Инженеринг“ да извършва дялово разпределение на
енергията, не било установено валидно решение на ОС на ЕС за договор, а и
срокът на представения договор бил изтекъл. Публикуването на ОУ не означавало,
че за нея е възникнало задължение да ползва
услугите на ищеца. Разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване
противоречали на на Директива 2006/32/ЕК, нямало
единица мярка на базата на която са изразходвани съответните мегавати.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******не е изразил становище по
жалбата в срока за отговор с допълнителна молба от 21.10.2020г. е оспорил
жалбата и е претнедирал разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Н. „ЕАД не е
изразило становище по жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2017891/14.08.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу Т.Г.О., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Т.Г.О., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от 3297,10лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 12.04.2017г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 49, в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 595,38лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
15.09.2014г. до 28.03.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 22949/2017г. на СРС, като
му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик и
като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил
енергия в количества, качество и на
стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането на сумите,
страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Т.Г.О.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила
е, че не е сключвала договор с ответника Публикуването на ОУ не означавало, че
за нея е възникнало задължение да ползва
услугите на ищеца, нямало валидно проведено ОС на ЕС и сключен договор с Нелбо Инженеринг“ ООД. Уреди не било установено, че са били
годни, качестно на услугата не било доказано,
неравноправни били клаузите от ОУ и нрадеба за топлоснабдяване за рекламации, нямало фактури за сметките.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Н. „ЕАД, ЕИК ******е
подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 22949//2017г.
съгласно което по заявление вх. №
3026705/12.04.2017г. е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Т.Г.О., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с
адрес: *** заплащане на сумите, както следва:
сумата от 3297,10лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 12.04.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 49, в гр. София, ж.к. „******;
сумата от 595,38лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
28.03.2017г., съдебни разноски от 127,85лв.,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 05.06.2017г., на 06.06.2017г. е подал възражение срещу заповедта, на 31.07.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за
вземанията по заповедта и такива е представил на 14.08.2017г.
Приет е несопорен от
страните нотариален акт № 170/17.12.1997г. съгласно който Ц.С.е продала на Т.О.
½ ид.ч. от ап. № 49 гр. София, ж.к. „******,
като си е запазила вещното право на ползване върху продаваната част.
Прието е удостоверение за наследници, съгласно което Ц.С.е
починала на 31.08.1998г. и е оставила за
наследник по закон дъщеря си Т. О..
По делото е
прието споразумение от 24.06.2015г., носещо подписи за страните по него,
неоспорено от тях, съгласно който Т.О. е признала пред ищеца, че е потребител
на топлинна енергия в имота апартамент №
49, в гр. София, ж.к. „******в периода от 01.12.2013г до 31.05.2015г.
неплатени задължения за който са
4005,42лв., лихва за забава е 155,76лв. , като се е съгласила да ги плати на
вноски до 30.06.2016г..
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от
28.10.2005г. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******е избрало Нелбо Инженеринг“ООД да извършва дялово
разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи срещу името на
ответника е положен подпис за нея, срещу искане за монтиране на разпределители
на 4 радиатора в ап. 49 в сградата.
Приети са
извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е
предявен иск.
Приети са
протоколи за отчет на уредите, носещи подпис за ответника, като потребител,
изравнителни сметки, съгласно окито реален отчет на
уредите е направен през 2015г., 2016г.
установено е потребление на енергия за отопление с три отоплителни тела, както и енергия за
горещо битово водоснабдяване. сочещи задължения за пе
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице – помагач
е посочило, че сградата е топлоснабдена, в процесния имот е
имало три отоплителни тела, потребявала се е енрегия и за горещо битово водоснабдяване, отчитано по
показания на водомер, обем на имот бил 207 куб.м. за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г. потребена енергия била на стойност от 2214,91лв. Посочило е, че ежемесечно
били снемани отчети на общия топломер, уреди в имота били отчетени реално. Разпределението
на енергията било направено по правилата на Наредба за топлоснабдяване.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че
неплатени суми по фактури за периода били 3284,78лв. които не били платени, лихва
била 594лв.
