Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
ноември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10490 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.Д.К. срещу З. „О.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.11.2018
г. около 14,40 часа, по път ІІ-82 /Самоковско шосе/, с посока на движение от
гр. София към гр. Самоков, ищецът управлявал автобус „Сетра“
с рег.№ *********по редовна автобусна линия. По същото време, по същия път, с
посока на движение гр. Самоков-гр. София, Ц.Г.Н. управлявал товарен автомобил
„ДАФ“ с рег.№ *********, с прикачено към него полуремарке
„Кохлер“ с рег.№ *********. На около 1700 м след
ресторант „Златна рибка“, съобразно посоката на движение на товарен автомобил,
при излизане от десен за него завой, водачът на товарния автомобил изгубил
контрол над управлението на автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение
и реализирал челен удар с правомерно движещия се с в своята пътна лента автобус
„Сетра“. За случая е образувано ДП № 11409/2018 г. по
описа на СДВР-ОПР, пр.пр. № 45138/2018 г. по описа на
СРП. Поддържа се, че вина за произшествието има единствено водачът на товарния
автомобил.
Поддържа се, че в пряка причинна
връзка от ПТП ищецът е получил следните травматични увреди: контузия на лявата колянна става, придружена с подкожен хематом, контузия на
дясна колянна става, контузия на дясната подбедрица,
контузия на лявата подбедрица, контузия на гръдния кош. Поддържа се, че ищецът
е прегледан в болнично заведение, след което по преценка на лекарите е
освободен за домашно лечение. Поради появил се на левия крак в областта на
коляното хематом, ищецът е постъпил за болнично лечение, където на 14.11.2018
г. е подложен на операция за разсейване на хематома, като му е поставен дренаж
и приложено медикаментозно лечение.
Поддържа се, че и към момента
ищецът не е възстановен, движенията на левия му крак са затруднени и болезнени,
изпитва болки в гръдния кош. Поради наличните травматични увреди на долните
крайници, движенията на снагата му са силно ограничени и мъчителни.
Твърди се, че към датата на ПТП
по отношение на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ********* е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/118002757431
валидна от 23.09.2018 г. до 22.09.2019 г., при ответното дружество.
Поддържа се, че с молба-претенция
на 11.12.2018 г. ищецът е предявил пред ответника искане за заплащане на
обезщетение, но ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно
обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 02.11.2018 г. по път ІІ-82, виновно причинено от
водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *********, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/23/118002757431 валидна от 23.09.2018 г. до 22.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника.
Оспорва изцяло предявения иск по
основанието му и с оглед предявения му размер, който счита за недължим и прекомерно
завишен. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и
механизма на ПТП. Оспорва наличието на виновно поведение на водача Ц.Г.Н.. Твърди
висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия, който нарушил
разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП и управлявал без поставен предпазен колан
и не контролирал в достатъчна степен управлявания от него автобус. Оспорва
твърдението, че в резултат на ПТП, за ищеца са възникнали всички описани в
исковата молба като вид и характер вреди, оспорва твърденията за тяхната
продължителност. Оспорва иска по размер с твърдението, че неоснователно е
завишен и прекомерен. Оспорва претенцията за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с
исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания,
възражения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява
възражение по чл.78, ал.6 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени
бележки.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С одобрено с протоколно
определение от 19.07.2019 г., по н.о.х.д. № 11752/2019 г. по описа на СРС, НО,
135 състав, Ц.Г.Н. е признат за виновен в това, че на 02.11.2018 г. около 10,10
часа, при управление на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ********* с
прикачено към него полуремарке „Кохлер“
с рег. № *********, по ул. „Самоковско шосе“, с посока на движение от гр.
Самоков към гр. София, на около 1700 м след ресторант „Златна рибка“, нарушил
правилата за движение по пътищата визирани в чл.16, ал.1 от ЗДвП, като навлязъл
в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно-транспортно произшествие с
насрещно движещия се автобус марка „Сетра“ с рег. № *********движещ
се с посока на движение от гр. София към гр. Самоков,
управляван от Н.Д.К. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
повече от едно лица, а именно: на пътниците в автобуса Р.К.Б.и М.С.П..
