ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. гр. София , 07.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.
С протоколно определение от 07.05.2021 г. по НОХД № 94/2021 г.,
Специализираният наказателен съд, III състав, е изменил изпълняваната
спрямо подсъдимия С. М. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража”
в „Домашен арест” с електронно наблюдение.
Против определението е постъпил протест от прокурор при
Специализираната прокуратура, с оплаквания за неправилност, изразяваща се
в необоснованост и незаконосъобразност. В него се застъпва тезата за
съществуване и на двата риска по чл.63, ал.1 от НПК – от укриване и от
извършване на престъпление, поради което се настоява за отмяна на
протестираното определение и потвърждаване на досегашната мярка за
неотклонение на подсъдимия.
Въззивната инстанция, след като се запозна с протеста и с материалите
по делото, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по същество
е неоснователен.
НОХД № 94/2021 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт
срещу подсъдимия С. М. А. за две престъпления: по чл.198, ал.1 от НК – за
грабеж (с употреба на сила) на златен синджир от владението на свид.А. и по
чл.214, ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 вр. с чл.26,
ал.1 от НК – за изнудване на свид.А., в условията на продължавано
престъпление, като деянието е било придружено със заплаха за убийство и от
1
него са били причинени значителни имуществени вреди.
Подсъдимият търпи най-тежката мярка за неотклонение от досъдебната
фаза, като тя му е била взета с определение на Окръжен съд – Пловдив от
23.12.2019 г., а фактическото задържане датира от 21.12.2019 г. Тази мярка е
била изпълнявана до 07.12.2020 г. вкл., когато е била отменена от СНС, по
съображения за нейното взимане от некомпетентен съд, а на 08.12.2020 г.
подсъдимият е бил освободен. По-късно, това определение за оставянето на
дееца без мярка, е било отменено от АСНС и на 19.01.2021 г. А. отново е бил
задържан под стража. Или иначе казано, задържането до сега се изчислява на
над година и четири месеца, а времето, през което подсъдимият е бил без
мярка за неотклонение на около 40 дни.
Към момента по делото се провежда съдебно следствие в първата
инстанция, което се развива с нужната експедитивност и ритмичност.
За да уважи искането на подс.А. и неговата защита за облекчаване
процесуалното положение на дееца, СНС е приел, че няма опасност от
укриване, а опасността от извършване на престъпление е с намалял
интензитет, предвид срока на задържане. Отчитайки освен това, като нови
обстоятелства – усложненото семейно положение и влошено имотно
състояние на молителя, съдът е преценил, че подходяща за изпълнение на
целите по чл.57 от НПК се явява следващата по тежест мярка „Домашен
арест”, контролирана чрез електронно наблюдение.
Въззивната инстанция споделя изложените в оспорвания съдебен акт
съображения.
Възражението на държавното обвинение за опасност от укриване,
понеже докато е бил без мярка, подсъдимият е пътувал по работа до РТ.е било
разгледано от СНС и е получило адекватен отговор, с който и въззивният
съдебен състав се солидаризира. А именно: подсъдимият се е завърнал по
своя воля в страната, изпълнил е задълженията си, произтичащи от
придаденото му процесуално качество, поради което няма как това
обстоятелство да се интерпретира като риск от укриване зад граница, с цел
избягване на наказателно преследване. От наказуемостта на деянията и
фактът, че деецът и жена му са безработни понастоящем, е неприемливо да се
черпят автоматични доводи за укриване, защото опити в такава насока не е
установено въобще да са правени.
Самият първостепенен съд изобщо не е коментирал и не е поставил в
основата на преценката си за подходящата мярка, твърденията на подсъдимия
за страх от потърпевшия, за провокации в мястото за лишаване от свобода и
за нисък праг на търпимост, поради което тяхното засягане в протеста е
безпредметно.
Няма резон в оплакването, че неоснователно бил даден превес на
2
личния над обществения интерес с предприетата промяна в процесуалната
принуда. Тъкмо обратното, СНС е пристъпил към едно балансирано и изцяло
законосъобразно положение, което отчита както личната опасност на дееца и
обществената опасност вменените му противоправни прояви, така и
продължителността на задържането – малко над година и четири месеца,
социалния му статус – баща на три деца и влошеното финансово положение
на семейството му.
Няма спор, че както грабежът, така и изнудването са тежки умишлени
престъпления по смисъла на закона. Няма спор, че конкретните специфики на
двете инкриминирани деяния, описани в обвинителния акт създават
впечатление на пръв поглед за вероятно агресивна и с ниски морално волеви
задръжки личност на А., независимо от чистото съдебно минало (налице е
реабилитация). От друга страна обаче, не могат да се подминат
предполагаемите мотиви на дееца, които водят на извод за подозирана
фрустрация, проявила се като агресия спрямо конкретен субект и неговото
имущество.
Правилно е застъпеното от първата инстанция виждане, че
подсъдимият, с оглед развитието на производството и значителното
доказателствено инкорпориране, няма как, бивайки със следващата по тежест
мярка, реално да влияе на доказателствените източници, а изтъкнатото в
протеста възражение в обратен смисъл, е голословно.
Основателно е счетено, че риск от извършване на престъпление все още
съществува, като според апелативния съд, той се свързва предимно с
възможност за саморазправа с пострадалия (макар такава да не е била
проявена, когато А. е бил без мярка), но преодоляването му е постижимо с
избраната форма в ограничаване правото на свободно придвижване на
подсъдимия, контролирана и чрез електронно наблюдение, още повече, че
местоизтърпяването на домашния арест на дееца е определено от СНС в
гр.П., а местоживеенето на свид.А. е в гр.П..
Протестът не съдържа адекватни контрааргументи, защо изменената
мярка е неподходяща или недостатъчна като процесуално ограничение, нито
отчита продължителността на задържането до момента.
Ако изолацията в домашни условия, съчетана с електронно наблюдение
се окаже неефективна и подсъдимият предприеме опити за реализиране
(дистантно или опосредено), на каквато и да е форма на посегателство, няма
пречка въпросът с процесуалната принуда да бъде поставен отново за
преразглеждане от съда.
По горните съображения, атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.05.2021 г. по НОХД № 94/2021 г. на
Специализирания наказателен съд, III състав, с което изпълняваната спрямо
подсъдимия С. М. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража” е била
изменена в „Домашен арест” с електронно наблюдение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4