Решение по дело №261/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 298
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20223600500261
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Шумен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500261 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №134/10.05.2022г. по гр.д.№981/2021г. по описа на НПРС, съдът е
отхвърлил иска с правно основание по чл.108 от ЗС, ведно с искане на основание чл.537,
ал.2 от ГПК от страна на М. С. И., с ЕГН ********** от гр. Д., против Х. М. А., с ЕГН
********** от с З...; Г. А. А., с ЕГН ********** от с З...; Б. Х. А., с ЕГН ********** от с З...
и Н. Ф. А., с ЕГН **********, от с З..., с който ищецът претендира да бъде признат по
отношение на ответниците за собственик, както и ответниците да му предадат владението на
следните недвижими имоти, находящи се в с. З..., а именно: поземлен имот с идентификатор
30137.501.403, с площ 2014 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с. З..., при граници: имоти с
идентификатори 30137.501.95, 30137.501.408, 30137.501.407, 30137.501.405; поземлен имот с
идентификатор 30137.501.408, с площ 2178 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с. З... №32, при
граници: имоти с идентификатори 30137.501.404, 30137.501.95, 30137.501.405,
30137.501.407, 30137.501.403 и поземлен имот с идентификатор 30137.501.407, с площ 1980
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с адрес с. З..., при граници: имоти с идентификатори 30137.501.408,
30137.501.405 и 30137.501.403, и да бъде отменен нотариален акт №..... г. на нотариус П.
А., осъдил е М. С. И. да заплати на Х. М. А. направените по делото разноски в размер на
500 лв., осъдил е М. С. И. да заплати на Б. Х. А. направените по делото разноски в размер
на 500лв.
Решението е обжалвано от ищеца М. С. И., действащ ,чрез пълномощника си
адв.Д. Петков от АК-Варна като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове.
1
Въззиваемите Х. М. А., Г. А. А. , Б. Х. А. и Н. Ф. А. , четиримата , действащи
,чрез пълномощника си адв.Т. М. от ШАК са депозирали отговор на въззивната жалба с
който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и
да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответниците обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено ,че е собственик на поземлен
имот с идентификатор 30137.501.403, с площ 2014 кв.м., с адрес с. З..., поземлен имот с
идентификатор 30137.501.408, с площ 2178 кв.м., с адрес с. З... №32, и поземлен имот с
идентификатор 30137.501.407, с площ 1980 кв.м., като се осъдят ответниците да му предадат
владението върху тези поземлени имоти , както и да се отмени нотариален акт №..... г. на
нотариус П. А..
Ищецът основава правото си на собственост върху тези поземлени имоти на
давностно владение върху тях осъществявано първоначално от неговият дядо от 1947г. до
1965г., ,после от неговият баща от 1965г. до 1997г. и от 1997г. до януари 2020г. лично от
него .
Ответниците твърдят, че са станали собственици на процесните имоти на годно
правно основание, и притежават нотариален акт №197, том 9, рег. № 6796, д.№ 1240/2019 г.
на нотариус с рег. №346 на Нот. камара. Ответниците твърдят, че са придобили с посочения
нотариален акт собствеността върху имоти, които преди това са принадлежали на техния
наследодател М.А.С., починал на 09.01.1965 г. в с. З..., който е вписан като собственик на
имотите, съгласно разписен лист. Ответниците отричат правата, които твърди ищеца, по
отношение на него и неговите наследодатели – дядо му и баща му. Нито ищецът, нито
неговите предци са владели имотите, за които ответниците притежават документ за
собственост. Единствено ишецът владеел парцела, в който е построена къщата и останалите
допълнителни постройки.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по
2
давностно владение №..... г. на нотариус П. А. на 28.11.2019г. двамата ответници Х. А. и Б.
А. са били признати за собственици на процесните имоти, находящи се в с. З..., а именно:
поземлен имот с идентификатор 30137.501.403, с площ 2014 кв.м., с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с.
