Решение по дело №424/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 734
Дата: 1 април 2019 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180700424
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 734

гр.Пловдив,  01 . 04 . 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 424/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

 

К.В.М.,*** с пълномощник адв.Хр.М. оспорва Заповед № ЗЦУ - 71 / 17.01.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с която му е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 вр. с чл.89 ал.2 т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяна и присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение и държавна такса/. Твърди се съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби при следните съображения : Дисциплинарното наказание е наложено извън двумесечния срок по чл.94 ал.1 ЗдСл. от откриване на твърдяното за извършено дисциплинарно нарушение. Докладът на ръководител звено „Инспекторат” на НАП с вх.номер от 22.10.2018г., с който в заповедта е посочено, че е открито нарушението, е бил предоставен на дисциплинарно-наказващия орган – Изпълнителния директор /ИД/ на НАП на 22.10.2018г. Счита се, че от тази дата е започнал да тече двумесечния срок за налагане на наказание, макар дисциплинарно-наказващият орган де е поставил резолюция „Да” върху документа на 14.11.2018г. и е издал заповед за започване на дисциплинарно производство на 06.12.2018г. /в подкрепа на тезата е посочена съдебна практика на ВАС – Решения №№ 3142/2002г., 7614/2002г., 5961/2016г., 4866/2014г., 7502/2007г. и др./. Предвид факта, че в периода 22.10.2018г.-25.01.2019г. жалбоподателят е ползвал общо 5 дни законоустановен отпуск, се поддържа, че двумесечният срок, в който е следвало да бъде наложено наказанието, е изтекъл на 27.12.2018г. и предприетите след това действия са незаконосъобразни. Считано от 14.11.2018г. срокът е изтекъл на 21.01.2019г. при съобразяване с ползваните 5 дни отпуск и на 25.01.2019г. срокът е изтекъл /Решение № 4654/2012г. на ВАС/. Заявено е относно процедурата, че писмени обяснения са представени на 20.12.2018г. по електронен път и подписани с електронен подпис, а не както е посочено в заповедта – че са получени на 03.01.2019г. За самостоятелно отменително основание се счита липса на място на извършване на нарушението в оспорения административен акт. Предвид съдържание на описание на нарушението, се поддържа, че информационната система на НАП е възможно да се достъпва от всяка една работна станция, ползвана от служители на НАП в страната, което води до извод за липса на конкретизация на нарушението по място и респект. недоказване на извършването му, вкл. неспазване на формата поради липса на елемент от задължителното съдържание според чл.97 ал.1 т.4 ЗДСл. По отношение квалификацията на нарушението по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. – неизпълнение на служебните задължения, е посочено, че според фактическото описание на нарушението, то се е изразило в осъществяване на нерегламентиран достъп до данни за задължено лице в информационните системи на НАП, в нарушение на т.9.3.1. от утвърдената със заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-733/17.06.2016г. „Политика за информационна сигурност в НАП”. В тази вр. е заявено, че т.9.3.1 от „Политика за информационна сигурност в НАП” не създава задължение за жалбоподателя в качеството му на служител на НАП, което да не е изпълнил и се твърди, че цитираната в заповедта точка е подточка на т.9.3 „Права на потребителите” и касае предоставянето на достъп до информацията и системите на НАП. Тази разпоредба урежда чрез препращане към „съответните правила на агенцията” – начинът на предоставяне на служителите на достъп до системите на НАП и в този й вид вменява задължение за изпълнение на определени процедури и правила от страна на тези, които са оправомощени да предоставят достъп, а не за тези, които получават такъв. Затова се счита, че задължението, неизпълнението на което се вменява с оспорената заповед – не се създава от твърдяната за нарушена разпоредба. Такова задължение не фигурира и в длъжностната характеристика на жалбоподателя. Ако  се твърди от дисциплинарно-наказващия орган, че с достъпът до системата без конкретно възложена задача оспорващото лице е излязло извън кръга на служебните си правомощия, основанието за налагане на дисциплинарно наказание не би било по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл., предвид ясното нормативно разграничение между неизпълнение на задължения и превишаване на права. Ведно с изложеното е изтъкнато, че в оспорената заповед изцяло декларативно е посочено, че при определяне вида и размера на наложеното наказание са взети предвид „тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител”. Счита се, че в тази част заповедта практически не съдържа мотиви и настъпването на каквито и да било последици е отречено в доклада на отдел „Инспекторат” на НАП /не са установени доказателства, че служителите К.М. и А.Ч. са предоставили информация на С.Т. – лицето, за което се сочи, че е било евентуален краен получател на информация от масивите на НАП/.  По отношение формата на вината е посочено, че през последните години жалбоподателят е получавал отлични оценки за изпълнението на длъжността, поради което е следвало да бъде прието, че твърдяното за извършено нарушение е малозначително, вкл. предвид липсата на констатирани последици.