Между страните не се е спорило, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие-02.11.2018 г., по
отношение на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *********, е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, полица №
BG/23/118002757431 валидна от 23.09.2018 г. до 22.09.2019 г.
Видно от заключението на приетата
по делото СМЕ, в резултат на ПТП на 02.11.2018 г. ищецът е получил следните
травматични увреди: контузия на двете коленни стави, таза и гръдния кош. След
осем дни е настъпило усложнение от контузията на лявото коляно-подкожен
кръвоизлив на лявото коляно, което е наложило провеждане на оперативно
лечение-отстраняване на кръвоизлива и дренаж. Една година и четири месеца след
ПТП, лявата колянна става се е подула и се е
напълнила с течност, което наложило извършването на пункция на ставата и
поставяне на вътреставна инжекция и лечение за 20
дни. Налице е последица от травмата на лявото коляно-синовит
на лявото коляно. Вещото лице установява, че към момента на прегледа са налице
остатъчни явления: белег от операция на лявото коляно 4 см, лявото коляно е
по-дебело 2 см от дясното, лявата колянна става
извършва обем на движения по-малък от нормата с 15 %-болезнени.
За лечението на получените от ПТП
травми, ищецът е провел домашно-амбулаторно лечение за 11 дни в периода от
02.11.2018 г. до 12.11.2018 г., след което болнично лечение за шест дни, по
време на което е опериран като е извършено отстраняване на кръвоизлива и
дрениране на кухината. Отново домашно лечение за 51 дни.
Самостоятелната походка на ищеца
е възстановена, но е налице намален обем на движенията на лявата колянна става с 15%. Необходимо е провеждане на лечение с
физиотерапия за възстановяване нормалния обем на движенията на ставата, както и
с лекарства с оглед предотвратяване развитието на ставно заболяване на лявото
коляно-хроничен синовит.
От приетото по делото заключение на САТЕ се
установява, че причина за настъпване на произшествието от техническа гледна
точка са субективните действия на водача на товарната композиция, който при
движение със скорост по-голяма от критичната е допуснал навлизане в лентата за
насрещно движение.
От заключението на приетата по
делото комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че от момента, в който водачът на
автобуса е бил на 16,5 м до мястото на удара, е имал възможност да възприеме
товарния автомобил, но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Единственият водач, който е могъл да предотврати настъпването на
произшествието, е водачът на товарната композиция, като е следвало да се движи
със скорост от 52 км/ч и по-ниска, тъй като при движението си с тази скорост не
би навлязъл в лентата за насрещно движение.
Вещите лица заключават, че с
оглед механизма на процесното ПТП, деформациите на автобуса и скоростта на
двете превозни средства, участващи в произшествието, може да се приеме, че
пострадалият е бил с предпазен колан. С оглед степента и местоположението на
травмите на ищеца и ако се приеме, че частите от автобуса, които са се намирали
пред пострадалия, са навлезли при удара навътре към него, той би могъл да
получи описаните травматични увреди и с поставен предпазен колан. Няма данни за
наличие на придружаващи заболявания на ищеца, които да са повлияли за
настъпване на възстановителния процес. Възрастта му също не е повлияла.
На 11.12.2018 г. ищецът сезирал
ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение.
Образувана е преписка по щета № 0411-165-0008-2018, по която е отказано
изплащането на застрахователно обезщетение.
От разпита на свидетеля Д. Н.К.-син
на ищеца, се установява, че след произшествието, видял баща си за първи път в
болницата. Изглеждал добре, не се установило никакво счупване и баща му се
прибрал в къщи, където синът му помагал, когато имало нужда. Ищецът не напускал
дома си, стоял си вкъщи и не ходел на работа. Оплаквал се от краката, които го
болели и му били подути. След около една-две седмици се оказало, че има хематом
на коляното на левия крак и се наложило да отиде в болницата в Самоков. Възстановявал
си вкъщи около месец-два. Не бил физически активен, избягвал всякакви физически
дейности. Не можел да шофира и като цяло си стоял вкъщи. Наскоро се наложило да
посети болницата отново, тъй като се установило, че коляното му събира вода,
защото продължавало да се подува. Вечер като се прибере след работа, глезените
също са му подути. Сега, когато се прибере вкъщи първото нещо, което прави е да
си вдигне краката, защото са му подути глезените и като цяло подбедриците му.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 11.12.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 11.03.2019 г. ответникът не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 08.08.2019 г.