З..., при граници: имоти с идентификатори 30137.501.95, 30137.501.408, 30137.501.407,
30137.501.405; поземлен имот с идентификатор 30137.501.408, с площ 2178 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, с адрес с. З... №32, при граници: имоти с идентификатори 30137.501.404,
30137.501.95, 30137.501.405, 30137.501.407, 30137.501.403 и поземлен имот с
идентификатор 30137.501.407, с площ 1980 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с. З..., при граници:
имоти с идентификатори 30137.501.408, 30137.501.405 и 30137.501.403. Ищецът М. С. И. е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. З..., обл. Шумен: имот с
идентификатор 30137.501.404 по кадастралната карта на селото, с площ от 3 546 кв.м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при граници имоти с идентификатори: 30137.501.24; 30137.501.95;
30137.501.25; 30137.501.26; 30137.501.405 и 30137.501.408, като той е придобил
собствеността върху посочения имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с
Община Каолиново на 28.01.2021 г., вписан в Службанията по вписвания – Нови пазар вх.
№709/19.03.2021 г., акт. №183, том 2, дело №368/21 г. Ищецът е собственик и на
построените в имота сгради на основание нотариален акт за собственост по давностно
владение №35, том.2, рег. №1291, дело №183/2020 г. на нотариус П. А. . Преди ищецът да
придобие собствеността на имот с идентификатор 30137.501.404, този имот представлявал
общинска собственост, за който бил съставен акт за частна общинска собственост
№1047/19.03.2020 г. на основание чл.2, ал.1, чл.56, ал.1 от ЗОС.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, назначена от
НПРС се установява, че преди 2019 г. този имот, съгласно одобрената кадастрална карта за
населеното място от 2007 г., е бил част от имот с идентификатор 30137.501.23, с обща площ
10 620 кв.м., в която били включени, освен имот с идентификатор 30137.501.404, още и
процесните имоти с идентификатори 30137.501.403, 30137.501.408 и 30137.501.407. За с. З...,
обл. Шумен имало одобрен генерален план от 1934 г., съгласно който процесните имоти
попадали в квартал 9, като до момента нямало изменение на този план за посочения квартал,
и към момента за него действал регулационният план, одобрен още през 1934 г. Процесните
имоти попадали в имот с планоснимачен номер 141, за който били образувани парцели I-
141, II-141 и III-141 от кв.9, като УПИ I-141 бил идентичен с имот с идентификатор
30137.501.403, съгласно одобрената кадастрална карта; УПИ II-141 бил идентичен с имот
30137.501.407, а УПИ III-141 бил идентичен с имот с идентификатор 30137.501.408. За
имота на ищеца с идентификатор 30137.501.404 били отредени УПИ VII – общински, с площ
от 1949 кв.м., чиито граници от изток, запад и юг съответствали на границите на имот
30137.501.404, и УПИ VIII – общински, с площ от 1865 кв.м., който включвал 1250 кв.м от
3
имот 30137.501.404 и 615 кв.м. от имот 30137.501.25. Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. З... са били одобрени със заповед №РД-18-3/16.07.2007 г. По кадастраната
карта от 2007 г., бил нанесен имот с идентификатор 30137.501.23 с площ от 10 620 кв.м, в
който са били включени УПИ I-141, УПИ II-141, УПИ III-141, УПИ II, част от УПИ VIII и
част от УПИ I-140. По заявление, подадено до Община Каолиново от ответника Х. М. А.,
със заповед №18-9491/12.09.2019 г. на Началника на СГКК – гр. Шумен, била изменена
кадастралната карта за имот 30137.501.23, като са били нанесени нови имоти, а именно
процесните три имота - 30137.501.403, 30137.501.407 и 30137.501.408, както и имота на
ищеца 30137.501.404. За имота на ищеца е бил съставен горепосоченият акт за общинска
собственост, като се установява, че за включените в него УПИ VIII и УПИ VII е имало
съставени актове за държавна собственост – съответно №2446/27.05.1955 г. и
№4165/12.09.1962 г. , като в първия от посочените актове е вписано, че имотът е с бивш
собственик Иван Стефанов Кънчев от с. З... /дядото на ищеца/, а във втория от актовете е
вписано, че имотът се ползва от Иван Стефанов Кънчев, който следва да плаща наем за
мястото. За УПИ I-141, УПИ II-141 и УПИ III-141 се установява, че в разписния лист към
плана на с. З... те са записани като собственост на М.А.С., по документ от 1943 г., което
лице, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници №АР[1]2016-29/143 от
08.05.2019 г., е прадядо на ответниците Х. А. и Б. А..