В писмени бележки по същество е изразено становище относно прието по делото писмено доказателство /декларация/, представено от ответника : Счита се, че декларацията не променя извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като изявлението на жалбоподателя в този документ не освобождава дисциплинарно-наказващият орган от задължението за провеждане на административно производство в съответствие със закона. Отново е изтъкнато, че сочената за нарушена норма на т.9.1.3 от „Политика за информационна сигурност в НАП” не създава за оспорващото лице задължения в качеството му на „потребител”, като задълженията за потребителите са описани не в т.9 „Политика за контрол на логическия достъп”, подточка 9.1 „Управление на достъпа”, а в т.8.3.8 от „Политиката”. Освен това, в т.8.3.8.2 е посочено, че „Всички служители на НАП имат общи и специфични отговорности за изпълнението и поддръжката на сигурността, описани в длъжностните им характеристики”. Длъжностната характеристика от преписката е подписана от М. на 21.01.2014г., след която дата не е променяна, при което се поддържа, че на лицето не са вменени допълнителни задължения /общи и/или специфични/, свързани с изпълнение на утвърдената 2 години по-късно „Политика”.

- Ответникът Изпълнителен директор на НАП се представлява от юрисконсулт Н.Т. и оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и подлежаща на отхвърляне, а оспорената заповед – законосъобразна. Поддържа спазване на процесуалните правила при издаване на административния акт и съответствие с приложимите норми от ЗДСл. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на отхвърляне на жалбата и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В писмени бележки по същество са изложени фактите от дисциплинарното производство и се твърди нарушение на „Политика на информационна сигурност в НАП”, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Етичните норми за поведение на служителите на НАП. По отношение разпоредбата на чл.94 ал.1 ЗДСл. представителят на ответника се позовава на съдебни решения на ВАС /№№ 3325/2015г.; 13422/2013г./, според мотивите на които нарушението се счита за открито към дата, на която всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на дисциплинарния орган. Оспорено е възражението за непосочено място на извършване на нарушението с аргумент от факта на отразена в заповедта месторабота на жалбоподателя. За неоснователно се счита твърдението за липса на нарушение на т.9.3.1 от „Политика за информационната сигурност в НАП” с цитирана т.19 от длъжностната характеристика на оспорващото лице. Поддържа се правилно определено дисциплинарно наказания за извършеното нарушение, вкл. с оглед важността на повишаване сигурността на информационните активи и безопасността на информацията за клиентите на НАП.

Окръжна прокуратура – Пловдив не участва по делото.

Жалбата е допустима, подадена в предвидения 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт. Заповедта е връчена на оспорващото лице на 25.01.2019г. /л.70/, жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 07.02.2019г.

1. С оспорената Заповед № ЗЦУ – 71 от 17.01.2019г. е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг с една година” на държавния служител К.В.М. – главен публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания”, отдел „Публични вземания”, дирекция „Събиране” към ТД на НАП Пловдив.

Заповедта е издадена във вр. с констатирано деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение съгл. чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. – неизпълнение на служебните задължения.