и в този смисъл се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 02.11.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, както и на комплексната СМЕ и САТЕ и одобреното от
съда споразумение, което се приравнява на присъда, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед
на което настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че на 02.11.2018
г. водачът на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ********* с прикачено към
него полуремарке „Кохлер“ с
рег. № *********, нарушил правилата за движение по пътищата и в пряка причинна
връзка от това негово виновно поведение ищецът е получил телесни увреждания:
контузия на двете коленни
стави, таза и гръдния кош, усложнение от контузията на лявото коляно-подкожен кръвоизлив на лявото коляно-синовит, както остатъчни явления към момента: белег
от операция на лявото коляно 4 см, лявото коляно е по-дебело 2 см от дясното,
лявата колянна става извършва обем на движения
по-малък от нормата с 15 %-болезнени.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по делото
доказателства ответникът не доказва възражението си за принос от страна на ищеца.
Не се установи ищецът да е пътувал без поставен предпазен колан, както и не се
установи като водач на автобус да е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата, в пряка причинна връзка от което нарушение, да е допринесъл за
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Установи се, че единствена вина
за произшествието има водачът на товарната композиция, който я управлявал със
скорост по-висока от критичната като е
довело до навлизане в лентата за насрещно движение на управлявания от
ищеца автобус.
Ето защо възражението на
ответника за принос следва да бъде оставено без уважение като неоснователо.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания, за лечението на които е престоял в болница общо шест дни, претърпял
е една оперативна интервенция, в продължение на 82 дни е бил временно нетрудоспособен,
търпял е болки, налице са остатъчни явления: белег от операция на лявото коляно 4 см, лявото
коляно е по-дебело 2 см от дясното, лявата колянна
става извършва обем на движения по-малък от нормата с 15 %-болезнени, за което
е необходимо да бъде извършено лечение чрез физиотерапия и лекарства,
включително и с оглед предотвратяване на развитие на ставно заболяване на
лявото коляно-хроничен синовит.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 11.11.2018 г., но доколкото ищецът претендира лихва от 10.01.2019
г., то съдът я присъжда от тази дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса, но не и от разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на сумата
от 400 лв.-депозити вещи лица и 9 лв.-държавна такса за издаване на заверени
преписи. От сумата 409 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да заплати на ищеца сумата от 340,84 лв.
От договор за правна помощ от 27.07.2019
г. се установява, че ищецът е получил безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при цена на иска от 30 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1430 лв. От тази сума на адвокат Д. следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1191,67 лв., което е съответно на
уважената част от иска-25 000 лв.
Предвид
горното неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие № 15/22.01.2020 г., платежно нареждане и фактура, се
установява, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в
минималния размер от 1430 лв., съответно 1716 лв. с ДДС. Представени са
доказателства, че адвокат Х. е регистрирана по ЗДДС. Ответникът е направил и
разноски в размер на 500 лв.-депозит вещи лица, 60 лв.-свидетел, или общо
разноските на ответника възлизат на сумата от 2276 лв., от която ищецът и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 379,33 лв., съответна на отхвърлената част от иска-5000 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1000 лв., съобразно
уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.Д.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, със съдебен адрес:*** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 02.11.2018 г. по път ІІ-82, виновно причинено от
водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ********* с прикачено към него полуремарке „Кохлер“ с рег. № *********,
чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/118002757431 валидна от
23.09.2018 г. до 22.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.01.2019 г. до окончателното издължаване, на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати и направените от ищеца разноски пред настоящата инстанция в
размер на 340,84 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000
лв.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М.С. Д., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 165 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лв./
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на З. „О.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 379,33 лв. /триста седемдесет и девет и 0,33 лв./
разноски.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1000 лв. /хиляда лв./.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищеца могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр
Н.Д.К., ЕГН **********: IBAN: ***, BIC: ***, Ю.Б.АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: