Мотиви към решение по НЧД № 1377/2019 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Същото е инициирано от получено в Софийски градски съд
(СГС) писмо от районния съд в Целе, Република Словения, придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005
г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (по-надолу
наричани за краткост удостоверение(то) и Рамково(то) решение 2005/214/ПВР),
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен
орган - „Дружество за автомагистрали в Република Словения“ АД (ДАРС), за
налагане на финансова санкция на С.С.С., за нарушение на правилата за движение
по пътищата. Към удостоверението е приложено в заверено електрофотографско
(ксерографско) копие решението на словенски език. Съдията – докладчик е
постановил превода му на български език, което е извършено (л. 47 – л. 50).
Засегнатото лице – С.С., не се явява в производството
пред съда. Същият е редовно призован, по реда на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК (л. 90), но не се явява в съдебно заседание, без да сочи уважителна
причина. На засегнатото лице не е назначен служебен защитник, поради това, че
не е била налице хипотезата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС,
а именно същият е бил намерен, редовно призован, но не се е явил в съдебно
заседание, като за това не са посочени уважителни причини.
В проведеното на 09.05.2019 г. публично съдебно
заседание, представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) желае
признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган и изпращането му на
Националната агенция за приходите (НАП), за изпълнение.
Съдът, като прецени наличните по делото материали,
конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е
издадено, както и становищата и доводите на страните, в случая единствено на
прокуратурата, и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното :
Засегнатото лице С.С.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, работи като зам. – управител в „Д.К.“ ЕООД, с
постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
С решение № 714 –
3/Z20180058/2-АВ, от 03.03.2018 г., издадено от несъдебен орган на Република
Словения, а именно от упълномощено служебно лице на ДАРС – А.Т.П.(л. 47, л. 51),
на С.С.С. е била наложена глоба, в размер на 300 (триста) евро (л. 48). Глобата
е била наложена за това, че на 03.03.2018 г., в 10.59 ч., на пункт за заплащане
на пътни такси Дърново, управлявайки четириколесно превозно средство с
регистрационен номер *******, използвал платен път „А2“, без валидна винетка за
съответната категория превозно средство, поставена по съответния начин.
Посоченото съставлявало нарушение на § 1 на чл. 50а от Закона за пътните такси.
Поради това, на основание чл. 57 от Закона за нарушенията (официално
консолидиран текст) (л. 47), спрямо засегнатото лице било издадено посоченото
по-горе решение от упълномощено служебно лице на ДАРС – А.Т.П., с което било финансово
санкционирано, чрез налагане на глоба от 300 (триста) евро (л. 48). Административното
производство е било писмено и засегнатият С. е бил уведомен, съгласно
законодателството на решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно
националния закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както
и за сроковете на обжалването. Това обстоятелство изрично е отбелязано в
удостоверението, б. „з“, т. 2, б. „б“ (л. 17/гръб). Решението е влязло в сила
на 13.03.2018 г. (л. 15, л. 51).
Въз основа на горевизираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съобразно утвърдения в
приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС) – Алойз
Борштник – орган по нарушенията в „Отдел по нарушенията“ на районния съд в Целе
(л. 13, л. 19 и л. 72). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на
финансова санкция е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, издаден
от несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз
(чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено административно нарушение по
националния ѝ закон (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
От текста му се установяват и индивидуализиращите
засегнатото лице данни – двете му имена – собствено и фамилно, рождената дата, националност,
последния известен адрес в Р. България и обичайно местопребиваване (б. „е“, т.
1). Посочен е и номера (б. „ж“, т. 1, б. „iv“, изр. 4-то), издаващия несъдебен орган (б. „б“), датата
на издаване и на влизането в сила на решението (б. „ж”, т. 1, б. „iv“, изр.
2-ро и 3-то), както и това, че за същото деяние, срещу същото лице, по
информация на органа, издал решението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение, както и че няма такова решение, по което вече да е имало
изпълнение в държава, различна от издаващата или изпълняващата (б. „з“, т. 1,
б. „б“). Изрично посочено е, че производството е било писмено (б. „з“, т. 2, б.
„б“) и обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе
въпроса и до съд по наказателни дела (б. „ж“, т. 1, подточка „iii“), което явно не е сторено, видно от липсата на
отметка в б. „ж”, т. 1, подточка „iv” на удостоверението и на описание на
такова съдебно произнасяне. Посочено е, също така, че на санкционираното лице е
била предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен, според
националния на издаващата държава закон, представител, относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за това (б. „з“, т. 2, б. „б“).
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на
точно време, място и начин на извършване (управление на четириколесно превозно
средство без валидна винетка за съответната категория превозно средство,
поставена по съответния начин), са изложени обстоятелствата, при което административното
нарушение е консумирано от заинтересованото лице, видът му (нарушение на
правилата за движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него,
приложими за деянието материално - правни административни разпоредби (правната
квалификация) от съответния закон на издаващата решението държава (Закона за
пътните такси). Посочено е също и точното правно основание – конкретните
процесуални норми, по реда и съгласно които е проведена административната
процедура и са приложени съответните санкционни норми (чл. 57 от Закона за
нарушенията (официално консолидиран текст)).