Фактически обстоятелства : Доклад № 24-15-377/22.10.2018г. на ръководител звено „Инспекторат” на НАП с приложения /л.83 и сл./ – за извършената проверка по заповед № ЗЦУ-649/14.05.2018г. и заповед № ЗЦУ-889/27.06.2018г., възложена по повод жалба от 26.04.2018г. на А.Д. – Д.Д. ЕООД и искане да бъде установено дали данни от информационните активи на НАП за това дружество са станали известни на трето лице, извършващо сходна търговска дейност – ***ЕООД, представлявано от С.Т., съдържа констатации от проверки за достъпи до VAT 14 от служители на НАП с данни за 5 служители, които не са посочили конкретни причини за осъществени достъпи, сред които жалбоподателят : К.М. осъществил достъп на 06.03.2018г. до данни на А.Д.-Д.Д. ЕООД в дневник за продажби за м.01.2018г., след което прехвърлил информацията във формат EXCEL. Действията били извършени за времето от 10.27ч. до 10.35ч. Служителят заявил, че не си спомня конкретна причина относно посочената дата и предполага, че с оглед на вменените му задължения конкретно задължено лице има вземане/задължение от ФЛ и/или негов търговец, което е било повод за влизане в системата. Проверяващите органи отразили в доклада, че служителят не е имал възложена задача по отношение образуваното изпълнително дело на *** ЕООД и липсва необходимост от събиране на информация от дневника за продажби за вземания от трети лица, клиенти на дружеството. В доклада е отразено, че не са установени доказателства, служителят К.М. да е предоставил информацията от достъпа на С.Т., но осъщественият достъп е в нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, тъй като не е във вр. с изпълнение на служебни задължения. В доклада е направено предложение за стартиране на дисциплинарно производство по отношение на служители, сред които жалбоподателя – за нарушаване на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП. Докладът е с вх.номер в НАП от 22.10.2018г., а резолюция „Да” е поставена на 14.11.2018г., ведно с подпис на ИД на НАП.; Заповед № ЗЦУ-1824/06.12.2018г. за образуване на дисциплинарно производство на основание чл.96 ал.1 ЗДСл., изд. от ИД на НАП по отношение К.М. във вр. с констатациите в Доклада от 22.10.2018г. - на дисциплинарния съвет, назначен със заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018г. е възложено да образува дисциплинарно дело и да представи на ИД на НАП свое решение в сроковете по чл.96 ал.4 ЗДСл., съгл. правилата за работа на дисциплинарния съвет, определени със заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018г. на ИД на НАП /л.82/.; Решение № ЗЦУ-211/11.12.2018г. на дисциплинарния съвет /л.76/, според което е потвърдена констатацията в доклада и е прието, че държавният служител е осъществил нерегламентиран достъп до данни за задължено лице в информационните системи на НАП в нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, което деяние представлява дисциплинарно нарушение съгл. чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. при извършването му виновно от субективна страна. Дисциплинарният съвет предложил на дисциплинарно-наказващият орган да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година” – съобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното му служебно поведение. В Протокол от заседание на дисциплинарния съвет на НАП от 06.12.2018г. /л.77 и сл./ са потвърдени данните от доклада по отношение К.М. и е прието следното : К.М. е осъществил нерегламентиран достъп до данни в информационните системи на НАП за А.Д.-Д.Д. ЕООД без да има възложена служебна задача и в нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, което деяние представлява дисциплинарно нарушение съгл. чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл., извършено виновно от субективна страна, за което е предложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”.; Протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет и Решението са представени на ИД на НАП с докладна записка вх.номер от 11.12.2018г. /л.81/. Върху докладната записка е поставена резолюция от 13.12.2018г. – „Да! Да се проведе изслушване на 18.12.2018г. от 15.30ч.”.; писмено уведомление до К.М. /изх. номер от 13.12.2018г., л.75/ за осведомяването му относно откриване процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност и покана за запознаване с материалите по решението на дисциплинарния съвет на НАП и за изслушване на 18.12.2018г. в 15.30ч. от ИД на НАП в приемния кабинет на отразен административен адрес, което уведомление и материали са получени от М. на 14.12.2018г.; Покана от ИД на НАП до К.М. за представяне на писмени обяснения до 20.12.2018г., на основание чл.93 ал.1 ЗДСл. с указания за изясняване на факти и обстоятелства, които дисциплинарно-наказващият орган да съобрази /л.73/ - получена от К.М. на 18.12.2018г.; Писмени обяснения на М. ***.12.2018г.  и от 03.01.2019г. в ЦУ на НАП /л.71/ - отречено е извършване на посоченото в доклада от 22.10.2018г. дисциплинарно нарушение с твърдение, че не е налице неизпълнение на служебните задължения. С позоваване на периода от време /от 06.03.2018г. до м.12.2018г./ и естеството на изпълняваната служба /включваща изготвяне на множество ежедневни справки/, М. заявил, че няма конкретен спомен за действията, които в изпълнение на служебните си задължения е осъществил на 06.03.2018г. Същевременно с това е посочено, че ежедневно към него се обръщат колеги за консултации и съдействие по водени от тях изпълнителни дела, поради което е възможно по молба на колега да е извършено проучване от естеството, описано в доклада. Ведно с изложеното е поддържано, че нито едно от действията на 06.03.2018г. не е било насочено към осъществяване на нерегламентиран достъп до данни, за което и да било от дружествата, описани в доклада. Заявено е, че М. никога не си е позволявал да достъпва и още по-малко да използва достъпна му по повод възложени му функции – информация, за цели извън служебните му задължения, поради което счита, че ако посочения в доклада достъп е бил осъществен, това е сторено само и единствено в интерес на работата – негова и/или на друг колега в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Пловдив.; Протокол от проведено изслушване на основание чл.93 ал.1 ЗДСл. от 18.12.2018г. /л.72/ - документирано е изслушване на посочената дата, от страна на ИД на НАП, проведено в приемен кабинет на административен адрес в гр.София, при което на служителя е дадена допълнителна възможност за запознаване с материалите по преписката и срок до 20.12.2018г., 17.30ч. – да представи писмени обяснения.

