№ 166
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503486 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4261/15.07.2020г., постановено по гр.д.№10572/2019г., СГС е осъдил
ЗАД“ОЗК-застраховане“АД, ЕИК121265177 да заплати на Д. П. Я., ЕГН**********, сумата
от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания в резултат на фрактура на две
от шестте тарзални кости – на кубовидната кост /по външната и част/ и на латералната
кунеиформена кост /външната клиновидна/; фрактура на три от петте метатарзални
/предноходилни/ кости в областта на техните основи, с незначително разместване на
фрагментите; с възможно последващо усложнение остеоартроза, както и повърхностна
травма на гръдния кош, получени при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. с л. а. м. "Киа",
модел "Маджентис" с ДК№ ***, за което МПС има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.07.2019 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения иск за
разликата над уважения от съда размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до предявения
такъв от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за разликата от
10 000лв. до 25 000лв., е постъпила жалба от ищеца Д.Я., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
1
неимуществени вреди е в занижен размер, тъй като при неговото определяне съдът не е
съобразил естеството на получените при инцидента тежки увреждания, постъпването на
ищеца в тежко общо състояние за лечение в болнично заведение, както и проведените
множество операции, след които е била поставена гипсова имобилизация.Вследствие на
инцидента е получил тежка психическа травма, която не е отшумяла и към настоящия
момент.При определяне размера на обезщетението не е била съобразена голямата
продължителност на възстановителния период – повече от 10 месеца.Болките в областта на
травмите продължават и днес, а установената при прегледа остеопороза ще причини трайно
затруднение на движението на крайника под глезена.Това състояние не се повлиява от
медикаментозно лечение.Движенията в областта на ставата не са възстановени напълно,
което налага провеждането на нова операция и последваща рехабилитация.С оглед на
горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по
същество, с което да присъди на пострадалия допълнително обезщетение от още 15 000лв.
Претендират се направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност, които касаят само справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията на ищеца, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е несъобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.От заключението по
допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че от ПТП ищецът е претърпял следните увреждания : травма с локализация под
дясната глезенна става и дясното стъпало, довела до фрактура на две от шестте тарзални
кости – на кубовидната кост /от външната и част/ и на латералната кунеиформена кост
/външна клиновидна/, както и до фрактура на три от петте метатарзални /предноходилни/
кости в областта на техните основи, с незначително разместване на фрагментите.Била е
извършена закрита репозиция на счупването с използването на повърхностна
упойка.Получените увреждания са довели до трайно затруднение в опорната и двигателната
функция на целия долен десен крайник за период от 4 месеца.
Единствените травматични увреждания, които се намират в безспорна връзка с
процесния инцидент са фрактурите на тарзалните и метатарзалните кости, както и леки
наранявания на гръдния кош и лявото рамо/последните се установяват от показанията на
2
съпругата на пострадалия/.Не се установяват твърденията за проведени оперативни
интервенция и необходимостта от провеждането на нова операция, след която задължително
да се проведе рехабилитация. Неоснователни са оплакванията, че продължителността на
възстановителния период е била 10 месеца.Съобразно заключението по СМЕ тази
продължителност е до 4 месеца, което включва и провеждането на рехабилитация.Не се
установяват никакви трайни и невъзстановени увреждания на пострадалия.При извършения
от вещото лице преглед е било констатирано следното : липсва оток в областта на стъпалото
и глезена в сравнение с левия крак ; няма функционален дефицит в активните движения на
глезенната става ; получените фрактури са зараснали без усложнения ; стоежът на десния
крак е стабилен, а походката самостоятелна, с леко накуцване.При прегледа на пострадалия
е установен остеоартрозен процес, който няма връзка с ПТП.Този процес ще предизвика
една скованост на походката, но причината за това ще бъде засягането на подвижни
ставички, които са в областта на стъпалото под глезена.
Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 10 000лв.,
а за разликата до пълния претендиран размер се отхвърли като неоснователен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4261/15.07.2020г., постановено по гр.д.№10572/2019г.
на СГС в частта, в която ЗАД“ОЗК-застраховане“АД, ЕИК121265177 е осъден да заплати на
Д. П. Я., ЕГН**********, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания
в резултат на фрактура на две от шестте тарзални кости – на кубовидната кост /по външната
и част/ и на латералната кунеиформена кост /външната клиновидна/; фрактура на три от
петте метатарзални /предноходилни/ кости в областта на техните основи, с незначително
разместване на фрагментите; с възможно последващо усложнение остеоартроза, както и
повърхностна травма на гръдния кош, получени при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. с л. а.
м. "Киа", модел "Маджентис" с ДК№ ***, за което МПС има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.07.2019 г. до окончателното и изплащане.
3
ОСЪЖДА Д. П. Я., ЕГН********** да заплати на ЗАД“ОЗК-застраховане“АД,
ЕИК121265177 сумата от 2 869/две хиляди осемстотин шестдесет и девет/лв. с ДДС,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4