Изводимо от дотук посоченото, съдът установи, че
представеното удостоверение е пълно, тъй като в него са попълнени всички
изискуеми се реквизити. Изводимо от нормата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът извършва преценка едновременно и на удостоверението, и на решението, като
при това следи за непълнота или очевидно несъответствие на отразеното в
удостоверението с решението. В настоящия случай е налице пълна идентичност на
отразените в решението факти със записаните в удостоверението, поради което и
съдебният състав приема, че е налице пълнота и липсва очевидно несъответствие
на отразеното в удостоверението с решението, по смисъла на посочения чл. 35, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС, което би могло да обуслови отказ за признаването и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че в
рамките на настоящото съдебно производство не притежава възможност за
извършване на преценка за законосъобразност на проведената административно –
наказателна процедура, основателност и доказаност, съобразеност на наложената
финансова санкция с тежестта на извършеното нарушение и относно съпричастността
на засегнатото лице към приетото за осъществено от несъдебния решаващ
чуждестранен орган административно нарушение, чието извършване му е вменено във
вина. Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и административни),
няма право по Рамковото решение 2005/214/ПВР и по ЗПИИРКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението.
В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е
посочена ясно санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид,
време, място и правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият съдебен
състав намери, че липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИРКОРНФС, наличието на
които би било пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е за
наложена финансова санкция от несъдебен орган на решаващата държава, която е
членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено
административно нарушение по националния ѝ закон (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). В случая се изисква проверка за двойна наказуемост на
санкционираното с решението деяние, тъй като процесният случай не касае деяние,
представляващо административно нарушение според законодателството на издаващата
държава, включено в каталога на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР), а такова, съставляващо административно нарушение
на регулацията, уреждаща задължение за заплащане при ползване на определена
категория пътища в Република Словения (б. „ж“, т. 3, абз. 2 от удостоверението).
При тази дължима проверка, съдът установи, че фактическото описание на
дефинираната като административно нарушение по законодателството на Република
Словения деятелност на засегнатото лице се санкционира по административен ред и
от българско законодателство, приложимо към момента на осъществяването ѝ
(03.03.2018 г.) и влизане в сила на решението за налагане на финансова санкция
(13.03.2018 г.), а и към настоящия момент. Така, в чл. 179, ал. 3, т. 4 от
Закона за движение по пътищата (редакция ДВ, бр. 17/23.02.2018 г.) е предвидено,
че водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за
което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
(редакцията ДВ, бр. 31/10.04.2018 г.), се наказва с глоба в размер на 300 лева,
ако пътното превозно средство е за превоз на пътници с осем или по-малко места,
с мястото на водача, и/или на товари, с технически допустима максимална маса не
повече от три тона и половина, както и ако същите са с повишена проходимост. С
това е изпълнено условието на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 3 от Рамково
решение 2005/214/ПВР) за признаване и изпълнение на решения за финансови
санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства
в държава - членка на Европейския съюз, ако се отнасят за деяния, които
съставляват престъпления или административни нарушения и по българското
законодателство.
На второ място, засегнатото лице С.С. има последен
известен адрес на местоживеене на територията на Р. България (л. 20), както и
имущество (л. 64, л. 83 – л. 84), а изводимо и от данните по делото получава и
доходи по трудово правоотношение (л. 31 – л. 32, л. 57) (чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да
е от двете абсолютни пречки за признаване на решението.
Относно другите, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания за отказ, съдът намира за необходимо да отбележи, че
поради посочената си факултативност, нито едно от тях не е абсолютно или
императивно за съда. Въпреки това, не е налице което и да е от тях.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички
предвидени в закона и рамковото решение реквизити, то е пълно и не се констатира
очевидно несъответствие с решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС).
Не е изтекла по българския закон погасителна давност за
изпълнение на наложената финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС).
Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по
българското законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл.
35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Процесното деяние е извършено на територията на издаващата
държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от
ЗПИИРКОРНФС, като същевременно наложената с решението финансова санкция
надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС сума от 70 евро. В случая не
е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като също така не са
представени и доказателства, че е извършено каквото ѝ да е плащане от
страна на санкционираното лице по наложената му с процесното решение финансова
санкция, поради което и липсва основание за приспадане от визираната в
удостоверението и решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл.
35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Съобразно по-горе обсъденото, деянието, за което е
финансово санкционирано от компетентния несъдебен орган на Република Словения
засегнатото лице, представлява административно нарушение и по българското
законодателство, независимо, че не попада в каталога на административните
нарушения и престъпления, очертан в чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 1
от Рамково решение 2005/214/ПВР), за които не се изисква проверка за двойна
наказуемост.
Засегнатият С.С. е физическо лице, което е пълнолетно,
според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от посоченото в удостоверението, вече изрично
отбелязано от съда, административнонаказателното производство пред компетентния
несъдебен орган на издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице
е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националният закон,
представител, за правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35,
т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8
от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 300 (триста) евро, в български левове
по курса на Българска народна банка за деня на влизане в сила на решението за
налагане на финансова санкция – 13.03.2019 г., която в случая възлиза на 586.75
лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки). Следва да се
отбележи, че е безпредметно да се изследва въпроса към коя дата курса на лева
към еврото би бил по-благоприятен за засегнатото лице – към деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, каквато е
буквалната формулировка на нормата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, или към деня на влизането му в сила, какъвто според настоящия
съдебен състав е смисълът на посочената разпоредба от закона, тъй като по
силата на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ),
официалният валутен курс на лева към еврото константно е 1.95583 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.