Въз основа на описаните фактически обстоятелства, съдържащи се в документацията от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно-наказващият орган приел, че е извършено нарушение, изразяващо се в : нерегламентиран достъп до данни за задължено лице в информационната система на НАП, в нарушение на т.9.3.1 от утвърдената със Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-733/17.06.2016г. „Политика за информационна сигурност в НАП”. Описаното деяние е квалифицирано за дисциплинарно нарушение на чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. и е прието, че от субективна страна е извършено виновно. Във вр. с определянето на съответстващото на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, в заповедта е отразено, че категорично е установено, че служителят не е имал възложена служебна задача във вр. с образуване на изп.дело срещу А.Д.-Д.Д. ЕООД и срещу задължени лица – негови контрагенти и в случая обясненията на служителя са неубедителни спрямо извършеното действие по експортиране на информацията от дневника за продажби за м.01.2018г. на търговското дружество от VAT 14 във формат excel. За неубедително е възприето и заявеното от М. относно възможен достъп в интерес на работата на друг колега, предвид дефиниран на всеки служител профил за достъп до информационната система на НАП – нерегламентираният достъп е осъществен от потребителския профил на М. и с неговата парола, при положение, че е бил длъжен да предприема и не е предприел необходимите мерки за спазване на информационната сигурност в НАП. При съобразяване с кадровата справка на служителя  с данни за стаж в НАП от 2010г. и оценка за изпълнение на длъжността през последните три години – „изпълнението надвишава изискванията”, е прието, че характера на допуснатото нарушение на служебните задължения, дългогодишният опит и отличните оценки за изпълнението на служителя – утежняват отговорността му.

Предвид посоченото и на основание чл.92, чл.90 ал.1 т.3 вр. с чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. е наложено дисциплинарното наказание. В заповедта е посочено, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и цялостното служебно поведение на държавния служител, съгл. изискванията на чл.91 ал.1 ЗДСл.

1.1. Заповедта е издадена от компетентен административен орган – Изпълнителен Директор на НАП /без хипотеза на заместване или делегиране на правомощия; чл.13, чл.13а ЗНАП вр. чл.92 ал.1 ЗДСл./, л.66. Съобразно чл. 97 ал.1 от ЗДСл. – актът е в писмена форма, съдържа правни и фактически основания, реквизити от обхвата на ал.1, чл.97.