Към настоящото дело е приложено ДП№24/2021г. по описа на РУ Каолиново от
което е видно по съдържащите се в него приходни квитанции за платени данъци за
недвижими имоти и данъчни съобщения, че за 1999 г., 2004 г., 2007 г., 2012 г. и 2016 г.
ищецът е заплащал данъци за процесните имот. По това ДП двамата ответници са били
разпитани като свидетели и те са заявили ,че през 2013г. ищецът искал от тях да
свидетелстват по обстоятелствена проверка относно притежаваната от него къща намираща
се непосредствено до процесните имоти , но това не се осъществило. Известно време
имотите на техният прадядо се стопанисвали от ищеца и той ги отдавал под наем на други
лица с устна уговорка, но той нямал документ за собственост на тези имоти.
От показанията на разпитаните пред НПРС свидетели на ищцовата страна се
установява ,че ищеца имал имот в с.З... в който имало построени две къщи и празно место
от около десет декара, което той обработвал и имало и овощна градина,като преди М. за
местото се грижел неговият баща . Свидетелката М.С. твърди ,че ищецът се грижел за
имота от около 20г. Свидетелят Осман Османов свидетелства ,че М. му дал да работи место
от около 5 дка в края на селото и той го работил около 2 г. ,но се отказал. От показанията на
разпитаният свидетел пред НПРС на страната на ответниците Фахри Салим се установява
,че те имали имот в с.З... ,нещо като дворно место в ляво от пътя при влизане в селото от
страната на с.Д... ,непосредствено в началото на селото в размер от около 3-4 дка. , което
било тяхно наследствено и те обработвали от 15г. В местото ответниците сеели жито
,ечемик ,царевица и в местото не били виждали ищеца М.. От показанията на свидетеля А.
Н... на ответната страна се установява ,че ответникът Х. имал нива до асфалтовият път за
с.Д... ,която била по наследствено от неговият дядо. Свидетелят обработвал като
4
тракторист местото от 2005г., като местото било засято с царевица ,жито .Свидетелят не
бил виждал местото да се обработва от ищеца М.. Свидетелят на ответната страна Д.М.
свидетелства ,че ответниците имали имот покрай асфалтовият път в с.З... около 6 дка. от
техният прадядо М.С. През 1975-76г. земите били обработвани от ТКЗС, след това през
1993г. ги обработвала кооперацията в селото. През 1994-1995г. ,когато раздавали земите
,тези земи останали пустеещи и не ги били дали на никого. И местото станало торище. През
2005-2007г. ответниците започнали да обработват местото и го почистили. Свидетелят не
бил виждал М. да обработва местото на ответниците .Той обработвал само местото около
къщата му.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответниците обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС за три поземлени имота намиращи се в землището на с.З...
,общ.Каолиново.
За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е
собственик и че той се намира във владение на ответниците, които го владеят без правно
основание. В тежест на ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните
предпоставки , а ответниците, че владеят на правно основание .