Приети са
общи условия от 2014г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо. В заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК са посочени
всички вземания, за които е предявен иска, поради което и установителен
иск за тях съдът приема, че е допустим.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди и възнаграждение за разпределението й, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността
на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло
искането на заявителя „Топлофикация-София”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия , за
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат
за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът
приема, че по делото е установено че
ответникът отговаря пред ищеца за
плащането на стойността на доставената
енергия в имота през процесния период. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди
е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие
договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди при
публично известни
общи условия,
са собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В това
си качество те са клиенти на топлинна енергия
и
страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за
битови нужди,
тоест дължат заплащане
на цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат
да бъдат и
правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват
топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното
право на ползване, за собствени
битови нужди, и
същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна
енергия за
битови нужди за
този имот при публично известните
общи условия
с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо
имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за
битови нужди и като
страна по договора
за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество
по искане на това трето лице. Този договор не се презумира
с установяване на
факта на ползване
на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая приетите
по делото нотариален акт от 1997г., удостоверение за наследници от 2003г. установяват, че ответникът е придобила
част от имота през 1997г. Качеството си на потребител на топлинна енергия в
целия имот ответникът е признала пред ищеца в подписаното между страните
споразумение от 24.06.2015г., носещо
подпис за тях и неоспорено по делото. С последното ответникът е признала, че
дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за периода от 01.1.22013г. до
30.04.2015г. 4005,42лв. за топлинна енергия и 155,76лв. лихва за забава. По
делото не е установено в последствие ответникът да е загубила качеството си на
потребител на енергия в имота. Така събраните доказателства установяват, че
между страните през процесния период е имало валидно
правоотношение за доставка на топлинна енергия и отговорността на ответника към
ищеца за заплащането й може да се ангажира.
Доколкото по делото не се спори, че ищецът е приел ОУ
, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че
ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в
абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014г, одобрени от ДКЕВР през
февруари 2014г., както и от действащата
към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната
мрежа, който е част от топлопреносното предприятие,
да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в
съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно
наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и
приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите
и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват
качествените параметри на услугата. С
клаузата на чл. 5 от Общите условия е
вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система
или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният
график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя
при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната
мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира
като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана
енергия за отполение и енергия за горещо битово
водоснабдяване като за процесния период от
01.05.2013г. до 30.04.2016г. тя е на стойност от общо 2214,91лв. Съдът изцяло кредитира заключението на техническата
експертиза, работило по приети по делото неоспорени от страните документи, след
проверки при ищеца при съобразяване на обем на имота, при съобразяване на
обстоятелството, че в имота има 3 отоплителни
тела с уреди и водомер, които са реално отчетени. Неоснователни са доводите на
ответника, че Нелбо нямал право да извършва дялово
разпределение, поради което и изготвените изравнителни сметки не били правилни.
В случая вещото лице е направило самостоятелни изчисления, като е съобразило
показанията на уреди, при отчитане на които ответникът е присъствал и е положил
подпис, удостоверяващи верността на записани стойности. Вещото лице е
съобразило обем на имота и Наредбата за топлоснабдяване.
При така установеното без значение за изхода на делото е дали Нелбо е имало валиден договор с етажната собственост за
дяловото разпределение на енергията
По делото не
е установено погасяване на горепосочените задължения, поради което и правилно иск за тези суми е уважен и
решението на СРС в частта за главница за топлинна енергия за 2214,91лв.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания за извода
на СРС по иска за обезщетение за забава
за плащане на главницата, поради което и
като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК ограничаваща проверката на въззивния съд, приетото споразумение от 24.06.2015г. сочещо
знание и признание от ответника на възникналите задължения до 31.05.2015г., то
съдът приема, че решението на СРС е правилно и в частта за лихвата за забава.
При така
възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и
следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника.
За въззивното производство на въззиваемия
- ищец не се следват разноски. Процесуално представителство от юрисконсулт,
което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е
осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда
на ищеца. В срока за отговор на жалбата такъв не е депозиран, в пубично съдебно заседание процесуален представител на въззиваемия не е присъстав,л
депозираната пред о.с.з. молба е бланкетна и не може
да обоснове извод, че на въззиваемия се следват
разноски за юрисконсулт.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66592/15.03.2019г. по гр.д. № 55508 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 26-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Н. „ЕАД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.