1.2. Освен описаните актове и документи, съдържащи се като наименования в обстоятелствената част на оспорената заповед, представената по делото преписка съдържа и : Заповед № Т-1368/04.12.2013г. за утвърждаване на длъжностни характеристики на длъжностите в дирекция „Събиране” в ТД на НАП – Пловдив по приложен списък /л.46 и сл./, сред които длъжност – публичен изпълнител, старши публичен изпълнител, главен публичен изпълнител; длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност – Главен публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания”, отдел „Публични вземания”, дирекция „Събиране”, към ТД на НАП-Пловдив /л.48 и сл./, с която М. е запознат на 21.01.2014г. и в която в р.V „Преки задължения” се съдържа т.10 : „Запознава се със всички заповеди, указания, писма за сведение и други разпореждания и ги изпълнява”, т.19 „Следи промените в относимата нормативна уредба и се запознава своевременно с вътрешноадминистративните актове и други документи, свързани с изпълнението на дейността”, а в р.VII „Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите”, т.5 : „Отговаря за спазване на служебната етика и опазване на служебната тайна и поверителната информация, станала му известна при или по повод на служебните задължения”. ; Заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016г. на ИД на НАП, с която на основание чл.10 ал.1 т.1, т.5 и т.7 от ЗНАП са утвърдени процедури с приложения към тях на отдел „Превенция за финансовата и информационна система”  в Инспектора на НАП, съгл. Приложение № 1 и 2 – неразделна част от заповедта, вкл. са утвърдени вътрешни правила за мрежовата и информационната сигурност , както и е утвърдена „Политика по информационна сигурност на НАП” /политиката/ – като „Политика по информационно сигурност” е задължителна за прилагане в работата на служителите на агенцията от датата на издаване на заповедта, л.52 /дефиниран е термин „Информационна сигурност” – Защитата на информацията от неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване. Целта на информационната сигурност е да се гарантира поверителността, целостта и наличността информационните активи /ИА/ от различни заплахи/. В р.4 „Обхват на политиката”, т.4.1 е посочено, че същата се отнася до всички служители на НАП, които имат достъп до информационните активи, собственост или ползвани от НАП. В р.5 „Съответствие, нарушения, реакции”, т.5.1-т.5.4, е посочено, че всички действия на служителите на НАП във вр. с изпълнение на служебните им задължения, следва да са съобразени с тази политика, като всяко действие на потребител, несъответстващо й, което води до разкриване, нарушаване на целостта, достоверността и наличието на информация в електронен формат, е обвързано с предприемане на дисциплинарни мерки, съответно извършване на проверка с изготвяне на доклад. В р. 8 „Политика за организация на управлението на сигурността”, т.8.3.8, 2 /на която се позовава жалбоподателя по същество/ е посочено : „Всички служители на НАП имат общи и специфични отговорности за изпълнението и поддръжката на сигурността, описани в длъжностните им характеристики. Ръководителите на съответните звена са отговорни техните служители да са запознати и да спазват настоящата политика по информационна сигурност на НАП”. Според текста на нарушената част от „Политиката” – 9.3 Права на потребителите, 9.3.1 : „Достъпът до информацията и системите на НАП се предоставя съгласно съответните правила на агенцията, с цел допускане на потребителите за изпълнение само на необходимото във връзка с изпълнението на техните служебни задължения”.; служебна бележка за ползван платен годишен отпуск от М. за периода 22.10.2018г.-25.01.2019г. /изд. по негова молба/, документирала период на общо 5 работни дни, л.33.

