№ 7845
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110165823 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника „..“ ООД за изменение в частта за разноските на
постановеното по делото решение от 09.10.2024г.
Молителят сочи, че неправилно с решението съдът бил присъдил в полза на адв Д. М.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 480 лева. На първо
място сочи, че делото било заведено при условията на злоупотреба с право, тъй като между
страните били образувани пет граждански дела относно валидността на различни договори
за кредит, по които следвало да се определи едно общо адвокатско възнаграждение въз
основа на общия материален интерес по всички дела. В тази връзка прави доказателствено
искане съдът да изиска за послужване гр.д. № 64200/2023г. по описа на СРС. На следващо
място релевира възражение за липса на материална затрудненост на ищеца като цитира
съдебна практика, според която въпросът подлежи на изследване в производството при
оспорване от насрещната страна. В тази връзка се позовава на представеното по делото
искане за сключване на договор за кредит, според което ищцата била декларирала общ
месечен разполагаем доход от 1820 лева и прави доказателствени искания за изискване на
справки от НОИ, НАП, ПАМДТ, както и ищецът да бъде задължен да представи декларация
по чл. 83, ал. 2 ГПК. На следващо място прави възражение, че присъденото адвокатско
възнаграждение било прекомерно, а в договора за правна защита и съдействие липсвала
достатъчна индивидуализация на предмета на производството. Моли съдът да измени
решението като отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от адв. Д. М. –
процесуален представител на ищцата Й. М. М., в който са развити съображения, че молбата
била допустима, но неоснователна. Сочи, че ищцата била упражнила добросъвестно правото
си на иск, а ответникът не бил опровергал декларираното материално затруднено състояние
на ищцата. Сочи, че определеното от съда възнаграждение било в размер под минимума и
не подлежало на редуциране.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник по делото. Доколкото с
молбата се оспорват присъдени в полза на насрещната страна разноски, допустимостта й не
е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК /в този смисъл Определение № 51 от
18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 755/2022г., I г.о./. Ето защо молбата е процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Относно възражението на молителя за недължимост на адвокатското възнаграждение
поради злоупотреба с правото на иск на ищцата, доколкото между страните имало няколко
договора за кредит, въз основа на които ищцата била образувала отделни дела, в мотивите на
решението съдът е изложил подробни съображения за неоснователност на това възражение,
към които препраща. Както е уточнено, независимо от това, че договорите са сключени
между едни и същи страни, всеки от тях представлява самостоятелно кредитно
правоотношение и чрез исковете за прогласяване неговата нищожност и връщане на
недължимо платен суми по него, ищцата защитава свой правен интерес, който е различен от
тези по останалите правоотношения. Затова за размера на дължимото адвокатско
възнаграждение е без значение дали исковете по различните договори ще бъдат предявени с
една искова молба или с отделни такива, както и дали съдът ще ги съедини служебно по реда
на чл. 213 ГПК. При всички положения на ищцата, респективно на защитавалия я безплатно
адвокат, се дължи отделно адвокатско възнаграждение за исковете, основани на всеки
отделен договор за кредит. Следователно преценката на ищеца да раздели претенциите си
според броя на сключените договори няма как да доведе до увреждане на ответника чрез
генериране на недължими адвокатски възнаграждения, защото така или иначе такива
възнаграждения се дължат за всеки договор поотделно. Доколкото възражението за
злоупотреба с процесуални права е изначално неоснователно, изискването на други дела за
неговото установяване не се явява необходимо и доказателственото искане в тази насока е
неоснователно.
Релевираното от молителя възражение, че ищцата не била материално затруднено
лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, е преклудирано. Такова възражение не е
направено с отговора на исковата молба, нито с молбата на ответника от 30.09.2024г., нито
до приключване на делото в настоящата инстанция, поради което съдът не е бил сезиран с
разглеждането му. Релевирането на такова възражение ведно с доказателствени искания в
тази насока за първи път с молбата по чл. 248 ГПК е процесуално недопустимо.
Неоснователни са и възраженията на ответника за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение, както и че договорът за правна защита и съдействие не бил
индивидуализиран в достатъчна степен. Присъденото в полза на адв. М. адвокатско
възнаграждение от 400 лева без ДДС /480 лева с включен ДДС/ е напълно съобразено с
цитираната от молителя практика на СЕС, с обичайната за този вид дела ниска фактическа и
правна сложност, с материалния интерес от 2422,14 лева, с предприетите от представителя
процесуални действия и с обичайния в практиката размер на възнагражденията по този вид
дела /около 400 лева/. Освен това, доколкото по делото няма спор и се установява, че ищцата
е упълномощила адв. М. да я представлява по делото и е декларирала, че е материално
затруднено лице, въпросът за съдържанието на договора за правна защита и съдействие е
ирелевантен. Както е изяснено в съдебната практика /Определение № 60255 от 05.07.2021г.
по ч.т.д. № 79/2021г. по описа на ВКС, I т.о., ТК, Определение № 70 от 08.02.2017г. по ч.т.д.
№ 2445/2016г. по описа на ВКС, II т.о., ТК, Определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д. №
2340/2015г. по описа на ВКС, I т.о., ТК/, дори договор за правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв
да не е представен по делото, това не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Достатъчно за уважаване на искането за това е правната помощ по
делото да е осъществена без данни за уговорено в тежест на доверителя възнаграждение по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв и изявление, че представената правна помощ е уговорена като
безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават.
Предвид гореизложеното, искането за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „..“ ООД за изменение в частта за разноските
на Решение от 09.10.2024г., постановено по гр.д. № 65823/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3