№ 12373
гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110144140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕООД против „****“
ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 890 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи
както следва:
40 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 20221110126188/2022 г. на СРС, 36 с-в; 550
лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне и завеждане на молба по чл. 390 ГПК
за обезпечение на бъдещ иск по гореописаното ч.гр.д.;
300 лв. заплатени такси пред ЧСИ за образуване на изпълнително дело и налагане
на запори върху банкови сметки на ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в обезпечителното и в исковото
производство.
Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г. е завел в Софийски районен съд молба по чл. 390 и
чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК, с която е поискал да се допусне обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9480 лв., представляваща неизплатена охрана по
договор № *** от 08.11.2021 г. Била наложена обезпечителна мярка запор върху вземания на
„****“ ООД за сумата от 9480 лв. Сочи, че след издаването на обезпечителната заповед е
образувано изпълнително дело и е наложен запор върху сметките на ответника. Посочва, че
на 09.06.2022 г. „****“ ООД заплатило доброволно сумата в размер на 9480 лв. и затова
обезпечението е било отменено по молба на ищеца. Твърди, че е сторил разноски във връзка
с обезпечението на бъдещ иск в размер на 890 лв., които претендира в настоящото
производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете изцяло. Не спори, че ищецът е подал молба за обезпечаване на
бъдещ иск, че е издадена обезпечителна заповед, както и че сумата е заплатена доброволно
преди завеждането на иска по чл. 79 ЗЗД именно във връзка с допуснатото обезпечение.
Оспорва ищецът да е платил претендираните суми. Твърди, че не е била налична
обезпечителна нужда. Сочи, че е платил доброволно преди да разбере за наложените запори.
1
Посочва, че дори да са сторени тези разноски, те не представляват пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договора и не са могли да бъдат предвидени. Поддържа, че
разноски в обезпечителното производство се дължат само при уважаване на бъдещия иск,
какъвто не е бил заведен; а ако е бил заведен, то е би бил неоснователен, т.к. исковата сума е
била заплатена. Оспорва и размера на адвокатското възнаграждение от 550 лв. като
прекомерен, посочва, че минималното такова по Наредба № 1 на ВАдвС било 412 лв.
Ответникът не спори, че по молба на ищеца с правно основание чл. 390 ГПК е
образувано производство по ч.гр.д. № 20221110126188 г. по описа на СРС, 36 с-в, за
обезпечение на бъдещ иск срещу „****“ ООД за сумата от 9480 лв. – незаплатено
възнаграждение по Договор за охрана № *** от 08.11.2021 г.; че е издадена Обезпечителна
заповед на основание Определение № 12867/20.05.2022 г. по ч.гр.д. № 20221110126188 г. по
описа на СРС, 36 с-в; че е образувано изп.д. № 201/2022 г. по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859
за налагане на допуснатите обезпечителни мерки; че на 09.06.2022 г. ответникът е заплатил
доброволно сумата от 9480 лв. – пълната стойност на бъдещия иск.
По иска в тежест на ищеца е да докаже, че вредите (разноските във връзка с
обезпечението на бъдещ иск) са настъпили вследствие на виновно противоправно поведение
при или по повод изпълнението на работата на лице, на което ответникът е възложил
работата; разноските са били заплатени; поведението на ответника се намира в причинна
връзка с вредоносния резултат; вида и размера на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.
45, ал. 2 ЗЗД, да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга, както и да
докаже останалите си възражения.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва
да бъде допуснато.
С молба от 25.10.2022 г. ищецът е направил доказателствено искане за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване, че плащането на сумата от 9480
лв. е във връзка с наложеното обезпечение. В отговора на исковата молба не се оспорва, че
плащането е именно във връзка с наложеното обезпечение, поради което искането на ищеца
следва да се остави без уважение.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 22.05.2023 г. /понеделник/ от 09,50 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на двама свидетели в
режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса
на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може
да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
2
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати и
препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3