2. За процедурата : Видът наложено дисциплинарно наказание не изисква процедура пред дисциплинарния съвет по см. на чл.96 ЗДСл., при което задължение на дисциплинарно-наказващият орган е установеното в чл.93 ЗДСл. Извън това, според конкретиката на фактите – проверка на Инспектората на НАП е извършена по жалба с твърдения за нелоялна конкуренция, при която са установени данни за нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, което от своя страна мотивирало ръководителя на Инспектората да предложи „стартиране на дисциплинарно производство” /л.87/. Предложението е съобразено от дисциплинарно-наказващия орган с поставяне на резолюция „да” на 14.11.2018г. върху Доклада на Ръководителя на инспектората с вх. номер от 22.10.2018г. Следва да бъде отбелязано, че докладът съдържа констатация за нарушение, но предложението за стартиране на дисциплинарно производство е преценка за необходимост от процедурен аспект във вр. с цитирания текст от Политиката от р.5, тъй като в доклада липсва квалификация на констатираното нарушение по см. на ЗДСл., вкл. липсва предложено наказание от обхвата на чл.90 ЗДСл. Докладът обективно представя резултати от проверката – ведно с извод за нарушение на т.9.3.1. от Политиката, е отразено, че не са установени доказателства служителят К.М. да е предоставил информация на лицето С.Т.. В реда на изложеното, заповедта за образуване на  дисциплинарно дело против жалбоподателя е издадена на 06.12.2018г. и решението на дисциплинарния съвет от 11.12.2018г., ведно с протокола от заседанието на съвета, са предоставени на ИД на НАП, на 11.12.2018г. Считано от тази дата се приема да тече срокът по чл.94 ал.1 ЗДСл., тъй като дисциплинарно-наказващият орган е имал основание за образуване на дисциплинарно производство, в което да бъдат установени всички относими обстоятелства във вр. с предложението в доклада на инспектората на НАП, вкл. при осигуряване гарантираното от закона право на защита на проверявания служител – с предоставяне на възможност за запознаване с всички материали от доклада и производството, вкл. с възможност за представяне на доказателства и писмени обяснения. Заповедта е издадена именно във вр. с констатациите в доклада, които ИД на НАП е следвало да прецени дали и какво по вид дисциплинарно нарушение разкриват и кое точно е съответстващото му дисциплинарно наказание. В този см., неоснователно е твърдението за нарушение разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от ЗДСл., съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно-наказващия орган на 11.12.2018г. с докладна записка /л.81/, към която са приложени решението на дисциплинарния съвет от 11.12.2019г. и протоколът от заседанието на съвета от 06.12.2018г., в които са изложени факти и обстоятелства, обосноваващи извършено от служителя дисциплинарно нарушение със становище за наличието на основание за дисциплинарна отговорност съгл. чл. 96 ал. 3 ЗДСл. - фактите относно "откриване на нарушението", т. е. факти относно извършеното нарушение, неговия автор, формата на вината, както и други обстоятелства, с оглед цялостна преценка на това нарушение, вкл. относно вида и размера на наказанието, с оглед изискването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. за мотивиране на акта /в тази насока Решение № 1183 от 29.01.2019г. ; Решение № 1122 от 28.01.2019г. на ВАС по адм. д. № 2561/2018г./. Оспорената заповед е издадена на 17.01.2019г., поради което двумесечният срок, считано от 11.12.2018г. и едногодишния, считано от 06.03.2018г., са спазени. 

В допълнение се отбелязва за несъответно на обстоятелствената част от оспорената заповед твърдението в жалбата, че докладът на ръководител звено „Инспекторат” на НАП с вх.номер от 22.10.2018г., е посочен за откриване на нарушението. В административния акт е отразено, че във вр. с докладът е възложено образуването на дисциплинарното производство и в решението на дисциплинарния съвет е изложено становище за наличие на основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „отлагане повишението в ранг с една година”. Неоснователен е доводът за липса на място на извършване на нарушението в оспорения административен акт, тъй като е описана в пълнота административната структура, в която изпълнява служебните си задължения жалбоподателят и еднозначно е отразена констатацията за нерегламентиран достъп от потребителския профил на служителя и с негова парола, без информацията да му е била необходима за изпълнение на служебни задължения.

В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е бил уведомен за откриване на дисциплинарното производство, за запознаване с материалите от доклада на инспектората и решението на дисциплинарния съвет, респект. поканен е за изслушване и е изслушан. Представените писмени обяснения са обсъдени от дисциплинарно-наказващият орган. Против административната процедура не са изложени конкретни оплаквания за нарушени права на жалбоподателя. Възраженията касаят преценка на фактите и обстоятелствата и последвалите изводи.