Ищецът основава правото си на собственост върху процесните имоти на основание
давностно владение осъществявано първоначално от неговият дядо от 1947г. до 1965г.,
,после от неговият баща от 1965г. до 1997г. и от 1997г. до януари 2020г. лично от него , като
за процесните имоти ищецът не притежава документ за собственост. Следователно е в
тежест на ищеца да докаже по делото , че той и неговите праводатели преди него са владяли
процесните три имота и владението им е било постоянно , непрекъснато , спокойно , явно
, несъмнено и с намерение да се държи веща ,като своя собствена, което намерение те са
демострирали .От показанията на свидетелите разпитани на страната на ищеца
,съпоставени с показанията на свидетелите на ответниците не се установи по безспорен и
категоричен начин ,че върху процесните имоти е било осъществявано твърдяното владение
от ищеца и че той и неговите праводатели са владяла именно процесните имоти като свои
собствени , предвид факта ,че в съседство на процесните имоти ищецът , а преди него
праводателите му са притежавали три сгради. Може да се приеме ,че ищецът за някакъв
период от време е обработвал някаква част от процесните имоти , но не се установи това да е
продължило 10г. непрекъснато и с намерение да се свои веща . Даже и да се приеме ,че
ищецът е бил допуснат да ползва процесните имоти , това не е достатъчно за да се приеме
,че ги е придобил по давност. В качеството си на ползвател на имотите ищецът е следвало
да доведе до знанието на собствениците му - наследниците на М.А. и да демонстрира пред
тях ,че е превърнал ползването на имотите във владение и да ги уведоми ,че отказва да
признае правата им , като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към
веща, което не се доказа по делото. Ответниците през 2019г. са се снабдили с нотариален
акт, който ги легитимира като собственици на процесните при поземлени имота ,като за
УПИ I-141, УПИ II-141 и УПИ III-141, които са идентични с процесните се установява, че в
5
разписния лист към плана на с. З... те са записани като собственост на М.А.С., по документ
от 1943 г., което лице, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници
№АР[1]2016-29/143 от 08.05.2019 г., е прадядо на ответниците Х. А. и Б. А.. Също така сам
ищецът в исковата си молба твърди ,че през месец януари той бил в дома на майка си в с.З...
и тогава ответникът Х. М. посетил дома на майката на ищеца и го уведомил ,че притежава
документ за собственост на процесните недвижими имоти . По същото това време
фактическа власт върху имотите установили двамата ответници , което било станало без
съгласието на ищеца. По този начин владението му даже и да е било установено е било
прекъснато, тъй като той го е загубил за повече от 6 месеца и едва след прекъсването със
завеждането на настоящата искова молба на 13.07.2021г. ищецът се е позовал на евентуално
изтекла в негова полза придобивна давност. Правото на собственост по давност не се
придобива автоматично с изтичането на установения в закона срок, тъй като давността не се
прилага служебно/ чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС/. Необходимо е владелецът да се е
позовал на изтекла в негова полза давност –като се снабди с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка ,като предяви иск за собственост или като или като
противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск. При прекъсване
на владението и преди владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза давност се
заличават правните й последици , както е в настоящият случай. Съобразно задължителните
указания на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2012 г.,
ОСГК, позоваването на придобивната давност, съгласно чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84
от ЗС, не е елемент от фактическия й състав, включващ изтичането на определен от закона
период от време и владение, но нейната правна последица, изразяваща се в придобиване на
правото на собственост, не настъпва автоматично с изтичане на предвидения от закона срок,
а е необходимо волево изявление по смисъла на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС за
потвърждаване на намерението за своене, чрез предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, при наличие на каквото позоваване правните последици на
давността по придобиване на правото на собственост се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок, като в този смисъл е и решение №121/21.06.2013г. на ВКС по
гр.д.№862/2012г. на ІІ г.о.
В случая няма данни ищецът или неговите праводатели да са се позовали на
придобивната давност чрез иск, възражение или снабдяване с нотариален акт за собственост,
издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностното владение, в периода, през
който е упражнявана фактическа власт или до шест месеца след изгубването й.
Позоваването е направено за пръв път след прекъсване на давността, затова ищецът не може
да се ползва от нейните правни последици.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по делото ,че ищецът не
доказа ,че е придобил правото на собственост върху процесните три поземлени имота на
основание осъществявано давностно владение върху него от праводателите му и от самия
него за периода от 1947г. до януари 2020г. и исковете му с правно основание чл.108 от ЗС са
6
неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя не се следват
разноски по делото, а той следва да заплати на въззиваемите страни разноските им по
делото за въззивната инстанция в размер на 600лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №134/10.05.2022г. по гр.д.№981/2021г. по описа на
НПРС.
ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН ********** от гр. Д. да заплати на Х. М. А., с ЕГН
********** от с З... и Б. Х. А., с ЕГН ********** от с З... разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 600лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7