3. Данните от дисциплинарната преписка обосновават извод за осъществено от жалбоподателя нарушение, при съответна правна квалификация, но при несъобразена тежест на наложено дисциплинарно наказание.

Неоснователни са възраженията относно неспазване формата на оспорената заповед, тъй като съдържанието й съответства на изискванията на чл.97 ал.1 т.1-7 ЗДСл. Квалификацията на нарушението по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. – неизпълнение на служебните задължения, е коректна спрямо описание на нарушението и обхватът на служебните задължения на държавния служител. Както бе посочено, нарушението се изразява в нерегламентиран достъп до данни за задължено лице в информационната система на НАП, „в нарушение на т.9.3.1 от утвърдената със Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-733/17.06.2016г.”. В случая дисциплинарно-наказващият орган не се е позовал на длъжностната характеристика пряко, макар връзката между цитираните по горе задължение и отговорност и задължителното прилагане на „Политиката”, да е безсъмнена / р.V „Преки задължения”, т.10 : „Запознава се със всички заповеди, указания, писма за сведение и други разпореждания и ги изпълнява”; р.VII „Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите”, т.5 : „Отговаря за спазване на служебната етика и опазване на служебната тайна и поверителната информация, станала му известна при или по повод на служебните задължения”./. Длъжностната характеристика на служителя не е посочена в обстоятелствената част на заповедта и липсва конкретно позоваване на неизпълнено индивидуализирано задължение от същата, поради което не следва обсъждането й във вр. с квалификация на нарушението. Следва да бъде отбелязано, че регламентираният начин за осведомяване на служителите на агенцията за „Политиката по информационна сигурност на НАП” е осъществен посредством приетата по делото декларация. Вменените с „Политиката” задължения на служителите на НАП от една страна съответстват със задълженията и отговорностите на служителя, произтичащи от длъжностната характеристика, цитирани по-горе, но от друга страна представляват самостоятелни задължения, произтичащи от задължителността на „Политиката”, за което М. е надлежно осведомен. Посоченото означава, че не е необходима промяна /изменение или допълване/ на длъжностната характеристика, освен което по см. на т.10 от дл.характеристика, пряко задължение на служителя е запознаване с всички заповеди, указания, писма за сведение и други разпореждания и изпълнението им. При редовно осведомяване за „Политиката”, служителят вече дължи изпълнение на съдържащите се в същата правила за изпълнение на съответни служебни задължения.  Тоест, при осъществен достъп до информация и системи на НАП, без същият да е регламентиран по предвидения в т.9.3.1. ред, достъпът е нерегламентиран и в нарушение на установено правило – задължително за служителя, тъй като касае изпълнение на служебни задължения, от което следва извод – при нарушаване на конкретното правило е налице неизпълнение на служебно задължение. В случая правото на достъп е обвързано със съответно правило, поради което нарушаването на правилото представлява неизпълнение на служебно задължение и по тази причина поведението на служителя не би могло да бъде квалифицирано като неспазване кръга на служебните задължения /чл.89 ал.2 т.3 ЗДСл./. В тази връзка са и цитираните по горе относими текстове от „Политиката” : р.4 Обхват на политиката, т.4.1 - същата се отнася до всички служители на НАП, които имат достъп до информационните активи, собственост или ползвани от НАП; т.5 Съответствие, нарушения, реакции, т.5.1-т.5.4 - всички действия на служителите на НАП във вр. с изпълнение на служебните им задължения, следва да са съобразени с тази политика, като всяко действие на потребител, несъответстващо й, което води до разкриване, нарушаване на целостта, достоверността и наличието на информация в електронен формат, е обвързано с предприемане на дисциплинарни мерки, съответно извършване на проверка с изготвяне на доклад. Текстът на р. 8 „Политика за организация на управлението на сигурността”, т.8.3.8, 2 - „Всички служители на НАП имат общи и специфични отговорности за изпълнението и поддръжката на сигурността, описани в длъжностните им характеристики. Ръководителите на съответните звена са отговорни техните служители да са запознати и да спазват настоящата политика по информационна сигурност на НАП”, съответства на цитираните от длъжностната характеристика задължение и отговорност, вкл. в частта за пр.2-ро, ответникът представи и по делото е приета Декларация, подписана от М. на 19.07.2016г. /л.96/ относно запознаване на служителя със  Заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016г. на ИД на НАП, вкл. деклариране от страна на служителя на получено потребителско име и парола за достъп и ползване на информационни активи и услуги на НАП, както и заявление за осведоменост на лицето досежно последицата от неспазване на правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП – основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Твърдението в писмено становище на ответника за нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Етичните норми за поведение на служителите на НАП не следва да бъде обсъждано, тъй като оспорената заповед не се основава на нарушение на конкретен текст от кодекса и етичните норми.

Основателно е възражението в жалбата за декларативно съдържание на заповедта по отношение определяне вида и размера на наложеното наказание. Действително, при липса на конкретика в писмените обяснения за причина да бъде осъществен нерегламентирания достъп, извода за виновно извършено нарушение е верен. Това обаче не преодолява задължението на дисциплинарно-наказващия орган да обоснова възприетия вид дисциплинарно наказание с всички установени факти и обстоятелства при съпоставка с цялостното поведение на служителя в съответствие с естество и обем на извършваната дейност. В случая липсва обосноваване на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, като с основание в жалбата е изтъкната констатацията от доклада на инспектората : не са установени доказателства, че служителите К.М. и А.Ч. са предоставили информация на С.Т. – лицето, за което се сочи, че е било евентуален краен получател на информация от масивите на НАП.  Това обстоятелство не е отчетено с изискуемата прецизност, предвид факта на получени от жалбоподателя през последните години отлични оценки за изпълнение на длъжността. Не е оспорена констатацията за липса на възложена служебна задача на М. и действително обясненията на служителя са неубедителни спрямо извършеното действие по експортиране на информацията от VAT 14 във формат excel. Но тези данни не обосновават извод за утежняване отговорността на жалбоподателя. Липсата на информация за наложени други дисциплинарни наказания до момента на издаване на оспорената заповед ориентира към единичен случай на неизпълнение на служебно задължение, който в контекста на служебния стаж е изолиран в обхвата на цялостното поведение. След като в последните три години оценката за изпълнение на длъжността е била – „изпълнението надвишава изискванията”, цялостното поведение на служителя е следвало да бъде съпоставено с инцидентното нарушение, при което не е установено снетата информация да е предоставена на трето лице /посоченото в жалбата/. Тоест, конкретното действие не е довело до разкриване на трето лице на информация, придобита с нерегламентиран достъп. Липсата на съпоставка между цялостното поведение на служителя към момента на издаване на заповедта и конкретното нарушение, ведно с настъпилите от него последици, респект. с индивидуализирането им, обосновават извод за несъобразяване в цялост с установените критерии в нормата на чл.91 ал.1 ЗДСл. В случая липсва установено негативно отражение на нарушението върху изпълнението на всички служебни задължения на служителя, вкл. върху правата и интересите на лицето, по жалба на което е извършена проверката на инспектората, предложила в доклада стартиране на дисциплинарно производство. В обобщение следва, че конкретиката на фактите не обосновава налагане на трето по степен на интензитет дисциплинарно наказание и жалбата следва до бъде уважена.

Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл., визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил, вкл. със съобразяване на чл. 6 АПК. Обективни факти за настъпили вредни последици преписката не съдържа. Вредните последици по см. на чл.91 ал.1 т.1 ЗДСл. следва да са пряко в резултат на нарушението и да бъдат конкретни.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно, предвид размер от 500лв. /договор за правна защита - л.98 във вр. с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и следва да бъде присъдено при основателност на жалбата.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК вр. с чл.124 ал.1 пр.последно ЗДСл., съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № ЗЦУ - 71 / 17.01.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/.

Осъжда НАП – София да заплати на К.В.М.,***, ЕГН **********, съдебни разноски общо в размер на 510 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                            Административен съдия :